Завръщането на играта, която някога играех със сестра си, е твърде мъчително за мен днес.

— Не тази сутрин — казвам. — Освен това може би не е нужно да се упражняваш. Може би вие, деца, няма да отидете в двора. Може би ще живеете като баща си — важен лорд в собствените си земи, свободен от двора и далече от кралицата.

— Няма ли да се наложи да отидем в двора за Коледа? — пита ме Едуард, а личицето му се смръщва в тревожна гримаса. — Мислех, че татко каза, че и тримата ще трябва да отидем в двора за Коледа тази година?

— Не — обещавам си. — Баща ти и аз ще отидем, ако кралят нареди, но вие тримата ще си останете на сигурно място тук, в Мидълхам.

54


_Дворецът Уестминстър, Лондон, зимата на 1482-1483_

— Нямахме избор — казва ми Ричард, когато спираме пред кралската зала за аудиенции. — Трябваше да дойдем за коледното празненство. Достатъчно лошо е, че остави децата. Изглежда така, сякаш не си спокойна, когато са в Лондон.

— Не съм — казвам направо. — Никога няма да ги доведа, докато тя е на трона. Няма да поверя децата на Изабел на нейните грижи. Виж онова дете Моубри — женена за принц Ричард, богатството й — приписано на семейство Ривърс, а тя издъхна преди деветия си рожден ден.

Ричард ме поглежда намръщено.

— Нито дума повече — е единственото, което казва.

Разтварят широко големите врати пред нас и тръбен зов оповестява пристигането ни. Ричард се сепва леко — дворът става все по-пищен и бляскав при всяко наше посещение. Сега пристигането на всеки почитан гост трябва да се оповестява с тръбен зов и гръмко изкрещяно представяне, сякаш вече не знаем, че половината заможни хора в Англия са нейни братя и сестри.

Виждам, че Едуард се разхожда сред придворните, с цяла глава по-висок от всички, сега и по-едър — склонен е към затлъстяване — а кралицата седи на златен трон. Кралските деца, от най-малката, Бриджет, която щапука в краката на майка си, до най-голямата принцеса, Елизабет, вече млада жена на шестнайсет години, са изискано облечени и са насядали около майка си. Принц Едуард, светлокос и красив като баща си, дванайсетгодишен, върнал се от Уелс за коледното празненство, играе шах с настойника си Антъни Удвил, чийто красив профил е обърнат към загадката на дъската.

Никой не би могъл да отрече, че те са най-красивото семейство в Англия. Прочутото лице на Елизабет е станало по-фино, с по-изящни очертания, докато възрастта превръща прелестта й в истинска красота. Тя изгуби петнайсетгодишната си дъщеря, принцеса Мери, тази година и третия си син Джордж, година след като извоюва екзекуцията на неговия съименник и чичо. Питам се дали тези загуби са я накарали да се разколебае в неспирната си амбиция и търсенето на мъст. Тъгата е поставила в златните й коси един-единствен тънък бял кичур, а скръбта я е направила по-мълчалива и по-вглъбена. Все още се облича като императрица, с рокля от златен брокат, а около тънката й талия са намотани златни верижки. Когато влизам, тя прошепва нещо на Антъни Удвил, а той вдига поглед и двамата отправят към мен еднакви, очарователни, неискрени усмивки. Чувствам под плътните ръкави на роклята си как по ръцете ми полазват студени тръпки, сякаш погледът й е мразовит вятър.

— Напред — казва Ричард, както каза някога преди, и ние влизаме и се покланяме на краля и кралицата, приемаме радостния поздрав на Едуард към обичния му брат и нейното хладно посрещане, предназначено за човека, когото тайно е назовала като предател.

За всички други в двора коледното празненство е шанс да се сближат с кралското семейство и да се опитат да завържат приятелства и флиртове, които могат да донесат добра отплата в бъдеще. Постоянно средоточие на интересите е кралят, който все още има богатства за раздаване и може да дарява сигурно покровителства. Още по-очевидно е обаче, че кралицата и нейното семейство, братята и сестрите й, дори синовете й от първия й брак, контролират двора и достъпа до краля. Тя му позволява да си взема любовници, той дори се хвали с тях, позволява му да облагодетелства чужди хора. Но големите дарения в кралската фамилия отиват само при нейното семейство и приближените й. Не че тя някога се изтъква. Никога не говори при някое обсъждане, никога не се изправя на крака, нито повишава глас, но цялата власт в двора е на нейно разположение, а братята й Антъни, Лайънъл и Едуард следят всеки, който идва и си отива от двора, сякаш са картоиграчи — измамници, които следят някоя маса и чакат да се появи глупав играч. Синовете й от първия й брак, Томас и Ричард, удостоени с благороднически титли от краля, отрупани с богатства от краля, контролират достъпа до кралските покои, не изпускат от поглед нищо от това, което се случва, и нищо не се допуска без нейното дадено с усмивка разрешение.

Кралското семейство е винаги красиво облечено, кралските покои сияят от разкош. Едуард, пренебрегвайки корабите и замъците, пристанищата и дигите край морето, е изсипал купища пари в семейните си дворци, особено във великолепните покои за кралицата, които е разширил и разкрасил на всяко място, което тя обявява за новото си любимо кътче. Оставяйки Ричард да брани страната срещу Шотландия с малобройна, събрана от самия него войска, Едуард е пръснал цяло състояние за нови турнирни доспехи, които никога няма да видят истински меч. Той е съвършен крал по външност и обаяние, и аз си мисля, че сега това е единственото, което може да постигне: външния образ. Той изглежда като крал и говори като крал, но не управлява като крал. Властта е в ръцете на кралицата, а тя изглежда и говори както винаги — красива жена, омъжила се по любов, отдадена на децата си, и очарователна към приятелите си. Тя е, както винаги, напълно неустоима. Никой не би могъл, съдейки по вида й, да предположи, че това е най-безскрупулна интригантка, дъщеря на вещица, жена с кръв по красивите бели ръце, с кървави петна по ноктите на тънките бели пръсти.

Дванайсетте дни на коледното празненство биха били най-пищното празненство, което дворът е виждал, но точно след Коледа от Бургундия пристига новината, че сродникът на кралицата, херцог Максимилиан, я е измамил. Стремейки се към собствена облага, точно както тя винаги се стреми към своята, той е сключил мир с Луи Френски, дал е дъщеря си за съпруга на сина на краля, и му е предал Бургундия и Артоа като нейна зестра.

Ричард е извън себе си от гняв и тревога — Бургундия винаги е била великата сила, с чиято помощ балансирахме мощта на Франция. Провинциите, които са били дадени на Франция — Бургундия и Артоа — са английски по право, а това ще бъде и краят на френските плащания, които направиха Едуард и неговия двор толкова богати.

В този отчаян момент няма как да не се присмея, скрила лице в ръкава си, на кралицата, чиято дъщеря Елизабет беше сгодена за френския принц, а сега се оказва измамена — и вместо нея е предпочетена нейна сродница по майчина линия. Самата принцеса Елизабет, изглежда, е безразлична, докато играе с братята и сестрите си в замръзналите градини, или ходи на лов с двора в студените тресавища край реката; но съм сигурна, че трябва да осъзнава, че е била унизена от Франция, тъй като изгуби шанса да бъде кралица на Франция, и не успя да сбъдне амбицията на баща си. Безспорно, това е най-лошото от всичко: тя не успя да изиграе своята роля в бащиния си план.

В тази криза Ричард е този, който дава съвети относно политиката — кралицата няма представа какво трябва да се направи — и той казва на брат си, че през пролетта ще потегли отново на поход срещу шотландците. Ако те могат да бъдат победени и се закълнат да служат на нашата кауза, тогава могат да ни послужат като съюзници срещу Франция, и ще можем да нападнем. Именно Ричард излага предложението пред камарите на парламента. В отплата те правят на Ричард внушително поземлено дарение: цялото огромно графство Къмбърланд. В добавка той ще задържи всички земи, които завладее в югозападна Шотландия. Всичко това ще бъде негово. Това е огромен подарък, това е княжеството, което заслужава. За първи път Едуард признава истински какво е направил брат му за него, и му дава обширни земи — на Север, където Ричард е обичан и където сме си създали дом.

Едуард обявява това пред съвета, но ние научаваме за него в двора, когато братята се връщат, хванати подръка, в покоите на кралицата. Кралицата чува Едуард да заявява, че Ричард трябва да назначи съвет на Север, който да му помага да управлява обширните си земи, и аз виждам шока, който се изписва на лицето й и бързия слисан поглед, който отправя към брат си Антъни. Ясно ми е, че кралят не се е допитал до нея и че първата й мисъл е как може да бъде разубеден, а първият й съюзник е брат й Антъни. Антъни е по-дипломатичен от сестра си; той пристъпва напред да поздрави Ричард за новото богатство, усмихва се и го прегръща, а после се обръща и ми целува ръка и казва, че ще бъда като принцеса сред снеговете. Усмихвам се и не казвам нищо, но си помислям, че съм видяла много, и съм разбрала още повече. Видях, че кралят не й доверява всичко. Видях, че тя би престъпила волята му, ако можеше, и че разчита на брат си като съюзник, дори когато иска да действа против краля. Но има и още; от бързата размяна на погледи между брат и сестра узнавам, че никой от тях не обича и не се доверява на Ричард повече, отколкото ние се доверяваме на нея. Нещо по-лошо — те го подозират и се боят от него.

Кралят знае много добре, че това не й харесва. Взема ръката й и й казва:

— Ричард ще опази Севера за мен, и — дай боже — младата сила на Ричард на моя страна ще направи това кралство дори още по-велико, отколкото е сега.

Усмивката й е сладка както винаги.

— Под ваша власт — напомня му тя. Виждам как Антъни Удвил се размърдва, сякаш иска да каже нещо, но после поклаща леко глава към сестра си и замълчава.

— Той ще бъде управител на Западните области на Шотландия. А когато моят син се възкачи на трона, Ричард ще е опазил границите заради него, ще бъде негов съветник и защитник, а на небето аз ще бъда щастлив от това.