— Сигурна съм, че ще го харесаш.

— Не се и съмнявам.

Те продължиха да вървят мълчаливо известно време, след което Тереза изведнъж изтърси:

— Гарет… мога ли да те попитам неща?

— Разбира се.

— Знам, че ще прозвучи странно, но… — Тя замълча и го погледна изпитателно.

— Казвай де.

— Кое е най-лошото нещо, което си извършил досега?

Той се разсмя високо.

— Това пък откъде ти хрумна?

— Просто искам да знам. Винаги задавам този въпрос на хората. Така научавам много неща за тях.

— Най-лошото нещо?

— Да, възможно най-лошото.

Той се замисли.

— Ами според мен най-лошото нещо, което съм извършил, беше, когато навремето като юноша излязох с кола една декемврийска вечер с тумба приятели… Бяхме си пийнали доста и вдигахме голяма врява, накрая спряхме в една улица, цялата украсена с коледни лампички. Слязохме от колата и започнахме да отвинтваме и задигаме всяка крушка, до която можехме да стигнем.

— Не може да бъде!

— Може и го направихме. Бяхме петима и напълнихме багажника с крадени коледни крушки. Това продължи близо два часа, като се превивахме от смях, докато го вършехме. Улицата беше спомената във вестника като една от най-красиво украсените улици в града, а ние я съсипахме… Не искам и да си представям как са реагирали хората. Сигурно са били бесни.

— Но това е било ужасно!

Той пак се разсмя.

— Знам. Сега и аз го намирам за ужасно, но тогава беше луда забава.

— А пък аз те мислех за хрисим човек…

— Наистина съм хрисим.

— Хрисим, друг път! — И продължи да го разпитва: — И какво друго сте правили с твоите приятели?

— Наистина ли ти е любопитно?

— Да, наистина.

Тогава той започна да ѝ разказва пакостни случки и от младежките си години. Веднъж един от приятелите му изравнил колата си с неговата, докато той бил в нея с момиче, и му направил знак да свали стъклото си. Той го послушал и тогава приятелят му хвърлил вътре бомбичка, която избухнала в краката му.

През следващите двайсетина минути той продължи да ѝ разказва за приключенията си в ония години — правеше го повече за нейно забавление. Най-накрая ѝ зададе същия въпрос, който бе отворил тази тема.

— О, аз никога не съм правила подобни бели — отвърна тя престорено срамежливо. — Винаги съм била примерно момиче.

Той отново се разсмя, чувствайки, че тя го манипулира — макар че нямаше нищо против, — и с пълната увереност, че не му казва истината.


Унесени в разкази за детско-юношеските си години, двамата стигнаха до края на плажа. Тереза се опита да си го представи като младеж и се замисли как ли би погледнала на него, ако го бе срещнала в колежа. Дали щеше да го сметне за неустоим, както сега, или пак щеше да се влюби в Дейвид? Искаше ѝ се да вярва, че е щяла да види разликата между тях двамата, но дали наистина щеше? В ония години Дейвид ѝ се струваше съвършен.

Те спряха да вървят и се обърнаха към океана. Стояха един до друг, раменете им леко се допираха.

— За какво си мислиш? — попита я Гарет.

— За това колко е приятно мълчанието с теб.

Той се усмихна.

— Аз пък си мислех, че ти разказах много неща, които не съм споделял с никого.

— Защо го направи? Защото знаеш, че ще се върна в Бостън, а там няма на кого да ги разказвам ли?

Той се изсмя.

— Не, съвсем не затова.

— Тогава защо?

Той я изгледа учуден.

— Нима не си разбрала?

— Не.

Тя се усмихваше, когато му отговори, сякаш го предизвикваше да продължи. Той се чудеше как да ѝ обясни нещо, което бе необяснимо и за самия него. После, след доста продължителен момент, в който събираше мислите си, отвърна тихо:

— Предполагам, че защото исках да знаеш какво представлявам всъщност. Защото, ако ме опознаеш по-добре и въпреки това нямаш нищо против да се виждаш с мен…

Тереза не продумваше, но добре знаеше какво точно се опитва да ѝ каже. Той отмести поглед от лицето ѝ.

— Съжалявам за това. Нямах намерение да те притесня.

— Изобщо не си ме притеснил — започна Тереза. — Радвам се, че ми го каза…

Тя замълча и след малко двамата отново закрачиха бавно.

— Но ти не се чувстваш така, както аз…

Тя го погледна.

— Гарет… аз… — Гласът ѝ се загуби.

— Не, не казвай нищо…

Тя не го остави да продължи.

— Напротив, ще говоря. Ти поиска отговор и ще го получиш. — Тя замълча, търсейки най-добрия начин да се изрази. После въздъхна дълбоко и додаде: — След като се разделихме с Дейвид, аз прекарах много тежък период. И точно, когато помислих, че съм се съвзела, започнах да се срещам с хора. Но мъжете, с които се запознавах… как да ти кажа, имах чувството, че докато съм била омъжена, животът коренно се е променил. Защото те винаги искаха нещо, а нищо не даваха. И в един момент просто ми втръсна от тях.

— Не знам какво да ти кажа…

— Слушай, Гарет, не ти говоря тези неща, защото мисля, че си като тях. Напротив, мисля, че ти си много по-различен. И това ме плаши донякъде. Защото, ако ти кажа, че си ми много приятен… по някакъв начин, значи го казвам и на себе си. А ако го казвам на себе си, значи се отварям да бъда наранена отново.

— Никога не бих те наранил — тихо рече той.

Тя се спря и го обърна към себе си. И заговори тихо.

— Знам, че вярваш в това, Гарет. Но ти си се преборвал със собствените си демони през тези три години. Не знам дали вече си готов да продължиш напред, а ако не си, тогава аз ще бъда тази, която ще страда.

Думите го засегнаха дълбоко и му трябваше малко време, докато отвърне нещо. Искаше да срещне погледа ѝ.

— Тереза… откакто се запознахме… Не знам… — Той замълча, съзнавайки, че не е способен да подреди думите си така, че да изразят точно какво чувства.

Вместо това вдигна ръка и погали бузата ѝ с пръст, който едва докосваше кожата ѝ — сякаш я галеше с перо. В същия миг тя затвори очи и въпреки колебанието си остави чувствата да изпълват тялото ѝ и да стоплят врата и гърдите ѝ.

Тя усети, че всичко започва да се изплъзва и изведнъж си даде сметка, че е постъпила много правилно с идването си тук. Вечерята заедно с него, разходката по плажа, начинът, по който я гледаше в момента… Не можеше да си представи нищо по-хубаво от това, което ставаше точно в този момент.

Вълните се гонеха по пясъка и мокреха краката им. Топлият летен бриз развяваше косата ѝ и засилваше приятното усещане от допира на ръката му. Лунната светлина хвърляше неземно сияние върху водата, а облаците засенчваха на места плажа и правеха гледката нереална.

Те се отдадоха на всички чувства, които се бяха натрупвали от мига, в който се запознаха. Тя се притисна до него, усещайки топлината на тялото му, и той освободи ръката ѝ. После бавно обви ръце около нея, притегли я плътно към себе си и я целуна нежно по устните. След като я отдалечи малко от себе си, за да я погледне, отново я целуна. Тя отвърна на целувката му и почувства как ръката му се движи нагоре по гърба ѝ, и когато стигна до косата ѝ, зарови пръсти в нея.

Те стояха притиснати, всеки обгърнал с ръце другия, без да се притесняват, че някой може да ги види. И двамата бяха очаквали отдавна този момент, и когато най-накрая се отделиха, се загледаха в очите. После, хващайки го отново за ръка, Тереза бавно го поведе към къщата му.

Докато влизаха вътре, всичко им се струваше като насън. Веднага щом затвори вратата след себе си, Гарет я целуна отново — много по-страстно този път. Тереза почувства как тялото ѝ тръпне в очакване. Тя влезе в кухнята, взе двете свещи от масата и го поведе в спалнята. Сложи свещите на писалището му, а той извади кибрита от джоба си, за да ги запали, докато в това време Тереза спускаше завесите.

Гарет стоеше до писалището, когато тя се приближи до него. Заставайки плътно до него, бръкна под ризата му и прекара пръсти по гърдите му, чувствайки стегнатите му мускули. Като го гледаше в очите, започна да разкопчава ризата му, после бавно я повдигна нагоре, за да изхлузи ръкавите ѝ. Вдигайки ръцете му, тя я пусна зад гърба му и докато се притискаше в тялото му, я чу как падна на пода. Целуна го по гърдите, после по врата, потръпвайки, когато ръцете му се повдигнаха към нейната блуза. За да го улесни, тя се наклони назад, докато той бавно и внимателно откопчаваше копче след копче.

Когато разтвори блузата ѝ, плъзна ръце по гърба ѝ и я притисна до себе си, усещайки топлината на кожата ѝ. Целуна я отстрани по врата и лекичко гризна меката част на ухото ѝ, докато ръцете му се движеха нагоре-надолу по гърба ѝ. Тя разтвори устни и почувства нежността на допира му. Пръстите му спряха на закопчалките на сутиена и той ги освободи със сръчно движение, от което дъхът ѝ спря. После продължи да я целува, като в същото време сваляше презрамките, усещайки допира на гърдите и. Наведе се и ги целуна една по една нежно, а тя се изви назад, чувствайки горещия му дъх и влагата от устата му там, където я допираше.

Тя притаи дъх, когато посегна да разкопчае колана на джинсите му. Вдигна очи, за да срещне погледа му, и бавно свали ципа. Продължавайки да го гледа, прекара пръст по талията му, спусна го надолу до пъпа и го задържа там за миг, преди да издърпа колана от панталоните. Те се разхлабиха и той пристъпи крачка назад, за да ги събуе. После се наведе да я целуне отново, вдигна я на ръце и я занесе на леглото.

Когато и той легна до нея, тя плъзна ръце по гърдите му, влажни от пот, и почувства ръцете му да опипват джинсите ѝ. Откопча ги и повдигна леко таза ѝ и докато тя изхлузваше крачолите един по един, той продължи да гали тялото ѝ. Тя плъзна ръка по гърба му и леко го захапа по врата, чувствайки как дишането му се ускорява. Той започна да сваля късите си гащета, а тя — пликчетата си, и когато останаха голи, притиснаха плътно тела един към друг.

Светлината на свещите я правеше още по-красива. Той прекара език между гърдите ѝ, надолу по корема до пъпа и обратно нагоре. Косата ѝ блестеше от отразената светлина, кожата ѝ беше мека и подканваща. Той почувства как ръцете ѝ на гърба му го претегляха към нея.