Когато отново се появиха, видях по лицата им израза на сигурност и задоволство и приех веднага същото изражение, твърдо решен да не се излагам повече на опасността от техните горещи целувки.

Прекарахме цял час в разговор за Анджела и аз им казах, че съм решил да не я виждам повече, тъй като съм уверен, че тя не ме обича.

— Тя ви обича, — ми каза наивната Мартина, — в това съм убедена. Но ако нямате намерение да се ожените за нея, ще направите добре да скъсате напълно, понеже тя е решила да не ви даде нито една-единствена целувка, докато сте само неин любим. Вие ще трябва да се решите да я оставите или да се примирите с това, че няма да получите нищо.

— Вие говорите като ангел, но как можете да сте толкова положителна, че тя ме обича?

— Знам това съвсем сигурно и понеже сме си обещали братска любов, ще ви кажа защо. Когато Анджела спи у нас, тя ме прегръща нежно и ме нарича неин любим абат.

При тези думи Нанета високо се засмя и запуши устата й с ръка. Но това наивно признание ме възбуди до такава степен, че ми беше много трудно да се овладея.

Мартина каза на Нанета, че след като съм толкова умен, не е възможно да не зная какво става между млади момичета, когато спят заедно.

— Естествено, — побързах да кажа — тези малки шеги са познати всекиму и аз не вярвам, моя мила Нанета, че сте намерили това приятелско признание на вашата сестра за непредпазливо.

— Станалото, станало, но такива неща не се разправят. Ако Анджела узнаеше!

— Ще бъде отчаяна, но Мартина ми даде с това доказателство за приятелство и аз ще съм й благодарен цял живот. Въпросът е изчерпан. Отвращавам се от Анджела и не ще й кажа повече нито дума. Тя е неискрена. Просто иска да ме опропасти.

— Но ако ви обича, има право да иска да се омъжи за вас.

— Признавам това, но тя мисли само за себе си. Знае, че страдам. Би ли могла да действува по такъв начин, ако ме обича заради самия мен? Междувременно нейната фантазия измисля средства да уталожи страстта си с нашата прелестна Мартина, която е така любезна да заема при нея мястото на съпруг!

При тези думи Нанета се засмя още по-сърдечно, но аз останах сериозен и говорих още известно време на сестра й в същия тон, като казвах, че Анджела в отговор на нейната благосклонност вероятно също играе за нея ролята на съпруг. Но тя отговори усмихната, че Анджела била мъж само на Нанета и Нанета бе принудена да признае това.

— Но как Нанета нарича своя мъж при техния любовен екстаз? — попитах отново аз.

— Никой не знае.

— Значи, вие обичате някого, Нанета?

— Това е вярно, но никой никога няма да научи моята тайна.

Това въздържане ме наведе на мисълта, че е възможно сладката тайна да е свързана с моята собствена личност и че, може би, Нанета беше съперница на Анджела. Вследствие на увлекателния разговор добих постепенно желанието да не прекарвам нощта напразно при две толкова прелестни момичета, които бяха създадени за любов.

— Аз съм твърде щастлив — им казах, — че изпитвам към вас само приятелски чувства, тъй като иначе бих бил в голямо затруднение как да прекарам нощта с вас, без да изпадна в изкушение да ви дам доказателства за моята нежност и да изисквам такава от вас, понеже вие и двете сте удивително красиви и създадени да очаровате всеки мъж, на когото дадете възможност да ви опознае по-добре.

Докато продължавах да говоря в същия дух, дадох вид, че ми се спи. Нанета първа забеляза това и ми каза:

— Без церемонии, легнете си в леглото. Ние отиваме в другата стая и ще спим на канапето.

— Бих изглеждал пред себе си като съвсем жалък човек, ако направя това. Нека продължим разговора. Моята умора ще премине. Жал ми е за вас. Легнете си в леглото, мои прелестни приятелки. Аз ще отида в съседната стая. Ако ви е страх, заключете се, но ще постъпите несправедливо спрямо мен, тъй като аз ви обичам само като брат.

— Никога няма да направим това! — извика Нанета. — Но съгласете се, спете тук!

— Не мога да спя с дрехи.

— Но съблечете се! Ние няма да гледаме.

— Не ме е страх от това, но никога няма да мога да заспя, като виждам, че вие трябва да бодърствувате заради мен.

— Ние също ще легнем в леглото — каза Мартина, но без да се събличаме.

— Това е проява на недоверие, което е обида за моята честност. Кажете ми, Нанета, считате ли ме за честен човек?

— Да, разбира се!

— Добре, но трябва да ме убедите в това. Легнете съблечена до мен и разчитайте на честната ми дума, че няма да ви докосна. Освен това вие сте две срещу един. От какво можете да се страхувате? С една дума, ако не се съгласите да ми дадете това доказателство за доверие, поне докато ме видите заспал, аз няма да легна в леглото.

След това замълчах и се направих, че заспивам.

След като си поговориха един момент тихо, Мартина ми каза да легна само аз в леглото, а те щели да ме последват, щом като се уверят, че съм заспал. Тъй като и Нанета ми потвърди същото, аз им обърнах гръб, съблякох се и легнах, като им пожелах лека нощ. Едва легнал и се престорих на заспал. Скоро обаче сънят наистина ме обори и се събудих едва когато усетих, че лягат при мен. Обърнах се на другата страна, като че исках отново да заспя и останах да лежа спокойно, докато реших, че са заспали или ако още не са заспали напълно, да могат да заспят. Бяха обърнати с гръб към мен и светлината бе угасена. Посегнах напосоки и отправих първо нежността си към тази, която лежеше отдясно, без да зная дали е Нанета или Мартина. Намерих я със свити колена, увита в ризата, която единствено бе задържала. Без да употребя сила и щадейки нейната срамежливост, аз я докарах постепенно до състояние да се признае за победена и да не може да стори нищо друго, освен да ме остави да действувам, като се преструва на заспала. Скоро природата заговори и в нея и тя негласно ме подкрепи. Постигнах целта си. Моите усилия бяха увенчани с пълен успех и за мен не съществуваше вече никакво съмнение, че съм получил нейната девственост, на която ние може би само от предразсъдък придаваме такава голяма цена. Възхитен, че изпитах наслада, с която едва сега се запознах в пълния й размер, се отстраних тихо от моята хубавица, за да отдам на сестра й нов дан за моята любовна страст. Намерих я да лежи неподвижно по гръб в положението на човек, потънал в дълбок, спокоен сън. Приближавайки се предпазливо, като че се страхувах да не я събудя, аз започнах най-напред с това, да лаская чувствата й, при което се убедих, че те са също така недокоснати като у сестра й. Но щом забелязах по едно неволно движение, че богът на любовта е готов да приеме дара, започнах да принасям жертвата. Сега тя внезапно се поддаде на силното чувство, което я вълнуваше, и като че ли уморена да играе комедията по-нататък, сама ме притисна силно в обятията си в момента на опиянението, покри ме с целувки, отговори на моя екстаз със същото въодушевление и любовта съедини душите ни в еднакво сладострастие.

По този признак помислих, че съм познал Нанета. Казах й го.

— Да, аз съм! — каза тя — и заявявам, че аз и сестра ми ще сме щастливи, ако ти останеш честен и верен към нас.

— До смърт, ангеле мой! И понеже всичко, което сторихме беше дело на любовта, между нас няма повече да става дума за Анджела!

Помолих я да стане и запали свещта, но Мартина скочи веднага с готовност и ни остави да лежим. И както държах в прегръдките си въодушевената от огъня на любовта Нанета, а Мартина със свещ в ръка, застанала пред нас като че ли с поглед искаше да ни обвини в неблагодарност, понеже не й казахме нищо, макар че тя първа се съгласи с моите милувки и с това окуражи сестра си да я последва, изведнъж почувствувах пълното си щастие.

— Да станем, мили мои — извиках аз — и да се закълнем във вечно приятелство!

Веднага станахме, измихме се взаимно, при което те се смяха сърдечно, и това поднови желанията ни. После в костюми от златния век изядохме останките от нашата вечеря. След като си бяхме казали хиляди неща, които само опиянението от любовта може да внуши, легнахме отново в леглото и очарователната нощ продължи във взаимни доказателства на нашата страст. Нанета получи последното доказателство за моята нежност. Понеже госпожа Орио беше отишла вече на литургията, ние трябваше да побързаме с раздялата. Още веднъж им дадох уверение, че са угасили в сърцето ми всички чувства към Анджела. Пристигнал в жилището си, легнах в леглото и спах блажено, докато стана време за обяд.

Господин Де Малипиеро забеляза веселото ми лице и уморени очи, но аз замълчах, не му казах нищо и го оставих да си мисли каквото иска. Два дни по-късно посетих госпожа Орио и, тъй като Анджела не беше там, останах на вечеря и си отидох заедно с господин Роза. По време на моето посещение Нанета намери удобен случай да ми предаде писмо и пакетче. Пакетчето съдържаше парче восък с отпечатък на ключ, а в писмото се казваше, че трябва да дам да ми направят ключ и да го използувам, за да прекарвам нощта с тях, колкото пъти пожелая. Освен това тя ми съобщаваше, че Анджела е била у тях предишната нощ и е отгатнала всичко случило се. Те признали и я укорили, че само тя била виновна за това. Тя ги обидила с най-тежки думи и заявила, че няма да стъпи повече в къщата им, но това им било съвсем безразлично.

Няколко дни след това щастието ни освободи от Анджела. Нейният баща бе поканен за няколко години във Виченца да рисува там фрески в някои къщи и той я взе със себе си. Благодарение на нейното отсъствие аз се намирах в спокойно притежание на тези две прелестни момичета, с които прекарвах най-малко две нощи в седмицата, тъй като имах лесен достъп с помощта на ключа, който дадох веднага да ми направят.