— Какво значи това?

— Това значи, млади момко, че поне веднъж ще отидем да закусим там, където кажа аз.

— Наистина ли?

— Да — отсече тя, копнеейки като никога досега за чаша кафе.


Точно в девет часа Гарет почука на вратата на мотелската стая и Кевин скочи да отвори.

— Готови ли сте вие двамата? — попита той.

— Естествено — отвърна Кевин. — Листовката ми е ето там. Ей сега ще я донеса.

Той изтича до масичката, а Тереза стана от леглото и го целуна бързо по бузата.

— Как сте тази сутрин?

— За мен е вече следобед. Кевин ме разбута още преди да съмне, за да си подготвя урока.

Гарет се усмихна, докато Кевин му подаваше листа.

— Заповядайте, господин Блейк… исках да кажа Гарет.

Гарет я взе и започна да преглежда отговорите.

— Мама се затрудни с някои въпроси, но аз ѝ помогнах — продължи Кевин, а Тереза облещи очи. — Мамо, готова ли си?

— Когато кажеш — отвърна тя и взе ключа от стаята и чантата си.

— Хайде тогава — подкани я Кевин и тръгна по коридора към пикапа на Гарет.


През цялата сутрин и ранния следобед Гарет им преподаваше някои основни положения за леководолазния спорт. Те научиха как функционира всяка част от екипировката, как да я слагат и да я изпробват и накрая как да дишат с мундщук — отначало до басейна, после в него, под водата.

— Най-важното нещо, което трябва да запомните — подчерта Гарет, — е да дишате нормално. Не задържайте въздуха си, не дишайте нито много бързо, нито много бавно, просто си дишайте естествено.

Разбира се, на Тереза нищо не ѝ се струваше естествено и ѝ беше по-трудно, отколкото на Кевин. Кевин, винаги готов за приключения, след като прекара няколко минути под вода, реши че вече знае всичко, което му е нужно.

— То било лесно — каза той на Гарет. — Мисля, че ще бъда готов за океана още този следобед.

— Не се и съмнявам, но имаме да научим още уроци по реда си.

— А как се справя мама?

— Добре.

— Колкото мен ли?

— И двамата сте добри — отвърна Гарет и Кевин налапа отново мундщука. Потопи се под водата в мига, в който Тереза подаде глава над повърхността и извади мундщука от устата си.

— Чувствам се много странно, когато дишам — рече тя.

— Ще свикнеш. Само се отпусни и дишай нормално.

— Така ми каза и одеве, когато се задавих.

— Правилата не са се променили за последните няколко минути.

— Знам, но си помислих да не би бутилката ми да не е нещо наред.

— Нищо ѝ няма. Два пъти я проверих сутринта.

— Но не си я използвал, нали?

— Искаш ли пак да я проверя?

— Не — смънка тя и обезсърчена присви очи. — Ще се справя. — И се потопи отново.

Кевин изскочи над водата и отмести мундщука си.

— Как е мама? Видях я да подава глава.

— Нищо ѝ няма. Просто се упражнява като теб.

— А, добре, щото няма да ми е приятно, ако аз получа разрешително, а тя не.

— Не се безпокой за това. Продължавай да се упражняваш.

— Дадено. — И се гмурна отново.

След няколко часа във водата Кевин и Тереза се почувстваха изморени. Тримата отидоха да обядват и Гарет отново се впусна да разказва случки под водата, този път заради Кевин. Ококорил очи, той го обсипваше със стотици въпроси. Гарет отговаряше търпеливо на всеки и Тереза с облекчение забеляза, че двамата се разбират добре.

След като се отбиха в мотела, за да вземат книгата и урока за следващия ден, Гарет ги закара в дома си. Кевин беше решил да започне веднага да чете следващите глави, но като видя, че Гарет живее на самия бряг, мигом се отказа от намеренията си. Както стоеше във всекидневната и гледаше към океана, попита:

— Мамо, мога ли да отида до водата?

— Не сега — отказа му с нежен глас Тереза. Цял ден бяхме в басейна.

— О, мамо… моля те. Не е нужно да идваш с мен… Ще ме гледаш от верандата.

Тя се поколеба и Кевин разбра, че я бе склонил.

— Моля те повтори той и ѝ хвърли най-искрената си усмивка.

— Добре, върви. Но не влизай навътре, чу ли?

— Няма, обещавам — извика той възбудено и като грабна хавлията, която Гарет му подаде, се затича към водата. Гарет и Тереза седнаха навън на верандата и го наблюдаваха как зашляпа във вълните.

— Той си е вече голямо момче — отбеляза Гарет тихо.

— Да, наистина. И ми се струва, че те хареса. По време на обяда, докато ти беше в тоалетната, ми каза, че си бил „върховен“.

Гарет се усмихна.

— Радвам се. На мен също ми харесва. Той е един от най-добрите ми ученици.

— Казваш го, за да ми доставиш удоволствие.

— Не, казвам ти истината. В курсовете имам много деца, но той изглежда зрял за възрастта си и е възпитан. А и е много послушен. В днешно време има доста разглезени деца, но у него не забелязвам такива прояви.

— Благодаря.

— Сериозно ти говоря, Тереза. След като чух безпокойствата ти, не знаех какво да очаквам. Но той наистина е славно момче. Добре си го възпитала.

Тя хвана ръката му и я целуна. После заговори тихо:

— Това, което ми каза, е от голямо значение за мен. Рядко съм срещала мъже, които искат да говорят за него, камо ли да се занимават с него.

— Толкоз по-зле за тях.

Тя се усмихна.

— Как така винаги знаеш какво точно да кажеш, че да ме предразположиш?

— Може би защото ти извличаш най-доброто от мен.

— Може би.


Същата вечер Гарет заведе Кевин в магазина за видеокасети под наем и взе две, които момчето си избра, а после поръча три пици за вкъщи. Първия филм гледаха заедно, докато вечеряха във всекидневната. След като се нахрани, на Кевин започна да му се приспива. Към девет часа заспа пред телевизора. Тереза го побутна леко и му каза, че е време да си тръгват.

— Не можем ли да спим тук тази вечер? — промълви той в просъница.

— Мисля, че е по-добре да се прибираме — повтори нежно Тереза.

— Ако искаш, вие двамата можете да спите на леглото ми — предложи Гарет. — Аз ще легна тук, на дивана.

— Хайде, мамо, нека да останем. Много съм изморен.

— Наистина ли искаш? — попита тя, но Кевин вече се препъваше на път за спалнята.

Те чуха как пружината изскърца, когато момчето се тръшна на леглото. След миг потъна в дълбок сън.

— Според мен не му предостави голям избор — прошепна Гарет.

— Все още не съм убедена, че идеята беше добра.

— Ще се държа като истински джентълмен… обещавам.

— Не се безпокоя за теб… Просто не искам Кевин да остава с погрешни впечатления.

— Искаш да кажеш, че се пазиш той да не разбере за отношенията ни? По моему той вече се е досетил.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да, знам — сви рамене Гарет. — Слушай, ако искаш да ми помогнеш да го пренесем до колата ми и да ви закарам, ще го сторя с удоволствие.

Тя се загледа в Кевин, чу дълбокото му, равномерно дишане. Той спеше като пън.

— Е, добре, една нощ няма да навреди — предаде се тя и Гарет ѝ намигна.

— Надявах се да размислиш.

— А ти не забравяй обещанието си да се държиш като истински джентълмен.

— Няма.

— Много уверено го каза.

— Ей, обещанието си е обещание.

Тя затвори безшумно вратата и обви ръце около врата на Гарет. Целуна го и започна лекичко до го хапе по устните.

— Добре тогава, защото, ако зависеше от мен, едва ли щях да го спазя.

Той ѝ намигна.

— Ама ти май наистина знаеш как да държиш човек в напрежение.

— Значи ли това, че ме смяташ за дразнител?

— Не — отвърна той тихо. — Това значи, че си голяма работа.


Гарет и Тереза предпочетоха да не гледат втория филм, а да си говорят и допият виното си. Тереза на два пъти провери дали Кевин спи — и двата пъти го заварваше в една и съща поза.

Към полунощ Тереза се прозя и Гарет ѝ предложи да отиде да си легне.

— Но нали дойдох тук, за да съм с теб — възрази тя сънено.

— Е, да, но ако не си доспиваш, ще ме виждаш като размазано петно.

— Не ми се спи още — каза тя миг преди да се прозее отново. Гарет стана и отиде до гардероба, извади чаршаф, одеяло и възглавница и ги остави върху дивана.

— Настоявам да вървиш да спиш. Имаме още няколко дни, в които ще сме заедно.

— Наистина ли го искаш?

— Наистина.

Тя му помогна да приготви дивана за лягане и тръгна към спалнята.

— Ако не искаш да спиш с дрехите си, във второто чекмедже на скрина има фланелки каза ѝ той.

Тя го целуна и рече:

— Днес прекарах чудесен ден.

— Аз също.

— Съжалявам, че умората ме надви.

— Доста енергия изразходва днес. Напълно разбираемо е. Без да охлабва прегръдката си, тя прошепна в ухото му:

— Винаги ли си толкова лесен за общуване?

— Старая се.

— И успяваш.

* * *

След няколко часа Гарет се събуди от чувството, че някой го ръга леко в ребрата. Отвори очи и видя Тереза да седи до него. Беше облечена с една от неговите фланелки.

— Какво има, добре ли си? — Той седна в леглото.

— Да, добре съм — прошепна тя, галейки го по ръката.

— Колко е часът?

— Три и нещо.

— Кевин спи ли?

— Като къпан.

— А защо ти не си в леглото?

— Стреснах се в съня си и не можах да заспя отново.

Той разтърка очи.

— И какво сънува?

— Теб — едва чуто промълви тя.

— Хубав ли беше сънят?

— О, да… — Тя се наведе да го целуне по гърдите и Гарет я притегли към себе си. Погледна към вратата на спалнята — Тереза я беше затворила.

— Не се ли притесняваш от Кевин? — попита я той.

— Малко, но вярвам, че ти няма да вдигаш шум.

Тя пъхна ръка под завивката и го загали по корема. Допирът ѝ му подейства като ток.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Ъхъ.

Те се любиха нежно, тихо, а след това легнаха един до друг.

Дълго време никой не проговори. Когато небето започна леко да просветлява, те си пожелаха „лека нощ“ и тя се върна в спалнята. След няколко минути заспа дълбоко, а Гарет я наблюдаваше през отворената врата.