Джакомо Казанова - Приключенията на Казанова

— Трябва да чакаме, докато кардиналът дойде, но ако наистина тази личност се е вмъкнала в двореца без негово знание, той сигурно ще нареди да бъде изгонена.

След това говорихме за различни безинтересни работи, докато моят лакей ми донесе ключа. Сега вече знаех, че имам на разположение най-малко един час. Беше ми дошло наум средството, което единствено би могло да спаси Барбара от оскърбление и позор.

След като се уверих, че никой не би могъл да ме види, отидох при бедната затворничка и я накарах да напише с молив на френски следните редове:

Дадох й нужните указания как да изпрати тази бележка на Негово Високопреосвещенство, който щом я прочете, веднага ще я приеме.

— Щом отидете при него, паднете на колене и му разправете цялата си история, без всякакво отклонение от истината. Само не бива да казвате, че сте прекарали нощта в моята стая. Кардиналът не бива да узнае по никакъв начин, че имам и най-малко понятие за историята на вашето отвличане. Кажете му следното: Когато сте видели, че колата с вашия любовник потегля, вие сте влезли в двореца. Качили сте се по стълбата, колкото високо сте могли, и сте прекарали горе една много лоша нощ. На сутринта ви е дошла идеята да му пишете да молите за неговото състрадание. Аз съм твърдо уверен, че Негово Високопреосвещенство ще ви предпази от позора. Във всеки случай, това е единственото средство, чрез което можете да се надявате да бъдете съединени с обичания от вас мъж.

След като ми обеща да изпълни точно всичко, което й казах, аз повиках бръснаря да ме среши и се облякох за излизане. Отидох на литургията, където кардиналът ме видя, и се върнах чак след обяд в къщи. На масата не се говори за нищо друго, освен за тази история. Само Гама не каза нищо, а и аз мълчах като него. От цялото това бърборене разбрах, че кардиналът е взел моята бедна Барбара под своя защита. Това бе всичко, което можех да желая. Смятах, че няма защо да се страхувам и се радвах мълчаливо на военната си хитрост, която ми се струваше майсторски изпипано дело. Когато след обяда останах насаме с Гама, го попитах каква е изобщо тази история.

Той ми отговори:

— Един глава на семейство, чието име не зная, помолил кардинала да попречи на неговия син да отвлече едно момиче и да напусне с него държавата на светия отец. Отвличането трябвало да стане посред нощ на нашия площад. Кардинал викария поиска, както ви разказах вчера, съгласието на нашия кардинал и заповед от полицията да арестуват младите хора на местопрестъплението. Заповедта била изпълнена, но когато полицаите пристигнали в участъка, видели, че ловът им е сполучил само наполовина, тъй като жената, която слязла с младия мъж от колата, не била от този род жени, които биват отвличани. Няколко минути след това полицията научила от един шпионин, че в момента на тръгването на колата един млад абат избягал бързо оттам и се скрил в двореца. Това го навело на подозрението, че преоблеченият абат би могъл да бъде избягалото момиче. Полицаят съобщил на кардинал викария за случилото се и за показанията на шпионина, кардиналът намерил подозренията на полицаите за основателни и наредил да помолят кардинала, нашия господар, да заповяда въпросната личност, било тя момиче или абат, да бъде изгонена от двореца, в случай че не е известна на Негово Високопреосвещенство и не може да е заподозряна. Кардинал Акуавива научил всичко това тази сутрин към девет часа чрез аудитора на кардинал викария, когото вие видяхте при мен, и обещал да изгони въпросната личност, в случай че не принадлежи към неговото домакинство.

Верен на своето обещание, нашият кардинал наистина дал заповед да претърсят цялата къща, но четвърт час по-късно дворцовият управител получил тъкмо противоположна заповед и причината за това може да бъде само следната.

Както ми разказа камердинерът, точно в девет часа при него дошъл един много красив абат, в когото той заподозрял преоблечено младо момиче, и го помолил да предаде на Негово Високопреосвещенство едно писмо. Кардиналът го прочел и наредил да доведат споменатия абат в неговия частен кабинет. Тъй като заповедта да се спре претърсването била издадена непосредствено след въвеждането на абата, можело да се приеме, че този абат не е никой друг, освен избягалото от полицаите момиче, което се е скрило в Испанския дворец и е прекарало в него цялата нощ.

— Негово Високопреосвещенство — попитах аз — без съмнение ще я предаде днес, и то не на полицаите, а на кардинал викария.

— Не, дори и на папата не! — отговори Гама. — Вие още нямате правилна представа за покровителството на нашия кардинал. А той вече обяви това покровителство, тъй като младата личност се намира не само в двореца на монсиньора, а дори в неговия собствен кабинет и под негова защита.

Понеже историята бе сама по себе си интересна, моето внимание не можеше да изглежда подозрително на абата. Положително той не би ми казал нищо, ако можеше да заподозре какво участие бях взел самият аз в тази работа и какъв голям интерес проявявам към нея.

На следната сутрин моят абат Гама, цял светнал от радост, влезе в стаята и ми каза, че кардиналът знаел, че любовникът е мой приятел и считал, че и аз съм приятел на дъщерята, тъй като нейният баща бил мой учител по френски език.

— Убедени са напълно — добави той, — че вие сте знаели цялата тази история и, естествено, приемат, че бедното момиче е прекарало нощта във вашата стая. Аз съм възмутен от вашето държане към мен вчера. Вие така добре внимавахте, че бих могъл да се закълна, че нищо не знаете.

— И така е! — отговорих аз сериозно. — Научавам го едва в този момент. Познавам момичето, но не съм я виждал от шест седмици, и то откогато не вземам вече уроци. С младия доктор се познавам много по-добре, но той никога не ми е съобщавал нищо за своя план. Но всеки може да мисли, каквото обича. Твърди се като естествено, че момичето било прекарало нощта в моята стая, но позволете ми да се смея на онези, които приемат това като свършен факт.

— Такъв е обаче порокът на римляните, мой драги приятелю. Щастлив е, който може да се надсмее на него. Но тази клевета може да ви навреди дори пред нашия кардинал.

Вечерта нямаше опера и аз отидох у кардинала. Не забелязах нито у кардинала, нито у никой друг промяна на държането им към мен. Маркизата също бе любезна към мен както обикновено, дори още по-любезна.

На следващия ден след ядене Гама ми каза, че кардиналът подслонил младото момиче в един манастир, където тя била гледана много добре на негови разноски. Той самият бил убеден, че девойката ще напусне манастира, за да се омъжи за младия доктор.

— Това би ме радвало искрено — казах аз, — понеже те и двамата са много почтени и заслужават всеобщо уважение.

Когато два дни по-късно посетих добрия отец Джорджи, той ми каза с натъжено лице, че всеобщият разговор в Рим бил за несполучливото арестуване на Барбара Далакуа. Приписвали ми главната роля в цялата история и това му било много неприятно. Казах му същото, каквото и на абат Гама, и той, изглежда, ми повярва, но ми възрази, че Рим не искал да знае нещата така, както са в същност, а така, както на хората се харесвало да ги нареждат.

— Знае се, млади приятелю, че вие всяка сутрин ходехте у Далакуа. Знае се също, че младият доктор често идваше при вас и това стига. Никой не се интересува от обстоятелствата, чрез които е опровергана една клевета, а обратно, от тези, чрез които тя се потвърждава. Защото в този свят град обичат най-много клеветата. Въпреки вашата невинност, ако след четиридесет години евентуално стане дума да ви изберат за папа, тази история ще бъде извадена отново на бял свят и ще ви бъде вписана в сметката.

През следващите дни тази неприятна история започна да ми става извънредно противна, защото всеки ми говореше за нея и виждах, че само се преструват, че ми вярват, защото се страхуват да сторят противното. Маркизата ми каза с деликатна усмивка, че госпожица Далакуа ми дължала голяма благодарност. Най-много ме наскърбяваше впечатлението, че в последните дни на карнавала кардинал Акуавива не бе вече така непринудено любезен с мен, както преди, макар че никой, освен мен самия не можеше да забележи нещичко в промяната, настъпила в неговото отношение към мен.

Мълвата започна вече да утихва, когато в началото на постите кардиналът прати да ме повикат в работния му кабинет и ми каза:

— Историята с младата Далакуа приключи, вече не се говори за нея. Но всички са убедени, че вие и аз сме единствените, които са извлекли полза от несръчността на младия човек, поискал да я отвлече. По начало, това съвсем не ме безпокои, тъй като и в друг подобен случай не бих постъпил другояче от начина, по който действувах сега. Също така не искам да зная онова, което никой не може да ви принуди да кажете и което вие като почтен човек трябва да премълчите. Дори и да не сте знаели нищо преди това, не сте могли да изгоните момичето от вашата стая, ако приемем, че тя е била там. По този начин щяхте да постъпите варварски, дори подло. Бихте направили момичето нещастно за цял живот, без при това да сте защитен от подозрението в съучастничество, като освен това щяхте да сте се проявил и като подъл предател.

Въпреки всичко вие сам знаете, че не мога открито да не обръщам внимание на бръщолевенията, колкото и да ги презирам. Виждам се, прочее, принуден да ви помоля да напуснете не само моя дом, но също и Рим. Ще ви осигуря почтен предлог, за да можете да се ползувате и по-нататък от уважението, което са ви спечелили даваните ви досега доказателства за моето покровителство. Обещавам ви да разкажа доверително или дори открито на лицата, които ще ми назовете, че вие сте бил длъжен да отпътувате по една важна работа, която съм ви поверил. Помислете си в коя страна бихте желали да отидете. Аз имам навсякъде приятели и ще ви препоръчам по такъв начин, че вашите услуги да намерят приложение. Ще напиша саморъчно моите препоръки, в случай че ще искате никой да не научи къде отивате. Посетете ме утре във вила Негрони и ми кажете къде искате да идете, за да адресирам моите писма. Наредете така, че до осем дни да можете да заминете. Вярвайте ми, съжалявам, че ви изгубвам. Това е една жертва, която най-глупавият предразсъдък ми налага. Идете си и не ми показвайте, моля, своето огорчение!