— Освен ако просто не коронясаш друг крал — напомням му. — Това направи баща ми с брат ти. Задържа Хенри, но короняса Едуард. Ами ако тя постави на престола другото си момче? Въпреки че ти държиш истинския наследник?

— Знам. Трябва да се погрижа вторият й син също да бъде поверен на грижите ми. Трябва да задържа всеки, който би могъл да предяви претенции да бъде крал.


Седим заедно с майката на Ричард, за да си правим компания, в покоите в задната част на замъка Бейнардс. Натрапчивият шум откъм оживените улици долита през отворените прозорци, горещият въздух носи вонята на Лондон, но Ричард ни е помолил да стоим далеч от прохладните градини, които водят надолу към реката, и никога да не се приближаваме към разположените откъм реката прозорци. Не можем да излизаме по улиците без въоръжена стража. Той не може да бъде сигурен, че семейство Ривърс не са наели платени убийци срещу нас. Херцогинята е пребледняла от тревога; държи в ръце някакво ръкоделие, но работи разсеяно, като ту го взема отново, ту го оставя при най-малкия шум от улиците отвън през прозореца.

— Моля се на бог да я убие — казва тя внезапно. — Да я унищожи. _Нея_ и всичките й копелета.

Мълча. Това е толкова близо до собствените ми мисли, че почти не смея да се съглася.

— Не сме имали и един мирен или щастлив ден, откакто тя омагьоса сина ми Едуард — казва тя. — Той изгуби обичта на баща ти заради нея, изгуби шанса за почтен брак, който щеше да донесе мир между нас и Франция. Потъпка честта на семейството си, като въведе нейните напористи роднини в дома ни, а сега тя ще постави един от заченатите си с магия синове на нашия трон. Тя му каза да убие Джордж — зная това, бях там, когато го съветваше. Едуард никога нямаше сам да се реши на смъртна присъда. Нейната шпионка уби сестра ти. А сега тя крои заговор за смъртта на последния ми жив син, Ричард. В деня, когато той загине заради нейната магия, тя ще е погубила всичките ми синове, до един.

Кимвам. Не смея да изрека нищо на глас.

— Ричард е болен — прошепва тя. — Кълна се, че това е нейно дело. Той казва, че рамото го боли и не може да спи. Ами ако тя затяга примка около сърцето му? Трябва да я предупредим, че ако по нейна вина падне дори косъм от главата му, ще убием момчето й.

— Тя има две момчета — казвам. — Има два шанса за престола. Единственото, което ще постигнем, като убием принц Едуард, ще бъде да дадем трона на принц Ричард.

Тя ми хвърля изненадан поглед. Не е знаела, че съм толкова закоравяла. Но тя не си дава сметка, че съм гледала как сестра ми крещи от болка, опитвайки се да роди бебе сред омагьосан вятър, и знам, че е умряла от отровата на една вещица. Ако някога съм имала нежно сърце, то е било разбивано и плашено твърде често. Аз също имам син, когото трябва да защитя, имам и малките му братовчеди. Имам съпруг, който кръстосва нагоре-надолу из спалнята нощем, стиснал ръката, с която държи меча, когато болката го изтръгва от съня.

— Ричард ще трябва да вземе другото момче под грижите си — казва тя. — Трябва да задържим и двамата наследници на Ривърс.


Тази вечер Ричард влиза и разсеяно поздравява мен и майка си. Тръгваме през голямата зала, за да вечеряме на високата маса, а Ричард кима мрачно, докато неговите хора го изпращат с ликуващи възгласи до мястото му. Всички знаят, че сме в опасност; чувстваме се като в дом под обсада. Когато той се подпира на дясната си ръка, докато отива да седне на мястото си, тя поддава под него, той се препъва и се хваща за рамото.

— Какво има? — прошепвам настойчиво.

— Ръката ми — казва той. — Губя силата й. Тя използва магия срещу мен, зная го.

Скривам страха си и поглеждам усмихнато към залата. Тук сигурно има хора, които ще докладват на кралицата, скрита зад сенчестите стени на убежището. Ще й кажат, че нейният враг е уязвим. Тя не е далече, малко по-надолу по реката, в сумрачните стаи под Уестминстърското абатство. Почти мога да почувствам присъствието й в залата — като студено, болестотворно дихание.

Ричард потапя ръце в сребърната купа, която му поднасят, и избърсва ръце в ленената кърпа. Слугите донасят храната от кухнята, и аз предавам блюдата по всички маси.

— Лоша работа — казва ми Ричард тихо. От другата страна майка му се навежда напред, за да слуша. — Днес получих доказателства за заговора, който подозирах, между Хейстингс и кралицата. Неговата блудница е била посредник. Мортън също е бил замесен. Обвиних ги на заседанието на съвета и ги арестувах.

— Добре си се справил — казва веднага майка му.

— Ще ги изправиш ли на съд? — питам.

Той поклаща глава.

— Не — казва кратко. — Нямаше време. Такива са рисковете на войната. Наредих да обезглавят Хейстингс в Тауър. Мортън оставих под надзора на Хенри Стафорд, Бъкингамския херцог. Ще задържа Родърам и Томас, лорд Станли, по подозрение. Наредих да претърсят домовете им за доказателства. Ще ги екзекутирам, ако открия, че и те са заговорничили срещу мен.

Не казвам нито дума, докато един слуга ни поднася пилешко фрикасе. След като той се отдалечава, прошепвам:

— Обезглавен? Уилям Хейстингс? Без съдебен процес? Просто така?

Майка му се нахвърля гневно върху ми.

— «Просто така»! — повтаря тя. — Защо не просто така? Мислите ли, че кралицата е настоявала на честен процес за сина ми? Нима мислите, че Джордж бе съден с честен съдебен процес, когато тя пожела смъртта му?

— Не — казвам, признавайки истинността на думите й.

— Е, във всеки случай, свършено е — казва Ричард, разчупвайки белия хляб. — Не можех да поставя принца на трона, докато Хейстингс беше в съюз с кралицата срещу мен. Щом той бъдеше коронясан за крал и свободен да избира съветниците си, те щяха да го откъснат от мен и да поставят пред него смъртната ми присъда. И той щеше да я подпише. Когато разговарям с него, ми е ясно, че той е изцяло под тяхно влияние, изцяло е в тяхна власт. Ще трябва да наредя Антъни Удвил, Ричард Грей и техният сродник, Томас Вон, също да бъдат екзекутирани. Всички те ще настройват принца срещу мен. Ще бъда в безопасност, едва когато те са мъртви — той поглежда ужасеното ми лице и допълва: — Това е единствената възможност да го коронясам. Трябва да унищожа близките на майка му. Трябва да го направя крал с един-единствен съветник — самия мен. Когато те бъдат мъртви, ще трябва да се изправя само срещу нея — заговорът е разбит.

— Трябва да газиш през кръвта на невинни хора — казвам с равен тон.

Той ме поглежда в очите, без да трепне.

— За да го поставя на трона — казва. — Да го направя добър крал, а не тяхна маша — да, да, трябва.

В мрачното си убежище кралицата прави своите магии и нашепва своите заклинания срещу нас. Знам, че е така. Почти мога да почувствам как злата й воля напира като речна мъгла в залостените прозорци на задните стаи на замъка Бейнардс. Чувам от почетните си дами, че кралицата е предала втория си син на грижите на своя приятел и сродник кардинал Баучър. Кардиналът й се заклел, че момчето ще бъде в безопасност, и отвел момчето Ричард от нея, за да се присъедини към брат си Едуард в кралските покои в Тауър, за да се подготви за коронацията.

Не мога да повярвам, че тя ще се състои. Дори ако задържим момчетата под нашите грижи, дори ако ги отведем в замъка Мидълхам и се отнасяме с тях като с наши родни деца, принцът не е обикновено дете. Той никога не може да бъде третиран като обикновен повереник. Той е дванайсетгодишно момче, възпитано като бъдещ крал. Обожава майка си и никога няма да я предаде. Бил е образован, обучаван и съветван от чичо си Антъни Удвил; никога няма да прехвърли обичта и предаността си върху нас, ние сме непознати за него; може да са му казали, че сме негови врагове. Държали са го като в примка още от бебе, той е изцяло тяхно творение, нищо не може да промени това сега. Тя го извоюва от нас, неговото истинско семейство, точно както завоюва съпруга си, откъсвайки го от братята му. Ричард ще короняса едно момче, което ще порасне и ще се превърне в негов смъртен враг — колкото и добре да се отнасяме с него. Ричард ще направи Елизабет Удвил майка на краля на Англия. Тя ще вземе бащината ми титла — «кралесъздател». Не се съмнявам, че тя ще постъпи точно както щеше да постъпи баща ми — ще изчака и после постепенно ще отстрани всички съперници.

— Какво друго мога да направя? — пита ме настойчиво Ричард. — Какво друго мога да сторя, освен да коронясам момчето, отгледано да бъде мой враг? Той е син на брат ми, мой племенник е. Дори ако мисля, че е възпитан като мой враг, какво друго мога да извърша, какъв друг почтен изход има от това положение?

Край огнището майка му вдига глава и се заслушва. Усещам погледа на тъмносините й очи, вперен в мен. Тази жена стоеше в центъра на Лъдлоу и чакаше бунтовната армия на лошата кралица да нахлуе през портите. Това е жена, която не знае страх. Тя ми кимва, сякаш за да ми даде позволение да изрека онези думи, да произнеса очевидното.

— По-добре ще е ти да заемеш престола — казвам простичко.

Ричард ме поглежда. Майка му се усмихва и оставя настрана ръкоделието си. В него от дни не е направен дори един бод.

— Постъпи така, както постъпи и брат ти — казвам. — При това неведнъж, а два пъти. Отне трона от Хенри в битка неведнъж, а два пъти, а правото на Хенри върху престола бе утвърдено, за разлика от правото на момчето на Ривърс. Момчето дори не е коронясано, нито дори миропомазано. То е просто един претендент за престола, а ти си друг. Той може да е син на краля, но е още момче. Може дори да не е негов законен син, а копеле, едно от многото. Ти си брат на краля, вече мъж, готов да управлява. Вземи трона от него. Това ще даде сигурност на Англия, това е най-доброто за семейството ти, това е най-доброто за теб — чувствам как сърцето ми внезапно започва да пулсира от амбиция, бащината ми амбиция — че трябва да бъда кралица на Англия в крайна сметка.