Джакомо Казанова - Приключенията на Казанова

— Наистина ли сте болен?

— Не, уважаеми господарю, имах само желанието да спя.

— Това много ме радва, но не сте прав, защото те се държат добре с вас. На кардинала днес му пускат кръв.

— Зная, монсиньоре. Той ми съобщава в това писъмце, с което ме кани на обяд, ако Ваше Високопреосвещенство желае да ми позволи.

— На драго сърце. Но това е забавно. Не допусках, че той има нужда и от трети човек.

— Трети ли ще бъда там?

— Не зная, но съм любопитен.

След това кардиналът ме освободи и всички присъствуващи помислиха, че Негово Високопреосвещенство е говорил с мен по държавни дела.

Отидох при моя нов меценат, когото намерих в леглото.

— Днес трябва да пазя диета — ми каза той. — Вие ще се храните сам, но храната ще ви стигне, тъй като готвачът не знае нищо за това. Имам да ви съобщя нещо: страхувам се, че вашите строфи са много хубави, понеже маркизата е направо влюбена в тях. Ако бихте ми ги прочели така, както тя направи, не бих се решил да ги призная като мое произведение.

— Но нали тя вярва, че стиховете са от Ваше Високопреосвещенство?

— Положително.

— Това е най-главното, уважаеми господине.

— Да. Но какво бих правил, ако тя пожелае да ми посвети още стихове.

— Ще й отговорите по същия начин, понеже винаги можете да разполагате с мен и да се осланяте на моето ненарушимо мълчание.

— Моля ви да приемете този малък подарък. Това е тютюн негрило от Хавана, който ми даде кардинал Акуавива.

Тютюнът бе добър, но бе поставен в нещо още по-хубаво: във великолепна табакера от емайл и злато. Приех я благоговейно с израз на прочувствена благодарност.

Ако Високопреосвещенството не умееше да съчинява стихове, то поне знаеше да подарява и то да подарява по най-благороден начин, а за един благородник това изкуство е много по-ценно от всичко друго.

Към обяд за голяма моя изненада се появи красивата маркиза, облечена в много спретната домашна дреха.

— Ако знаех, че имате добра компания — каза тя на кардинала, — нямаше да дойда!

— Убеден съм, мила маркизо, че присъствието на нашия абат не ще ви е неприятно.

— Не, понеже го считам за порядъчен човек.

Аз се държах на почтително разстояние, готов при първата остра дума на двамата да се измъкна с хубавата си табакера. Кардиналът я попита дали би останала за обяд.

— Да — отговори тя. — Лошото е, че не обичам да се храня сама.

— Ако искате да му направите тази чест, абатът ще ви прави компания.

Тя ми хвърли приятелски поглед, но не каза нито дума.

За първи път имах работа с дама от висшия свят. Нейното покровителствуващо изражение, колкото и благосклонно да бе, ме изкара от търпение, защото покровителството не може да има нищо общо с любовта. Но тъй като това ставаше в присъствието на кардинала, аз приех, че държането й вероятно се налага от благоприличие.

Масата бе наредена до леглото на кардинала и маркизата, която не яде почти нищо, поощряваше моя добър апетит.

— Казах ви, че абатът не ми отстъпва — каза С. Ч.

— Аз също мисля, че разликата не е голяма, но вие сте по-придирчив — добави тя, за да го поласкае.

— Госпожо маркизо, смея ли да ви помоля да ми кажете защо ме считате за голям лакомник, но не и за придирчив гастроном? Тъй като аз обичам преди всичко изтънчените, отбрани ястия. Обяснете това по-подробно — каза кардиналът.

Позволих си да се засмея и изброих в импровизирани стихове всички изтънчени и отбрани ястия, които ми дойдоха наум. Маркизата изръкопляска и ми каза, се учудва на моята смелост.

— Смелостта ми, уважаема госпожо, е ваша смелост, тъй като аз съм страхлив като заек, когато не ме окуражават. Вие сте виновницата за моята импровизация.

— Учудвам ви се. Аз не бих могла да произнеса дори четири стиха, без да съм ги записала, дори и ако самият Бог ме окуражаваше.

— Осмелете се да се доверите на вашия гений, уважаема госпожо, и вие ще произнесете божествени неща.

— И аз мисля така — намеси се кардиналът. — Моля, позволете ми да покажа на абата вашите десет строфи.

— Те са съставени съвсем небрежно, но съм съгласна, при условие, че всичко остане между нас.

Кардиналът ми даде строфите на маркизата и аз ги прочетох гласно така, че изпъкнаха всичките им превъзходства.

— Как ги прочетохте! — отбеляза маркизата. — Като слушах, не можех да повярвам, че са съчинени от мен. Благодаря ви. Но имайте добрината и прочетете по същия начин строфите, които Неговото Високопреосвещенство е съчинил в отговор на моите. Те са далеч по-добри.

— Не вярвайте, абате! — каза кардиналът, като ми даваше стиховете. — Но дайте си труд, да не се загуби нищо при четенето!

Негово Високопреосвещенство съвсем нямаше нужда да ми препоръчва това, понеже това бяха моите собствени стихове и би било невъзможно да ги прочета по-зле, отколкото можех, особено когато жената, която ме бе въодушевила да ги напиша, седеше срещу мен. Освен това Бакхус бе вече сгрял моя Аполон и красивите очи на маркизата увеличаваха още повече жарта, която възпламеняваше всичките ми чувства.

Прочетох строфите така, че кардиналът бе съвсем възхитен. Но лицето на хубавата жена се заля с ярка червенина, когато дойдох до описанието на онези красоти, които въображението на поета може да се осмели да отгатне, но които аз не бях могъл да видя. С яростно изражение тя ми дръпна хартията от ръката и каза, че вмъквам нови стихове. Това беше вярно, но аз не го признах. Бях съвсем запален, а и тя бе възбудена не по-малко от мен.

Кардиналът беше заспал. Тя стана и излезе на терасата. Аз я последвах. Маркизата седна на оградата, а аз застанах пред нея така, че коляното й докосваше моя часовник. Какво положение! Хванах нежно едната й ръка и казах, че е хвърлила изгаряща страст в душата ми, че я обожавам и, ако не бих могъл да се надявам, че ще разбере любовната ми мъка, съм решил да я избягвам навеки.

— Благоволете, хубава маркизо, да произнесете, моята присъда.

— Аз ви считам за разпуснат и непостоянен.

— Не съм нито едното, нито другото. — С тези думи аз я притиснах до гърдите си и целунах красивите й розови устни. Тя прие целувката без съпротива. Тази целувка, предвестник на най-сладки наслади, направи ръцете ми извънредно смели и аз исках… Тогава маркизата промени положението си и така нежно ме помоли да я пощадя, че открих в послушанието ново сладострастие. Не само се отказах да прелъстявам една победа, която би била възможна, но дори я помолих за прошка, която лесно можах да прочета в отправения ми нежен поглед.

Тогава тя заговори за Лукреция и моята мълчаливост я възхити. След това премина на кардинала. Искаше да ме накара да повярвам, че между нея и него съществуват само приятелски отношения. Аз знаех точно как стоят нещата, но в мой интерес бе да се преструвам, че вярвам напълно всичко. След това започнахме да цитираме стихове от нашите най-добри поети. Тя седеше, а аз стоях прав и така можех да се наслаждавам на нейните прелести, към които останах привидно безчувствен. Бях решил този ден да не се стремя към по-хубава победа от вече постигнатата.

Междувременно кардиналът се бе събудил от своята дълга, спокойна дрямка. Той излезе с нощната си шапчица при нас и попита добродушно, дали не сме станали нетърпеливи да го чакаме. Останах при тях до смрачаване. Бях много доволен от успеха си през този ден и твърдо решен да въздържам страстта си, докато моментът за пълна победа не ми се предостави сам.

От този ден маркизата ми даваше непрекъснато доказателства за особено предпочитание и се държеше съвсем непринудено с мен. Бях убеден, че колкото повече щадях нейното нежно чувство, с толкова по-голямо удоволствие тя сама ще се погрижи за някаква възможност да ме остави да получа наградата за моята вярност, нежност и постоянство.

Но съдбата бе решила другояче. В момента, когато папата и моят кардинал бяха помислили сериозно да поставят моето съществувание на здрава основа, щастието ми обърна гръб.

Светият отец ме бе поздравил за подарената ми от кардинала С. Ч. великолепна табакера, но винаги избягваше да спомене името на маркизата. Кардинал Акуавива изрази нескрито своето задоволство от това, че неговият колега бе дал тютюна негрило в толкова красива табакера. Абат Гама не се осмеляваше да ми дава повече съвети, след като ме видя тръгнал по такъв обещаващ път, а добродетелният отец Джорджи ограничи съвета си само в това, да ми препоръча да се придържам само към хубавата маркиза и да се предпазвам от други запознанства.

Такова беше моето наистина блестящо положение, когато по Коледа изведнъж видях да влиза при мен любовникът на хубавата Барбара Далакуа. Той отвори вратата, хвърли се върху кушетката ми и извика, че го виждам за последен път. Искал да ме помоли само за един добър съвет.

— Какъв съвет мога да ви дам?

— Ето, прочетете това писмо и ще узнаете всичко.

Писмото бе от неговата любовница и съдържанието беше горе-долу следното: