Но единственото, което можеше да направи в момента, бе да се фокусира изцяло върху задачата, която й предстоеше, както и върху онзи, който чакаше долу.

- Сутрин е - повтори тя, - а ние имаме среща с леърда.

Той простена отново, преди да се претърколи и да й покаже съвършеното си мъжествено тяло.

- Добре - каза Брейдън, като потърка лицето си с ръце. - Нека да се срещнем със създателя си, нали?

Страните й пламнаха, когато видя пълната му ерекция на сутрешната светлина.

Брейдън се засмя като забеляза къде се бе спрял погледът й.

- Какво да кажа? Дори в сънищата ми, ти ме преследваш.

Той се изправи и я притегли към себе си.

- Погрижи се за...

Внезапно почукване по вратата го прекъсна.

- Брейдън? - повика го Син от другата страна.

- Станал съм - извика Брейдън на брат си и после промърмори под нос: - И е вероятно да си остана така, ако продължаваш да блъскащ по вратата.

- Чакаме те - каза Син.

- Ще се видим долу.

Маги му се усмихна свенливо.

- Те чакат.

От израза на лицето му тя можеше да каже, че Брейдън едва потиска някакъв саркастичен отговор. Мърморейки под носа си, той неохотно напусна леглото.

Маги му помогна да се облече и след това, ръка за ръка те слязоха надолу по стълбите.

Знаеше, че трябваше да му каже за Конър, преди да тръгнат, но поради някаква причина не можа. Момчето бе отхвърляно достатъчно. Тя щеше да го вземе вкъщи със себе си и след няколко месеца или дори години, когато Брейдън бъде по-готов за това, щеше да му каже.

Когато стигнаха до подножието на стълбите, видя как жените се събират в голямата зала. Въпреки големия им брой беше толкова тихо, че единственият звук, който Маги чуваше, бе биенето на сърцето в гърдите й.

Син се изправи от масата, където ядеше и ги посрещна на вратата.

- Сиана е в позиция - каза той. - Ще се уверя, че ще й бъде удобно до края на деня.

- Мислиш ли, че ще се получи? - попита Брейдън брат си.

Син сви рамене.

- Защо не? Никога не съм мислил, че ще стигнем толкова далече. Предполагам, че след час ще знаем със сигурност.

Брейдън погледна към Маги и стегна хватката си върху ръката й.

- Да, ще знаем.

Тогава Маги видя несигурност в очите му. Но се появи там само за миг, преди той да я прикрие.

Без да каже и дума повече, Брейдън я изведе от залата.

Отвън пред вратата, Агнес стоеше в дъното на стълбите, чакайки ги във вътрешния двор на замъка.

- Готова ли сте, милейди? - попита я Брейдън. Агнес кимна, а очите й бяха остри и лукави.

- Всички сме готови. И Господ да е на помощ на момчето ми, ако не реагира, както трябва. Може и да съм стара, но все още съм достатъчно пъргава, за да натупам задника му, ако

засрами възпитанието си.

Маги се усмихна, макар че беше напълно

ужасена,

С Брейдън между тях, тримата се насочиха към портата. Маги се прекръсти и прошепна тиха молитва за успех.

Жените, които стояха в редици на стените бавно отвориха портата.

Над мъжете внезапно настана тишина, когато се вторачиха в повдигащите се порти.

- Проклет да съм - каза Роби МакДъглас. Изражението на лицето му бе недоверчиво, когато пристъпи напред, за да ги посрещне на входа.

С невярваща усмивка той протегна ръка към Брейдън, който я пое и я разтърси отривисто.

- Как го направи, човече? Брейдън сви рамене.

- Не беше трудно.

- Така ще кажеш - отвърна Роби.

Той срещна погледа на майка си и след това погледна зад тях.

- Къде е Сиана?

- Отиде си - отговори майка му преди Брейдън да може да каже това, което бяха планирали, за да го заблудят.

Роби прие новината като крал, който току-що бе останал без трон. Усмивката изчезна от устните му и лицето на младия леърд се оцвети в яркочервено.

В очите му се разбушува ярост.

- Какво? - изрева Роби. - Какво искаш да

кажеш с това? Къде е отишла?

Агнес сложи ръце на хълбоците си и застана пред сина си нападателно.

- Тя не можеше повече да понася хленченето ти за Айзабел. И кой би могъл да я вини? Изненадвам се, че остана с теб и толкова, колкото остана.

Роби се втренчи и в трима им, сякаш се колебаеше първо кого да разцепи на две.

Гневът му беше очевиден, а всеки мускул в тялото му се бе стегнал.

- Кога си тръгна?

- Снощи - каза майка му. - Когато тази сутрин отидох да я събудя, намерих това. - Тя му подаде сгънатото парче хартия, което бяха приготвили предишната вечер.

Роби го прочете с треперещи ръце. С яростно проклятие, той се обърна към мъжете си.

- Претърсете замъка - нареди им той. — Искам да се уверя, че това не е някоя от шегите на Сиана.

- Не е шега - каза майка му твърдо. - Тя те напусна.

Точно тогава Маги видя онова, което те искаха да видят. Болката изписана на лицето на Роби, безпокойството и загубата. Независимо дали го признаваше или не, него го беше грижа за съпругата му.

Тя се усмихна.

- Пригответе конете - извика Роби на мъжете си.

- Защо? - попита Брейдън. - Ако не те е грижа за нея...

Очите на МакДъглас пламнаха.

- Защо не я спря?

- Тя каза, че дори няма да ти липсва - Брейдън отговори с точните думи, които самата Сиана бе използвала, за да ги откаже от този план. — Каза, че нито веднъж не си я поглеждал, тъй като пред очите ти е само образът на Айзабел.

Роби трепна сякаш го бяха ударили.

- Искам си моята Сиана обратно! - каза той с дрезгав и болезнен глас. - И няма да спра да я търся, докато не я намеря.

Едно от младите момчета доведе оседлан кои на Роби, но когато той се засили да се качи, Брейдън го спря.

- Не е нужно.

Преди Брейдън да може да обясни, нечии вик разцепи въздуха.

Маги се обърна и видя да се издига дим от една от малките сгради във вътрешния двор. Отне й още цяла секунда, преди да осъзнае за коя сграда става дума.

Тази, в която Сиана бе отишла да се скрие.

Гърлото й се стегна и Маги погледна ужасено как огънят опустошава сградата.

- Брейдън - извика тя, но той вече бягаше натам.

- Мили Боже - задъха се майката на Роби. - Сиана!

- Сиана? - повтори Роби.

- Тя е там - каза Маги и след това се затича към сградата, а Роби я последва по петите.

Маги наблюдаваше изплашено как Брейдън се затича нагоре към горящата сграда, но един от мъжете го дръпна назад.

- Твърде късно е - мъжът надвика рева на огъня. - Няма начин тя все още да е жива в този пожар.

Маги се загледа в оранжевите и червени пламъци, които се извиваха през сградата и се извисяваха нагоре към синьото утринно небе. Не можеше да повярва на това, което вижда.

Как можа да се случи?

О, Боже, о, Боже, о, Боже, умът й се замая от страх и болка.

Сиана бе мъртва!

И вината беше изцяло нейна. Този план беше неин. Глупавият, ужасен план, заради който сега горката Сиана бе мъртва.

- Къде е брат ми? - попита Брейдън.

Покривайки устата си с ръце, Маги се обърна да погледне към Брейдън, докато той оглеждаше тълпата за Син.

Една жена, която стоеше до нея поклати глава.

- Англичанинът се втурна вътре, за да спаси дамата веднага след като огънят започна. — Младата жена извърна поглед, а очите й бяха тъжни и пълни с мъка. - Той не се върна.

Краката на Маги се подкосиха и за миг тя не можеше да диша.

Агонизиращият вик на Брейдън последва този на МакДъглас. Двамата паднаха на колене докато наблюдаваха безпомощно как огънят поглъща сградата, където бяха Син и Сиана.

Сълзи изпълниха очите на Маги. Не това бе планът. Сиана трябваше само да чака там в случай, че МакДъглас претърси замъка. Тя трябваше да излезе в минутата, в която съпругът й понечеше да тръгне, за да я търси.

Всичко е по моя вина!

Болка разкъса гърдите й. Никога не бе възнамерявала да нарани някого. Никога!

Как щеше да живее със себе си след това?

- Брейдън - прошепна тя, поставяйки ръка на рамото му. - Толкова съжалявам.

Маги бе разкъсана от агонията, която видя в очите му, когато той вдигна поглед към нея. Тя бе причинила това. Тя ги бе убила.

Защо, о защо бе започнала всичко това?

В този миг МакДъглас се обърна към тях с диво ръмжене. С присвити очи той погледна към тях, сякаш ги виждаше за първи път.

- Ти говориш с женски глас - каза Роби обвинително.

Дишането му се накъса и той бавно се изправи от земята до целия си извисяващ се ръст. МакДъглас тръгна към нея като лъв, дебнещ заек.

- Ти си оная кучка Маги, нали?

Маги не можеше да говори, когато ужасът я заля. С широко отворени очи, тя се запрепъва далеч от него.

С практикувано, смъртоносно спокойствие Роби МакДъглас извади дългия си меч от ножницата. Убийственият блясък в очите му разкриваше точно и ясно намерението му.

Той щеше да я убие.

Смазана от мъка, вина и страх, Маги се отдръпна.

Успя да направи само една-две стъпки, когато треперещите й крака се подкосиха, и се намери седнала на земята и неподвижна. Напълно парализирана и зашеметена, тя погледна безпомощно към него.

Със смъртоносно студено изражение, леърд МакДъглас се извиси над нея като планина и раменете му скриха слънцето и небето.

Той вдигна меча си с две ръце, за да го забие в нея.

Точно когато Маги бе сигурна, че ще я наръга в корема, друг меч проблесна, отбивайки този на МакДъглас.

Леърдът изруга и се обърна, за да се изправи пред яростния Брейдън.

С предизвикателни и заплашителни очи, Брейдън насочи меча си в гърлото на МакДъглас.

- Ще трябва първо да минеш през мен, за да стигнеш до нея.

- Искаш да умреш заради нея? - попита Роби.

- Да - каза Брейдън без колебание. Погледна към Маги и за първи път тя видя любовта в очите му. - Бих умрял за нея.