Джакомо Казанова - Приключенията на Казанова

При скуката в един лазарет и при моите навици и природа, как бих могъл в продължение на един ден да гледам толкова прелъстително същество, без да се влюбя до полуда? Бях я чул да разговаря на френски с нейния господар. Това бе един красив старец, който също така се отегчаваше и само от време на време излизаше за момент с лула в уста, за да си влезе веднага обратно в къщи. На драго сърце бих казал на прелестното момиче няколко думи, но се страхувах, че в такъв случай би могло да си отиде и да не го видя вече. Най-после не можах да издържа повече и реших да й пиша. Не бях загрижен за начина да й изпратя писмото, понеже трябваше само да го пусна от балкона. Но тъй като не бях сигурен дали тя ще го вземе, използувах момент, когато беше сама и пуснах едно малко, сгънато във формата на писмо парче хартия да падне пред краката й. Върху тази хартия обаче благоразумно не бях написал нищо, а задържах същевременно истинското писмо в ръка. Когато я видях да се навежда да вдигне първото писмо, аз бързо пуснах второто, тя взе и него и сложи двете писма в джоба си. Миг след това изчезна. Моето писмо гласеше приблизително:

Помолих пазача да не ме заключва, както правеше всяка нощ. Той се съгласи, при условие че ще ме наблюдава, тъй като, ако ми хрумне да скоча на двора, това би струвало главата му. Все пак обеща да не идва на балкона.

Към полунощ я видях да се явява и то точно в момента, когато се съмнявах вече, че ще дойде. Прострях се на балкана, така че главата ми да се намира над дупката — някъде към шест цола. Видях я да се качва на балата и главата й сега бе на около една стъпка от балкона. Тя трябваше да се държи с едната ръка за стената, тъй като опората й не бе сигурна. Така ние си говорихме за нас, за любов, копнеж, пречки, хитрини. Казах й защо не бих могъл да скоча долу в двора и тя забеляза: дори и да не съм бил възпиран по тази причина, подобно нещо би ни докарало нещастие, тъй като аз по никакъв начин не бих могъл да се кача отново горе. Освен това Бог знае само какво би предприел турчинът, ако ни намери заедно. След това тя ми обеща да излиза всяка нощ, за да си говорим и протегна ръката си през дупката. Ненаситен, аз я целувах безспир. Струваше ми се, че никога през живота си не съм докосвал толкова мека и нежна ръка.

Какво блаженство изпитах, когато и тя ме помоли за моята. Бързо протегнах цялата си ръка през дупката и тя притисна устни върху извивката на лакътя. Какви сладки кражби си позволяваше ръката ми! Но трябваше да се разделим. Когато влязох отново в стаята си, забелязах със задоволство, че пазачът лежи дълбоко заспал в един ъгъл.

Бях доволен, понеже бях получил всичко, каквото, можех да очаквам при неудобното ни положение. Започнах да се мъча да измисля някакъв начин, чрез който следващата нощ бих могъл да си доставя повече наслади. Тогава видях, че женският ум на моята хубава гъркиня бе по-находчив от моя. Тя се разхождаше с господаря си в двора и му говореше нещо на турски, на което той одобрително кимаше. Веднага след това дойдоха един слуга и пазачът и поставиха голям кош със стока под балкона. Тя даде нужните нареждания и поръча, уж за да направят повече място за коша, да поставят една от памучните бали напряко върху другите две. Радостно наблюдаващ, аз открих веднага нейното намерение: по този начин тя си създаваше средство да се издигне на две стъпки по-високо. Прецених обаче веднага, че би трябвало да заеме много неудобно положение: би трябвало да се прегърби, а така не би могла да издържи дълго. Дупката не бе достатъчно широка, за да може да пропъхне главата си и да стои удобно права. Трябваше да се намери някакво средство да се отстрани и това неудобство. Не виждах никаква друга възможност, освен да откъртя дъската, а това никак не беше лесно. Все пак реших да опитам и отидох в стаята, за да взема едни големи клещи. Пазачът не беше там. Използувах неговото отсъствие и ми се удаде да извадя внимателно четирите големи пирона, с които дъската бе закована. Когато се уверих, че мога по желание да я махна, поставих отново клещите на мястото им и зачаках нощта с нетърпението на влюбен.

Обектът на моите желания дойде точно в дванадесет часа. Когато видях, че й е трудно да се изкачи на най-горната бала и да се задържи отгоре, извадих дъската, протегнах й ръката си, доколкото можех, и й предложих по този начин сигурна опора. Тя се изправи и бе приятно изненадана, че може да пропъхне главата и ръцете си през дупката. Не загубихме много време в комплименти, само се поздравихме взаимно, че сме работили общо за постигането на същата цел.

Ако предишната нощ я бях притежавал повече, отколкото тя мене, сега бе точно обратното. Нейната ръка ме опипваше целия — аз обаче не достигнах повече от половината. Тя проклинаше майстора на балите с памук, че не ги е направил с половин стъпка по-дебели, за да може да се приближи повече до мен. Дори да бе така, пак нямаше да сме задоволени, но тя би имала повече наслада.

Нашите радости, макар и безплодни, ни занимаваха чак до разсъмване. Поставих внимателно отново дъската и легнах в леглото. Беше ми извънредно нужно да събера нови сили. Преди да си отиде, моята прелестна гъркиня ми каза още, че на сутринта започвал техният малък Байрям31. Той траел три дни и ние бихме могли да се видим отново едва на четвъртия.

И наистина, още през първата нощ след байрама тя дойде. Каза ми, че без мен не би могла вече да бъде щастлива и понеже била християнка, бих могъл да я откупя. Трябвало само да я чакам след моето пускане от лазарета.

Това обяснение ме доведе до признанието, че не притежавам средства за това. Тя изпусна дълбока въздишка. На следващата нощ ми каза, че нейният господар е готов да я продаде за две хиляди пиастри, че била девица и аз съм щял да бъда доволен от нея. Тя щяла да ми даде кутийка, пълна с диаманти, единият от които струвал две хиляди пиастри. Бихме могли да продадем останалите и с парите да живеем приятно, без да се страхувахме от бедност. Увери ме, че турчинът сигурно не би забелязал изчезването на кутийката, а дори и да забележи, би подозрял всеки друг, но не и нея.

Бях влюбен в момичето и предложението ме разтревожи, но при събуждането ми на следната сутрин колебанието ми изчезна. Тя дойде на уговорения час, като донесе и кутийката, но аз й казах, че не мога да се реша да бъда съучастник в една кражба. Тогава тя въздъхна и ми каза, че не съм я обичал, както тя мен, но виждала, че съм добър християнин.

Това бе последната нощ. По всяка вероятност ние се виждахме за последен път. Огънят, който течеше в жилите ни, ни изгаряше. Тя ми предложи да я изтегля на балкона. Кой любовник би се отказал от такова примамливо предложение? Станах — макар и да не бях един нов Милон32, обхванах я под мишниците и я изтеглих при мен. Вече почти я притежавах, когато почувствувах, че някой ме хваща за раменете. Пазачът! Той ми извика:

— Какво правите там?

Спуснах моя скъпоценен товар и момичето бързо изтича в къщи. Изтръгнах гневен вик, хвърлих се надлъж върху пода и не се помръднах, колкото и да бях друсан от пазача.

Бих могъл да убия този човек. Най-сетне станах и си легнах, без да му кажа нито дума. Дори не поставих дъската на мястото й. На сутринта дойде управителят и ни обяви за свободни. Когато си отивах с разкървавено сърце, видях още веднъж хубавата гъркиня, чиито очи плуваха в сълзи.

Уговорих с брат Стефано да се срещнем ма пазара и отидох с евреина, комуто трябваше да платя наеми за мебелите, в минимитския манастир, където отец Лазари ми даде десет цехина и ми съобщи адреса на епископа. Той бе прекарал своята карантина на Тосканската граница и сега вече сигурно бил на път за Рим. Там трябваше да го намеря.

Платих на евреина и се нахраних скромно в една гостоприемница. Когато тръгнах оттам при моя босокрак, срещнах случайно албанския моряк. Той ме наруга високо, че съм го оставил да вярва, че съм забравил куфара си. Успокоих го, като му разказах нещастието си и му дадох писмено удостоверение, че не търся нищо от него. След като си купих обувки и наметало (синьо) отидох при Стефано. Казах му, че искам да отида в Лорето. Там ще го чакам три дни и тогава бихме могли да пътуваме заедно за Рим. Той ми отговори, че не искал да мине през Лорето, а аз съм щял да съжалявам, че съм пренебрегнал милостта на Свети Франциск. На следната сутрин се запътих пеша в най-добро настроение.

В Лорето пристигнах съвсем уморен, защото за пръв път през живота си бях изминал пеш петнадесет мили и бях пил по пътя само вода, тъй като горещото вино, което пият в тази област, ми изгаряше стомаха. Беше извънредно горещо. Трябва да отбележа, че въпреки моята бедност не изглеждах като просяк.

Когато влязох в града, забелязах срещу мен да идва абат с най-почтен вид. Понеже видях, че ме разглежда, като ме наближи, поздравих и го попитах къде бих могъл да намеря прилична гостоприемница.

— Виждам — каза той, — че човек като вас, който ходи пеш, идва тук от набожност. Елате е мен.

Абатът се обърна, аз го последвах и той ме заведе в една великолепна къща. След като каза няколко тихи думи на един човек, който ми изглеждаше да е вратар, той излезе. На сбогуване ми каза с благородно уважение:

— Ще бъдете добре обслужван.

Помислих веднага, че ме счита за някой друг, но оставих събитията да следват своя ход.