- Брейдън, с радост ще се омъжа за теб, но не е толкова просто.

Гърдите му се стегнаха.

- Защо?

Погледът й се премести от него към конюшнята и после обратно към него. - Аз... аз... - Ти? - Аз...

Вратата на конюшнята се отвори преди тя да може да довърши изречението. Конър застана до тях.

Брейдън изруга тихо и отстъпи назад преди Маги да има възможността да го удари с коляно там, къде го щеше да го заболи най-много.

- Това моите сладки бисквитки и конфитюр ли са? - попита Конър Маги. - Надявам се, че са, защото миришат много вкусно.

- Да, мъниче, твои са и гледай да изпиеш цялото мляко.

Момчето сбърчи носле.

- Предпочитам бира.

- Но ще изпиеш млякото.

Челюстта му увисна и Брейдън завъртя поглед напред-назад между тях.

- Познаваш ли го?

- Разбира се, че ме познава - каза Конър. — Тя е новата ми майка.

Брейдън отстъпи още малко назад, докато обмисляше новината. - Но как...

- Срещнах го снощи - обясни Маги. - Той искаше да го отведа при МакАлистър.

В този миг той разбра защо тя го потърси миналата вечер.

- Затова ли ме попита за деца? Тя кимна.

- Не исках да нараниш чувствата на момчето. Брейдън избухна в смях.

Конър почесваше главата си докато местеше поглед между тях.

- Може ли да отида да ям вече?

- Да - каза Маги, - Но преди да отидеш, искам да те запозная с баща ти, Брейдън МакАлистър.

- Това не е баща ми - каза момчето. - Киърън МакАлистър е баща ми.

Двамата останаха като заковани на място, когато думите на момчето звъннаха в ушите им.

- Фиа, дъщерята на Брекън - каза Брейдън, когато си спомни името и девойката. Киърън се навърташе около нея в продължение на седмици, преди да срещне Айзабел.

- Ти си син на Киърън? - попита Маги Конър. - Сигурен ли си?

Момчето погледна към нея, сякаш беше полудяла.

- Да. Леля ми отиде да го потърси, когато майка ми почина, но се върна и каза, че той също е мъртъв и така тя остана с мен.

Брейдън застана на колене, за да може да погледне по-отблизо момчето.

Сега можеше да види разликата в лицето. Киърън и той имаха еднакъв цвят на очите и косата.

Той хвана лицето на момчето в ръцете си и се загледа в живото наследство, което Киърън им бе оставил.

- Нямаш представа колко много хора ще те обичат, там, където отиваме.

- Наистина ли? - попита Конър с висок глас и блеснали очи.

- Да - каза Маги, като коленичи до тях. — Като започнем с Брейдън и мен.

Брейдън погледна към нея с разтуптяно сърце.

- Щеше да го отгледаш, мислейки, че е мой и никога да не ми кажеш?

- Щях да ти кажа, когато сметнех, че си готов за това.

Той не можеше да повярва на ушите си. Толкова бе сгрешил за нея. Толкова много. И щеше да прекара остатъка от живота си, за да поправи това.

- Ти си невероятна.

Тя отвърна поглед смутено. Той взе ръката й и целуна кокалчетата на пръстите й.

- Благодаря ти, Маги. За всичко.

Този път, когато погледна към него, той се наведе напред и я целуна,

- Гадост! - изсумтя Конър. — Ама че гнусно. Брейдън се откъсна от нея със смях.

- Повярвай ми, момко, един ден изобщо няма да ти е гнусно.

- Ако този ден дойде някога, можеш да откъснеш главата ми и да я набучиш на кол.

- Отивай да ядеш - каза Маги с глас, изпълнен със смях.

Конър не се нуждаеше от повече увещаване. Той се втурна през глава към храната.

- Знаеш ли - каза Брейдън, проследявайки контура на бузата й с върховете на пръстите си, - ти така и не отговори на моето предложение. Ще се омъжиш ли за мен?

Маги прехапа устни и намръщи чело.

- А, защо бих желала това? Всичко, което някога си правил, е да ме мъчиш. А сега си мислеше, че съм толкова студена, че просто да отхвърля едно малко момче.

- Ти си мислеше, че съм толкова студен, че да не желая детето изобщо.

- Това беше твоя собствена грешка. Ти си

този, който каза, че децата смърдят. Брейдън се засмя.

- Да казах го, но не го мислех. - Той сложи ръка на бузата й, като се взря в тези кехлибарени очи, които го бяха докоснали чак до нечестивата му душа. - В интерес на истината, няма нещо на земята, което да желая повече от това да имам миризливо, палаво дете от теб.

- Наистина ли? Той кимна.

Лъчезарната усмивка на Маги озари цялото и лице.

- В такъв случай, Брейдън МакАлистър, с най-голямо удоволствие ще се омъжа за теб и ще имам много миризливи, палави деца от теб.

Епилог

Два месеца по-късно, Маги стоеше в разгара на своето сватбено тържество с треперещи ръце. Все още не можеше да повярва, че е истина!

Бе прекарала всички тези години в мечта за това, но нищо не можеше да се сравни с реалността.

Пеги, Мери и Сиана бърбореха около нея, поднасяйки своите поздравления.

Но вниманието на Маги бе фокусирано в другия край на стаята, където Брейдън стоеше с братята си и нейните братя, заедно с Конър и Роби МакДъглас, пиеше ейл и се смееше.

Син бе отново облечен като англичанин, а лявата му ръка вече не бе превързана заради изгореното. Ако не бе едва забележимият начин, по който я подкрепяше, никой не би разбрал, че някога изобщо е била наранена.

Конър се втурна между мъжете сякаш се наслаждаваше на тяхното търпеливо снизхождение към младежката му жизнерадост.

Юън се извисяваше над всички тях с мрачно лице, но от време на време Маги улавяше весели пламъчета в очите му, докато си разменяше обиди с Брейдън и Локлан, или разрошваше косата на Конър. А Роби.. все още бе странно да го види с тях. Никой не би предположил, че само преди няколко седмици те бяха смъртни врагове. Не можеше да проумее промяната, която Сиана и бебето й бяха направили със суровия леърд. Но все пак любовта правеше странни неща с хората.

В този момент, всичко в света бе наред и тя бе искрено благодарна за това чудо.

- О, Маги - възкликна Пеги. - Какви красиви обувки имаш.

Маги погледна надолу и видя, че лявата й обувка се подава изпод подгъва на полата й. Меките черни кожени пантофки с мънички розови цветчета, пришити по тях, бяха сватбен подарък от Брейдън.

Усмихвайки се, тя си спомни историята на Брейдън за Инъс и думите му относно обувките й, както и обета на съпруга й, че тя никога повече няма да притежава грозни обувки. - Благодаря ти - отвърна тя на Пеги. След малко Брейдън отиде при нея. Вземайки ръката й в своята, той постави нежна целувка върху кокалчетата на пръстите й.

- Чудех се къде се губиш. - Никога няма да бъда далеч - каза тя. - Не мога да си го позволя, тъй като не се знае, в чие легло е възможно да те открия.

Той се засмя.

- Знаеш много добре, цветенце. Има само една жена, която може да ме задоволи. И като говорим за... - той се наведе и прошепна в ухото

й предложение, от което страните й пламнаха.

- Брейдън! - възкликна изненадано тя. — Никога ли не се засищаш?

- Никога - каза той с дяволит блясък в очите. - Но от друга страна, ти също.

Маги прехапа устни като се огледа наоколо, за да види дали някой друг бе чул думите му. За щастие не, но в сърцето си, тя знаеше истината. Никога не се засищаше, когато ставаше дума за Брейдън.

Точно тогава той й подаде малък квадратен пакет, увит в ярешка кожа. Маги се усмихна докато го развързваше.

Откакто се бяха завърнали от земите на МакДъглас, Брейдън я обсипваше с безброй подаръци. Сребърни брошки, златни огърлици, сребърна четка за косата й. Беше й дал толкова много, че тя не можеше да си представи какъв би могъл да е този най-нов подарък.

Намръщвайки се, тя дръпна опаковката и откри най-меката тъмнозелена тъкан, която някога бе докосвала.

- Това е коприна - каза той в ухото й, докато я придърпваше назад към гърдите си и я прегръщаше през кръста. Облягайки брадичка на рамото й, той я залюля съвсем леко в прегръдката си.

- Смятам да те обвия в нея тази нощ и да те изям.

Бузите й се затоплиха още повече. Локлан заговори от другия край на стаята и всички незабавно запазиха мълчание.

- Знаете ли, когато за първи път чух, че мал-

кият ми брат се мотае из земите на МакДъглас, си помислих, че със сигурност е мъртвец. Никога не съм очаквал той да се върне у дома при нас, камо ли действително да успее да прекрати враждата. А ако някой ми бе казал, че ще се завърне с булка... Е, съвсем сигурен съм, че дяволът в момента проклина виелицата, докато се опитва да намери топлина.

Всички се засмяха.

Роби вдигна халбата си към тях.

- За Брейдън МакАлистър, най-добрият миротворец, раждан някога.

Ченето на Маги увисна, когато всички вдигнаха наздравица за постижението на Брейдън. Той се засмя и прошепна в ухото й:

- Не му противоречи, цветенце, не и ако не искаш да започнеш нова вражда. Ти и аз знаем истината.

Маги обърна глава, за да го погледне и се усмихна. Имаше много повече в този коментар, отколкото Брейдън мислеше.

За първи път тя знаеше истината. Обичаше Брейдън и той нея също, и никога нямаше да я напусне, както бе направил баща й с майка й. А тя никога нямаше да иска повече, отколкото той може да й даде.

Имаше само още една истина, която трябваше да споделят.

- Брейдън? - повика го тя сладко. - Когато става дума за деца какво предпочиташ, момче или момиче?

- Не бих могъл да желая повече от това да бъде с огнения дух и червеникаво-кафявата коса на майка си. Защо?

Тя се повдигна на пръсти и прошепна нежно в ухото му:

- Е, предполагам, че когато дойде следващото лято, ще знаем точно как той или тя ще изглежда.

Цялото лице на Брейдън се озари от новината. С триумфиращ вик, той я вдигна на ръце и я целуна страстно. Тълпата нададе одобрителни викове, насърчавайки целувката му.

- Да живеят Брейдън и Маги! И да живее любовта им!