В този смисъл написах един въпрос, който бе отправен към мнимото всезнание. Попитах го в коя песен на Ариосто бих намерил предсказан деня на моето освобождение. От числата, които се явиха от думите на въпроса, съставих една обратна пирамида. Като извадих от всяка двойка числа числото девет, намерих крайното число девет. И тъй, това означаваше, че търсеното от мен предсказание трябваше да се намира в деветата песен. Приложих същия метод, за да определя строфата и стиха и получих числото седем за строфата и числото едно за стиха.

Взех стихотворението в ръка и сърцето ми биеше така, като че ли бях повярвал напълно на гадателя. Отворих книгата, потърсих и намерих мястото.

Точното съвпадение на този стих ми се стори чудновато. Не искам да кажа, че употребих всичките си сили, за да превърна предсказанието в истина. Чудноватото в тази работа е, че между края на октомври и началото на ноември се намира само мигът в полунощ. И тъкмо когато камбаните на часовника биеха полунощ, между тридесет и първи октомври и първи ноември, аз напуснах моята килия, както читателят скоро ще види.

Впрочем, аз моля читателя да не ме счита за по-суеверен от всеки друг поради това тълкуване, той би се излъгал. Разказвам случката, защото е истинска и защото е изключителна и защото бягството ми може би не би сполучило, ако не бях й обърнал никакво внимание. Този случай е поучителен за всекиго, който още не знае, че без предварителните предсказания, много важни събития не биха никога станали. Събитието услужва на предсказанието, като го прави истинно, но настъпи ли събитието, то предсказанието остава неоснователно.

Прекарах цялата сутрин до обяд да въздействувам върху душата на злобното глупаво животно, за да объркам неговия слаб разум, да го смая с чудновати представи и да го направя безвреден.

Щом Лоренцо ни остави сами, казах на Сорадачи да изяде супата си. Подлецът лежеше върху своя сламеник и бе казал на Лоренцо, че бил болен. Той не би се осмелил да дойде при мен, ако не бях го повикал. Той стана, простря се целия пред краката ми, целуна ги и проливайки горещи сълзи, каза, че ако не съм му простял, щял да умре същия ден, понеже чувствувал вече отмъщението на светата Дева, което съм призовал върху него. Чувствувал страшни болки в корема си и устата му била пълна с пришки. Той ми я показа и аз видях, че бяха устни гъбички, дали ги е имал преди ден, не зная. Не си дадох труд да изследвам дали ми казва истината, в мой интерес беше да се престоря, че му вярвам и да го оставя да се надява на милост. Може би, предателят имаше намерението да ме измами и понеже сам бях решен да го измамя, то въпросът бе кой от двама ни е по-ловък. Бях подготвил едно нападение срещу него, против което той мъчно можеше да се защити.

Придавайки на лицето си израз на екстаз, му казах:

— Седни и изяж супата си. След това ще ти открия съдбата ти. Защото знай, днес в зори ми се яви светата Дева на броеницата и ми заповяда да ти простя. Ти няма да умреш, а ще напуснеш затвора заедно с мен.

Коленичил, понеже нямаше стол, той ядеше съвсем смаян супата си. След това седна на моя сламеник, за да ме изслуша. Казах му приблизително следното:

— Скръбта поради твоето отвратително предателство ми причини една безсънна нощ, понеже писмата ми сигурно ще ме осъдят да остана до края на живота си в тъмницата. Изпълнен от това чувство, което е недостойно за един християнин, и понеже бог ни заповядва да прощаваме, лежах в леглото си, най-сетне заспах от умора и по време на тази щастлива дрямка имах едно истинско видение. Видях светата Дева, тази Божа Майка, чийто образ виждаш на стената. Видях да стои жива пред мене, тя отвори уста и ми каза следното:

„Сорадачи е последовател на моята света броеница — той стои под мое покровителство, искам да му простиш, тогава проклятието, което той си навлече, ще изгуби силата си. Като наградата за твоето великодушие, ще заповядам на един от моите ангели да приеме човешки образ и да слезе от небето, за да пробие тавана на твоята килия и в пет или шест дни да те освободи. Този ангел ще започне своята работа точно в един часа, и ще престане половин час преди залез-слънце, понеже трябва да се завърне още по светло на небето. Когато съпроводен от моя ангел, напуснеш затвора, ще вземеш Сорадачи със себе си и ще се грижиш за него, но при условие, че изостави своята професия на шпионин. Ще му кажеш всичко.“

При тези думи светата Дева изчезна и аз се събудих.

Докато казвах тези думи с вдъхновен тон и с най-сериозно изражение, наблюдавах лицето на предателя. Той седеше като вкаменен. След това взех моя молитвеник, напръсках цялата килия със светена вода и се престорих, че се моля на бога, като при това целувах от време на време иконата на светата Дева. Един час по-късно дангалакът, който до тогава не бе отворил уста, ме попита внезапно, кога ангелът ще слезе от небето и дали ще чуем шума, който той трябвало да направи при пробиването на килията ни.

— Уверен съм, че ще дойде в един часа, ние ще го чуем като работи и ще си отидем в определеното от светата Дева време.

— Може би само сте сънувал.

— Положително не. Чувствуваш ли се в състояние да ми се закълнеш, че ще изоставиш шпионирането?

Вместо да ми отговори, той се обърна и заспа. Събуди се чак след два часа, обърна се и ме попита, дали би могъл да отложи още исканата от мен клетва.

— Можеш да я отложиш, докато дойде ангелът, за да ме освободи, но ако тогава не се откажеш с клетва от твоята подла професия, която те е докарала дотук и която ще те доведе и до бесилката, то ще те оставя тук. Така гласи заповедта на Божата Майка, която те е лишила от покровителството си.

Прочетох по грозното му лице задоволството, което изпитваше, защото бе убеден, че ангелът няма да дойде. Изглеждаше, че ме съжалява. С нетърпение очаквах удара на камбаната, понеже тази комедия ми правеше грамадно удоволствие и бях убеден, че пристигането на ангела щеше да обърка неговия недоразвит ум. Планът ми не можеше да не се получи, иначе Лоренцо трябваше да е забравил да предаде книгата, а това беше невъзможно.

Един час преди уговорения момент го повиках, за да се храним заедно. Пих само вода, Сорадачи обаче изпи всичкото вино и изяде за десерт всичкия чесън, който имах, най-големия деликатес за него. По такъв начин неговата възбуда се увеличи още повече. В момента, когато чух часовника да бие, паднах на колене и му заповядах със страшен глас да стори същото. Той ме погледна объркано, но се подчини. Когато чух слабия шум, който монахът направи при промъкването си през дупката в стената, извиках:

— Ангелът, идва! — Проснах се по корем и му нанесох силен удар с юмрук, така че и той зае същото положение. Раздробяването на дъската правеше силен шум. В продължение на четвърт час имах търпението да остана в моето неудобно положение. При други обстоятелства бих се смял сърдечно, гледайки как животното лежеше неподвижно. Но не се засмях, защото не забравих нито за миг похвалното си намерение да направя човека съвсем луд или поне побъркан. Неговата порочна душа можеше да се възвърне към човечност, само като я изпълвах с ужас. Най-сетне се изправих, но веднага коленичих, като му позволих да заеме същото положение. След това го накарах да се моли, прехвърляйки броеницата в продължение на три и половина часа. От време на време той заспиваше, уморен повече от неудобното положение, отколкото монотонното мърморене на молитви. Не се осмели нито веднъж да ме обезпокои. Понякога се решаваше да хвърли бегло поглед към тавана или да се поклони със смаяно лице пред иконата на светата Дева. Всичко това беше извънредно смешно. Когато чух часовника да бие пет, казах му с полутържествен, полунабожен тон:

— Легни, сега ангелът ще си отиде.

Балби се върна в килията си и ние не чувахме вече нищо.

Изправих се и погледнах изпитателно нещастника и забелязах по лицето му смущение и страх, бях възхитен от това. Размених няколко думи с него, за да видя в какво състояние беше разсъдъкът му. Той проля потоци от сълзи и това, което каза бе толкова объркано и несвързано, че не се поддава на описание. Говори за греховете си, за голямата си набожност, за своето усърдие към свети Марко, за своите задължения към републиката и тези си заслуги приписваше на милостта, която Мария му оказвала. Трябваше да изслушам с тържествено изражение една дълга история за чудесата на броеницата, която неговата жена, чийто изповедник бил един доминиканец, му била разказала. Най-после ми каза, че не разбирал само как един невеж човек като него, би могъл да ми бъде в помощ.

— Ти ще постъпиш на служба при мен и ще получаваш всичко, от което имаш нужда, без да трябва да упражняваш опасната професия на шпионин.

— Но тогава не бихме могли да останем повече във Венеция?

— Не, естествено не, ангелът ще ни отведе в една страна, която не принадлежи на свети Марко. Готов ли си да ми се закълнеш, че ще изоставиш своята позорна професия? И, ако се закълнеш, няма ли да престъпиш за втори път клетвата си?

— Ако се закълна, ще остана сигурно верен на клетвата си, това е съвсем положително. Но признайте, че без моето клетвопрестъпление светата Дева не би ви оказала голямата милост. Моята неверност е причина за вашето щастие, значи вие трябва да ме обичате и да се радвате на моето предателство.

— Ти обичаш ли Юда, който е предал Исус Христос?

— Не.

— Разбираш значи, че хората се отвращават от предателите и същевременно се молят на провидението, което знае да прави от злото добро. Досега ти си бил само един подлец, ти си обидил бога и неговата девствена майка и аз ще приема клетвата ти само ако изкупиш греховете си.