— Какво говориш? Умирам от желание! — каза с грубоват глас. — Но ако ми свалиш джинсите, аз ще ти разтворя краката и… — Думите завършиха с ръмжене, когато пръстите на Жана нежно го помилваха през тънката памучна тъкан на бельото му. — Не ме събличай — простена той. Целуваше челото й, страните й, устните, вкусваше опияняващия аромат, желаеше я. — Има други начини да те любя, преди да ме приемеш целия в теб.

— Както кажеш — прошепна Жана, докато плъзгаше пръсти в отвора на гащетата.

Тя почувства как всеки мускул на тялото му се напрегна, когато откри и освободи с галещи пръсти твърдата му плът.

— Жана…

— Та ти си облечен — отбеляза Жана, поглаждайки го бавно с нежни и искащи ръце. Усмихна се на горещия му, страстен отговор.

— Могат да ме арестуват за такова „облекло“ — отвърна той и простена от неизразимо удоволствие, докато тя бавно го възбуждаше.

— В рая няма никаква полиция — каза замечтано Жана, оценявайки вглъбено качеството на своята работа. Гарвана не й отвърна нищо и тя го погледна почти виновно. Лицето му беше изопнато, очите му — тесни черни процепи.

— Нали искаше да кажеш, че…

— Ме гледаш, както котка гледа сметана? — предположи Гарвана.

Усмивката му сякаш събуди Жана.

— Така ли те гледам наистина? — прошепна тя.

— Да — каза с дрезгав глас Гарвана. — И това ме кара да се чувствам поне три метра висок и величествен като планините около нас.

— Ти си такъв.

— Само когато съм с теб — каза и потрепери между дланите й. — Единствено само с теб!

С дрезгав вик Гарвана сграбчи с една ръка гъстата кестенява коса на Жана и дръпна главата й докато тялото й се изви върху неговото. С другата ръка започна да разкопчава ризата й, но сладкият огън на пръстите й го разсейваше.

— Ти си истински кошмар за дрехите ми — промърмори той.

Ръката му се стегна и ризата се разкъса, разпращайки копчетата във всички посоки. Замачка с ръка втвърдените зърна на гърдите й, докато тя не започна да крещи от удоволствие и да вика името му.

— Ела по-близо — каза Гарвана. Гласът му беше толкова плътен, че доста наподобяваше ръмжене. — По-близо, малкото ми войниче. Ела, ще ти покажа нещо друго. О, за Бога, ела по-близо, моля те!

Пръстите на Гарвана леко помръднаха и се плъзнаха надолу по тялото на Жана между краката й. Тя ги разтвори още, приканвайки го за милувка, тогава той се усмихна и рязко раздвижи хълбоците си, а възбудената му плът се озова между краката й. Очите на Жана се разшириха от изненада, след това се замъглиха от удоволствие, когато хълбоците му отново се раздвижиха. Тя го притисна по-плътно до себе си и на свой ред се включи във възбуждащия ритъм. Откровено мъжката усмивка на лицето му й доставяше неописуема наслада, почти равна на удоволствие от палещия допир с плътта му. Пръстите й го притиснаха по-близо, и още по-близо. Нуждаеше се от него — толкова много, че чак се уплаши. — Гарване, аз… Дъхът й премина в стон, когато почувства струящата влажна топлина от своето тяло, топлина, която милваше мъжката плът на Гарвана, топлина, която го умоляваше да й даде онова, което й се полагаше — всичко. Отвори очи и видя лицето му — изкривено, като че ли бе подложен на изтезание. Тя знаеше, че той я желае, желаеше я с такава сила, че трябваше да я обладае, защото противното би било мъчителна агония за него. Инстинктивно се размърда, насочвайки го още по-плътно към себе си, но това само увеличи томителната агония, напомняща им с всеки миг какво ще чувстват, когато телата им се слеят.

Очите на Гарвана внезапно се отвориха. Бяха черни като безлунна нощ, почти диви от желанието. Сламеникът се намираше сред стаята. Твърде далече. По същия начин можеше да бъде и сред звездите. Той трябваше да има Жана. Трябваше да я има, сега. Ръцете му се вкопчиха в нея, внезапно и с необуздана страст.

— Сложи си краката около кръста ми — каза и я вдигна без колебание. — Сега ръцете около врата ми и… да… сега! — почти извика той, прониквайки в нажежената й плът.

Гарвана усещаше, че пръстите му нараняват Жана, но не бе в състояние да се откопчи от нея. Тя го желаеше, искаше всяка негова частица с такава страст и невъздържаност, на която той можеше само да се наслаждава. Той влезе в нея отново, и отново, очите й се замъглиха, скрити в сребристия воал не божествена наслада, тя сякаш се топеше в ръцете му. Усети малките тръпки на екстаза в тялото й, обливаше го мека топлина, ноктите й се забиваха в него с всеки стон и вик, посрещащ върховната наслада. Опита да се контролира, но това вече бе по силите му. Изпита диво, дълбоко, неописуемо, невъзможно удоволствие. Горещите вълни го връхлитаха една след друга, разтърсвайки го до дъното на душата.

Жана затвори очите си и отпусна глава на силното му рамо. Устните шепнеха почти безмълвно изповедта й за любовта, която изпитваше към него.

Но той я чу. Изрече мислено името й, благодари й, че остана с него в неговия малък земен рай, и се закле пред себе си, че след само още един ден ще я освободи, ще я върне към собствения й живот, към света, с който беше свикнала от малка.

Само още един ден, един от хилядите, които я чакаха далеч от него…

Мисля, че те обичам от момента, когато ме спаси от морето…

Гарвана целуна нежно косите на Жана. Мечтаеше, потопен в сладка горест, признателността да е другото име на любовта.

Осма глава

Жана наблюдаваше с мрачен поглед как пристанището на Масет приближава все по-близо и по-близо. Изпълваше я някакво безсмислено, направо детинско желание, моторите на „Черната звезда“ изведнъж да се развалят и да спрат буботенето си или пък бурята пак да се развихри, поне още за няколко дни, за няколко седмици, а защо не и завинаги. Но това си беше само една мечта — най-обикновена, хубава, но неосъществима мечта. Действителността бе съвсем различна — Гарвана водеше уверено корабчето към един заслон в търговското пристанище, където да зареди с гориво. Действителността бе, че Гарвана не беше продумал и думичка да се видят отново, след като тя напусне кораба. Реалност беше и сковаващият студът, който пронизваше душата й.

Гарвана погледна бегло Жана и отново се обърна напред. Колкото повече наближаваха Масет, толкова повече тя се уединяваше, затваряше се в себе си. Това затваряне не го учуди, той го очакваше още от първия миг, когато я зърна, изненада го разкъсващата болка, която то му причини. Никога досега не се бе чувствал така, дори когато Ейнджъл се обърна срещу него, заслепена от гнева и отчаянието си. Искаше да отиде при Жана и да я притисне силно, много близо до себе си, да чуе поне още веднъж думите й за любов. Изкушението да го направи бе смазващо и неустоимо.

Мрачен, той сложи ръце върху руля, за да си почине. Достатъчно отвратителен бе сам по себе си фактът, че облада Жана, когато тя беше толкова уязвима и достъпна за всеки, дори за един случаен мъж. Ако продължаваше да се опитва да търси задоволяване на собствените си егоистични нужди и желания за нейна сметка, после нямаше да може да се погледне в очите дори в огледалото, когато се бръснеше.

— Догоре ли, Гарване? — извика едно дългуресто момче и пусна помпите за гориво.

Той кимна в знак на съгласие, без да го погледне.

Беше й много болно да гледа Гарвана, затова Жана обърна поглед към момчето при помпите. То имаше черна коса и тъмнокафяви очи. Високото му хармонично тяло обещаваше много скоро да развие силни мускули. Тя почувства увереността, с която момчето завързваше корабчето и се запита дали като юноша и Гарвана е изглеждал толкова уверен в себе си? Знаеше, че никога нямаше да го узнае, и нова болка сви сърцето й.

— Видя ли се вече с чичо? — попита момчето.

— Не — каза Гарвана и леко, с невероятна грациозност за огромния си ръст, скочи на кея. Група мъже, които стояха там, го поздравиха, но той само им кимна и погледна заинтригуван към момчето.

— Защо иска да ме види чичо? Нещо по-специално ли има или пак е за оня агент, който задържа плащането?

Гласът на Гарвана звучеше необикновено дълбоко, резонираше по един направо невъзможен начин, носеше се над водата като чистия тон на разлюляна камбана. За първи път след толкова дни, прекарани до него, Жана си даде сметка колко едър бе наистина този мъж. Той беше буквално глава и половина по-висок от другите мъже наоколо. За Жана обаче другите мъже изглеждаха не както трябва, не на място, различни, нереални. Гарвана се бе превърнал в еталон за нея, по който тя преценяваше останалите. Това изненадващо откритие я порази.

— Има си хас! — измърмори момчето и сложи накрайника на дюзата в отвора на резервоара. — Ако знаеш само как се преобрази онзи дрисльо, след като ти си поприказва с него! Чува се само „Да, господине“ и „Не, господине“, откакто му обясни, че наоколо е пълно с галерии, които се редят на опашка за дърворезбите на чичо, плащат му навреме и в добавка, с удоволствие целуват индианския му задник.

Жана забеляза ехидната усмивка на Гарвана и си даде сметка, че въпреки милувките и любовта, с които я обсипваше, дори в миговете на най-голяма страст в него съществуваше една сърцевина от студено ожесточение, с което той защитаваше онези, които обича.

— Щастлив съм да го чуя — каза доволно Гарвана. — Какъв тогава е проблемът?

— Чичо казва, че се е влюбил и вината за това изцяло е твоя. — На тъмното лице на момчето грейнаха здравите му бели зъби.

— О, така ли? — избоботи Гарвана. — И какво толкова съм направил?

Момчето посочи с брадичката си някъде навътре в дока.

— Остави я в лапите на чичо, докато тя те чакаше да се върнеш от залива Тотем.

Жана видя, че Гарвана се обръща й оглежда пространството около дока. Изведнъж, сякаш докоснато с вълшебна пръчица, цялото му лице се преобрази, мрачното изражение изчезна, усмихна се широко и, грейнал от щастие, протегна напред ръце. Стройната блондинка, която дебнеше край кея, за да изненада Гарвана, се засмя, излезе на открито и се затича към него. Хвърли се в прегръдките му с увереността на жена, която знае, че ще я хванат здраво. Огромните ръце на Гарвана я прегърнаха и той силно я завъртя няколко пъти около себе си, а жената се смееше щастливо, притиснала се в него.