— Ако сте честен човек — му казах аз, — не можете я изоставите. Оженете се за нея, напук на бащите си, и живейте като добри съпрузи. Вечното провидение ще ви пази.

След като му дадох този съвет, той, изглежда, се поуспокои и излезе.

В началото на 1744 година той отново дойде при мен. Този път изглеждаше много доволен.

— Аз знаех — каза той, — че горният етаж на къщата, в която живея, се намира непосредствено до тази на Далакуа. Барбара също знае това. Тази нощ ще се прехвърля през прозореца на покрива в техния таван, за да уговорим точния час на отвличането. Моето решение е непоколебимо, ще избягаме с нея в Неапол и понеже слугинята, която спи на покрива, знае за бягството, ще вземем и нея с нас.

— Бог да ви помага! — отговорих развълнувано аз.

Осем дни по-късно, към единадесет часа вечерта, той отново дойде в стаята ми, придружен от един абат.

— Какво искате в този късен час?

— Бих искал да ви представя този красив абат.

Погледнах абата и с ужас открих в него Барбара.

— Видяха ли ви да влизате? — попитах аз.

— Не. И ако да — това е един абат. Ние излизаме всяка нощ заедно.

— Моите поздравления за това.

— Слугинята е в съюз с нас, тя е съгласна да ни придружава. Всички приготовления са направени.

— Пожелавам ви добър успех. Адио! Моля, вървете си!

Когато два дни след това се разхождах с абат Гама във вила Медичи, той ми каза във връзка с някаква забележка, че през нощта щяло да се извърши на Испанския площад някакво арестуване.

— Какво арестуване?

— Барджело, началникът на полицията или неговият подпоручик щял да претърси някаква съмнителна къща, за да арестува някого, който не очаква това.

— Откъде се знае това?

— Негово Високопреосвещенство сигурно го знае. Папата не би се осмелил да засегне неговата съдебна власт, без да попита за разрешение.

— Той му е дал, значи, такова разрешение?

— Да. Един аудитор54 на светия отец го помолил тази сутрин за това.

— Но нашият кардинал би могъл да откаже разрешението?

— Сигурно. Но такъв отказ никога не се прави.

— А ако търсеното лице е под неговото покровителство, какво ще стане тогава?

— Тогава лицето се предупреждава от Негово Високопреосвещенство.

Разговорът се пренесе на други теми, но това известие ме обезпокои. Мислех си, че заповедта може да се отнася до Барбара или нейния любовник, тъй като къщата на нейния баща бе под испанска служебна власт. Напразно търсих младия човек — не ми се удаде да го срещна и се страхувах да не се изложа, ако отида при неговата хубавица. Впрочем, въздържах се от тази стъпка само затова, защото не бях сигурен. Ако бях сигурен, че работата се отнася до тях, бих се изложил без страх на всички погледи.

Когато към полунощ се приготовлявах да си легна и отворих вратата, за да изтегля стоящия отвън ключ, внезапно в стаята ми задъхан се втурна за моя голяма изненада един абат и се хвърли на креслото. Познах Барбара и отгатнах всичко. Предвидих веднага какви последици би могла да има постъпката й за мен и изпаднах в голямо вълнение и притеснение. Укорих я, задето е избягала при мен и я помолих веднага да си върви.

Нещастният аз! Чувствувах, че се провалям заедно с нея, без да мога поне да й дам истинска помощ. Би трябвало да я принудя да напусне стаята, би трябвало дори да повикам веднага хора, ако тя окаже съпротива, но нямах смелостта за това или, по-добре казано, примирих се неволно със съдбата си…

Когато й казах, че трябва да си отиде, тя се хвърли сред поток от сълзи на колене пред мен и ме помоли да я съжаля.

Кое сърце би останало твърдо и не би се смекчило пред сълзите и молбите на една красива млада жена! Аз отстъпих, но й казах, че води и двама ни към провал.

— Никой — каза тя — не ме е видял да влизам в къщата или да се качвам при вас. В това съм сигурна, защото бях тук преди осем дни, иначе не бих могла да намеря стаята.

— Ах, по-добре би било да не бяхте идвали никога! Какво стана с вашия любовник, доктора?

— Полицаите арестуваха него и слугинята. Искам да ви разкажа всичко: моят любовник ми бе казал, че тази вечер една кола ще чака долу при откритата стълба на Тринита деи Монти и че сам той щял също да бъде там. Преди един час аз се покатерих през прозореца на покрива на нашата къща и отидох в неговото жилище. Там се преоблякох, както виждате, и излязохме със слугинята, за да отидем на уреченото място. Слугинята вървеше с моя вързоп на малко разстояние пред мен. На ъгъла на улицата забелязах, че една от токите на обувките ми се беше разкопчала. Спрях се да я закопчая, докато слугинята, мислейки, че я следвам, продължаваше спокойно да върви. Тя стигна до колата и се качи в нея. Но когато дойдох по-близо, забелязах при светлината на един фенер около тридесет полицаи, един от които седна на капрата на колата. Той веднага подкара с отпуснати юзди и отвлече по този начин слугинята, която бяха взели за мен, и моят любовник, който без съмнение ме чакаше в колата. Какво можех да сторя в този ужасен момент? При баща си не смеех да се върна. И така последвах първото мое внушение, което ме доведе при вас. Сега съм тук. Вие ми казвате, че с тази си постъпка ви опропастявам. Ако вие наистина мислите така, кажете ми какво да правя. Чувствувам се безкрайно нещастна. Намерете някакъв изход! По-скоро бих умряла, нежели да ви навлека нещастие.

Докато бърбореше, потоци от сълзи потекоха отново от очите й.

Положението й бе така тъжно, че аз го считах за много по-нещастно от моето собствено, макар и да виждах, че въпреки пълната ми невинност можех да се опропастя.

— Оставате ме да ви заведа при вашия баща! — й казах аз. — Задължавам се да го убедя, че трябва да ви прости.

Но това предложение удвои страха й.

— Аз съм загубена — извика тя. — Познавам баща си. О, господин абате, по-добре ме изхвърлете на улицата и ме оставете на моята нещастна съдба.

Не ще и питане, би трябвало да направя именно това, ако мислех за собствената си изгода, а не бях се поддал на състраданието си, на сълзите й! Често съм казвал и читателят, който сам го е преживял, ще бъде на мое мнение. Нищо не е така непреодолимо, както сълзите от хубави очи, проливани от красива, благоприлична и нещастна жена. Беше ми органически невъзможно да я принудя да напусне стаята ми или дори да се опитам да сторя това.

— Мое бедно момиче — казах най-сетне. — Какво мислите да правите, когато настъпи денят, а това не ще трае дълго, тъй като вече мина полунощ?

— Ще напусна двореца — каза тя, хълцайки. — В това облекло никой няма да ме познае. Ще напусна Рим и ще вървя дотогава, докато от умора и болка падна мъртва на земята.

Едва изрекла тези думи, тя се строполи на пода. Видях, че се задушава, лицето й посиня. Изпаднах в ужасно затруднение! Разпуснах бързо яката й, разкопчах елечето, след това напръсках лицето й с вода и така ми се удаде да я върна към живот.

Нощта бе много студена, а аз нямах никакъв огън, затова я посъветвах да легне в леглото ми, като й обещах да уважавам нейното състояние.

— Ах, господин абате, единственото чувство, което мога да възбудя сега, е състрадание.

И действително, аз бях много развълнуван и същевременно доста неспокоен, за да мога да почувствувам страст. Придумах я да легне в леглото, но тъй като беше напълно безпомощна поради слабостта си, съблякох я и я сложих в леглото. При това направих съвсем новото откритие, че пред състраданието замълчава и най-заповедническата нужда, въпреки вида на всички прелести, които иначе биха предизвикали най-силна възбуда. Легнах съвсем облечен до нея и в първи зори я събудих. Чувствувайки се вече укрепнала, тя се облече сама. Казах й да бъде съвсем спокойна до моето завръщане и излязох. Намерението ми бе да отида при баща й и по какъвто и да е начин да издействувам неговата прошка. Но понеже забелязах подозрителни хора около двореца, счетох, че трябва да се откажа от моя план и влязох в едно кафене, на улица Кондота.

Забелязах, че един полицай ме следи, но се направих, че не го виждам. След като изпих шоколада си и взех със себе си няколко сухара, аз се запътих, придаващ си най-спокоен вид, към къщи. Шпионинът непрекъснато ме следеше. Предполагах, че след неуспеха на предприетото действие полицаят върви по подозрителни следи. Това мое предположение се затвърди, когато вратарят, без да го питам, ми разказа, че през нощта трябвало да се извърши някакво арестуване, което не сполучило. В същия момент дойде един аудитор на кардинал викария55 и попита вратаря кога може да говори с абат Гама. Видях, че нямаше време за губене и се качих в моята стая, за да взема някакво решение.

Най-напред принудих нещастното момиче да изяде сухарите, които бях потопил в шампанско от Канарските острови. След това я заведох в най-горния етаж на къщата, на едно не съвсем прилично място, което никой не посещаваше. Казах й да ме чака там.

Малко след това дойде моят лакей. Заповядах му да подреди веднага стаята ми и след като направи това, да заключи вратата и ми донесе ключа у абат Гама. Намерих абата зает в разговор с аудитора на кардинал викария. Щом свършиха, той ме поздрави и заповяда на слугата си да донесе шоколад. Когато останахме сами, той ми разказа за какво се отнасял разговорът му с аудитора. Касаело се за това, да молят Негово Високопреосвещенство нашия кардинал да отстрани от двореца си една личност, която се била вмъкнала в него към полунощ.