Смеейки се тя вдигна поглед към него.

- Хмм - нехайно измърка, - къде би трябвало да се преместя после?

Чертаеше малки кръгчета с върха на пръста си върху бедрото му.

- Къде искаш да се преместиш после? - попита той.

Тя прехапа устни сякаш обмисляше въпроса му. Бързичко се премести до него и прокара пръст по очертанията на ухото му.

- Тук харесва ли ти?

- Да. - Той дишаше учестено сякаш по вените му течеше лава.

Тя се наведе напред и нежно погали ухото му с езика си.

Брейдън изсъска, а тялото му неволно трепна. Отново се беше върнал към живот, по-твърд дори от преди.

Тя спусна устните си надолу от ухото по челюстта му и изгори врата му с целувки. Брейдън се бореше с връзките, които го държаха.

- Искам да те докосна - каза той с глас, изпълнен с желание.

- Къде?

- Навсякъде.

Тя се засмя отново.

- Съжалявам, любов моя, но просто трябва да почакаш.

След това го възседна. Брейдън изви тялото си, така че тя се озова легнала по цялата дължина на торса му чак до кръста му.

- Убиваш ме! - простена той, желаейки отчаяно да я докосне, толкова, че едва понасяше всичко.

Маги се усмихна порочно на агонизиращия му тон, когато почувства как коремните му мускули потръпват под бедрата й. Гладът в очите му я изгори. Той надигна бедрата си и я изхвърли напред към гърдите си.

- Целуни ме, цветенце - заповяда той.

Тя го направи. Обви ръце около врата му и наклони устните му, за да срещнат нейните и го целуна с цялата страст, която притежаваше.

О, той имаше прекрасен вкус. Когато целувката им се задълбочи тя го почувства още по-твърд, притиснат до оголеното й бедро.

- Гладен си - каза тя като се отдръпна от устните му, за да погледне надолу към изпъкващата част от тялото му.

- Нямаш идея - отвърна той, останал без дъх.

Тя реши, че го е измъчвала достатъчно, затова се обърна и обви ръка около твърдата му мъжественост. Той целия потрепери.

- Това ти харесва, нали? - попита тя. - Да.

Тя плъзгаше пръсти по твърдината му и

нежно си играеше с него, а с другата си ръка приглади ивичката от косми, които започваха от пъпа му и стигаха до мъжествеността му. Той изръмжа и простена докато се гърчеше по-силно.

Маги се наслаждаваше на властта си.

Брейдън не можеше да мисли докато я наблюдаваше как го гледа. Погледът й беше изпълнен с любов и желание, което проникваше до дълбините на грешната му душа. Точно когато си мислеше, че няма да издържи повече, тя най-накрая се смили над него.

Очите й се замъглиха, когато се изправи над него и се плъзна върху мъжествеността му.

Той отпусна главата си назад и изръмжа, когато почувства стегнатата й плът около себе си. Отблъсквайки се нагоре той се плъзна в нея.

Никога не беше изпитвал нищо подобно, както когато го възседна. Усещането за тялото й плъзгащо се върху неговото, докато тя стенеше на ръба на върховно удоволствие. Изпита нужда да я почувства. Трябваше да я почувства.

Маги може би беше решила, че е достатъчно, след като му беше доставила невероятно удоволствие, затова развърза китките му.

С триумфално ръмжене Брейдън се изправи.

- Сега ти си моя - каза той игриво.

- Винаги съм била твоя - прошепна тя.

Преди да може да се замисли върху думите й той притисна гърба й към леглото, раздели бедрата й с коленете си и се гмурна в рая. Тя заби ноктите си в гърба му, когато той започна да се движи. Ускори ритъма на движенията си по-бързо и по-бързо, докато не помисли, че ще полудее.

Маги обви кръста му с крака и ръце, после отметна глава назад и изкрещя името му, когато достигна освобождението си.

Брейдън се засмя, докато продължаваше да се движи в нея.

- Точно така, Маги - шептеше той в ухото й. - Дръж ме. - В действителност, той не искаше никога да го пуска.

Тя го притискаше здраво към себе си и когато той достигна собственото си освобождение бе изцяло разтърсен.

Никога не беше срещал друга като нея. Брейдън остана да лежи, все още в нея, само за да усеща дъха й в ухото си. Гърдите й се притискаха в торса му и за първи път в живота си той не искаше да се отдръпне от нея. Ако беше възможно щеше да слее кожата си с нея и да остане така завинаги.

Да е вътре в нея беше вълшебно. Тялото му беше напълно задоволено, но той искаше още. Това беше най-странното и най-плашещото нещо, с което се беше сблъсквал.

Какво ли беше за нея? Тя беше магьосница.

Завъртайки се той я притисна към себе си. Тя се извъртя към дясната му страна, притисна глава към рамото му и го прегърна с едната си ръка.

За около час лежаха, без да говорят, просто се оставиха на чувството да се усещат един друг, благодарни за времето, което можеха да споделят и ужасени от това, което утрешния ден вещаеше.

Маги заспа в утрините часове.

Брейдън остана буден заслушан в дишането й докато я държеше в прегръдките си. Това беше толкова вълшебен звук.

Маги... прошепна той в косите й, знаейки, че трябва да я напусне, когато деня свърши.

Защо? възрази разума му.

Нямам избор!

Тя го вълнуваше по начин, по какъвто никоя друга не беше. Докосването й го правеше слаб и ставаше безпомощен пред нея. Дълбоко в себе си, знаеше, че може да й даде всичко, което поиска от него.

А това беше нещо, което никога нямаше да стори.

Не, веднъж, след като този ден отмине, връзката им щеше да приключи. Той трябваше да се погрижи за това.

Галейки челото й с устни, Брейдън си позволи за един миг да усети вкуса и мириса й. Затвори очи и остави тези усещания да го обземат. Щеше да пази тези спомени до края на живота си.

И те щяха да го преследват и във вечността.

- Сбогом, любов моя - прошепна той.

Маги се събуди бавно от тихото похъркване на Брейдън. Все още не й се ставаше и затова се сгуши по-близо до него, докато не си спомни, че бедният Конър я чака в стаята й.

Изплашена, момчето да не си помисли, че го е изоставила, тя бързо се изправи и облече.

С последен поглед към голата, спяща фигура на Брейдън, обвита в кожи, тя се втурна навън и взе ябълки, хляб и чаша мляко за Конър.

Маги знаеше, че трябваше да каже на Брейдън за сина му миналата нощ, но просто не намери подходящ момент. Особено не и след начина, по който Брейдън бе реагирал, когато го попита за деца.

Не, трябваше да изчака докато е по-благоразположен към тази възможност. Последното нещо, от което се нуждаеше Конър, бе да знае, че баща му мрази самата идея да има деца. Момчето бе достатъчно наранено и тя нямаше да прибави още болка към изстрадалата му душа.

И все пак, един глас в главата й повтаряше непрестанно да каже на Брейдън за Конър. Той

имаше право да знае.

Притиснала храната до гърдите си, Маги се опитваше да не мисли, за да не заплаче. И си беше обещала, че няма да плаче повече от необходимото.

Брейдън ще поеме по собствения си път, а

тя...

Тя ще се грижи за Конър. Момчето щеше да е щастливо с нея. Много по-щастливо, отколкото с чичовците и баща си. В края на краищата те бяха ергени, които имаха малко познания за децата. Това, от което Конър се нуждаеше най-много, бе майчина любов.

Ако не можеше да даде любовта си на Брейдън, тогава щеше да се задоволи да обсипе с нея детето му.

Маги се върна в стаята си, точно когато момчето се разшава.

Конър все още не бе напълно разбуден и се сви, когато тя се изправи над леглото му.

- Ще издоя кравите - изхленчи той и вдигна ръка, за да предпази главата си.

- Това съм аз, Конър - каза тя нежно, поставяйки храната и млякото на масата. - И няма никакви крави за доене. Той свали ръката си и примигна, сякаш не можеше да повярва на очите си.

- Донесох това за теб - каза тя, подавайки

му парче хляб.

Той го изяде толкова бързо, че тя се изплаши да не се задави.

- По-бавно, момче, ще ти стане зле.

Той я послуша, но само за минута, преди да се нахвърли отново върху него, а след това се протегна за млякото и ябълките.

Усмихвайки се на възторга му, Маги разреши косата му.

- Искам да знаеш, че трябва да отида да се срещна с МакДъглас след малко, но възможно най-скоро...

- Не - възкликна той с парче ябълка в уста. Детето преглътна тежко и се взря в нея с разширени от ужас очи. - Не можеш да го направиш. Той ще те убие!

- Всичко е наред - увери го тя, желаейки думите й също така да успокоят и нея. - Той няма да ме нарани.

- Напротив, ще го направи.

- Няма - настоя тя, надявайки се това да е вярно. - Ще се справя. Но искам ти да останеш тук, докато не се върна. Можеш ли да го направиш?

Зеленикаво-кафявите му очи бяха пълни с резервираност, но той кимна.

- Ще се върнеш, нали?

- Да - каза тя, надявайки се това да не се окаже лъжа.

Маги неохотно го остави и се върна при баща му. Докато вървеше осъзна, че днес е денят, в който Юън ще освободи Локлан. Надяваше се той и братята й все още да са здрави и невредими.

Възможно най-внимателно, тя побутна

Брейдън да се събуди.

- Брейдън - прошепна Маги и отмести косата от раменете му, преди да постави нежна целувка точно там, където малките косъмчета покриваха задната част на врата му. Ухапа леко плътта му със зъби. - Сутрин е.

Брейдън простена и се размърда леко, оголвайки единия си загорял крак пред жадния й поглед.

- Не може да е сутрин - промърмори той. — Аз тъкмо си легнах.

Маги се засмя, докато вдигаше кожата и се наслади на голия му гръб, който се откри пред погледа й. Можеше отново да го види в ума си, сякаш беше снощи. Невъздържан и напълно неин, гледайки я с полуотворени очи, докато го яздеше. Можеше да почувства силните му ръце върху бедрата си да я тласкат, както и да усети топлия му дъх върху кожата си.

Дори сега тялото й пламтеше за него.