Дълго бе седяла в скута му, бе шептяла нежно в ухото му невероятни глупости и беше слушала опиянена как неговият дълбок, гърлен смях се смесва с нейния. Ходиха до легендарната река Тлел и с часове съзерцаваха как рибарите вадят от водата сьомга, искряща като изумрудена на слънцето. Водата беше с онзи странен цвят на уиски, бистра и дива като очите на сокол. Бяха наблюдавали как внезапен порив на вятъра откъм морето набраздява водата, изписвайки по повърхността й вълшебни сребърни рисунки. Бяха слушали пронизващия вой на приближаващата буря, плачът на птиците, устремени към бленуваните милувки на небето. Дълго стояха безмълвни на брега на река Якуун, омагьосани от могъщ и строен смърч, който грееше като златен пламък на фона на вечно зелената вековна гора. Нямаше друго такова дърво на земята. Нито едно. Уникално, самотно растящо в един непокътнат рай. Жана бе плакала от болката на изгарящото я желание да гледа и се наслаждава на Гарвана и златния смърч заедно, един до друг, в съвършено единение на тяхната сила и самота.

И винаги, винаги — и в гората, и над морето — в тази първична извечна тишина, Жана улавяше ехото от самотното ридание на гарвана.

Имаше само един начин да проникне в това усамотение, да отговори на този търсещ вик. Но всеки път, когато се опитваше да заговори за любовта си, той караше устните й да занемеят, спираше сърцето й със страстен и възпламеняващ шепот, дъхът му се сливаше с нейния, докато станеше отново част от нея. Тогава единствената дума, която тя можеше да изрече бе само неговото име, сетивата й откликваха единствено на дивата му сила, която разпалваше и потушаваше пожара в плътта й, едничката й мисъл бе за него и за безумната, опияняваща наслада, с която я даряваше.

Мисълта, че може би никога повече няма да усети разтърсващия полет в ръцете на Гарвана, я накара да затвори очи от болка. Въздъхна дълбоко и бавно, решена твърдо да се пребори с тъгата, защото искаше този може ли последен ден да бъде весел, приятен. Щеше да направи всичко, което зависеше от нея, за да е такъв. Нямаше да има сълзи, нямаше да има разбити мечти. Щеше да има само непринуден, дружелюбен смях и радост в омагьосаната, сладко — горчива красота на един последен ден в рая.

И в края на този ден — за последен път — тя щеше да каже на Гарвана, че го обича. В края на този ден тя ще разбере и своята присъда.

Жана целуна лекичко гръдта на Гарвана и се сгуши в къдравите косъмчета, които гъделичкаха носа й. Откри, че може да достигне с език тъмния кръг около зърното му. Прокара линия по кожата му, наслаждавайки се на вкуса и усещането. Беше невероятно да го има целия само за себе си, да го събужда, както той винаги я бе събуждал — оплетена дълбоко в горещата, копринена паяжина на неговата сексуалност, възбудена от еротични усещания, които бяха едновременно и като на сън, и съвсем истински. Чувстваше как полетява и се издига все по-нависоко и по-нависоко, докато телата им се сливаха, за да достигне висините на несравнимата наслада — наслада, която можеше да дойде само върху блестящите черни криле на един див гарван.

Сега бе неин ред да вкуси от спящата мощ на мъжа, когото обичаше. Може би никога вече нямаше да има друга възможност да го събуди с бавни, страстни милувки. Може би никога вече нямаше да познае удоволствието да го преведе по пътя от съня към екстаза.

Жана дръпна настрана завивката и огледа голото мъжествено красиво тяло на Гарвана. Коленичи над него и погали с пръсти всеки мускул на изваяната му снага. Нейното успокояващо докосване го унесе в нови сънища. Той се размърда леко и изпъшка доволно в съня си. Дори заспал, откликваше на ласките й, търсеше близост с горещите й, милващи ръце. Жана се усмихна. Чудеше се, какво ли сънува Гарвана точно сега. Облиза кожата му с бавни, котешки движения на езика си, а пръстите й вкусваха от горещината и мускулите на тялото му. Като захапваше леко кожата му, очерта пътечка от брадичката до хълбоците му. Усети, че той се събужда. Върхът на езика й очерта пъпа му и го напълни със страстни и нежни милувки. Ръцете й се плъзгаха по стегнатите, дори в съня, силни мускулести бедра на Гарвана.

— Ти май пак плуваш в опасни води — избоботи Гарвана. Гласът му бе развеселен и плътен от възбудата.

— Да — каза Жана, разглеждайки неговата толкова различна плът в ръцете си. — Знам. Този път знам.

Гарвана се усмихна, спомни си за онзи първи път, когато двамата се събудиха в едно легло, а Жана не беше разпознала какво докосваха ръцете й.

— Искам… да те докосвам — прошепна нежно тя, без да спира да го милва. — Имаш ли нещо против?

— Имам ли вид на човек, който би възразил на такова нещо? — попита Гарвана със стържещ глас.

Жана премести поглед от замъглените от еротична чувственост очи на Гарвана към твърдата плът, която милваше.

— Не, съвсем не ми изглеждаш на такъв — каза тихо тя. — Но има и други начини, които, преди да се срещнем, направо ме ужасяваха. — Тя се усмихна дяволито, като се сети за купчината книги, които бе изхвърлила след развода си. — Останаха цели раздели, които много ми се иска да проуча на практика. С теб, Гарване. Само с теб. Имаш ли нещо напротив?

Тя почувства внезапното, диво стягане на тялото му, когато разбра, какво го пита.

— Каквото поискаш, малкото ми войниче! — каза Гарвана с плътен глас, любящ и дрезгав от очакване — Каквото си поискаш.

— И за колкото време си го поискаш — добави тя и се усмихна, като си спомни думите, който й беше казал преди известно време. — Трябва да призная, че имам голям късмет, че си наистина невероятно силен мъж, Гарване — прошепна тя възбудено и се наведе над него. — Голям късмет извадих.



Дългата и широка пясъчна ивица се виеше пред Гарвана и Жана като огромна лента. Вятърът, който бе прогонил облаците и мъглата, набраздяваше тъмносинята шир на океана. Пенестите бели шапките на вълните проблясваха и изчезваха, само за да образуват нови металносини възвишения. Огромни разпенени вълни — като разбита на пухкав крем сметана — се търкаляха към плажа и добавяха ритмичния си тътен към свистящия вой на вятъра. Никакви маси за пикник или разхвърляни празни консервени кутии не загрозяваха девствената чистота на пясъка. Нямаше следи от стъпки, нямаше хора, нямаше нищо друго, освен вятър и далечните писъци на чайките.

— Да ти призная, чувствам се като нарушител — рече Жана и погледна назад към следите, които двамата с Гарвана оставяха по пясъка.

— Не бой се, приливът скоро ще ги заличи и всичко пак ще бъде чисто, непокътнато — отвърна Гарвана. — Все едно, че никога не сме минавали оттук. — Погледна към небето и разположението на слънцето. — Остава ни още малко време до срещата с Ейнджъл и Хоук. Искаш ли да се разходим и да разгледаш всичко тук?

Гарвана улови чувствената усмивчица на Жана, която трудно би останала незабележима. Не знаеше да се смее ли или да се наругае. Усети, че кръвта му отново се възпламенява като по команда.

— Имах предвид да разгледаме плажа — продължи той, — но съм готов да приема и всякакви други предложения.

Знаеше, че не може да се спре, не може да се въздържи — наведе се и целуна бавно Жана, наслаждавайки се дълго на устните й.

— Всъщност, искам да отбележа — каза и отвори ципа на якето и. Плъзна ръка под пуловера й и продължи: — Самия аз бих могъл да дам няколко предложения.

Жана зарови пръсти в косата му.

— Знаеш ли? — каза и захапа страстно долната му устна. — Мисля, че блъфираш. След такава сутрин, това може да е само блъф!

— Искаш ли да се хванем на бас? — попита той и се ухили.

Гарвана знаеше, че трябва да освободи Жана от мрежата на своята чувственост и желание. Именно затова бе решил да я доведе на този вълшебен плаж. Тук трябваше да я освободи от своето натрапчиво присъствие, тук трябваше да се сбогува с нея завинаги. И въпреки болезненото решение, едната му ръка милваше заоблените й задни части и притискаше силно тялото й в твърдата си плът.

Тя усети, че дишането й отново губи нормалния си ритъм — както често ставаше, когато той бе край нея. Беше готов за нови подвизи, все едно, че не бяха прекарали цяла сутрин в проучване на границите на неговата сила и издръжливост.

— Да-а — усмихна се някак особено Гарвана, като видя учуденото й лице. Вдигна нагоре ръката си да погали кадифеното зърно, което веднага се втвърди под пръстите му. — Дяволска работа — съгласи се той. — Преди да те срещна, никога не съм имал такъв проблем.

— Нито пък аз — каза Жана. Усещаше как топлинната на желанието я залива неудържимо. Тялото й се изви към неговото в дълга, интимна милувка.

— При това положение, защо трябва да страдаме от комплекси?

— За какви комплекси говориш?

— Че не може да се прави любов на обществен плаж — каза кратко Гарвана.

— О, по дяволите! — въздъхна Жана.

— Ами да, по дяволите. — С огромно нежелание Гарвана измъкна ръцете си изпод пуловера на Жана, но не и преди да се увери как зърното набъбва под пръстите му. — Защо ли винаги те загръщам, когато всичко, което искам е да прекарам езика си по тебе? — изръмжа той и смъкна пуловера й.

Жана тихо се засмя.

— Ти да ме загръщаш? И откога това?

— Още от първия път, когато видях тази узряла ягода да се подава изпод края на завивката — отвърна той. — Единственото, което исках, беше да я взема в устата си и да почувствам как се променяш, докато езикът ми те люби.

Жана внезапно си спомни момента, когато Гарвана подпъхваше завивката под раменете й, а тя си мислеше ужасена, че му е абсолютно безразлична като жена.

— Значи тогава ме желаеше? — прошепна Жана. Беше й почти невъзможно да повярва.

— Не знам как ще прозвучи, но те пожелах в момента, когато те видях да се бориш с бурята — каза той с равен глас.

— Трябваше да ме вземеш, Гарване, защо не го направи? Аз бях твоя, още когато за първи път чух гласа ти да ме вика през грохота на вълните, да ми казва, че не съм сама. Бях твоя, преди още да те познавах — прошепна тя. — Все още съм твоя. И винаги ще бъда. Обичам…