Когато седнахме в колата, адвокатът забеляза, че всички бръснари са безсрамни.

— Но все пак би трябвало първо да се знае — каза хубавицата, — дали брадата наистина е нечистотия или не.

— Такава е — отговори адвокатът, — понеже е екскремент46.

— Може и така да е — казах аз, — но не я считат за такава. Наричат ли косите екскремент? Грижат се много внимателно за тях и все пак те са със същия произход, както и брадата. Напротив, тяхната красота и дължина извикват дори възхищение.

— Следователно — забеляза тази, която бе задала въпроса, — бръснарят е глупак.

— Да, но още нещо — запитах аз, — та всъщност аз имам ли брада?

— Поне така мислех — отговори тя.

— В такъв случай, в Рим ще започна да се бръсна, тъй като за пръв път сега чувам да ми се отправя такъв укор.

— Мила моя жено — каза адвокатът, — ти би трябвало да си държиш устата! Може би господин абатът отива в Рим, за да стане там капуцин.

На тази шега трябваше да се изсмея, но не исках да оставя последната дума да е негова, затова заявих, че желанието ми да се обръсна вече се е изпарило.

— О, ще сгрешите — продължи веселият неаполитанец, — тъй като жена ми много обича капуцините и заради нея трябва да останете верен на призванието си.

Тези шеговити забележки доведоха до много други. Денят премина приятно, а вечерта един духовит разговор на различни теми ни компенсира лошото ядене, което ни поднесоха в Гариляно. Моята събуждаща се наклонност към жената ставаше все по-силна, благодарение на любезното й държане.

На следната сутрин, щом седнахме отново в колата, любезната жена ме попита дали преди завръщането си във Венеция възнамерявам да прекарам известно време в Рим. Аз й отговорих:

— Понеже не познавам никого, страхувам се, че ще се отегчавам.

— Там много обичат чужденците и аз съм сигурна, че ще ви хареса.

— Значи бих могъл да се надявам, че вие, госпожо, ще ми позволите да бъда любезен към вас?

— Бихте ни направили чест с това — каза адвокатът.

Гледах непрекъснато неговата прелестна жена и я видях на няколко пъти да се изчервява, но се направих, че не съм забелязал. Продължихме да разговаряме и денят премина също така приятно, както и предишният. В Терачина, където спряхме, ни дадоха една стая с три легла — двете тесни и едно по-широко, поставено между двете. Двете сестри спаха, естествено, заедно и заеха голямото легло. Те се разположиха в него, докато адвокатът и аз, гърбом към тях, седяхме още на масата и говорехме. Щом дамите си легнаха, адвокатът също си легла. Той избра леглото, върху което имаше нощна шапчица. За мен остана другото, което бе отдалечено от голямото само на около една стъпка. Видях, че хубавицата, която бе вече пленила сърцето ми, лежеше откъм моята страна и без суетност можех да предположа, че не само случаят бе наредил това.

Угасих светлината и си легнах, а в главата ми се въртеше план, който не се решавах нито да изпълня, нито да отхвърля. Напразно се мъчех да заспя. Някаква съвсем слаба светлинка ми позволяваше да видя леглото, в което лежеше прелестната жена. По тази причина не можех да затворя очи. Кой знае на какво бих се решил най-после, понеже от един час се борех със себе си, когато я видях внезапно да се изправя, да напуска тихо леглото си и да легне в това на своя мъж. А той без съмнение продължаваше да спи спокойно, тъй като не чух вече никакъв шум. Разядосан, отвратен, аз се опитвах насила да заспя и се събудих едва с настъпването на зората. Видях хубавата нощна скитница в леглото й, станах, облякох се бързо и излязох. Всички спяха дълбок сън. Завърнах се в странноприемницата едва в момента на отпътуването. Адвокатът и двете дами ме очакваха, седнали вече в колата.

Моята красавица забеляза нежно и любезно, че не съм изпил обичното си кафе. Извиних се с това, че съм почувствувал нужда да се разходя и внимателно избегнах да я удостоя дори с един-единствен поглед. Направих се, че имам зъбобол и седнах разсърден и мълчалив. В Пиперно тя използува удобен момент, за да ми каже незабелязано, че моят зъбобол явно бил престорен. Зарадвах се на този упрек, понеже предвиждах, че той ще доведе до едно обяснение, което желаех въпреки яда си.

Целият следобед бях както сутринта мрачен и мълчалив, докато стигнахме в Сермонета, където трябваше да пренощуваме. Пристигнахме доста рано и понеже времето беше хубаво, госпожата каза, че с удоволствие би направила една малка разходка. Попита ме учтиво дали искам да й подам ръката си. Съгласих се, и без друго учтивостта не би ми позволила да й откажа това желание. Чувствувах се доста неудобно, сърденето ми бе неприятно и на мен самия, въпреки че не съзнавах това. Само едно обяснение можеше да уреди всичко, но аз не знаех как да го предизвикам. Мъжът й ни следваше заедно с балдъзата, но на голямо разстояние от нас. Щом видях, че сме доста напред, осмелих се да я запитам как е могла да дойде до мисълта, че зъбоболът ми е само извинение.

— Ще бъда откровена с вас — ми каза тя. — Забелязах го по видимата промяна във вашето държане и по това, че през целия ден внимателно отбягвахте да ме погледнете. Тъй като зъбоболът не би могъл да ви попречи да бъдете вежлив, аз реших, че се преструвате. Освен това зная със сигурност, че никой от нас не ви е давал повод да промените така внезапно настроението си.

— Все пак трябва да е имало такъв повод, уважаема госпожо, вие сте само наполовина откровена.

— Грешите, господин абате, напълно съм откровена. Ако съм ви дала някакъв повод, то аз не го зная или поне не се сещам. Имайте добрината да ми кажете в какво съм се провинила.

— В нищо. Понеже нямам право да предявявам каквито и да било искания.

— Все пак вие имате същите права, както и аз, а именно правата, които доброто общество дава на всички свои членове. Говорете и бъдете също тъй откровен като мен!

— Вие не бива да узнаете повода, или по-точно, трябва да се преструвате, като че не го знаете. Тук вие сте права. Но признайте също, че моят дълг ми забранява да ви го кажа.

— Това е приемливо. Считайте въпроса за изчерпан. Но ако вашият дълг ви принуждава да премълчите пред мен причината за промяната на вашето настроение, то този дълг изисква също така повелително да не оставите да се забележи това. Нежността изисква често от учтивия човек да скрива определени чувства, чрез които той или някой друг би се изложил. Наистина така насилвате духа си, но добре би било, когато вследствие на това този, който сам си е наложил насилието, да стане още по-любезен.

Това извънредно логично разяснение ме накара да се изчервя от срам. Притиснах устните си към нейната красива ръка и признах, че не съм прав.

— Бих паднал в краката ви — извиках, — за да ви помоля за прошка, ако можех да го сторя, без с това да ви изложа.

— Е, да не говорим вече за това! — каза тя. Трогната от моята бърза промяна, тя ми хвърли поглед, пълен с толкова опрощение, че аз реших, че няма да увелича прегрешението си, ако устните ми напуснат ръката й и потърсят красивата, усмихваща се уста.

Бях пиян от щастие. Тъгата ми се превърна във веселост и то така внезапно, че на вечеря адвокатът пусна стотина шеги по адрес на моя зъбобол и разходката, която ме била излекувала.

На следващия ден обядвахме във Велетри и оттам се упътихме до Марино, нашата нощна квартира. Макар че там се бяха разположили доста войскови групи, можахме да получим две стаички и много добра вечеря.

Аз вече се разбирах много добре с моята прелестна римлянка, бях получил, макар само един бегъл залог от нейна страна, но той бе така откровен, така нежен! По време на пътуването нашите очи си говореха малко, но понеже седях насреща й, разговорът с нашите крака бе твърде убедителен.

Адвокатът ми разказа, че отивал в Рим по църковни дела. Там щял да се установи при своята тъща, която с радост щяла да види отново жена му, тъй като от деня на тяхната сватба преди две години не се били виждали. Сестра й смятала да остане в Рим, тъй като на Свети Дух щяла да се омъжи за някакъв чиновник от банката. Получих адреса й и покана да я посетя. Обещах да й посветя всеки момент, в който ще бъда свободен от работа.

Ядяхме вече десерта, когато моята хубавица, след като се бе възхищавала известно време на табакерата ми, каза на мъжа си, че има голямо желание да притежава подобна.

— Ще ти купя такава, любов моя.

— Тогава купете тази — казах аз. — Давам ви я за двадесет унции срещу едно пълномощно, което ще ми издадете. Дължах тази сума на един англичанин и ще ми бъде много приятно, ако мога да уредя по такъв начин дълга си към него.

— Вашата хубава табакера, господин абате, струва двадесет унции, но аз ще я купя от вас само при условие, че я заплатя веднага в брой. Ако приемете, ще ми бъде извънредно приятно да видя табакерата като собственост на жена ми, още повече, че ще бъде същевременно и добър спомен за вас.

Когато жена му видя, че не искам да се съглася с това предложение, каза, че не би й струвало нищо да ми издаде исканото пълномощно.

— Ах, не виждаш ли — прекъсна я адвокатът, — че този англичанин съществува само във въображението на господин абата? Той никога няма да се яви и ние ще получим табакерата без пари. Пази се, любов моя, от този абат. Той е голям хитрец.

— Не вярвам — отговори жена му, като ме погледна, — че на света съществуват хитреци от този род!