- Аз съм добре. Брана се погрижи. Аластар. Не мога да излекувам този белег. Сега е белязан.

Той огледа внимателно бялата резка върху сивия му хълбок.

- Това е белег от битка, ще бъде носен с гордост. Отиваме си у дома всички. Хайде, качвай се. И стига толкова - добави той, когато сълзите й отново се търкулнаха. - Престани вече.

- Още не. - Тя се приведе напред, обви ръце около шията на коня и го стисна здраво, когато земята се наклони, а въздухът се завихри и завъртя около тях.

И не пророни и дума, докато напускаха полянката и руините върху нея.

376

Родът 0’Дуайър

ЕПИЛОГ

Айона прие чашата уиски с благодарност и се сви в ъгъла на дивана във всекидневната. Огънят пукаше в огнището, но носеше утеха, а не страх или болка.

- Съжалявам. Не бях достатъчно силна. Не бях достатъчно добра. Той ме прегази.

- Пълни глупости. - Конър сипа още малко уиски в своята чаша. - Абсолютни и пълни глупости.

- Добре казано - съгласи се Брана. - Всяка стъпка беше премерена, всяка подробност. Освен една. Не съм предполагала, че може да се пренесе във времето така, не и по собствено желание. Не знаех, че го може толкова бързо, и то докато сме близо до него.

- Не. - Фин поклати глава, щом тя погледна към него. - Не можах да го предвидя. Определено е много хитър, да смени така мястото с такова, където силата му е по-голяма, отколкото сме предполагали.

- И където не можехме да стигнем до Айона. Където се озова сама в крайна сметка. - Бойл се пресегна, хвана ръката й и я задържа здраво в неговата.

- Но вие дойдохте, всички дойдохте.

- Не толкова бързо, колкото ми се искаше. Не е достатъчно да знаеш само къде, но и кога. Можеше и да не успеем да те намерим, но ти викаше много силно. Вярваше ни, както вече каза, и ни повика. Завърши кръга въпреки всичко. Завърши кръга, отприщи силата и така успяхме да те намерим. И почти го хванахме.

За миг само Брана затвори очи.

- Почти, кълна се, че бяхме много близо.

Тъмната вещица

377

- Грешката не е твоя - увери Конър Айона, - нито на някого другиго, като заговорихме за това. Вярно е, че не го унищожихме, но битката беше страховита и го наранихме. Няма да забрави болката, която му причинихме тази нощ.

- И ще бъде по-подготвен следващия път. - Мийра вдигна ръце. - Вярно е и трябва да бъде казано, за да не попаднем отново в подобен капан.

- Това е така, но… ти си изгорена.

Мийра погледна китките си, опакото на дланите си, видя следите от изгорено.

- Случайни попадения предимно. Ами ти?

- Двамата с Фин се погрижихме един за друг. Защо не каза нищо? Упорита глупачка. - Конър стана и сграбчи ръцете й.

- Изгаряла съм се и по-лошо, докато правя закуска.

- Не е нужно да те боли. Ти бъщо ли си пострадала? - попита той сестра си.

- Нито драскотина. Имаме кръвта му и пепелта, в която се превърна откъснатата му плът. Ще ги използваме срещу него. Ще измислим точно как и ще ги използваме срещу него следващия път, когато го нападнем. И няма да е на негова земя. Ще се погрижим за това.

Айона не попита как. Докато седеше там, заобиколена от обичаните хора, стиснала ръката на Бойл, тя усещаше как вярата й се възражда.

- Той не можеше да я вземе - бавно каза тя и докосна с другата си ръка амулета. - Дори и когато бях безпомощна, или поне толкова безпомощна, колкото никога друг път, дори когато ми причиняваше най-силна болка, той не можеше да ми я отнеме. Трябваше аз да му я дам. Можеше да ме убие, но не и да вземе силата в мен. Това много го ядоса.

- Чудесно.

Айона се усмихна.

- Даже супер. Намушках го с кинжала си.

- Така ли? - Фин стана, отиде до нея и като се наведе, я целуна право по устните. - Браво на нашето момиче.

378

Родът СКДуаОър

Оръжие на светлината срещу мрака. Може би затова имаше останала толкова много кръв, за да я съберем.

- И това ще използваме. Ще приготвя нещо за вечеря. Не обещавам да е нещо специално, но ще хапнем вкусно. Имаме и една-бутилка от онова френско шампанско. Не го изпихме преди, но бих казала, че спечелихме първата битка и си заслужава да го отпразнуваме. Всички може да ми помагате. Без вас двамата - каза тя на Айона и Бойл. - Вие пострадахте най-много, затова останете тук и си довършете уискито пред огъня.

- Не съм свършил с тази упорита глупачка.

Мийра удари с юмрук рамото на Конър.

- Гледай си работата.

- Защо е толкова устата, а е толкова красива?

- В кухнята казах. - И този път Брана вдигна очи към тавана, за да схване Конър намека й.

- Добре, добре, бездруго умирам от глад.

Той се изнесе от стаята и повлече и Мийра след себе си.

- Аз ще погледна конете. За да си спокойна за тях.

Айона се усмихна на Фин.

- Благодаря. Добре са, но не е зле да ги погледнем пак.

После облегна глава назад и затвори очи.

- Аз бях огън - тихо каза тя. - Не просто го създавах, но бях едно с него. Бях ужасяваща и величествена.

- Така беше, гледах ви заедно с Конър и Брана как горите като факли, нажежени до бяло. Беше ужасяващо и величествено.

- И все пак не беше достатъчно. Исках всичко да свърши още сега. Тази нощ.

- Някои неща не се случват толкова бързо, колкото искаш. - Бойл завъртя дланта й в ръката си, после се предаде и я допря до бузата си. - Това не означава, че няма да се случат.

- Вярно. И Брана е права. Когато претеглим всичко, наклонихме везните в наша полза. Как само прелетя през мъглата. Ти и Аластар сте моите герои.

Тъмната вещица

379

- Понеже знам колко високо цениш коня, се чувствам поласкан.

- Когато затворя очи, виждам ръцете ти. Виждам как горят.

- Ето, погледни ги сега. Виждаш ли? Същите са като преди.

Едри, загрубели. Скъпи за нея.

- Опасявах се, че няма да стигнем до теб. - Говореше бавно, подбираше внимателно думите си. - Не вярвах, че ще стигнем навреме, ако изобщо успеем, и че някога ще те видя отново. Нямах твоята вяра. Искам да знаеш, че сега я имам. Затова може да се каже, че ти също си моят герой.

За миг тя склони глава на рамото му.

- И мисля, че предвид всичко останало…

Тя отпи глътка уиски. ~^

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид всичко останало, както и факта, че сме приключили засега и все още не знаем какво ни чака по-нататък. Та като се вземе предвид това, както и останалото, мисля, че ще бъде най-добре да се ожениш за мен.

Тя свали чашата и се вторачи в него.

- Извинявай, какво каза?

- Знам какво каза, когато аз, хм, се държах като пълен глупак и после направих каквото поиска от мен, или поне се постарах. Но мисля, че вече е време да загърбим тази глупост и като вземем предвид всичко останало, ще се оженим и всичко ще остане зад гърба ни.

- Да се оженим. - Дали битката, раните, пламъците не бяха размътили мозъка й? - Наистина ли ще се оженим?

- Така е най-разумно. Двамата си подхождаме, сама го каза. И… и двамата обичаме конете.

- Да не забравяме конете.

- Важно е - измърмори той. - Ти ме обичаш. Каза го, а ти си жена, която е искрена в чувствата си.

- Вярно е.

380

Родът 0’Дуайър

- Значи, двамата си подхождаме и обичаме конете. Ти ме обичаш и аз изпитвам същото, затова просто ще се оженим.

Айона реши, че мозъкът й си е съвсем наред.

- Изпитваш същото?

- Господи.’ - Трябваше да се изправи за малко, да обиколи стаята. Отложи малко думите, като добави още торф в огъня. - Никога не съм го казвал на жена, освен на майка ми или на близки роднини. Не изричам лекомислено думите, сякаш са без значение.

Косата му, между кафява и червена, бе разрошена. Не беше го забелязала досега, осъзна тя. Нито кръвта по ризата му и решително стиснатата челюст, толкова упорита.

Но сега виждаше много ясно сериозността в очите му.

- Вярвам ти.

- Някои думи са по-значими от други и тази е една от тях.

- Коя точно дума?

- Любов. Знам какво е любовта, по дяволите, защото ти я пробуди в мен и ми я даде. И никога няма да съм същият отново. Никога няма да я изпитам към никоя друга.

- Нея.

- Обичам те, ясно ли е? - Изрече отсечено думите, сякаш чакаше да бъдат оспорени, и тя усети, че е запленена безусловно и безрезервно. - Казвам го съвсем ясно. — Веждите му се събраха в полунамръщено изражение и той вдигна ръце към тавана. - Обичам те. Аз… искам го. Искам всичко, което чувствам към теб, защото бих бил само наполовина жив без това. И искам да се оженя за теб, да живея с теб и да създадем семейство рано или късно. Но засега искам да престанеш да ме караш да се въртя в кръг и просто да кажеш, че си съгласна.

За миг тя остана загледана в него, защото искаше всичко, всеки дребен детайл, да остане запечатано завинаги в паметта й.

- Това е най-романтичното нещо, което ми се е случвало някога.

Тъмната вещица

- 381

- О, по дяволите. Искаш сладки приказки? Сигурно мога да изрецитирам малко Йейтс или нещо друго.

- Не, не, не. - Тя се разсмя и скочи на крака - чувстваше се по-силна и по-уверена, отколкото някога изобщо се бе чувствала. - Сериозно. Това е романтично за мен от теб. Само ако може да го кажеш още веднъж. Двете думички, думата, която значи повече от другите.

- Обичам те. Айона Шиън, обичам те. Дай ми отговор, за бога.

- Исках да ти кажа „да“ още щом отвори уста. Просто исках да чуя всичко. Отговорът ми беше „да“ още щом попита.

Той бавно примигна насреща й, после присви очи.

- Бил е „да“? Отговорът ти е „да“?

- Обичам те. Повече от всичко на света искам да се омъжа за теб.

- Да?

- Да.

- О, добре. Страхотно. Господи. - Той се втурна към нея и тя го срещна. - Господи, слава богу. Не знам още колко щях да издържа без теб.