Никълъс Спаркс - Писмо в бутилка

— Приготви ли ѝ стек така, както съм те учил?

Гарет се захили самодоволно.

— Иска ли питане.

— Тя остана ли доволна?

— Дори много.

Джеб кимна и всмукна отново от цигарата си. Гарет почувства как въздухът в стаята натежава.

— Е, значи има поне едно хубаво качество, нали?

— Не само едно, а много, татко.

— Май ти е харесала, а?

— И то много.

— Въпреки че не я познаваш добре?

— Имам чувството, че знам всичко за нея.

Джеб пак кимна и известно време не продума. Накрая попита:

— Ще се видите ли отново?

— Да, ще дойде отново след две седмици заедно със сина си.

Джеб изучаваше внимателно изражението на Гарет. После стана и се запъти към вратата. Преди да я отвори, се обърна.

— Гарет, мога ли да ти дам един съвет?

Стреснат от внезапното тръгване на баща си, Гарет отвърна:

— Разбира се.

— Щом я харесваш, щом се чувстваш добре с нея и щом мислиш, че си я опознал достатъчно… не я пускай да си отива.

— Защо ми казваш всичко това?

Джеб погледна Гарет право в очите и отново всмукна дълбоко от цигарата си.

— Защото, доколкото те познавам, ти ще си този, които ще сложи край на това познанство, а аз дойдох, за да се опитам да ти попреча, ако мога.

— Какво искаш да кажеш?

— Знаеш много добре за какво говоря — отвърна тихо баща му, отвори вратата и напусна канцеларията.

По-късно същата вечер Гарет не можа да заспи. В главата му се въртяха думите на баща му. Той стана от леглото и отиде в кухнята, знаейки добре какво трябва да направи. Извади от едно от чекмеджетата един от листовете за писма, които винаги използваше, и седна до масата, с надеждата да изрази мислите си писмено.

Гарет остана близо час до масата, след като написа тези първи две изречения. Колкото и да се напрягаше, не можеше да измисли как да продължи. Когато обаче на сутринта се събуди, за разлика от повечето дни досега първата му мисъл не беше за Катерин.

Беше за Тереза.

През следващите две седмици Гарет и Тереза разговаряха по телефона всяка вечер — понякога с часове. Освен това Гарет ѝ писа няколко писма, или по-точно кратки бележки, колкото да ѝ напомни, че му липсва, и ѝ изпрати още един голям букет рози, този път придружен с кутия бонбони.

Тереза на свой ред вместо цветя или бонбони му изпрати тънка тъмносиня риза, която щеше да отива на джинсите му, и няколко картички.

Кевин се прибра у дома след няколко дни и по тази причина за Тереза седмицата мина по-бързо, отколкото за Гарет. През първата си вечер вкъщи Кевин вечеря с майка си и ѝ разказа откъслечно как е прекарал ваканцията си, накрая си легна и спа непробудно почти петнайсет часа. Когато се събуди, го чакаше дълъг списък от неща, които трябваше да се свършат. Имаше нужда от нови дрехи за училище — беше пораснал и миналогодишните вече не му ставаха, трябваше да се запише за есенната футболна лига. Това отне почти цялата събота. На всичкото отгоре куфарът му беше пълен с мръсни дрехи, които трябваше да се изперат, освен това той искаше час по-скоро да прояви филмчетата, заснети през ваканцията му, а във вторник имаше час при зъболекаря, за да се види дали има нужда от шина.

С други думи, животът в дома на Осбърнови се върна в обичайните си релси.

На втората вечер след пристигането му Тереза разказа на Кевин за почивката си в Кейп Код и за пътуването си до Уилмингтън. Спомена за Гарет, стараейки се да предаде какво чувства към него така, че да не плаши сина си. Когато му каза, че ще заминат при него в края на следващата седмица, отначало Кевин като че ли не прояви огромно желание. Но след като научи с какво се занимава Гарет, интересът му се събуди.

— Значи ще ме научи как да плувам под вода?

— Каза, че стига да поискаш, ще те научи.

— Жестоко! — рече той и продължи със заниманието си.

Няколко дни по-късно Тереза го заведе да му купи няколко списания за леко водолазния спорт. До заминаването им Кевин вече знаеше как се казва всяка част от възможната екипировка, която щеше да притежава — явно, че вече мечтаеше за предстоящото си приключение.

Междувременно Гарет се претоварваше с работа. Оставаше до късно в магазина, мислейки си за Тереза, и си запълваше времето така, както след смъртта на Катерин. Когато спомена на баща си колко му липсва Тереза, той само се усмихна и кимна. Нещо в държането на баща му го караше да се пита какви ли мисли му се въртят в ума.

Тереза и Гарет предварително се бяха уговорили, че ще бъде по-добре тя и Кевин да не отсядат у Гарет, но тъй като сезонът не бе приключил, всички хотели и квартири в града бяха заети. За щастие Гарет познаваше собственика на един малък мотел на километър и половина от дома му, така че успя да им уреди настаняването там.

В деня, в който Тереза и Кевин трябваше да пристигнат, Гарет накупи разни продукти, изми пикапа си отвътре и отвън и след като си взе душ, потегли към летището.

Зачака нервно в залата за посрещачи, облечен в светлокафяви панталони, маратонки и ризата, която му бе изпратила Тереза.

През изминалите две седмици чувствата му към нея се бяха засилили. Съзнаваше, че това, което се бе случило между тях, не беше плод само на физическо привличане — копнежът му към нея говореше за нещо по-дълбоко, по-трайно. Когато проточи врат, за да я зърне сред пътниците, го обля вълна на безпокойство толкова отдавна не бе изпитвал такива чувства към някого, накъде ли отиваха нещата между тях?

Когато Тереза слезе от самолета с Кевин до нея, цялото му притеснение изведнъж се изпари. А Кевин изглеждаше точно като на снимката и много приличаше на майка си. Беше висок малко над метър и петдесет, имаше нейните тъмни коси и очи и дълги тънки крайници, които сякаш бяха пораснали по-бързо от останалата част на тялото му. Беше облечен с три четвърти панталони, маратонки „Найк“ и блуза от концерт на Хути и „Дъ Блоуфиш“. Целият му външен вид бе заимстван от Ем Ти Ви и Гарет не можа да не се усмихне. Дали ще е Бостън или Уилмингтън, нямаше значение — децата са си деца!

Когато Тереза го видя, вдигна ръка и му помаха. Гарет тръгна към тях и взе ръчния им багаж. Докато се колебаеше дали да я целуне пред Кевин, Тереза се наклони и го целуна непринудено по бузата.

— Гарет, запознай се със сина ми Кевин — представи го тя с гордост.

— Здравей, Кевин!

— Здравейте, господин Блейк! — отвърна той сковано, сякаш Гарет му беше учител.

— Наричай ме направо Гарет — насърчи го той, подавайки му ръка.

Кевин се здрависа плахо. До този момент никой възрастен, с изключение на Анет не му беше казвал да го нарича на малкото му име.

— Как пътувахте? — поинтересува се Гарет.

— Добре — отвърна Тереза.

— Взехте ли си нещо за ядене?

— Още не.

— Ами тогава искате ли да хапнем някъде набързо, преди да ви закарам до мотела?

— Звучи прекрасно.

— Имаш ли някакви предпочитания? — обърна се Гарет към Кевин.

— Да, в „Макдонадд“.

— О, миличък, не — побърза да възрази Тереза, но Гарет я възпря, като поклати глава.

— Нямам нищо против да е в „Макдонадд“.

— Сигурен ли си?

— Напълно. И аз си похапвам често там.

Кевин изглеждаше доволен от отговора му и тримата се запътиха към лентата за багажа. Докато излизаха от сградата на летището, Гарет попита:

— Плуваш ли добре, Кевин?

— Доста добре.

— Готов ли си за някой и друг урок по подводно плуване този уикенд?

— Мисля, че да… Четох някои неща за това — отвърна момчето, стараейки се да говори като по-възрастен.

— Много добре. Надявах се на такъв отговор. Ако имаме късмет, може и да успеем да ти връчим разрешително, преди да си заминеш.

— Какво значи това?

— Ами това е удостоверение, което ще ти разрешава да практикуваш леководолазен спорт където пожелаеш, нещо като шофьорска книжка.

— И можете да го направите за няколко дни?

— Разбира се. От теб се иска да минеш през писмен тест и да прекараш определен брой часове под водата с инструктор. Но тъй като този уикенд ще бъдеш единственият ми ученик, освен ако и майка ти не иска да се включи, ще разполагаме с предостатъчно време.

— Жестоко! — възкликна Кевин и се обърна към Тереза: — Ти ще вземеш ли уроци, мамо?

— Не знам. Може би.

— Мисля, че трябва — каза Кевин. — Ще бъде много забавно.

— Той е прав, и ти трябва да се научиш — намеси се Гарет със самодоволна усмивка, знаейки, че тя ще се почувства притисната от двамата и вероятно ще се съгласи.

— Добре — извъртя очи нагоре тя. И аз ще дойда. Но видя ли акула, изчезвам.

— Ама ще има ли акули? — попита бързо Кевин.

— Да, вероятно ще видим и акули, но те са малки и не закачат хората.

— Колко малки? — поиска да узнае Тереза, спомняйки си, че ѝ бе разказал как се бил натъкнал на риба чук.

— Достатъчно малки, така че няма място за безпокойство.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно.

— Жестоко! — повтори Кевин под носа си, а Тереза хвърли поглед към Гарет, питайки се дали говори истината.

След като си взеха багажа и се отбиха да хапнат, Гарет ги закара до мотела. Помогна им да внесат пътните си чанти, после отиде до колата си и се върна с една книга и някакви листове подмишница.

— Кевин… това е за теб.

— Какво е това?

— Това е книгата и листовките, които трябва да прочетеш, за да получиш разрешително. Не се плаши, само изглежда, че има много за четене. Но ако искаш да почваме от утре, ще трябва да си прочел първите два раздела и да си попълнил първата листовка.

— Трудно ли е?

— Не, много е лесно, но трябва да го направиш. Книгата ще ти помогне да намериш отговорите, в които не си сигурен.

— Значи мога да поглеждам отговорите, докато попълвам листовката?