— Несъмнено крои план да отхвърли протектората, закриляна от святото убежище. Брат й нареди на флота да отплава, и сега са в открито море; готвим се за атака откъм реката — той хвърля поглед към мен. — Негова светлост смята, че тя се занимава с магии — възползвайки се от безопасността на убежището.

Прекръствам се и опипом потърсвам в джоба си амулета, който Джордж ми даде, за да ме пази от нейните заклинания.

— Той казва, че ръката, с която държи меча, го боли, изтръпва и се схваща. Мисли, че тя се опитва да отслаби силите му.

Откривам, че съм стиснала юмруци.

— Какво може да направи той, за да се защити?

— Не знам — казва сър Робърт натъжено. — Не знам какво може да стори. А младият принц постоянно пита за майка си и за настойника си, Антъни Удвил. Явно е, че веднага щом бъде коронясан, той ще ги повика, и те ще управляват Англия чрез него. Аз самият смятам, че негова светлост ще трябва да задържи принца като свой повереник, без да устройва коронация, докато не успее да се споразумее със семейството. Собствената му безопасност го изисква. Ако синът на кралицата се възкачи на престола, то тя отново ще поеме властта. Тя със сигурност ще действа против негова светлост — и против вас и сина ви. В мига, щом завземе властта чрез сина си, негова светлост все едно, че вече ще е екзекутиран.

При мисълта за скритата й, безмълвна злоба, насочена срещу Ричард и срещу мен и децата, коленете ми се подкосяват и аз се облягам на каменната стена на огнището.

— Не падайте духом — казва сър Робърт насърчително. — Знаем опасността, въоръжени сме срещу нея. Негова светлост ще свика верните си хора от Севера. Ще ги повика в Лондон. Той държи принца в ръцете си и е готов за всичко, което тя може да направи. Не е нужно да го коронова, докато не сключи споразумение. Може да го задържи, докато тя се съгласи да сключи споразумение.

— Той казва, че трябва да отида при него.

— Наредено ми е да ви придружа — казва сър Робърт. — Ще тръгнем ли утре сутринта?

— Да — казвам. — На развиделяване.


Децата слизат в двора на конюшнята да ме изпратят. Целувам всеки от тях и те коленичат за благословията ми. Да ги оставя, е най-трудното нещо на света, но да ги заведа в Лондон би означавало да ги въвлека в незнайни опасности. Синът ми Едуард стои гордо изправен и ми казва:

— Ще се грижа за братовчедите си, почитаема майко. Не е нужно да се боите за нас. Ще удържа замъка Мидълхам за баща ми, каквото и да става.

Усмихвам се, за да могат да видят, че се гордея с тях, но е трудно да се извърна и да се кача на коня си. Бръсвам сълзите си с опакото на ръкавицата си.

— Ще изпратя да ви доведат веднага щом мога — казвам. — Ще си мисля за вас всеки ден, и ще се моля за вас всяка нощ.

После сър Робърт дава сигнала, нашият малък отряд минава под арката на крепостната врата с решетката, прекосява подвижния мост и се отправя на юг, надолу по пътя за Лондон.

При всяко спиране по пътя чуваме нови объркани слухове. В Понтефракт хората говорят, че коронацията е била отложена, защото съветниците са в коварен заговор с кралицата. В Нотингам, където оставаме да нощуваме в замъка, хората говорят, че тя ще постави брат си Антъни Удвил на престола, а много други твърдят, че смятала да го провъзгласи за лорд-протектор. Извън Нортхамптън чувам някой да твърди убедено, че кралицата е изпратила всичките си деца отвъд морето, при зълва ни Маргарет във Фландрия, защото се страхува, че Хенри Тюдор ще дойде и ще завземе трона.

В покрайнините на Сейнт Олбанс един пътуващ търговец язди редом с мен в продължение на няколко мили и ми казва, че научил от един от най-уважаваните си клиенти, че кралицата не е никаква кралица, а вещица, която омаяла краля, а децата им не са законни наследници, а са заченати чрез магия. Носи в дисагите си нова балада: историята на Мелузина, водната вещица, която се престорила на смъртна, за да се сдобие с деца от съпруга си, а после му се разкрила като русалка, като воден дух. Безсмислено е да го слушам как пее весело баладата и глупаво да се вслушвам в слуховете, които просто подхранват страха ми от злобата на кралицата, но не мога да се възпра. По-лошото е, че всички в страната правят същото — всички даваме ухо на слуховете и се питаме какво ще направи кралицата. Всички се молим Ричард да успее да й попречи да постави сина си на трона, да позволи на брат си да го ръководи, да въвлече страната отново във война.

Докато яздим през Барнет, където още помнят как баща ми се е сражавал срещу тази кралица и нейното семейство, аз свръщам встрани към малкия параклис, който са построили на бойното поле, и запалвам свещ за него. Някъде там навън, под зреещата царевица, са телата на неговите войници, погребани там, където са паднали, и някъде там е Миднайт, конят, дал живота си за нас. Сега знам, че сме изправени пред нова битка, и този път зетят на моя баща е — трябва да бъде — кралесъздател.

58


_Замъкът Бейнардс, Лондон, юни 1483_

Слизам от коня си, качвам се по стълбите и влизам в покоите ни тичешком, и след миг ръцете на Ричард ме обгръщат здраво и ние се вкопчваме един в друг, сякаш сме оцелели от корабокрушение. Прегърнали сме се както тогава, когато бяхме не много повече от деца и избягахме заедно, за да се оженим. Отново си го спомням като единствения човек, който може да ме опази, докато ме прегръща така, сякаш съм единствената жена, която някога е искал.

— Толкова се радвам, че си тук — казва ми той шепнешком.

— Толкова се радвам, че си в безопасност — отвръщам. Отстъпваме назад да се погледнем, сякаш не можем да повярваме, че сме оцелели през тези опасни дни.

— Какво става? — питам.

Той хвърля поглед, за да се увери, че вратата е затворена.

— Разкрих част от заговор — казва. — Готов съм да се закълна, че се простира из цял Лондон, но поне му хванах края. Любовницата на Едуард, Елизабет Шор, играе ролята на посредник между Елизабет Удвил и приятеля на краля, Уилям Хейстингс.

— Но аз си мислех, че именно Хейстингс те е повикал? — прекъсвам го. — Мислех, че той иска принцът да бъде отнет от опеката на семейство Ривърс? Мислех, че те предупреди да дойдеш бързо?

— Така беше. Когато най-напред дойдох в Лондон, той ми каза, че се опасявал от влиянието на семейство Ривърс. Сега е минал на другата страна. Не знам как тя е успяла да се добере до него, но го е омагьосала, както омагьосва всички. Във всеки случай, научих за това навреме. Тя е създала обръч от заговорници, които се противопоставят на последната воля на брат ми и на мен. Сред тях са Хейстингс, може би архиепископ Родърам, със сигурност епископ Мортън, и навярно Томас, лорд Станли.

— Съпругът на Маргарет Боуфорт?

Той кимва. Това е лоша новина за нас, тъй като лорд Станли е известен с това, че винаги е на печелившата страна; ако е против нас, тогава шансовете ни не са добри.

— Не искат да коронясам момчето и да служа като негов главен съветник. Искат то да бъде поверено на тях — не на мен. Искат да го отдалечат от мен, да възстановят властта на семейство Ривърс, и да ме арестуват за държавна измяна. После ще го коронясат, или ще провъзгласят регентство с Антъни Удвил като лорд-протектор. Момчето се превърна в трофей. Малкият принц се превърна в пионка.

Поклащам глава.

— Какво ще правиш?

Той се усмихва мрачно.

— Разбира се, ще ги арестувам за държавна измяна. Заговорниченето срещу лорд-протектора е държавна измяна, също както ако бях крал. Вече задържах Антъни Удвил и Ричард Грей. Ще арестувам също Хейстингс и епископите, ще арестувам Томас, лорд Станли.

На вратата се потропва и дамите ми влизат със сандъците с дрехите ми.

— Не тук — нарежда им съпругът ми. — Нейна светлост и аз ще спим в стаите в задната част на къщата.

Те правят реверанс и излизат отново.

— Защо не сме в обичайните си покои? — питам. Обикновено заемаме красивите стаи с изглед към реката.

— По-безопасно е в задната част на къщата — казва той. — Братът на кралицата е извел флота в морето. Ако поеме нагоре по Темза и започне да ни обстрелва, можем да бъдем ударени пряко. Тази къща никога не е била укрепявана, но кой би си помислил, че ще бъдем изложени на нападение откъм реката, от собствения ни флот?

Поглеждам навън през широките прозорци към гледката, която обичам, с реката и корабите, ладиите, малките гребни лодки, баржите и шлеповете, които преминават спокойно край нас.

— Братът на кралицата може да ни обстрелва? Откъм нашата река, Темза? В собствения ни дом?

Ричард кимва.

— Времената са странни — казва той. — Будя се всяка сутрин и се опитвам да разгадая какъв е новият й адски замисъл.

— Кой е с нас?

Това е въпросът, който баща ми задаваше винаги.

— Бъкингам се показа като истински приятел; той мрази съпругата, която му натрапиха, и цялото семейство Ривърс. Има на разположение цяло състояние и много хора. Мога, разбира се, да разчитам и на всичките си хора от Севера; Джон Хауард; личните ми приятели; сродниците от страна на почитаемата ми майка; твоята страна на семейството, разбира се, следователно всички от рода Невил…

Слушам напрегнато.

— Не е достатъчно — казвам. — И всички те са разположени главно на Север. Тя може да свика кралските служители и всичките си близки, които е настанила на толкова важни постове. Може да повика помощ от Бургундия, от сродниците си в Европа. Може би вече е сключила съюз с краля на Франция? Франция би предпочела да подкрепи нея вместо теб, смятайки, че ще им е по-лесно да ни създават проблеми с една жена на власт. А веднага щом узнаят, че си в Лондон, шотландците ще се възползват от шанса да се надигнат.

Той кимва.

— Знам. Но принцът е поверен на моите грижи — казва той. — Това е най-големият ми коз. Помниш ли как беше със стария крал Хенри? Ако държиш краля, наистина няма спор. Държиш властта.