Но продължи да целува тялото ѝ, за да се наслади по-дълго на този момент. Притисна буза до корема ѝ и леко я отърка. Допирът на наболата му брада до кожата ѝ я възбуди, тя легна по гръб и промуши пръсти в косата му. Той продължи да отърква буза в корема ѝ и когато възбудата ѝ нарасна до краен предел, той се измести нагоре и продължи същото движение по гърдите ѝ.

Тогава тя го притегли отново към себе си и изви гърба си, докато той бавно се наместваше върху нея, след това започна да целува пръстите на ръцете ѝ един по един и когато най-накрая двамата се сляха в едно, тя затвори очи и изпусна дълбока въздишка. Целувайки се нежно, двамата започнаха да се любят със страст, потискана цели три години.

Телата им се движеха като едно цяло, всеки беше напълно наясно какво иска другия и се стараеше да му достави удоволствие. Гарет почти не спираше да я целува, влагата от устните му оставяше следи навсякъде, където я докосваха, и тя почувства как тялото ѝ започва да тръпне в нарастващо очакване на нещо прекрасно. И когато накрая то се случи, тя заби пръсти в гърба му, но в мига, в който то свърши, последва ново и ново на дълги пресекулки. Накрая, след като свършиха да се любят, Тереза се чувстваше изразходвана и само обви ръце около него и го притисна плътно до себе си. Отпусна се до тялото му, чувствайки пръстите му да се разхождат по кожата ѝ. Погледна към свещите и видя, че бавно са се стопили почти до основата си.

Двамата прекараха в леглото почти цялата нощ, като се любеха отново и отново и всеки път след това оставаха плътно притиснати един към друг. По едно време Тереза заспа в прегръдките му, а Гарет я наблюдаваше как спи до него. Малко преди да се унесе и той, нежно приглади назад косата ѝ, за да запомни всяка подробност от лицето ѝ.


На разсъмване Тереза инстинктивно почувства, че Гарет не е до нея, и отвори очи. Обърна се и го потърси с поглед в стаята. Като не го видя, стана, отиде до гардероба му и извади оттам хавлиен халат. Навлече го, излезе от спалнята и надникна в тъмната кухня. И там го нямаше. Като не го намери и във всекидневната, се сети къде може да е.

Излезе на задната веранда и ги видя да седи там, облечен само с гащета и сив памучен пуловер. Той се обърна и ѝ се усмихна.

— О, здравей!

Тя пристъпи към него и той ѝ направи знак да седне в скута му. Целуна я, а тя обви ръце около врата му. Но изведнъж почувства, че нещо не е наред, и се отдръпна леко.

— Добре ли си? — Погали го по бузата.

Отговори ѝ след кратко мълчание, тихо, без да я поглежда.

— Да.

— Сигурен ли си?

Той кимна, без да повдига поглед, и тя обърна лицето му към себе си.

— Изглеждаш ми някак… тъжен — заговори тя нежно.

Той се усмихна едва-едва, без да продумва.

— Това, което се случи, ли те натъжи?

— Не — отвърна той. — Съвсем не. Ни най-малко не съжалявам за случилото се.

— Тогава каква е причината?

Той нищо не каза и пак извърна поглед настрани.

— Заради Катерин ли излезе тук? — продължи тя с тих глас.

Преди да ѝ отговори, взе ръцете ѝ в своите и накрая я погледна в очите.

— Не, не съм тук заради Катерин — говореше почти шепнешком, — заради теб излязох тук.

После нежно, като малко дете, я притегли към себе си и я прегърна, без да отронва дума, и я задържа така, докато небето започна да просветлява и на плажа се появиха първите летовници.

9

— Какво значи това, че не можеш да обядваш с мен днес? Та ние го правим от години, забрави ли?

— Не съм забравил, татко, но просто днес не мога. Ще го оставим за другата седмица, става ли?

Джеб Блейк замълча от другия край на линията и забарабани с пръсти по писалището си.

— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко?

— Няма нищо за казване.

— Наистина ли?

— Да, наистина.

Тереза, която беше под душа, подвикна на Гарет да ѝ подаде кърпа да се избърше. Гарет закри мембраната на слушалката и ѝ отвърна, че идва веднага. Когато долепи отново ухо до слушалката, чу баща си да казва:

— Какво беше това?

— Нищо.

Но баща му вероятно се досети, защото попита:

— Там е онова момиче — Тереза, нали?

Гарет усети, че не може да скрие истината от баща си, и отговори:

— Да, тя е тук.

Джеб подсвирна, явно зарадван.

— Крайно време беше.

Гарет се опита да омаловажи нещата.

— Татко, не се вживявай толкова.

— Няма… обещавам.

— Благодаря.

— Мога ли обаче да те попитам нещо?

— Казвай — въздъхна Гарет.

— Хубаво ли ти е с нея?

Синът му се забави малко с отговора си:

— Да, хубаво ми е.

— Крайно време беше — повтори Джеб през смях и затвори телефона.

Гарет остана загледан за миг в слушалката, преди да я постави обратно на мястото ѝ.

— Наистина ми е хубаво с нея — прошепна той на себе си с лека усмивка, — наистина.


След няколко минути Тереза излезе от банята. Изглеждаше отпочинала и свежа. Лъхна я миризма на току-що сварено кафе и отиде в кухнята, за да си налее. Първо обаче сложи в тостера филийка хляб и в този момент Гарет застана до нея.

— Още веднъж добро утро! — каза той и я целуна по врата.

— Още веднъж добро утро и на теб!

— Извинявай, че те оставих сама снощи в леглото.

— О, я стига!… Разбирам те.

— Сериозно ли говориш?

— Напълно сериозно. — Тя се обърна към него и му се усмихна. — Беше прекрасна нощ.

— За мен също. — Той отиде до шкафа да извади чаша за Тереза и я попита през рамо. — Какво искаш да правим днес? Обадих се в магазина да им кажа, че няма да ходя.

— Имаш ли нещо предвид?

— Какво ще кажеш да те разведа из Уилмингтън?

— Може. — Но в гласа ѝ не се долови голямо желание.

— Ти друго ли бе намислила да правиш?

— Не може ли да останем тук?

— И какво ще правим?

— О, мога да измисля куп неща — отвърна тя и обви ръце около него.

— Добре — усмихна се той. — Нямам възражения.


Следващите четири дни Тереза и Гарет бяха неразделни. Гарет натовари Иън да се грижи за магазина, дори го остави да поеме часовете му по гмуркане в събота — нещо, което правеше за първи път. Разходи два пъти Тереза с яхтата, като втората вечер останаха цялата нощ в открито море и се излежаваха в каютата, полюшвани от леките вълни на Атлантическия океан. Същата вечер тя поиска да ѝ разкаже още за приключенията на първите мореплаватели и заслушана в гласа му, ехтящ в кабината, го погалваше от време на време по косата.

Онова, което не усети, след като потъна в дълбок сън, беше, че Гарет и този път се измъкна от леглото и излезе да се разхожда по палубата. Мислеше си за спящата вътре Тереза, за това, че скоро щеше да си замине, и тези мисли съживиха друг спомен отпреди години.

— Наистина мисля, че не бива да тръгваш — каза Гарет на Катерин и в очите му се четеше безпокойство.

Тя стоеше до предната врата, с куфар в краката ѝ, и изглеждаше притеснена.

— Стига де, Гарет, нали се разбрахме, заминавам само за няколко дни.

— Но напоследък нещо не ти е добре.

Катерин вдигна ръце в знак на протест.

— Колко пъти да ти казвам, че нищо ми няма. Сестра ми наистина има нужда от мен… нали знаеш каква е, притеснява се за сватбата, а мама не ѝ помага много.

— Аз също имам нужда от теб.

— Гарет… това, че ти трябва да стоиш по цял ден в магазина, не значи, че и аз трябва да остана тук. Не сме вързани един за друг, нали?

Гарет неволно отстъпи крачка назад, сякаш тя го бе зашлевила.

— Не съм казал, че сме вързани. Просто не съм убеден, че трябва да тръгваш в това състояние.

— Ти не ме пускаш да ходя никъде.

— Какво да правя, като ми липсваш, когато те няма?

Лицето ѝ се смекчи малко.

— Знаеш, че и да замина, пак ще се върна.

Когато споменът избледня, Гарет влезе отново в каютата. Тереза спеше под завивките и той се вмъкна до нея и я притисна плътно до себе си.


На следващия ден двамата прекараха на плажа, близо до кея с ресторанта, в който обядваха заедно за първи път. Гарет забеляза, че лъчите на ранното слънце доста позачервиха кожата на Тереза, и прескочи до едно от многото магазинчета в непосредствена близост до плажа, за да купи лосион. Намаза гърба ѝ, втривайки го нежно, сякаш докосваше кожа на дете. Колкото и да не ѝ се искаше да го вярва, дълбоко в себе си тя усещаше, че на моменти мислите му са някъде другаде. Но после най-внезапно тези моменти отлитаха и тя започваше да уверява себе си, че вероятно само си въобразява.

Отново обядваха в „При Ханк“, държаха се за ръце и се гледаха през масата. Разговаряха тихо, без да обръщат внимание на тълпите наоколо и никой от двамата дори не забеляза кога са оставили сметката им на масата и кога се бе изпразнил ресторантът.

Тереза го наблюдаваше проницателно и се запита дали Гарет е бил толкова интуитивен към Катерин, както беше и с нея. Имаше чувството, че всеки път, когато бяха заедно, той четеше мислите ѝ. Щом ѝ се приискаше да я хване за ръката, той се пресягаше, преди още да си бе отворила устата. Щом ѝ се приискаше да говори, без да бъде прекъсвана, той я слушаше безмълвно. Щом ѝ се приискаше да узнае какво изпитва към нея в даден момент, от начина, по който я поглеждаше, веднага ѝ ставаше ясно. Никой друг — дори Дейвид — не я разбираше толкова добре, както Гарет. А го познаваше от толкова скоро — едва от няколко дни. Как е възможно това, чудеше се тя. Късно нощем, докато той спеше до нея, тя търсеше отговора и отговорът винаги я отпращаше към писмата в бутилките, които бе открила. Колкото повече опознаваше Гарет, толкова повече вярваше, че ѝ е било предопределено да намери неговите послания до Катерин. Сякаш някаква сила ги бе насочила към нея с цел да я събере с Гарет.

В събота вечер Гарет пак ѝ приготви вечеря, която този път те изядоха на задната веранда под звездите. След като се любиха, останаха в леглото, вплели пръстите на ръцете си. И двамата знаеха, че на другия ден тя си заминаваше за Бостън — тема, която и двамата избягваха да зачекват.