После яхна Аластар, за да отиде до голямата конюшня - с Бойл върху гърба на Спъд до нея - и да поеме урока, който бе предвиден за края на работния й ден.

По това време на другия ден, мислеше си тя, щеше да е заета с последните приготовления. И щеше да направи следващите стъпки по пътя, начертан от съдбата.

- Ще спечелим битката - каза тя на Бойл.

- Самонадеяността е глупаво нещо.

- Не е самонадеяност - не точно. - Спомни си думите на Конър и усещането, което бяха споделили в кухнята сутринта. - Това е вяра, а вярата е нещо силно и позитивно.

- Не ми харесва да си на върха на копието в тази история.

- Не съм го планирала по този начин, но понеже се озовах точно там, сега той ще бъде самонадеян и глупав. Помисли за това.

- Мисля, както и за много други неща.

Стигнаха до конюшнята и той скочи от коня, после я изчака и тя да слезе.

- Искам да ти покажа нещо.

Тръгна навътре. Преди един от работниците да заговори, Бойл вдигна ръка, направи жест с вдигнат палец и го прати навън. После я поведе към стаята с такъмите, където миришеше на кожа и масло.

- Това е.

Тя проследи жеста му и тихичко измърка от удоволствие, когато забеляза лъскавото седло на поставката.

- Ново е, нали? - Приближи се до него и прокара длан по извивката му, по гладката черна кожа. - Красива изработка, а виж само как блестят стремената! Направено е на ръка, нали? Това е…

- Твое е.

- Какво? Мое ли?

- Направено е за теб специално и за Аластар. За двама

ви.

- Но…

- Ами, нямаше как да знам, че другите са решили да ти купим кола, затова го бях предвидил за рождения ти ден.

Ако й бе поднесъл пиратско ковчеже със злато и скъпоценности, нямаше да е по-слисана.

- Ти… направил си го за мен, за рождения ми ден?

Веждите му се сключиха и погледът му стана мрачен.

Тъмната вещица 353

23*

- Ездачка с твоите способности трябва да си има собствено седло, при това хубаво.

Тя не каза нищо и той вдигна седлото, обърна го.

- Виж, написано е твоето име.

Нежно погали с пръсти името си. Само Айона, помисли си тя. Само собственото й име и до него знакът на огъня

- името на Аластар, и келтският символ на триединството срещу него.

- Познавам един майстор - продължи Бойл, смутен от продължителното й мълчание. - Работи с кожа и… ами, да, стори ми се подходящо.

- Красиво е. Това е най-красивият подарък.

- Продала си своето.

- Да. - Тогава вдигна очи и само го погледна. - За да дойда тук.

- Затова… сега си имаш-нсЙГо. И ако ще правим нещо утре, редно е да бъдеш с него. Двамата с’Аластар трябва да сте с него. - Понечи отново да го обърне и остави върху стойката. Айона сложи длан върху ръката му.

- Не е просто едно ново седло. За мен е много повече.

- Надигна се на пръсти и леко погали с устни едната му буза, после другата, а след това лекичко докосна устните му. - Благодаря ти.

- Няма защо, честит рожден ден на патерици. Сега имам да свърша разни неща. Фин ще те наглежда, понеже ми каза, че двамата с Брана са приключили за днес.

- Добре. Благодаря ти, Бойл.

- Вече го каза.

Остави го да си тръгне. Трябваше да се приготви за урока. И да вземе важно решение.

Отиде при Фин, когато ученичката й си тръгна. Въздъхна тихичко.

- Днес не бях най-добрият треньор.

- Обзалагам се, че тя е на друго мнение. А дори и да си била малко разсеяна днес, имаш основателна причина.

354

Родът 0’ДуаОър

- Вероятно. - Погледна към апартамента над гаража.

- А вие с Брана?

- Направихме каквото бяхме решили, без излишни драми. Което си е постижение. Ще те върна до конюшните, ако искаш да си вземеш колата, после ще те изпратя до дома - за да сме спокойни всички.

- О, благодаря, но… искам да… трябва да го направя. Да говоря с Бойл. За нещо важно. Той ще ме изпрати до дома, мисля.

- Добре тогава. - Фин само се усмихна, вместо да даде воля на смеха, напиращ в гърдите му, и пое юздите на Аластар. - Аз ще се погрижа за този красавец тук.

- Не е нужно…

- Ще ми бъде приятно. И бих казал, че двамата с него също имаме да обсъдим някои неща.

- Ти си говориш с него, както и с другите коне. Както го правя аз.

- Да, вярно е.

- И със соколите - с твоя, с този на Конър, с другите. С Кател, кучето ни. Дори с Бъгс. С всички.

Фин леко сви рамене, половинчат жест, който бе едновременно стилен и леко тъжен.

- Всички са мои, но никой не е само за мен. Аз нямам водач, както ти си имаш. Нямам толкова силна връзка. Но двамата, хм, се разбираме. Хайде, върви сега, иди да кажеш каквото имаш за казване на Бойл.

- Утре…

- Ще грейнеш по-ярко, отколкото някога си блестяла.

- За миг хвана лицето й с длан, тупна лекичко с пръст брадичката й. - Вярвам в това. Иди да видиш Бойл. Ще бъда наблизо, ако ти потрябвам.

Тя направи две крачки, обърна се.

- Тя те обича.

Фин погали врата на коня.

- Знам.

- По-трудно е, нали, когато знаеш, че някой те обича, но не може да приеме любовта?

Тъмната вещица

355

- Така е. Най-трудното нещо на света.

Айона кимна и се отдалечи, после изкачи стъпалата към жилището на Бойл. Изпъна рамене, почука.

Когато той отвори вратата, усмивката бе на лицето й.

- Здравей. Може ли да поговорим за минутка?

- Разбира се. Случило ли се е нещо?

- Не. Може би. Зависи. Трябва да… - Затвори очи, протегна ръце встрани, с дланите навън.

Бойл забеляза леко сияние, долови съвсем лека промяна в светлината, във въздуха.

- Той ме наблюдава специално - поясни Айона. - И може да намери начин да чуе, да подслуша, дори да види, докато сме вътре. Не искам да чуе за какво ще си говорим.

- Добре. Хм, искащ ли чай? Или бира?

- Всъщност бих искала глътка уиски.

- Лесна работа. - Отиде до един шкаф и извади бутилка, както и две ниски чаши. - Заради утрешния ден.

- В известен смисъл. Говорех напълно сериозно сутринта. Вярвам, че ще спечелим. Трябва да спечелим, така е отсъдено. И знам какво е усещането да имаш кръв по ръцете си. Знам или вярвам, че доброто, светлината побеждава злото, мрака. Но не и без да плати за това. А понякога цената е твърде висока.

- Ако не се страхуваше в този момент, би била глупачка.

Тя пое предложената й чаша.

- Не съм глупачка - каза тя и изпи уискито на една глътка. - Не знаем какво ще се случи утре или каква ще се окаже цената. Мисля, че е важно тази нощ да вземем доброто, което имаме, светлината, която е в нас, и здраво да се вкопчим в тях. Искам да бъда с теб тази нощ.

Той внимателно направи крачка назад.

- Айона.

- Искам много, предвид молбата ми за точно обратното не толкова отдавна. Даде ми дума и я спази. Сега те моля да ми дадеш тази нощ. Искам да бъда докосвана, да бъда

356

Родът 0’Дуайър

прегръщана, да чувствам, преди да дойде утрешният ден. Имам нужда от теб тази нощ. Надявам се, че и ти се нуждаеш от мен.

- Никога не съм преставал да желая да те докосвам. - Остави уискито си настрани. - Никога не съм преставал да желая да бъда с теб.

- И двамата ще имаме тази нощ, независимо какво ще дойде после. Мисля, че ще бъдем по-силни след нея. Няма да е нарушаване на дадената дума, след като аз те моля да я престъпиш. Ще ме заведеш ли в леглото си? Ще ми позволиш ли да остана до сутринта?

Имаше толкова много неща, които искаше да каже, копнееше да й каже. Но дали щеше да му повярва, дори и с цялата грейнала вяра в нея, ако й ги кажеше точно тук и сега?

Думите можеха да почакат, каза си той, до утрото след най-дългия ден. Тогава и тя щеше да повярва в онова, което той бе разбрал.

Вместо да приказва, той просто се приближи до нея. Макар да усещаше ръцете си едри и тромави, нежно обхвана с тях лицето й, после сведе уста към нея.

Тя се притисна към него, прегърна го и устните й го опариха.

- Слава богу! Слава богу, че не ме отпрати. Аз…

- Замълчи - измърмори той и я целуна нежно, много нежно, сякаш докосваше току-що отворила се пъпка.

Имаха време чак до сутринта, каза си наум. Толкова дълги часове и само това отредено време. Щеше да постъпи както никога не бе предполагал. Щеше да се наслади на всяка минута и да я превърне в скъпоценен миг. Да й покаже по всякакъв начин, че тя е безценна за него.

- Ела с мен. - Хвана я за ръка и я поведе към спалнята. После отиде и дръпна щорите на прозорците. Стаята потъна в сенки и сумрак. - Само минутка - помоли той и я остави сама.

Имаше свещи. За спешни случаи, а не за романтична атмосфера, но свещта си е свещ, нали?

Тъмната вещица

357

Може и да не бе романтик по душа, но разбираше от романтика.

Изрови отнякъде три свещи, донесе ги и ги разположи в спалнята. Тогава се сети за кибрит. Потупа джобовете си.

- Само да намеря кибрит и ще…

Тя само протегна пръст и махна лекичко, при което свещите пламнаха.

- Или пък можем и така.

- Не съм сигурна какво точно правим, но леко ме притесняваш.

- Чудесно. - Отново се приближи до нея и прокара длани по ръцете й - от рамото до китката и обратно. - Нямам нищо против. Искам да усетя как потръпваш - прошепна той, разкопчавайки копчетата на ризата й. - Искам да се взирам в очите ти и да видя как не можеш да се сдържаш повече. Как независим» дали си притеснена, или не, искаш да продължавам да те докосвам.

- Искам. - Вдигна ръце и успя да разкопчае едно копче на ризата му, преди той да я спре.

- Искам да приемеш онова, което ще ти дам тази нощ. Просто го приеми и ме остави да ти давам. Липсваше ми тялото ти - продължи той и смъкна ризата от раменете й. - Усещането за кожата ти под дланите ми.