— Да — кимна Гарет. — Когато давам това на учениците си, ги карам да се подготвят вкъщи и съм сигурен, че всеки използва книгата. По-важното е да се опиташ да научиш, което ти е нужно. Леководолазният спорт е приятно занимание, но може да стане опасно, ако не го практикуваш правилно.

Гарет подаде книгата на Кевин и продължи:

— Ако успееш да свършиш до утре, а имаш да прочетеш двайсетина страници плюс листовката, ще отидем в басейна за първия етап. Там ще научиш как да слагаш екипировката си и после ще се гмуркаме малко.

— Няма ли да се гмуркаме в океана?

— Утре не. Отначало ще ти е нужно известно време, докато свикнеш с екипировката си. След няколкочасови упражнения ще си готов. Ще излезем в океана понеделник или вторник за първите ти истински гмуркания. А ако прекараш достатъчно часове във водата, ще се качиш на самолета за вкъщи с временно разрешително за практикуване на този спорт. После ще ми изпратиш по пощата попълнен формуляр и след две седмици ще получиш пак по пощата действителното си разрешително.

Кевин започна да прелиства страниците.

— И мама ли ще прави същото?

— Ако иска да получи разрешително, да.

Тереза се приближи и надвеси над рамото на Кевин, за да хвърли поглед на книгата. Информацията не ѝ се стори чак толкова плашеща.

— Кевин — заговори тя, — ако си изморен, можем да почнем двамата заедно утре сутринта.

— Не съм много изморен — отвърна той поривисто.

— Тогава ще имаш ли нещо против, ако двамата с Гарет отидем в задния двор да си поговорим?

— Не, вървете — отвърна момчето разсеяно, вече съсредоточено в първата страница.

Навън Гарет и Тереза седнаха на известно разстояние един от друг. Тереза се обърна назад и видя, че Кевин вече е забил глава над четивото си.

— Нали не използваш най-бързия начин за Кевин да получи разрешително?

Гарет поклати глава.

— Не, съвсем не. За да получиш такъв документ — разрешително за практикуване на водолазен спорт като развлечение, — е необходимо да преминеш през няколко теста и да прекараш определен брой часове във водата под наблюдението на инструктор. Нищо повече. Обикновено часовете за обучението са три-четири уикенда, и то защото хората нямат време през седмицата. Кевин ще получи същия брой часове, само че по-сбито.

— Благодарна съм си ти за това, което правиш за него.

— Ей, забрави ли с какво си изкарвам прехраната? — И след като се увери, че Кевин продължава да чете, отмести стола си малко по-близо. — Много ми липсваше през тези две седмици — додаде той тихо, хващайки я за ръката.

— И ти ми липсваше.

— Изглеждаш прекрасно — продължи той. — Ти беше най-хубавата жена, която слезе от самолета.

Тереза се изчерви, което я изненада.

— Благодаря ти… Ти също изглеждаш добре… особено с тази риза.

— Предположих, че ще ти хареса.

— Разочарован ли си, че не отседнахме при теб?

— Не. Разбирам съображенията ти… Кевин не ме познава от веки веков, затова предпочитам да го оставя да се отпусне пред мен по естествен начин, а не да го насилвам. Вече знам от теб, че и на него не му е било лесно.

— Наясно си, че при това положение няма да можем да оставаме сами за дълго през този уикенд, нали?

— Ще се възползвам от всяка свободна минута, за да съм с теб.

Тереза погледна навътре към стаята и като видя, че Кевин се е вглъбил в книгата, се наведе и целуна Гарет. Въпреки че нямаше да прекара нощта с него, тя се чувстваше изненадващо щастлива. От това, че седи до него и го виждаше как я гледа, сърцето ѝ биеше ускорено.

— Да можехме да не живеем толкова далече един от друг — рече тя. — Ти си нещо като опиат.

— Приемам го за комплимент.


Три часа по-късно, след като Кевин заспа, Тереза поведе тихо Гарет към вратата. Щом излязоха в коридора и затвориха вратата след себе си, те сляха устни в дълга целувка — всеки чувстваше, че му е трудно да се отдели от другия. В прегръдките му Тереза отново се почувства като ученичка, която краде целувка от любимия си пред вратата на бащината си къща, и това по някакъв начин засилваше възбудата ѝ.

— Така ми се иска да можеше да останеш тук тази нощ — прошепна тя.

— На мен също.

— И на теб ли ти е толкова трудно да ми кажеш лека нощ, както на мен?

— Готов съм да се обзаложа, че на мен ми е много по-трудно, защото ще се прибера в празен дом.

— Не говори така. Ще ме накараш да се чувствам виновна.

— Може би малко чувство за вина е хубаво нещо. Това ме уверява, че държиш на мен.

— Нямаше да съм тук, ако не държах на теб. — Те се целунаха отново страстно.

Отдръпвайки се, Гарет промърмори:

— Наистина трябва да тръгвам. — Но гласът му издаваше, че не го желае.

— Знам.

— Но не ми се тръгва — добави той с момчешка усмивка.

— Разбирам какво имаш предвид, но се налага. Утре ти предстои да ни учиш как да плуваме под вода.

— Бих предпочел да те науча на други неща, които знам.

— Ами нали ме научи миналия път, като бях тук — лукаво подметна тя.

— Да, но практиката ги усъвършенства.

— В такъв случай ще трябва да намерим време да практикуваме още малко през тези две седмици.

— Мислиш ли, че ще е възможно?

— Мисля — отвърна тя искрено, — че когато нещо зависи от нас, винаги е възможно.

— Дано да си права.

— Права съм — каза тя, преди да го целуне отново за последен път. — Обикновено винаги съм права. — Отдръпна се от него и се облегна на вратата.

— Точно това харесвам у теб, Тереза — твоята увереност. Винаги знаеш как стоят нещата.

— Хайде, Гарет, прибирай се — престорено сериозно настоя тя. — А, ще ми изпълниш ли една молба?

— Каквато и да е тя.

— Сънувай ме, чу ли?


Кевин се събуди рано на другата сутрин и дръпна пердетата. В стаята нахлу ярка слънчева светлина. Тереза присви очи и се обърна на другата страна с желанието да се поизлежава още няколко минути, но Кевин беше настоятелен.

— Мамо… трябва да сме научили листовката, преди да тръгнем.

Тереза изстена. Пак се обърна и погледна часовника. Беше малко след шест. Значи е прекарала в леглото по-малко от пет часа.

— Много е рано — промълви тя и затвори очи. — Ще ме оставиш ли да полежа още няколко минути, миличък?

— Нямаме време — настоя момчето, като приседна в края на леглото и я побутна по рамото. — Ти още не си прочела първия раздел.

— А ти всичко ли прочете снощи?

— Да — отвърна той. — Листовката ми е там, но да не вземеш да преписваш, чу ли? Не искам да си имам неприятности.

— Какви неприятности можеш да имаш — отвърна тя сънено, — нали познаваме инструктора.

— Но няма да е честно. Освен това ти също трябва да си научиш урока, както каза господин Блейк… Гарет де… Иначе може и да пострадаш.

— Добре, добре — каза тя, седна в леглото и разтърка очи. — Дали са оставили пакетчета нескафе в банята?

— Не видях да има, но ако искаш, мога да отида да ти взема една кока-кола от коридора.

— В чантата ми има дребни…

Кевин скочи и започна да тършува в чантата ѝ, намери няколко монети от по четвърт долар и изхвръкна от стаята с разчорлена от спането си коса. Тя го чу как тича по коридора. Стана, протегна ръце високо над главата си и тръгна към малката масичка. Взе книгата и тъкмо започна да чете първата страница, и Кевин влезе с две кока-коли.

— Ето, ти започвай — той остави едната напитка на масичката, — аз отивам да се изкъпя и да се подготвя. Къде са ми банските гащета?

Ох, тази непресъхваща енергия на детството, помиеш си тя.

— Най-отгоре в чекмеджето, до чорапите ти.

— А, да, видях ги — рече той, докато отваряше чекмеджето. Момчето влезе в банята и Тереза го чу, когато пусна душа.

Тя отвори напитката си и върна вниманието си към книгата.

Установи, че Гарет е прав, като каза, че материята не е трудна. Лесно се четеше, тъй като имаше снимки с обяснителни бележки за екипировката, и когато Кевин се появи облечен, тя беше приключила първия раздел, след което взе листовката си. Кевин се приближи и застана зад нея точно, когато зачете първия въпрос. Спомни си къде беше чела за това в книгата и започна да прелиства страниците ѝ.

— Мамо, този въпрос е толкова лесен. Не е нужно да поглеждаш в книгата.

— В шест часа сутринта всяко нещо, което може да ми е от помощ, ми е нужно — изръмжа тя, без капка чувство за вина. Нали самият Гарет беше казал, че може да използва книгата!

Кевин продължи да наднича над рамото ѝ, докато тя търсеше отговорите на следващите въпроси, и току ѝ правеше забележки: „Не, не търсиш там, където трябва“ или „Сигурна ли си, че си прочела първите глави?“ Накрая тя му каза да върви да гледа телевизия.

— Но сега няма нищо — възрази той унило.

— Тогава вземи да си четеш.

— Не си нося нищо за четене.

— Тогава стой мирен.

— Стоя.

— Не, не стоиш. Облегнал си се на рамото ми.

— Просто се опитвам да ти помогна.

— Иди да седнеш на леглото, чу ли? И без да говориш.

— Аз не говоря.

— Точно това правиш в момента.

— Защото ти ми говориш.

— Ще ме оставиш ли да си попълня листовката на спокойствие?

— Добре, звук няма да издам повече. Ще притихна като мишка.

И притихна — за две минути. После започна да си подсвирква. Тя остави писалката си и го погледна.

— Какво си заподсвирквал?

— Скучно ми е.

— Включи телевизора.

— Няма нищо…

И така продължи, докато накрая тя прегледа материала. Отне ѝ цял час за нещо, което би свършила за половината време, ако беше в редакцията. Взе си дълъг, горещ душ, после си сложи банския костюм под дрехите. Вече огладнял, Кевин поиска да отидат пак в „Макдонадд“, но тя го отряза и предложи да отскочат до отсрещната закусвалня „Уофъл хаус“.

— Но там не е вкусно.

— Ти дори не си влизал там.

— Не съм.

— Тогава откъде знаеш, че не вкусно?

— Просто знам.

— Да не би да си екстрасенс?