— Той наистина го прави — изричам невярващо. — Наистина ще отплава за Франция. Ами майката на краля? Херцогиня Сесили? Тя е знаела. Видя всички ни да потегляме от Сандуич. Няма ли да предупреди сина си?

— Знае — казва Изабел мрачно. — Знае от цяла вечност. Бих си помислила, че знаят почти всички, освен краля… и аз и ти. Херцогиня Сесили мрази кралицата от мига, когато най-напред й съобщиха, че Едуард се е оженил тайно. Сега тя се обръща едновременно срещу краля и кралицата. Подготвяли са го от месеци. Татко плащаше на хората на Север и в Централните графства, за да се вдигнат срещу краля. Моята сватба е била сигналът да се надигнат. Помисли си само — съобщил им е точният ден, когато ще дам брачните си обети, за да могат да се надигнат в подходящия момент. Сега те въстават, преструвайки се, че го вършат спонтанно. Заблудиха краля да мисли, че това е местно недоволство — той потегля на север извън Лондон, за да потуши това, което смята за малък метеж. Ще бъде далече от Лондон, когато татко слезе на суша. Не знае, че моята сватба не е била никаква сватба, а мобилизация. Не знае, че гостите на сватбата потеглят на поход срещу него. Баща ни прикри с брачния ми воал едно нашествие.

— Кралят ли? Крал Едуард? — изричам глупаво, сякаш старият ни враг, спящият крал Хенри, може да се е събудил и да се е надигнал от леглото си в Тауър.

— Разбира се, че крал Едуард.

— Но татко го обича.

— Обичаше го — поправя ме Изабел. — Джордж ми каза тази сутрин. Всичко се е променило. Татко не може да прости на краля, задето е показал благоволение към семейство Ривърс. Никой не може да спечели дори едно пени, никой не може да получи дори един ярд земя, те взеха всичко, което можеше да се вземе, и всички решения в Англия се вземат от тях. Особено от _онази_ жена.

— Тя е кралица… — казвам предпазливо. — Тя е прекрасна кралица…

— Тя няма право на всичко — казва Изабел.

— Но да отправим предизвикателство към краля? — Снижавам глас. — Това не е ли измяна?

— Татко няма да предизвика пряко краля. Ще настоява кралят да се откаже от лошите си съветници — има предвид семейството на _онази_ жена, фамилията Ривърс. Ще настоява кралят да възстанови на мястото им съветниците, които са го наставлявали мъдро — тоест нашето семейство. Ще отнеме поста на лорд-канцлера, за да го върне на нашия чичо Джордж Невил. Ще накара краля да се допитва до него по всички въпроси, отново баща ни ще има решаващата дума за чуждестранните съюзи. Ще си върнем отново всичко, ще бъдем каквито бяхме преди, задкулисно ще съветваме и управляваме краля. Но едно не знам… — гласът й потреперва насред тези уверени предричания, сякаш внезапно е изгубила смелост: — Едно нещо наистина не знам… — тя си поема дъх. — Не знам…

Гледам как окачват на въжета едно голямо оръдие и го спускат в трюма на един кораб.

— Какво? Какво не знаеш?

Лицето й е ужасено, както когато я оставихме в брачното й легло миналата нощ и тя прошепна: «Ани, не си отивай».

— Ами ако е измама? — пита тя с толкова тих глас, че трябва да доближа глава до нейната, за да я чуя. — Ами ако е трик за заблуда, какъвто изиграха на спящия крал и лошата кралица? Ти си твърде малка да помниш, но бащата на крал Едуард и нашият баща никога не са предизвиквали спящия крал. Никога не се разбунтуваха открито срещу него. Винаги казваха единствено, че той има нужда от по-добри съветници. И поведоха армиите на Англия срещу него, като все казваха, че той трябва да бъде по-добре съветван. Така казва винаги баща ни.

— А когато го победиха в битка…

— Тогава го затвориха в Тауър и заявиха, че ще го държат там завинаги — довършва тя. — Отнеха му короната, макар винаги да казваха, че само искат да му помагат да управлява. Ами ако татко и Джордж се готвят да сторят същото с крал Едуард? Точно както татко и Едуард постъпиха със спящия крал? Ами ако татко е изменил на Едуард и смята да го затвори в Тауър заедно с Хенри?

Мисля си за красивата кралица, толкова уверена и усмихната на празненството за коронацията си, и си я представям затворена в Тауър, вместо да бъде негова господарка и да танцува до зори.

— Той не може да постъпи така, обвързан е с него с клетва за вярност — изричам сковано. — Всички го направихме. Всички заявихме високо, че Едуард е истинският крал, миропомазаният крал. Всички целунахме ръката на кралицата. Казахме, че крал Едуард има по-голямо право на трона, отколкото спящият крал. Казахме, че той е цветът на династията Йорк, и че всички заедно ще влезем в благоуханната градина на Англия. И танцувахме на коронацията й, когато тя изглеждаше толкова прекрасна и те бяха толкова щастливи. Едуард е кралят на Англия: не може да има друг. Тя е кралица.

Изабел тръсва нетърпеливо глава.

— Мислиш си, че всичко е толкова лесно! Мислиш си, че всичко е толкова просто? Дадохме клетва за вярност, когато татко смяташе, че ще управлява чрез крал Едуард. Ами ако има намерение да управлява чрез Джордж? Чрез Джордж и мен?

— Ще те постави на престола на Англия? — изричам слисано. — Ще носиш нейната корона? Ще заемеш нейното място? Без дори да чакате Едуард да умре? Просто ще вземеш всичко?

Тя не изглежда развълнувана, както когато си играехме на кралици. Изглежда ужасена. Изглежда уплашена.

— Да.

5


_Крепостта в Кале, лятото на 1469_

Джордж, женихът на Изабел, баща ми и всички мъже, които се събраха като гости на сватбата, се оказват войска от съзаклятници, заклели се във вярност помежду си, готови да нахлуят в Англия, и те отплават, слизат на суша в Кент, и поемат към Централните графства. От градовете излизат мъже и се присъединяват към тях, захвърлят лопатите си в нивята и бързат да последват армията на баща ми. Народът на Англия още го помни като предводителя, който освободи страната от проклятието на спящия крал, обичан е като военачалник, който владее Тясното море и държи както пиратите, така и французите далече от нашите брегове. И всички му вярват, когато казва, че иска само да научи младия крал как да управлява, и да го освободи от властта на съпругата му: още една решителна жена, още една лоша кралица, която ще донесе зло на Англия, ако мъжете отстъпят пред още една владетелка.

Народът на Англия се научи да мрази лошата кралица, Маргарет Анжуйска. При първото споменаване на още една жена, волева и решителна жена, която злоупотребява с положението си като съпруга на краля, за да се опитва да управлява кралството, те се надигат в яростен пристъп на накърнена мъжка гордост. Чичо ми Джордж, чийто пост на лорд-канцлер му беше отнет от краля и неговата съпруга, пресреща Едуард по пътя, докато той отива да се присъедини към войските си, пленява го, и го изпраща под стража в дома ни, в замъка Уорик. Татко пленява бащата на кралицата и брат й, докато те влизат в Уелс. Изпраща специален отряд в Нортхамптън и отвлича майката на кралицата от дома й. Събитията се случват едно през друго, твърде бързо за краля. Татко залавя семейство Ривърс, преди те да са осъзнали, че са преследвани. Това е краят на властта на краля, това е краят на лошите съветници за краля. Със сигурност това е краят на фамилията Ривърс. Във властта на баща ни са трима представители на многочисленото семейство на кралицата: баща й, майка й и брат й.

Съвсем бавно, с нарастващ ужас, осъзнаваме, че баща ми не отправя просто заплаха към тях, за да им даде урок. Това не са сродници, които сме пленили за откуп по обичайния начин; с тези действия ние обявяваме война на семейство Ривърс. Татко обвинява бащата на самата кралица и красивия й млад брат Джон в държавна измяна и дава заповед за екзекуцията им. Без да спазва закона, без истински процес, той нарежда да бъдат доведени от Чепстоу в нашата крепост, Ковънтри, и да бъдат екзекутирани без възможност за обжалване, без шанс за помилване, пред суровите сиви стени. Красивият млад мъж, женен за жена, достатъчно стара да му бъде баба, умира преди престарялата си съпруга, положил глава върху дръвника, а тъмните му къдрици са сграбчени от палача. Лорд Ривърс полага глава в кръвта на сина си. Кралицата, съсипана от скръб, ужасена за себе си, разделена от съпруга си, опасяваща се, че ще осиротее, се барикадира с малките си момичета в Тауър и изпраща да повикат майка й.

Но вестта не може да стигне до нея. Майката на кралицата, която бе се погрижила за подреждането на масата за децата по време на вечерята за коронацията и ми се усмихваше, е във властта на баща ми в замъка Уорик. Татко организира съд, за да я осъди, и води свидетели срещу нея. Един по един те дават показания за това как в стаята, където тя държи билковите си отвари, среднощ горят огньове, как тя шепне на реката, която тече недалеч от дома й, повтарят слуховете, че чувала гласове и че когато някой от семейството й щял да умре, тя била предупреждавана от пеене, призрачно пеене, идващо от нощното небе.

Накрая претърсват дома й в Графтън и донасят доказателства за магьосничество: две фигурки, направени от олово, свързани в дяволски съюз със златна тел. Явно едната трябва да представлява краля, а другата — дъщерята на Жакета, Елизабет Удвил. Тайната им женитба е била осъществена чрез магия, а крал Едуард, който се държи като безумец, откакто за първи път зърна вдовицата от Нортхамптън, е бил омагьосан през цялото това време. Майката на кралицата е вещица, която постигна тази женитба с магия, а самата кралица е дъщеря на вещица и самата тя е наполовина вещица. Явно баща ми ще се подчини на библейското предписание, което гласи: «Врачка да се не оставя жива»* и ще я умъртви, вършейки Божието дело и своето собствено.

[* Свето Писание, Изх. 22: 18 — Б.пр.]

Той пише всичко това на майка ни, докато чакаме в Кале, и тя го чете с равния си глас, докато дамите седят наоколо и забравят да шият, зяпнали от потрес. Разбира се, искам Миднайт да премине с горда стъпка през цялото кралство, но не мога да ликувам, когато си представям как младият Джон полага красивата си глава на дръвника. Спомням си как приличаше на агне, отиващо на заколение, на угощението по случай коронацията, когато го накараха да върви ръка за ръка с възрастната си съпруга — но сега той наистина е заклан жертвен агнец и умря преди старата дама. Баща ми отива против правилата както на природата, така и срещу кралския закон. Майката на кралицата, Жакета, която ми се усмихваше толкова мило вечерта на приема за коронацията, бе превърната във вдовица от палача на баща ми. Спомням си я как влезе на вечеря под ръка със съпруга си, как гордостта и радостта им сияеше от тях като светлината на свещ. И въпреки това баща ми уби нейния син, а също и съпруга й. Самата кралица вече няма баща; нима ще загуби и майка си? Нима татко ще изгори Жакета, лейди Ривърс?