- Иди да поседнеш до масата там вътре, до огъня. Вятърът днес е студен.

- Господи, аз ли не знам! Кълна се, че стана още по-студен, когато влязох дълбоко в гората, а после… О, господи, мечката! -* ^

Млъкна, когато огромното куче надигна глава от мястото си до малкото огнище и я изгледа със същия сериозен поглед като в гората.

- Искам да кажа, кучето. Помислих си, че е мечка, само за миг, когато изскочи от гората. Но всъщност е голямо куче. Твоето куче.

- Мой е, да, както аз съм негова. Казва се Кател и няма да те нарани. Страхуваш ли се от кучета, братовчедке?

- Не. Но той е огромен. Какъв е?

- Каква порода, имаш предвид. Баща му е ирландски вълкодав, а майка му - кръстоска между ирландски дог и шотландска еленова хрътка.

- Изглежда страшен и горд едновременно. Мога ли да го погаля?

- Това зависи от теб и него - отвърна Брана, докато поднасяше чай и захарни бисквити на масата. Не каза нищо повече, когато Айона приклекна, протегна опакото на дланта си, за да я подуши кучето, после нежно го погали по главата.

- Здрасти, Кател. Нямах време да ти се представя по-рано. Изкара ми ангелите.

56

Родът 0’Дуайър

Стана и се усмихна на Брана.

- Толкова се радвам да се запознаем, да съм тук. Всичко беше като лудешки сън и все още ми се върти главата. Не мога да повярвам, че стоя тук.

- Тогава седни и си изпий чая.

- Почти нищо не знаех за теб - подхвана Айона, когато седна и стопли замръзналите си ръце на чашата. - Искам да кажа, че Нан ми беше разказвала за братовчедите. За теб и брат ти.

- Конър.

- Да, Конър, и за другите, които живеят в Голуей или Клеър. Искаше да ме доведе още пред години, но не се получи. Родителите ми - е, предимно майка ми не искаше особено, а после двамата с баща ми се разделиха, после, ами, просто се оказах постоянно между двамата. След това и двамата се ожениха повторно, но беше доста странно, понеже майка ми настояваше за анулиране на брака. Казват, че това не те прави копеле, но определено така се чувстваш.

Брана едва повдигна вежди.

- Предполагам, че е така.

- След това бях на училище, почнах работа и известно време имах връзка с един човек. Един ден просто го погледнах и си казах: „Защо?“. Имам предвид, че помежду ни нямаше друго, освен навик и удобство, а човек се нуждае от нещо повече, нали?

- Бих казала, че да.

- Искам много повече, понякога поне. През повечето време имах усещането, че не съм съвсем на мястото си. Където и да бях, все нещо не бе както трябва, не напълно. После започнах да сънувам тези сънища - или по-точно почнах да си ги спомням и тогава отидох да се видя с Нан. Онова, което ми каза, би трябвало да прозвучи невероятно. Не би трябвало да има никакъв смисъл, но не беше така. Всичко си дойде на мястото. Не мога да спра да бърборя. Толкова съм нервна. - Взе една бисквитка и я напъха в устата си. - Много са вкусни. Аз…

Тъмната вещица

57

- Не казвай пак, че съжаляваш. Звучи нелепо. Разкажи ми за сънищата.

- Той иска да ме убие.

- Кой?

- Не знам. Или не знаех. Нан казва, че името му е - било е - Кеван и че е магьосник. Зъл. Преди много векове нашата предшественичка, първата тъмна вещица, го е унищожила. Само че някаква част от него е оцеляла. Още иска да ме убие. Да убие нас. Знам, че звучи безумно.

Брана спокойно отпи от чая си.

- Изглеждам ли ти шокирана от всичко това?

- Не. Изглеждаш много спокойна. Ще ми се и аз да бях толкова спокойна. Красива си. И аз винаги съм искала да съм красива. И по-висока. Ти си висока. Пак бърборя. Не мога да спра.

Брана стана и отвори еди*г шкаф, измъкна бутилка уиски.

- Денят е подходящ за малко уиски в чая. Значи, си чула историята за Кеван и Сърха - първата тъмна вещица - и си решила да дойдеш в Ирландия и да се срещнеш с мен.

- В общи линии. Напуснах работата си, продадох всичко, което имах.

- Ти… - За първи път Брана изглеждаше искрено изненадана. - Продала си всичко?

- Включително двайсет и осем чифта дизайнерски обувки - купени на разпродажба, но все пак. От това ме заболя доста, но исках да приключа с всичко. И ми трябваха пари, за да дойда тук. И да остана. Имам работна виза. Ще си намеря работа, място за живеене.

Взе нова бисквитка с надеждата, че ще спре потока от думи, но те продължиха да се изливат.

- Знам, че е лудост да харча толкова много, за да отседна в „Ашфорд“, но просто много го исках. Не ми остана нищо в родината, освен Нан. А тя ще дойде, ако я помоля. Имам усещането, че ще си намеря мястото тук. Че нещата ще се уравновесят някак. Уморена съм от чувството, че не се вписвам никъде.

58 *

Родът СГДуаиър

- Какво си работила?

- Бях инструктор по езда. Туристически водач, работила съм в конюшня. Някога си мечтаех да стана жокей, но ги обичам прекалено много, а и нямам нужната страст към състезанията л тренировките.

Загледана в нея, Брана само кимна.

- Говориш за коне, естествено.

- Да, много ме бива с тях.

- Не се съмнявам в това. Познавам един от собствениците на конюшнята тук — от хотела ги използват за гостите си. Предлагат разходки с коне, уроци по езда, такива неща. Мисля, че Бойл може да ти намери работа.

- Шегуваш ли се? Изобщо не съм се надявала, че веднага мога да си намеря работа в конюшня. Предполагах, че ще работя като сервитьорка или продавачка в магазин. Би било страхотно, ако мога да почна там.

Някои биха казали прекалено хубаво, за да е истина, но Айона никога не бе смятала така. Хубавото трябваше да е истина.

- Виж, ще чистя обора, ще се грижа за конете. Каквото трябва и каквото поиска.

- Ще говоря с него.

- Не знам как да ти се отблагодаря - възкликна Айона и се пресегна за ръката на Брана. Когато се докоснаха и стиснаха ръце, проблесна светлина и топлина.

Макар ръката й да потрепери, Айона не я отдръпна, не извърна поглед.

- Какво значи това?

- Означава, че най-сетне може да е дошло времето. Братовчедката Мери Кейт даде ли ти нещо?

- Да. Когато отидох да я видя, когато ми разказа. - Със свободната си ръка Айона се пресегна към верижката под пуловера си и извади медния амулет със знака на коня.

- Бил е направен от Сърха за най-малкото й дете, за дъщеря й…

- Тийгън. - Довърши Айона. - Да я пази от Кеван. За Брана е била хрътката - трябваше да го разбера, когато

Тъмната вещица

59

видях кучето. А за Иймън - соколът. Разказвала ми е легендите, откакто се помня, но си мислех, че са просто легенди. Майка ми настояваше, че е така. И не й харесваше, когато Нан ми ги разказваше. Затова престанах да й казвам - на майка ми - за тях. Майка ми предпочита просто да се плъзга по повърхността.

- Затова амулетът не е бил предаден на нея, а на теб. Не е била избраната. Ти си. Братовчедката Мери Кейт би дошла, но знаехме, че тя не е избраната, а е само пазител на амулета, на завета. Бил е предаден на нея от други, които са го пазили и са чакали. Сега той е при теб.

„А ти - помисли си Брана - дойде при мен.“

- Тя каза ли ти какво си? - повтори Брана.

- Каза… - Айона издиша дълбоко. - Каза, че съм Тъмната вещица. Но ти…

- Трима са. Три е силнО магическо число. Затова сега сме трима. Ти, аз и Конър. Но всеки трябва да приеме цялото, както и самия себе си, и завета. Ти приемаш ли го?

Надявайки се да се успокои, Айона отпи голяма глътка от подправения с уиски чай.

- Работя по въпроса.

- Какво можеш да правиш? Тя нямаше да ти го преда- . де, ако не е била сигурна. Покажи ми какво можеш?

- Какво? - Айона избърса внезапно изпотените си длани в джинсите. - Нещо като прослушване ли?

- Аз съм се упражнявала през целия си живот, а ти - не. Но носиш кръвта. — Брана леко наклони глава, а на красивото й лице бе изписано скептично изражение. - Нима още нямаш никакви умения?

- Имам. Просто никога не съм… освен с Нан. - Притеснена, леко ядосана, Айона придърпа по-близо свещта на масата. - Сега съм нервна - измърмори тя. - Чувствам се като на прослушване за училищната пиеса. Провалих се с гръм и трясък.

- Освободи съзнанието си. Пусни го да влезе.

Отново си пое въздух, вдиша и издиша няколко пъти

бавно, съсредоточи цялата си енергия върху фитила на

60

Родът 0’Дуайър

свещта. Усети как топлината се надига в нея и светлината се излива навън. Духна лекичко.

Пламъчето трепна, олюля се, после грейна ярко.

- Толкова е прекрасно - прошепна Айона. - Никога няма да свикна. Това е просто… магия.

- Това е сила. Трябва да бъде упражнявана, овладяна и уважавана. И почитана.

- Говориш като Нан. Тя ми показа, когато бях малка, и аз й повярвах. После реших, че са просто фокуснически номера, защото родителите ми така казваха. И мисля - сигурна съм, че майка ми й е казала да престане, иначе няма да й позволи да ме вижда.

- Съзнанието на майка ти е затворено. Като на мнозина други. Не бива да й се сърдиш.

- Тя ме е държала настрани от всичко това. От онова, което съм.

- Сега го знаеш. Можеш ли нещо повече?

- Различни работи. Мога да вдигам във въздуха неща

- но не и тежки, и понякога се получава, а понякога - не. Конете. Разбирам какво чувстват. Винаги съм го можела. Опитах се да направя зрителна илюзия - да стана по-кра- сива, но се оказа ужасен провал. Очите ми станаха морави

- дори и бялото в тях, а зъбите ми светеха като неонови. Наложи се да си взема два дни болничен, докато ефектът изчезне.

Развеселена, Брана добави още чай и уиски в чашите.

- Ти какво можеш? - попита Айона. - Показах ти моите умения. Сега ми покажи своите.

- Дадено. - Брана изпъна рязко длан и в нея грейна топка бял пламък.

- Мили боже. Това е… - Айона предпазливо се пресегна и доближи пръсти, за да усети топлината. - Искам и аз да го мога.