Хранех се в Испанския дворец заедно с абат Гама на една маса, заредена с дванадесет прибора, които бяха определени за толкова абати, тъй като В Рим всеки е абат или поне иска да мине за такъв. Понеже не е забранено да се облича духовно облекло, такова носи всеки, който желае да бъде почитан, с изключение на онази част от благородниците, която не е поела духовната кариера.

През цялото време не можах от мъка да отворя уста. Това ми мълчание бе изтълкувано като хитрост. След обяда абатът Гама ме покани да прекарам с него деня. Извиних се под предлог, че имам да пиша писма, след което наистина прекарах седем часа в такова занимание. Писах на дон Лелио, на дон Антонио, на моя млад приятел Паоло, на добрия епископ от Марторано, който ми отговори, уверявайки ме, че би искал да бъде на мое място.

Тъй като бях влюбен е Лукреция и щастлив, стори ми се безчовечно да я изоставя. Заради едно щастливо бъдеще трябваше да убия настоящето и да стана враг на моето собствено сърце. Въставах против подобна необходимост, защото я намирах за изкуствена. Можех да я призная само ако коленичех пред съдийската маса на собствения си разум. Струваше, ми се, че когато отец Джорджи ми забрани да посещавам постоянно онази къща, не трябваше в същото време да казва, че тя е благоприлична, тогава моята болка не би била толкова дълбока. Прекарах целия ден и част от нощта в такива разсъждения.

На сутринта абат Гама ми донесе една голяма книга, пълна с посланически писма, от които за развлечение трябваше да правя извадки. Придадох на лицето си трудолюбив израз и излязох да взема първия си урок по френски. Когато по-късно се разхождах по улица Кондота, абат Гама, който стоеше на вратата на едно кафене, ме повика. Казак му на ухото, че Минерва ми е забранила посещаването на римските кафенета.

— Минерва — ми отговори той — ви заповядва да си съставите мнение за тях. Седнете при мен!

Аз чух един млад абат да разказва високо някаква истинска или измислена история, с която нападаше открито, но без огорчение, справедливостта на светия. Всички се смееха и бяха съгласни с него. Друг отговори на въпроса защо е напуснал службата при кардинала Б…: защото Негово Високопреосвещенство твърдял, че нямало защо да му плаща отделно за известни услуги. Отново висок смях! Трети каза на абат Гама, че ако искал след ядене да отиде към вила Медичи, щял да го намери там с две млади римлянки. Това е като златна монета на стойност четвърт цехина. Друг прочете сонет, пълен с огън и жупел против правителството, и мнозина си го преписаха. Още един прочете съчинена от него сатира, в която се сриваше честта на едно семейство. Внезапно видях да влиза един абат с приятни черти на лицето. Погледнах бедрата му и реших, че това е преоблечено момиче. Споделих го с абат Гама, но той ми каза, че това е един прочут скопец на име Бепино Дела Мамана. Гама го повика при нас и смеейки се, му каза, че съм го взел за момиче. Безсрамникът ме погледна твърдо и каза, че ако желая, можел да ми докаже дали съм прав или не.

На трапезата всички говореха с мен и аз имах чувството, че съм им дал подходящи отговори. След обяда абатът Гама ме покани да пия кафе в неговата стая и аз приех. Щом останахме сами, той ми каза, че всички наши сътрапезници били благоприлични хора, след което ме попита дали смятам, че съм се харесал на всички.

— Надявам се.

— Лъжете се — отговори абатът. — Само не си въобразявайте. Вие така открито отклонихте всички отправени към вас въпроси, че всеки забеляза вашето въздържаше. В бъдеще те не ще ви питат нищо.

— Това би ме наскърбило. Но трябваше ли да разправям на всеослушание всички мои работи?

— Не навсякъде има среден път.

— Този, за който говори Хораций. Но често е много трудно да се върви по него.

— Човек трябва да направи така, че да бъде обичан и същевременно уважаван.

— Не искам нищо по-добро от това.

— Днес вие повече целяхте да постигнете уважение, отколкото обич. Това сигурно е хубаво и добро, но пригответе се да се борите със завистта и нейната дъщеря — клеветата. Ако тези две чудовища не ви повалят, вие ще излезете победител. Например нападнахте Салицети, а той е физик и при това корсиканец. Сигурно е останал обиден.

— Нима можех да се съглася с него, че страстите на жените не оказват никога и най-малкото влияние върху кожата на зародиша? От опит зная противното. Не сте ли на моето мнение?

— Аз не съм нито на вашето, нито на неговото мнение. Виждал съм деца с така наречените белези, но не мога да кажа с положителност дали те се дължат на това, че майките им са имали страстни похождения по време на бременността.

— А аз мога да се закълна в това.

— Толкова по-добре за вас, ако знаете това така сигурно и толкова по-зле за Салицети, ако той отрича тази възможност. Оставете го в неговото заблуждение! Това е по-добре, отколкото да му доказвате грешката му и с това го направите ваш неприятел.

Вечерта отидох при Лукреция. Знаеха всичко и ми пожелаха щастие. Лукреция ми каза, че й изглеждам тъжен, а аз й отговорих, че трябва фактически да убивам свободното си време, тъй като не съм вече негов господар. Нейният мъж й каза с обикновения си шеговит тон, че съм влюбен в нея, а тъща му го посъветва да не играе повече ролята на герой. Прекарах един-единствен час сред това чудесно семейство. Отидох си обзет от такъв огън, че с дъха си можех да подпаля въздуха. В къщи седнах на писалищната маса и прекарах цяла нощ в съчиняване на една ода, която на другата сутрин пратих на адвоката. Знаех, че ще я даде на жена си, която обичаше поезията, но съвсем не подозираше, че тя е и моя страст. Следващите три дни се въздържах от посещение у тях. Учех френски и правех извлечения от посланическите писма.

При Негово Високопреосвещенство всяка вечер се събираше общество, в което участвуваха най-знатните римски благородници. Не ходех там. Гама ми каза, че трябва да посещавам приемите като него — скромен гост. Така и сторих. Никой не размени и дума е мен, но понеже моето появяване бе нещо ново, всеки ме гледаше и искаше да знае кой съм. Абатът Гама ме попита коя от присъствуващите дами ми се вижда по-приятна, аз му я показах, но веднага след това съжалих, тъй като придворният си няма друга работа, а отиде при нея и й каза. Тя започна да ме разглежда през лорнета си и да ми се усмихва. Оказа се, че е маркизът Г., чийто почитател бе кардинал С. Ч.

Сутринта на същия ден, който смятах да прекарам при дона Лукреция, уважаемият адвокат дойде в стаята ми. Каза ми шеговито, че се лъжа много, ако вярвам с моето странене да го убедя, че не съм влюбен в жена му. После ме покани да закуся следващия четвъртък с него и цялото му семейство на Тестачо47. Увери ме, че съм щял да видя там единствената пирамида, която имало в Рим.

— Моята жена знае вашата ода наизуст. Тя я издекламира пред годеника на Анджелика, който оттогава горещо желае да се запознае с вас. Той също е поет и ще бъде с нас на Тестачо.

Обещах му да отида на уречения ден с двуместна кола.

По онова време в Рим четвъртъците на месец октомври бяха посветени на радостта. Вечерта бях при адвоката. Разговорът се въртеше все около проектирания излет и аз вече вярвах, че Лукреция разчита на него също толкова, колкото и аз. Нямахме никакъв определен план и не можехме да имаме, но разчитахме на любовта и се уповавахме мълчаливо на нейната закрила.

Държах отец Джорджи да не се научи за възнамеряваната разходка от друг, затова отидох при него и го помолих по всички правила за разрешение да взема участие в нея. За да не може да възрази нищо, направих се, като че всичко това ми е напълно безразлично. Доблестният монах ми каза, че би трябвало непременно да взема участие — нали е само семейно общество. Освен това не би трябвало да се въздържам от възможността да се запозная с околностите на Рим и да се повеселя по приличен начин.

Отидох при дона Чечилия в затворена двуместна кола, която наех от някой си Ролан от Авиньон. Назовавам го тук, понеже познанството ми с него има важни последици. Прелестната вдовица ми представи нейния бъдещ зет дон Франческо като голям приятел на науките, който сам имал високо научно образование. Взех това изказване за чиста монета и се държах с него по съответния начин. Въпреки това го намерих доста тежък. Държанието му според мен съвсем не бе такова, каквото би приличало на един млад човек, на когото много скоро предстои да се ожени за толкова красива жена като Анджелика. Но той беше честен и богат, а това е много по-ценно от едно светско поведение и научно образование.

При качването ни в колите адвокатът ми каза, че щял да пътува с мен в моята кола, а трите дами и Франческо — в другата. Отговорих му, без да се замисля, че той трябва да пътува с дон Франческо, а дона Чечилия да дойде при мен — бих се чувствувал опозорен, ако не стане така. С тези думи предложих ръката си на хубавата вдовица, която счете искането ми за отговарящо на правилата за приличие в доброто общество. Одобрителният поглед на моята Лукреция ме изпълни с най-приятно чувство. Между това забележката на адвоката ми направи неприятно впечатление, понеже тя беше в разрез с неговото по-раншно държане и особено с това, което ми бе казал в стаята ми. „Дали е станал ревнив?“ се питах аз. Това щеше за малко да развали настроението ми, но надеждата, че ще мога да му внуша други мисли на върха Тестачо, разсея тревогата ми и аз проявих любезност към дона Чечилия.

Скоро след разходката и закуската, която адвокатът плати, се мръкна, грижата по веселието поех аз и за моята любов към Лукреция не стана дума нито веднъж — всичките ми любезности бяха отправени към нейната майка. На Лукреция издебнах да кажа само, че това е най-доброто средство да накарам мъжа й да разбере, че е бил несправедлив към мен.