За миг Маги се уплаши, че ще предизвика Брейдън на бой, но трябва да бе дошъл на себе си, защото премести погледа си от него към мъжете, които го следваха.

Раменете на Фъргъс се отпуснаха и той въздъхна:

- Много добре, ще се върна у дома, но най-доброто, което може да направи тя, е да ме последва веднага.

Фъргъс отстъпи назад.

- Не забравяш ли нещо? - попита Брейдън. Фъргъс се обърна и се намръщи.

- Какво?

- Дължиш извинение на жена си - намеси се англичанинът преди Брейдън да продължи.

Челюстта на Фъргъс се стегна и той огледа мъжете. Погледът му се плъзна върху Юън, Брейдън, Локлан и англичанина, и разбра, че ще трябва да се бие с всички тях, освен ако не отстъпи. Изпъна ризата си със силно дръпване и погледна към Бриджит.

Маги видя нерешителността в очите му, докато Бриджит не погледна нагоре към него. Бледото й лице бе обезобразено от грозен червен отпечатък.

Фъргъс коленичи до нея, а гневът изчезна от чертите му.

- Съжалявам, скъпа. Не исках да те наранявам. Но и ти не трябваше да ме притискаш така.

Брейдън изрева яростно.

- Остави я, Фъргъс. Веднага!

Маги преглътна уплашено, когато чу тона му. Усети, че Брейдън е само на крачка от това сериозно да нарани Фъргъс. Не, че би имала нещо против, ако го стореше. Хора като Фъргъс заслужаваха да бъдат бити. Винаги бе мразела такива грубияни.

Всъщност, и четиримата от групата на Брейдън изглеждаха така, сякаш едва се въздържат да го наранят. Но Юън беше този, който пристъпи напред и бързо отдалечи Фъргъс от двора.

Маги изчака вратата да се затвори зад Фъргъс, а Юън да се върне обратно и чак тогава се обърна към Брейдън:

- Благодаря ти - каза тя, гласът й носеше дълбочината на нейната признателност.

Брейдън кимна, след което двамата с Локлан се отправиха към Бриджит, за да проверят състоянието й. По-младият брат коленичи до нея и леко докосна подутата й червена буза. Очите му станаха студени и той се обърна към Маги.

- Колко такива нападения е имало, откакто

започна това?

- Пет - отговори Локлан вместо нея. Гърлото на Маги се сви, когато си припомни колко жени бяха пострадали.

- Да. Побоите са причината да потърсим подслон при отец Бийд. Надявахме се, че бъдейки на свещена земя, мъжете ще се поколебаят, преди да нападнат отново някоя от нас.

Англичанинът се присмя на думите й.

- Сякаш това някога е пречело на хода на животните.

Брейдън не обърна внимание на думите на англичанина, докато отправяше студения си поглед към Маги.

- Замисли ли се поне веднъж за глупостта на действията си? - попита Брейдън, а гласът му бе изпълнен с ярост. - Още колко жени ще трябва да пострадат, заради упорството ти?

Гневът на Маги се възпламени от обвинителните му думи. Тя не бе малко дете, нуждаещо се от мъмрене. Осъзнаваше последствията от действията си. И това не се отнасяше само за нея, а и за всички останали жени, които ги заобикаляха.

Те бяха обикновени жени, обект на капризите на мъжете, но дори и така бяха единодушни, че тази мярка е необходима, за да се гарантира благосъстоянието на всички.

Маги изпъна гърба си, докато се изправяше пред четиримата мъже.

- По-голяма злина би била смъртта на мъжете, ако враждата продължи. По-добре да бъдем бити, отколкото нашите синове, братя, съпрузи и бащи да умират.

- Да - съгласиха се жените около нея. Агнес пристъпи напред от тълпата, за да се изправи срещу Брейдън и Локлан.

- Синините ми изчезнаха само за четири дни - каза тя, докосвайки с ръка гладката си буза. - Но сърцето все още ме боли за най-малкото ми момче, което почина преди три години под меча на МакДъглас. Там винаги ще има дупка, кървяща за него.

Локлан изгледа всички тях.

- Не можете да промените нищо - каза той твърдо.

- Така ли? - попита Маги. - Вие, мъжете, нямате възможност да убивате и нападате МакДъглас докато сте тук, за да преговаряте с нас. Нито можете да обявите война на празни стомаси.

Жените отново се съгласиха с нея.

Брейдън отвори уста да каже нещо, но преди да успее, Маги чу друг силен вик, само че този път, изразяващ радост.

- Брейдън, мъничкото ми детенце! Ти си вкъщи.

Групата се раздели, когато майката на Брейдън, Айлийн се втурна към тях.

Маги забеляза погледът, изпълнен с омраза върху лицето на англичанина, когато видя малката брюнетка за първи път.

Никога в живота си не бе виждала толкова много злоба, насочена към конкретен човек. Намръщена, тя наблюдаваше как англичанинът се насочва обратно към тълпата, където Айлийн не можеше да го види.

Брейдън привлече майка си в здрава прегръдка.

- Ах, майко, хубаво е да те видя.

- А ти - въздъхна тя, като сложи ръце на лицето му и го стисна здраво, миг преди да ги обвие около врата му и да го целуне по бузата, — нямаш никаква представа колко се притеснявах за теб. Само преди минута в параклиса казвах молитви за твоето благополучие.

- Сигурна съм, че той се нуждае от всички молитви, които може да получи — промърмори строго Маги под носа си.

- Е, не бъди такава, Маги - скастри я Айлийн. - Говориш за моето момче, добър и хубав мъж е той.

Че е хубав, Маги не можеше да оспори, но добър...

Е, не можеше наистина да оспори и това. Разбира се, би могъл да е малко по-постоянен и не чак толкова похотлив. Всеки би се съгласил.

- Добре - омекна Маги, - беше мило от негова страна да помогне на бедната Бриджит. Но както виждате, той вече не ни е нужен, така че...

- Майко - намеси се Брейдън, - мислех си, че вие имате нужда от пазител.

Челюстта на Маги увисна. Със сигурност не предлагаше това, което тя си мислеше.

- Пазител? - попита майка му, с невинни, широко отворени очи.

- Да - потвърди той, поглеждайки многозначително към Маги. - Локлан ми каза, че Бриджит е шестата жена, която е била нападната. Мислех си, че може би аз трябва да остана тук, за да гарантирам, че никоя друга жена няма да пострада до постигане на споразумението.

О, той го направи, нали? Маги не можеше да повярва за каква глупачка я смята.

- Обзалагам се, че би го направил - сопна се тя. — Кажете ми, аз съм ли съм единствената от присъстващите, която мисли, че това звучи твърде много като да наемем вълк да пази стадото?

- Не - Айлийн не се съгласи. - Звучи като добра идея. Имаме нужда от мъж на наша страна и ако Юън също се съгласи да помогне... е, как Локлан да спори с това?

Всички се обърнаха към Локлан.

- Определено мога да го оспоря - каза той,

- Но от погледите на всички ви, разбирам, че само ще похабя думите си. Ако Брейдън иска да се превърне в предател, така да бъде. Поне няма да ми се налага да слушам хленченето му от готвенето ми и липсата на женската компания.

- Не - отвърна Маги. - Не можем да им позволим да останат тук. Какво ще каже отец Бийд?

- Мисля, че това е благородно намерение - каза свещеникът, докато се присъединяваше към тях. - Не мога да защитя някоя от вас, но може би, след като Брейдън е тук, останалите мъже ще се поколебаят, преди да навредят на някой друг. Мисля, че Господ е изпратил Брейдън при нас.

По-скоро сякаш дяволът го бе изпратил, за да върши зло, но Маги не посмя да противоречи на свещеника.

- Виждаш ли? - каза й Брейдън. - Имам божественото одобрение.

- Сериозно се съмнявам в това - отвърна Маги, преди да успее да се спре. - Но тъй като изглежда съм единствената тук, която може да види истинските ти намерения, нямам друг избор, освен да отстъпя. - Маги направи крачка към него и сниши гласа си. - Обаче имай предвид, Брейдън МакАлистър, че знам какъв си и ако направиш нещо, което да разруши клетвата, дадена помежду ни, за това да не обслужваме нуждите на мъжете, докато не настъпи мир, кълна се ще...

- Ще направиш какво? - подигра й се Брейдън с очарователните си трапчинки. - Ще ме свариш в масло?

О, със сигурност бе истински демон. Светлоок и красив, изпратен да направи живота й нещастен.

- Не съм толкова безпомощна за колкото ме смяташ.

- В това съм напълно сигурен.

Маги завъртя очи раздразнено. Погледна покрай Брейдън към мястото, на което стоеше майка му.

- За доброто на всички ни, Айлийн, наблюдавай сина си, докато се погрижа за Бриджит. И запомни, той не трябва да получава храна, приготвена от нашите ръце. Остави го до се оправя сам като другите, по най-добрия начин, по който може.

- Както кажеш, Маги, но наистина ли е справедливо да го караме да страда, когато той е тук, само за да ни помогне?

Маги не пропусна смутения поглед върху лицето на Брейдън. Това разсея всички съмнения, които имаше, що се отнася до намеренията му. Майка му може и да беше сляпа относно него, но не и тя.

- Справедливо или не, той няма да получи никаква храна от нас. - Маги се обърна към жените, които все още гледаха Брейдън влюбено. - Нито нещо друго - каза тя многозначително.

Жените се сбутаха и бързо се оттеглиха.

Брейдън изви едната си вежда, докато Маги се отдалечаваше. Тя наистина беше нещо различно. Какво точно, той не можеше да каже в изискана компания, но никога преди не бе срещал жена като нея.

Не беше пленителна красавица, която би накарала мъжете да прекарат живота си в умилкване около нея. Изглеждаше повече като земна фея. Тъмната й червеникаво-кафява коса бе победила усилията й да я задържи в плитка и малки кичури от нея се къдреха във всички посоки около лицето й. Хиляди лунички покриваха бледата й кожа, като индийско орехче поръсено върху сметана, а очите й...

Дълбокият кехлибарен цвят гореше с огнен дух. Всъщност, той все още можеше да я види как се хвърля с малкото си тяло към тромавия Фъргъс. Нима не знаеше, че един проклет удар от него можеше почти да счупи крехката и шия.

И по някаква причина, за която не му се мислеше, Брейдън не хареса мисълта, че тя може да пострада.