— Приятели?! — изскърца със зъби Гарвана. Погледна към нея с черните си като нощта очи. Усмивката й беше спокойна, блестяща и празна като луната, надничаща през рамото й. — Приятели! — повтори и с гневно изражение се пресегна към нея.

Изведнъж, без всякакво предупреждение, както си стоеше на пътечката с твърде изисканата, светска усмивка, залепена на лицето си, Жана се озова по гръб на леглото му, а силните му голи крака — върху нейните, притискайки я към матрака.

— О, да! — каза той с дрезгав глас. — Ние сме приятели, Жана. — Сграбчи двете й ръце и ги задърпа надолу по тялото си. — А приятелите са честни и искрени един към друг, нали така? Надявам се, че споделяш това мнение.

— Гарване? Защо…

Въпросът остана недовършен. Последва ахване, когато тя почувства безпогрешно между ръцете си твърдата мъжественост на Гарвана.

— Ето защо! — натърти дрезгаво той.

Гарвана беше толкова възбуден, че пръстите й можеха да усетят силните удари на пулса му. Беше възбуден и напрегнат до такава степен, сякаш след секунда щеше да се пръсне.

— По дяволите, чувствам се така през цялото време, откакто те видях да се бориш с бурята — започна той без заобикалки. — Дали се усмихваш или се обръщаш, или прокарваш несъзнателно език по устните си, аз така се възбуждам, че не мога с часове да се отърва от картината, която рисува разгоненото ми въображение — как прониквам и изгарям в теб. Ако още веднъж изречеш тази глупост, че не ти липсва сексапил, за да възбудиш един мъж, ще…

Думите му се превърнаха в гърлено ръмжене, когато пръстите на Жана започнаха бавно да се движат, докосвайки с наслада всеки сантиметър от възбудената мъжка плът. Хълбоците му поеха плавния ритъм, на милващите й ръце. Видя, че тя разглежда тялото му и се усмихва на видимото, неопровержимо доказателство, че я желае.

Мощни тръпки разтърсваха огромното тяло на Гарвана, докосвано от нежните движения в горещите й ръце. Изпитваше такова невъобразимо удоволствие, че стисна зъби, за да не извика.

— Стига вече! — промълви накрая той. Гласът му беше дрезгав от желание, излизаше на пресекулки. Обгърна лицето на Жана в едрите си длани. — Не, няма… Няма да те обладая. Това няма да е честно спрямо теб. Исках само да разбереш, че досега никога, никоя жена не ме е възбуждала толкова силно, така бързо. Още малко и щях да свърша само като те гледам. Не съм ли достатъчно откровен?

Жана се взря в лицето на Гарвана. Очите му бяха присвити и блестяха в тъмнината, а гримасата, която бе изкривила устните му, много приличаше на болка. Кожата му бе гореща, блестеше от потта. Всеки стоманен мускул на исполинското му тяло беше опнат от напрежението да съвмести две несъвместими неща — страст и самообладание. Той се раздвижи жадно в ръцете й — в борбата между страстта и волята, явно вземаше превес страстта. Беше силен мъж, много по-силен от това, за което изобщо някога бе дръзвала да помечтае. Мисълта, че този мъж я желае с неподвластна сила, буквално я изпепеляваше, обливаше я с огнените си вълни, пронизваше всяка частица на плътта й и разпалваше неподозиран чувствен огън, какъвто тя не бе познала досега. Конвулсивното потръпване на тялото й бе повече от красноречиво. Опита се да каже нещо, но единствените членоразделни звуци, които успя да издаде между приглушеното пъшкане и чувствените стонове, това бе неговото име. Възбудата, желанието я залива като огнена лава.

Усещането за нейната възбуда изопна тялото на Гарвана. Чуваше като насън страстния й шепот, чувстваше как краката й леко се отместват, отварят се, молещи за него, а ръцете й го притеглят все по-близо и по-плътно.

— Жана… не… — Гарвана простена, усещайки онази мекота и влага, която говореше по-красноречиво от всякакви думи. — О, Господи! — изпъшка той, стиснал зъби, докато тя потъваше в насладата на първото интимно докосване, обливайки го с топлината си. — Жана, не мога да направя това с теб. Та аз дори и не съм те целунал. Ти заслужаваш много повече, нещо много по-добро.

— Нали сега се целуваме — прошепна Жана. Започна да движи плавно хълбоците си, докато горещата мъжественост на Гарвана се притисна до приканващата топла влажна плът. Изглежда вече нямаше път за отстъпление. Искаше да й каже да спре, преди да е станало прекалено късно, но гърлото му сякаш бе пресъхнало от бушуващия огън и бе неспособно да изтръгне даже звук. Това, което Жана правеше, накара дъхът му да спре. Ръцете му сграбчиха тениската й в някаква безсмислена, отчаяна борба да съхрани последните частици от изпаряващото се самообладание.

После вече беше късно. Тениската се раздра отгоре до долу, докато той проникваше в нея с едно-единствено мощно движение на хълбоците си. Тя беше готова, влажна и възхитително тясна. Беше имал много жени, но никога не бе изпитвал дори наполовина насладата, която изпитваше сега. Движенията му приемаха един все по-задъхан ритъм. Знаеше, че не трябва да бърза, но вече беше късно. Беше станало късно още в момента, когато я видя да се бори с бурята… Никога досега, с никоя жена, не бе губил контрол над тялото си, но в момента се случваше точно това. Всичко наоколо изчезна, остана само томителното удоволствие, изригващо като вулкан — яростно, разтърсващо всяка клетка на възпламененото му тяло. С дрезгав вик изкрещя името на Жана и свърши в нея, освободен най-сетне от тъй дълго потисканата, първична жажда на плътта.

Жана почувства неудържимите конвулсии, които го разтърсиха, чу го да крещи името й и го притисна с дива страст, вкусвайки с наслада всеки миг от неговото освобождаване. Мисълта, че я бе желал с такава сила, че с нея бе достигнал до онова върховно удоволствие, до кулминацията, за която само бе чела в книгите, събуди чувства, които просто не би могла да дефинира. По бузите й се стичаха сълзи, тя се притискаше в него, наслаждавайки се на усещането, че този невероятен мъж е в обятията й и в нея. Обичаше то и тази обич бе като сладка и мъчителна болка, която терзаеше душата й. Не искаше нищо друго от живота — искаше само той да е в прегръдките й, до последния й час.

Най-сетне дишането на Гарвана постепенно се успокои, той се размърда неохотно и се отмести настрани. Жана протегна ръце, за да го задържи до себе си, и този жест бе по-красноречив от цял порой от думи. Не искаше това да свършва. Все още не… Не, никога! Тънките му мустаци докоснаха бузата й с копринена милувка, после започна да обсипва лицето й с нежни целувки, отново и отново, докато устните му не срещнаха топлата диря от сълзите й. Той спря, леко се отдръпна и прикова очи в навлажнените от сълзите страни.

— Господи! — възкликна разтревожен той. — Жана, безкрайно съжалявам! Не исках да те нараня.

— Не! — каза бързо тя и го хвана здраво, докато той се опитваше да се отдръпне от нея. — Не си ме наранил!

Изглежда думите й не бяха твърде убедителни, защото той леко се надигна и се отмести настрани. Усилията й да го задържи бяха направо смешни. Тогава Жана даде воля на сълзите. Гарвана погали косата й с трепереща ръка.

— Прости ми! — прошепна той. — Искрено съжалявам. Не беше ми се случвало досега… Никога не съм губил така контрол над себе си. Просто те желаех — прекалено много те желаех. Съвсем забравих, че съм един непохватен великан, който трябва да стои далеч от чупливите, изящни вещи. Съжалявам! Господи, аз… — Гласът му секна изведнъж.

Гарвана затвори очи. Трябваше! Трябваше на всяка цена да възстанови самообладанието си, което, уви, винаги губеше в присъствието на Жана.

Тя долови неподправеното, искрено вълнение в гласа му, съзря блясъка на сълзите в очите му. С безмерна нежност прокара пръсти по страните му и по тънката черна линия, която очертаваше клепачите му.

— Не си ме наранил… — изрече глухо тя.

— Но ти плачеш — чу пресипналия му глас. — Навярно съм ти причинил болка…

— Не — каза Жана и сложи пръстите си върху горещите му устни. — Чуй ме, Гарване. Не си ме наранил. Плача, защото съм щастлива. Плача, защото разбрах колко много ме желаеш, плача, защото си до мен и защото желанието ти ме изпълва. — Направи кратка пауза, за да поеме въздух. — Всичко това е прекрасно, невероятно красиво. Затова плаках. И затова още плача…

Гарвана протегна ръка към ключа на лампата и я запали. Мека златиста светлина обля леглото. Като че ли за да се увери в истинността думите й, прокара нежно длан по цялото й тяло, сякаш търсеше някакви следи от дивата страст, с която я облада.

С широко отворени очи Жана наблюдаваше Гарвана, потръпвайки, докато той нежно разтвори краката й и я докосна с деликатна загриженост. Обля я томителна горещина, дъхът й спря. Той чу тихия й стон и отново я докосна — може би все пак я беше наранил, макар че тя го уверяваше в обратното. Много внимателно я докосна пак, очакваше тя да се дръпне. Нов сподавен стон на неизразима наслада се изтръгна от гърдите й съприкосновението с най-интимната й плът. Жана трепереше неудържимо и тези тръпки изобщо не напомняха реакция от болка.

Лицето на Гарвана се промени — изражението му стана нежно и… жадно едновременно. Погали я отново и се усмихна, защото вече беше сигурен, че не я бе наранил. Когато ръката му натисна крака й, тя несъзнателно се извъртя, подканвайки го за милувки. Черните като нощта очи на Гарвана бавно се плъзгаха по тялото й, галеха го с неизразима нежност. Едва тогава Жана забеляза скъсаната тениска. Тънката памучна материя покриваше гърдите й, прилепнала към потното й тяло, а едрата ръка на Гарвана обвиваше покровителствено и с известна доза собственически дух крехката й плът.

— Малкото ми безстрашно войниче! — прошепна той, докато пръстите му бавно и леко я поглаждаха. — Толкова нежна, толкова страстна, тъй щедра и любвеобилна.

С широко отворени блестящи очи, Жана лежеше върху смачканите чаршафи и гледаше Гарвана. Сякаш до плътта й се докосваха коприна и огън. Бавно, много бавно, пръстите му галеха тялото й, оставяйки гореща влажна диря. Контрастът със студения въздух в каютата я накара да настръхне.