— Но ти винаги си ги обичала — каза Гарвана, взирайки се в нежността, която тези спомени извикаха на лицето й.

— Да, така е — прошепна тя. — Те винаги се опитваха да ме защитават, дори когато пораснах. Направо ме правеха на луда, като ми проваляха срещите. Някои момчета се отърваваха с изгонване, а други го отнасяха къде-къде по-тежко. Стигало се е до бой. Накрая никой не смееше дори да ми държи ръката. Единственият, когото допускаха да ме доближи, беше момчето на съседите. Те много харесваха Марк, може би защото той никога не се държеше като сваляч.

Усмивката на Жана бързо угасна. Само ако знаеха, защо Марк изглеждаше външно така надежден, толкова подходящ за тяхната сестричка. Но нямаше да бъде честно да обвинява братята си. Марк също не знаеше причината. Наистина не я знаеше.

— Марк? Твоят съпруг?

— Бившият. Отдавна вече не е мой съпруг.

— Защо?

Жана спря да бърка соса. С внимателни премерени движения го изсипа в малка тясна купа.

— Въобще не бяхме подходящи един за друг.

— Какво искаш да кажеш? — попита предпазливо Гарвана. Интуитивно усещаше, че има нещо далеч по-дълбоко от обичайните семейни дрязги, които провалят много бракове.

Жана се поколеба за миг, сви рамене и обясни:

— Марк ме чувстваше като приятел, другар, като сестра и понякога дори като майка. Но не и като любовница.

Гласът на Жана беше равен, а лицето й — непроницаемо. Цялата онази нежност, която спомените извикаха, сякаш бе изтрита с магическа пръчка.

— Как предпочиташ лимона — в соса или отделно?

Гарвана се взря съсредоточено в нея. Много му се искаше да й зададе още въпроси, за да узнае нещо повече за самата нея и за мъжа, когото някога силно бе обичала. Или поне достатъчно, за да се омъжи за него. Мъж, който, както по всичко изглеждаше, не я бе обичал.

— Остави го отделно — отвърна накрая и не зададе нито един от измъчващите го въпроси. Очите на Жана бяха със зеления оттенък на нефрит, лисваха сребристите искрици, подсказващи вълнение и страст. Нищо, което би могло да го ориентира как е приключил семейният й живот. Как се чувствала тогава — тъжна или пък щастлива? Или може завладяна от апатия и безразличие?

Приятелка, сестра, майка, но не и любовница.

Гарвана трепна вътрешно. Не беше чудно, че Жана реагира по този начин, когато така той й направи искрен комплимент за нежните ръце и топлата усмивка. Запита се дали е обичала мъжа си като любовник или като дете. Заедно с въпроса, изплува и отговорът — тя беше искала любовник, а в замяна се беше омъжила за едно дете.

— Явно съпругът ти е бил слепец! — заяви категорично той.

— Колко мило от твоя страна — отвърна Жана. Усмивката на сочните й устни бе безизразна, очите — студени и безизразни като усмивката. — Но не е нужно, а не е и истина. Марк беше пилот. Имаше отлично зрение. Ще се намери ли тирбушон за виното?

— Обичаше ли го?

— Разбира се, че не — каза тя. — Имам навика да се омъжвам за всеки мъж, с който поне два пъти съм излизала на среща.

— Жана… — започна Гарвана.

— Нямаш ли тирбушон? — попита го с усмивка, ледена като гласа й. — Няма страшно. Братята ми ме научиха да изваждам тапата само с един удар с ръка върху дъното на бутилката, но аз не съм достатъчно силна. Всеки път си натъртвам дланта. Мисля си, че ти ще се справиш далеч по-добре от мен. Ти си як и силен. Също като тях.

— Обичаш ли го още?

— Никой ли не ти е казвал досега, че не е прилично да си пъхаш носа в чужди работи?

— Не. Още ли го обичаш?

— А теб какво те засяга това? — процеди през зъби Жана, чувствайки как се пропуква черупката на безразличие и студенина, в която се мъчеше да се скрие.

— Няма да те оставя да си хабиш живота, като се взираш само в миналото.

— Той нямало да ме остави! — натърти през зъби Жана. Стисна устни и погледна огромния мъж, изправен неподвижно срещу нея. — Моят живот си е моя работа и няма защо ти да се месиш в него! Имам си и баща, и трима по-големи братя, които са поне толкова едри и малко по-арогантни от тебе.

— Обичаш ли още Марк? — попита Гарвана нетърпеливо.

— Не! Не го обичам от момента, когато заплака и поиска да го прегърна, за да заспи в ръцете ми, защото не можел да се застави да прави любов с мене!

— Какво? — зяпна от удивление Гарвана. Тонът му ясно показваше, че не й вярва.

— Той се омъжи за мен, защото винаги ме е харесвал и защото искаше деца и си мислеше, че от мен ще излезе страхотна майка. Мислеше си, че ако въобще някоя жена може да го възбуди, то това съм аз. Той беше сбъркан. Не бих могла да го възбудя, дори наопаки да се обърна. Той си беше обратен и не искаше да приеме този факт.

Жана млъкна. Думите, които току-що изрече, сякаш кънтяха още в малката каюта. Почувства се ужасно. Никога досега на никой не бе разказвала за онази ужасна нощ, когато тя и съпругът й разбраха, че той живее в лъжа. И сега не би се осмелила да го сподели, ако Гарвана не я бе притиснал до стената с настойчивите си въпроси! Пое дълбоко въздух. Искаше й се да може да се свие някъде под шкафа, да се скрие от състрадателния поглед на черните му като нощта очи.

— Това е всичко. Сега по-добре ли се чувстваш? — попита тя. Гласът й трепереше.

— Тъкмо щях да ти задам същия въпрос.

— Никога не съм се чувствала по-зле. Следващия път, моля те, остави ме да се удавя. Вижда ми се доста висока цената, която платих за спасението си.

Гарвана издаде някакъв особен звук, сякаш му бяха ударили плесница.

— Колко странно! — каза накрая. — Същото ми каза и Ейнджъл.

На устните му заигра тъжна, дори измъчена усмивка. Жана почувства, че сърцето й се свива. Разбра, че по някакъв начин го е засегнала дълбоко. Защо — не можеше да си представи. Много по-дълбоко, отколкото той я беше наранил с въпроси си.

Изведнъж целият й гняв се изпари безследно.

— Извинявай — прошепна тя. — Не исках да…

— Няма нищо — отвърна Гарвана и се обърна настрани. — Няма откъде да знаеш. А дори и да знаеше, ще го преживея.

— Ако знаех, никога нямаше да изрека тези думи. Не съм толкова жестока.

Гарвана се обърна към Жана.

— Моето малко храбро войниче! — усмихна й се леко и я потупа по бузата с мазолестата си ръка. — Не си ли разбрала досега една много важна истина? Понякога добротата и любезността не помагат, а точно обратното.

Обърна се отново, отвори едно чекмедже и извади тирбушон. С няколко бързи сръчни движения извади корковата тапа от бутилката.

— Чашите са в шкафа от лявата страна.

Сякаш се движеше на сън, Жана се обърна към шкафа, извади две винени чаши и му ги подаде. Докато той наливаше, тя видя, как ноздрите му се разширяват, вдъхвайки аромата на виното. На лицето му се изписа мълчаливо одобрение. Сипа от светлата, златиста течност, оставяйки свободно място, за да намокри стените на чашата с вино, докато навеждаше глава, за да вдъхне от букета. Този дребен жест говореше за изисканост, която изобщо не се връзваше с грубата риза и изтърканите джинси.

— А какво търсеше самата Ейнджъл? — попита неочаквано Жана. Въпросът като че ли изненада и нея. Нямаше никакво намерение да го разпитва и да човърка явно незарасналите рани.

— Един мъртъв мъж.

Жана замръзна с купата със соса в ръка.

— Тя обичаше ли го?

— Той загина в нощта преди тяхната сватба. Родителите й загинаха в същата автомобилна катастрофа. Тя единствена оживя. Беше контузена тежко и не можеше да се движи. Беше прикована на леглото и чуваше как страда умиращият Грант — мъжът, който трябваше да стане неин съпруг.

Гласът на Гарвана бе равен и безстрастен, от което думите му изглеждаха по-страшни.

Жана затвори очи, потръпвайки от ужас. Трудно можеше да си представи човек мъките и изпитанията на Ейнджъл. Колкото тъжен и мъчителен да беше завършекът на неудачния й брак, не можеше въобще да се сравнява с безумния кошмар да гледаш как умира мъжът, когото обичаш и да не можеш дори да докоснеш ръката му.

— В края на краищата Ейнджъл се оправи — продължи той, докато слагаше чинията със стридите на масата.

— А ти я утеши — изрече гласно Жана мисълта, която я терзаеше в момента. Представи си как стройната блондинка търси утеха в силните ръце на Гарвана.

Гарвана погледна побледнялото изопнато лице на Жана. Запита се каква ли бе причината за тъгата, стаена в невероятните й сиво-зеленикави очи.

— Ейнджъл търсеше опора и утеха в Дери. Дери е по-големият брат на Грант. Но тя се нуждаеше и от нещо друго — нещо, което да й помогне да се освободи от целия натрупан гняв, цялата омраза към живота, отнел й мъжа, когото обичаше. Гневът я унищожаваше. Тя трябваше да обуздае този гняв, преди да се опита да превъзмогне отчаянието — другата страна на гнева.

Жана се втренчи в него с широко отворени очи. Разбра какво й казваше Гарвана. Онези ситните бръчици около устата му бяха следи от мъка и страдание. Спомни си и думите му: Понякога добротата и любезността не помагат, а точно обратното. Едва сега разбра целия им смисъл.

— Значи ти съзнателно, целенасочено, умишлено си станал мишена за гнева й?

Имаше кратка пауза, колкото един удар на сърцето, преди Гарвана да й отговори:

— Да.

— И тя те е намразила?

Гарвана кимна мълчаливо.

— Тя никога ли не разбра защо го правиш?

— Разбра го веднага — отвърна той и се зае да подрежда чинии, вилици и трошачките за стриди на масата. — Но прошката отнема време. Понякога години.

— Ти си я обичал — каза Жана. Стоеше неподвижно и го гледаше напрегнато, сякаш се страхуваше, че може да пропусни или да не разбере нещо.

— Да.

— И все още я обичаш…

Гарвана леко се усмихна — сякаш на себе си, докато слагаше стриди в чинията на Жана.

— Разбира се. Сега Ейнджъл също ме обича. Ти би я харесала, ако я видиш — добави, поглеждайки към Жана. — Също като теб и тя е сърцата жена. Бори се упорито срещу ужасните превратности, които съдбата й поднесе, и спечели — спечели нов живот и нова любов. Тя е много красива жена, с всичко, което тази дума означава.