Ерин се усмихна колебливо на Джъстис. „Синя“, бе прекалено слаба дума да опише богатия морски цвят на дългата му коса. Тъмносини, небесносини, кралскосини и дори няколко синьо-лилави кичура проблясваха под силната светлина в кухнята. Когато тя влезе, той стоеше до далечната стена и сплиташе косата си и докато го наблюдаваше, воинът върза края с кожена връв, пристъпи към нея и се поклони. Декорацията и гравюрата върху дръжката на меча на гърба му изглеждаше изтрита, сякаш я бе използвал дълго и това отново й напомни за нейната мисия. Сякаш някога можеше да я забрави.

— На вашите услуги, лейди Ерин, поне докато имаме еднакви цели — каза той толкова любезно, че й отне известно време да разбере, че това не бе точно безусловна подкрепа.

— Благодаря, предполагам — каза тя иронично. Забеляза проблясък на изненада, а след това и веселие в очите му, преди да го прикрие отново с безизразно изражение. — За мен се отнася същото. От това, което са ни разказвали Куин и Джак за Воините на Посейдон, вие вършите доста добра работа.

Тя протегна ръка, за да се здрависа с него и почти изскочи от кожата си, когато кехлибарът на средния й пръст издаде нехармоничен звук в ума й. Звук, който тя не бе чувала никога преди това. Кехлибарът я предпазваше, ако я заплашваше черна магия и я зовеше с диви, шумни песни, когато наоколо имаше вампири или някой друг, който владееше черна или смъртоносна магия. Но това не беше тази песен. Не бе нищо подобно на предупреждението от предишната вечер, но беше… нещо.

Нещо свръхестествено. Тя отстъпи назад от Джъстис и изпрати съвсем лек поток от сила към него, за да се опита да разбере, какво бе той. Но нещо в него сякаш разсече магията й на две. В очите му, за един дълъг миг, гореше сила и още нещо. Нещо смъртоносно.

— Ти си атлант, нали, Джъстис?

Той повдигна вежда и крайчетата на устата му се извиха в подигравателна усмивка.

— Колкото самия Посейдон. Май си много любопитна, а?

— Куин е говорила истината, милейди — каза Денал, привличайки вниманието й от Джъстис, но не и преди да реши да държи синьокосия воин под око от безопасно разстояние. — За нас ще бъде чест да ви помогнем в борбата срещу тъмните сили.

Денал също се поклони, но добави и жест с ръка. Извади два кинжала от ножниците, прикрепени към масивните му бедра и ги кръстоса пред гърдите си, докато се покланяше. Докато връщаше кинжалите обратно в ножниците им, той се ухили насреща й и тя разбра, защо Вен го бе нарекъл най-младия. Ерин изпита налудничава нужда да разроши косата му.

— Да не би в торбата, която носиш, да има сладкиши? — каза той, с изражение на обнадеждено кученце.

Тя се разсмя и му подаде торбата.

— Има различни видове, но донесох само четири латета, съжалявам. Не знаех, че Вен има компания.

Докато той взе торбата и се разрови вътре, Алексий пристъпи напред, застана пред нея със сериозно изражение и кимна. Къдравата му златисторуса коса й напомни на някоя филмова звезда, чието име не можеше да се сети. Но тогава той вдигна глава и я погледна, и опасността в златистите му очи й напомни за най-свирепия хищник.

Тя погледна неволно към Вен — е, може би не за най-свирепия хищник. Тигри и лъвове, и атланти, о, боже!

— Присъствието ви е чест за нас, певице на скъпоценни камъни — каза Алексий с нисък и боботещ глас. — Ще направим всичко по силите ни, за да ви помогнем в унищожаването на онзи отвратителен тиранин Калигула.

Тя премигна при официалното му изказване, но преди да отвърне, Джъстис се разсмя.

— Не обръщай внимание на Алексий и Денал, те винаги говорят официално в присъствието на някоя забележителна красавица.

— Или при наличието на наистина страхотни сладкиши — отвърна Денал и после набута половин кроасан в устата си.

Алексий обърна глава към Джъстис с присвити очи и Ерин зърна ужасяващия белег от едната страна на лицето му.

— О, милостива Богиньо — прошепна тя. — Кое нечестиво същество може да причини подобно нещо на живо създание?

Алексий се обърна и тръгна към най-отдалечената от нея стена.

— Най-нечистивото от всички, милейди — каза той и наведе глава, така че косата да се спусне пред лицето му. — Анубиса, вампирската богиня на хаоса и нощта.

Вен подаде една от чашите с кафе на Алексий и се обърна към Ерин.

— Анубиса и Калигула бяха големи дружки, преди да я унищожим. Ние имаме основателни причини да мразим Калигула, Ерин. Много пъти сме се натъквали на него през последните две хиляди години, но по някакъв начин той винаги успяваше да се измъкне, като жертваше слугите от кръвното си потомство.

Както винаги дори само споменаването на името му, забиваше стоманени шипове в слепоочията й.

— Никой не желае окончателната му смърт повече от мен, Вен. Особено като се има предвид това, което научих снощи.

— Да, аз също научих някои неща. Най-важното от които е, че Калигула по някаква причина, е по следите ти. — Вен я информира за това, което Даниъл му бе разказал. — Някаква идея, защо? Или кои може да са тези вещици?

Полазиха я студени тръпки при мисълта, че Калигула я иска.

— Може да иска да си има пълен комплект — каза тя горчиво.

Вен издърпа един стол за нея и й подаде чаша с кафе.

— Изглеждаш така, сякаш някой по-силен вятър може да те отнесе, Ерин. Седни, пийни малко кафе и ни разкажи. Преди малко спомена някаква трагедия? — Съчувствието в гласа му почти разби защитата, която бе изградила срещу тъгата. Срещу болката.

Тя прие стола, прие кафето, но решително отблъсна съчувствието му.

— Да. Трагедията. Ако тази дума — или някоя друга — може да опише нощта, в която Калигула уби майка ми и сестрите ми.

Алексий удари юмрук в стената и тя се сепна от звука.

— Той има да отговаря за много неща, прекалено много майки и сестри са загинали от неговата ръка — изръмжа той.

Вен не каза нищо, просто клекна пред нея.

— Ние ще отмъстим за твоята загуба, Ерин Конърс. Най-тържествено се заклевам. Ще отсечем главата му и ще напоим земята там, където костите му се разложат в слуз, каквато е и собствената му душа.

Тя се вгледа в очите на Вен и се зачуди, кога бе станала жена, която искаше да се изправи и да аплодира идеята за кръвопролитие. Запита се как би реагирала, когато види мрачния призрак на смъртта в очите на скъпата си сестра.

Тя се протегна да докосне лицето му и изумрудите върху пръстите й я призоваха със съблазнителния зов на сирените. Ерин издърпа ръката си обратно, защото все още не бе готова да тества теорията си, че реакцията й към него предишната вечер е била чиста случайност.

Поне не и в стая пълна с други воини.

— Има нещо, което трябва да знаете — каза тя, хващайки чашата си с две ръце. — Има… слухове… че Калигула е превърнал сестра ми във вампир. Това може да има нещо общо с извратената причина, заради която ме преследва. Аз… може да се наложи да се изправя срещу Диърдри, когато го намерим и не съм сигурна дали ще мога да понеса да я видя наранена.

— Тя може да е добър вампир? — предположи Денал, но въпреки думите в гласа му личеше съмнение.

Джъстис изсумтя.

— Не съществува такова нещо. Нищо ли не ти доказаха последните десетилетия? Вече не се задоволяват да се крият из сенките, сега се разхождат на открито. С помощта на жалките хора, които едва ли не обявиха сезона за лов на човеци за открит.

Презрението в гласа му я ядоса.

— Не ни съди, атланте. Последният път, когато проверих, не само вампирите се криеха из сенките. В новините не се споменава нищо за раса на атланти супер воини, които помагат на човечеството, нали?

Преди той да успее да отговори, от коридора се чу звук от разбиване на нещо или някой през стъкло. В рамките на секунда и четиримата воини се втурнаха към вратата.

— Стой тук — извика Вен през рамо, докато бягаше.

Глава 6

Джъстис стигна първи до вратата, изваждайки меча си по пътя, но Вен бе точно зад него. Навеждайки се ниско, той нахлу в коридора заедно с Джъстис, готов за шейпшифтъри, човешки слуги на Калигула и за почти всичко друго.

За всичко, но не и за това, което лежеше на десетина метра пред него. Той спря толкова рязко, че Алексий се блъсна в гърба му.

— Следващият път предупреждавай — озъби се Алексий — Какво има?

— Не знам. Мисля, че може да е бомба — Вен се изненада от това колко спокойно прозвуча гласът му, предвид обстоятелствата. Дървената кутия, в която беше това… нещо, се бе разцепила от силата на удара. Той погледна нагоре за потвърждение, че звукът от счупване на стъкло бе дошъл от прозореца на покрива.

— Няма начин този метален контейнер да е бомба. Иначе щеше да избухне при удара — отбеляза Джъстис.

— Така ли? Тогава ти иди да провериш. Може да са направили някакъв магически щит около нея. Бих проверил от другата страна за мигащи червени цифри, които са започнали обратно броене — каза Вен, изчислявайки шансовете им за оцеляване от слаби до няма-никакъв-шибан-начин.

… 38, 37, 36…

— Остават секунди, не минути и нямаме време да обезвредим бомбата, дори ако Кристоф беше тук — каза Вен. — Трябва да изчезваме.