Всичките й деца са събрани тук, в двора, за Коледа. Тя се перчи с тях където и да отиде, а те я следват, вървейки зад нея, танцуващи по нейните стъпки. Най-голямата дъщеря, принцеса Елизабет, която сега е на единайсет години, стига до рамото на високата си майка, източена и нежна като жълт нарцис, галеницата на двора, и специална любимка на баща си. Уелският принц Едуард е тук за коледното празненство, изглежда по-висок и по-силен всеки път, когато се връща в Лондон, нежен и мил към малкия си брат Ричард, който е само едно малко момче; но по-силно и по-здраво от собствения ми син. Гледам ги как минават с дойката най-отзад, която носи новото бебе, Джордж, и се налага да си напомням да се усмихвам възхитено.

Поне кралицата знае, че усмивката ми е толкова искрена, колкото и хладното кимване, което отправя към мен, и начинът, по който ми поднася за целувка гладката си буза. Когато я поздравявам, се питам дали тя може да усети мириса на страха в дъха ми, в студената пот под мишниците ми, дали знае, че мислите ми са постоянно при зет ми, затворен от нея в Тауър, дали знае, че не мога да виждам щастието и плодовитостта й, без да се боя за своя единствен син, и да си спомня за собствената си изгубена сестра.

В края на коледното празненство присъстваме на позорния фарс на годежа на малкия принц Ричард, едва четиригодишен, с шестгодишната наследница Ан Моубри. Малкото момиче ще наследи всички богатства на херцозите на Норфолк — тя е единствената им наследница. Или по-скоро беше единствената им наследница. Но сега принц Ричард ще получи това състояние, защото кралицата съставя за тях брачен договор, който постановява, че той ще получи богатството на малкото момиче, дори ако тя умре като дете, преди да бъдат достатъчно възрастни, за да се оженят, преди да достигнат зрелост. Когато моите дами ми разказват за това, се постаравам да не потръпна. Не мога да не си помисля, че родът Норфолк е подписал смъртната й присъда. Ако кралицата получава огромно състояние от смъртта на Ан, колко време ще живее момиченцето, след като договорът бъде подписан?

Има голямо празненство по случай годежа, на което всички трябва да присъстваме. Бавачките на момиченцето и малкия принц ги водят тържествено и ги слагат да застанат един до друг край кралската маса в голямата зала като двойка малки кукли. Никой, който види тази жива картина, олицетворяваща алчността, не би могъл да се усъмни дори за миг, че кралицата е на върха на силата си, че може да върши всичко, което й е угодно.

Семейство Ривърс, разбира се, са възхитени от този годеж и ще участват с радост в пиршествата, танците, бала с маски и великолепния турнир по този повод. Антъни Удвил, любимият брат на кралицата, ще участва в турнира, предрешен като отшелник в бяла роба, а конят му ще бъде наметнат с плащ от черно кадифе. Ричард и аз присъстваме на годежа в най-хубавите си дрехи и се опитваме да изглеждаме щастливи; но масата, където някога седяха Джордж и Изабел със свитата си, е празна. Сестра ми е мъртва, а съпругът й — хвърлен в тъмница без съд. Когато кралицата поглежда през залата към мен, аз й се усмихвам в отговор, а под масата кръстосвам пръсти в знака срещу магьосничество.


— Не е необходимо да присъстваме на утрешния турнир, ако не искаш — казва ми Ричард същата вечер. Дошъл е при мен в спалнята ми в двореца, седнал пред огнището по халат. Покатервам се в леглото и придърпвам завивките около раменете си.

— Защо не е необходимо?

— Едуард каза, че може да ни извинят.

Задавам въпроса, който е все по-важен и по-важен в двора напоследък:

— А тя? Тя ще възрази ли?

— Не мисля. Синът й Томас Грей ще бъде един от онези, които ще предизвикват участници на двубой, брат й е първият рицар. Ривърс прииждат с пълна сила. Няма да я интересува особено дали ние сме там или не.

— Защо Едуард е казал, че може да те извини?

Долавям тревогата в собствения си глас. Сега всички в двора се страхуваме от всичко.

Ричард се изправя и сваля халата си, отдръпва завивките и се мушва в леглото до мен.

— Защото вижда, че съм отвратен до дъното на сърцето си от арестуването на Джордж, и съм се поболял от страх от това, което може да последва — казва той. — Той също няма охота и смелост да се весели, когато брат ни е в Тауър, а кралицата на Англия иска смъртта му. Прегърни ме, Ан, скован съм от студ чак до костите.

50


_Дворецът Уестминстър, Лондон, януари 1478_

Държат Джордж в Тауър без съдебен процес, без право на посетители. Живее в удобни стаи, но си остава затворен като предател до края на годината. Едва през януари кралицата най-сетне постига своето и убеждава краля да го изправи пред съда и да го обвини в държавна измяна. Поддръжниците на семейство Ривърс са се добрали до съдебните заседатели на процеса срещу отровителката Анкарет и са ги убедили да кажат, че през цялото време са я смятали за невинна, дори докато са я изпращали на ешафода. Сестра ми — заявяват сега те — е починала от напълно естествена смърт, като последствие от раждането. Внезапно се оказва, че Изабел е имала родилна треска, макар миналия път, когато се допитвахме до тях, да се кълняха, че е била отровена. Сега твърдят, че Джордж е превишил правомощията си, като е обвинил Анкарет, и сам е действал като крал, нареждайки да я екзекутират; казват, че си е присвоил права, които вървят единствено с кралския сан, изкарват го изменник, задето е наказал убиеца на съпругата си. С един блестящ ход те скриват убиеца, скриват кралицата убийца, оправдават нейното подставено лице, и прехвърлят вината за всичко върху Джордж.

Кралицата е вездесъща, когато се обсъжда този въпрос — съветва краля, предупреждава за опасност, възразява много трогателно, че Джордж не може да изпълнява ролята на съдник и палач в своя град Уорик, намеква, че това на практика е узурпиране на власт. Ако той е в състояние да нареди свикване на съд, ако е в състояние да даде заповед за екзекуция, къде ще спре? Не е ли редно да бъде спрян? И то окончателно?

Накрая кралят е принуден да се съгласи с нея и сам се наема със задачата да повдигне обвинение срещу брат си, и никой — нито дори един-единствен човек — не казва нищо в защита на Джордж. Ричард се прибира у дома след последния ден на изслушването с приведени рамене и мрачно лице. Майка му и аз го посрещаме в голямата зала и той ни отвежда в личния си кабинет и затваря вратата пред заинтригуваните лица на слугите ни.

— Едуард го обвини в опит да унищожи кралската фамилия и да подкопае претенциите на нейните членове към трона — Ричард хвърля поглед към майка си. — Има доказателства, че Джордж е разправял на всички, че кралят е с долен произход — копеле. Съжалявам, почитаема майко.

Тя отхвърля казаното с пренебрежително махване на ръка:

— Това е стара клевета — поглежда ме. — Това е старата лъжа на Уорик. Ако виниш някого, обвинявай него.

— Разполагат също с доказателства, че на хората на Джордж е било платено да обикалят из страната, твърдейки, че Томас Бърдет е бил невинен, и бил убит от краля, задето предсказал смъртта му. Едуард изслуша показанията за това и те бяха убедителни. Джордж със сигурност е наемал хора да говорят против краля. Джордж казва, че кралят си служи с черни изкуства — всички предполагат, че това е обвинение в магьосничество към кралицата. Има и друго, и то е най-ужасното от всичко: Джордж е вземал пари от Луи Френски, за да вдигне бунт срещу Едуард. Смятал е да разпали бунт и да завземе престола.

— Невъзможно — казва майка му простичко.

— Разполагаха с писма от Луи Френски, адресирани до него.

— Фалшификации — казва тя.

Ричард въздиша.

— Кой знае? Не и аз. Страхувам се, почитаема майко, че част от това — всъщност, по-голямата част от казаното — е вярна. Джордж е наел сина на един арендатор и го е поставил на мястото на собствения си син, Едуард Уорик. Смяташе да изпрати малкия Едуард във Фландрия, на сигурно място.

Поемам си рязко дъх. Това е синът на Изабел, моят племенник, изпратен във Фландрия, за да го опазят.

— Защо не го е изпратил при нас?

— Казва, че не смеел да позволи момчето да остане в Англия и да бъде погубено от злобата на кралицата. Посочиха това като доказателство, че е кроял заговор.

— Къде е Едуард сега? — питам.

— Детето е застрашено от кралицата — казва баба му. — Това не е доказателство за вината на Джордж, а за вината на кралицата.

Ричард ми отговаря:

— Шпионите на Едуард арестували момчето на пристанището, докато се готвело да се качи на един кораб, и го отвели обратно в замъка Уорик.

— Къде е сега? — повтарям.

— В Уорик, със сестра си, Маргарет.

— Трябва да говориш с брат си, краля — казва херцогиня Сесили на Ричард. — Трябва да му кажеш, че Елизабет Удвил ще унищожи нашето семейство. Не се съмнявам, че тя е отровила Изабел, и че ще погуби и Джордж. Трябва да накараш Едуард да разбере това. Трябва да спасиш Джордж, трябва да предпазиш децата му. Едуард е твой племенник. Ако не е в безопасност в Англия, трябва да го предпазиш.

Ричард се обръща към майка си.

— Простете ми — казва той. — Опитах. Но кралицата е омаяла Едуард, той вече не желае да ме слуша. Не мога да го съветвам. Не мога да го съветвам срещу нея.

Херцогинята крачи по дължината на стаята със сведена глава. За първи път изглежда като стара жена, изтощена от скръб.

— Ще осъди ли Едуард на смърт родния си брат? — пита тя. — Нима ще изгубя Джордж, като изгубих брат ти Едмънд? Умрял от позорна смърт? Нима _тя_ ще нареди да забучат главата му на копие? Нима Англия се управлява от нова вълчица, по-лоша от Маргарет Анжуйска? Нима Едуард забравя кои са неговите приятели, неговите братя?

Ричард поклаща глава.

— Не знам. Той ме отстрани от поста ми на велик шамбелан на Англия, за да не се налага аз да издавам смъртната присъда.