- Прав си за всичко. - Отдръпна се и се зае да подрежда закуската в чинията му. - Усещам го да дебне, а ти? Навърта се на границата на сънищата ми и се мъчи да влезе. Почти успява и част мен осъзнава, че аз му позволявам. А после чувам музиката на Брана и след миг вече е утро.

Айона извади и друга чиния, върху която подреди наполовина на количеството храна, което бе приготвила за Конър.

- Ще я оставя на топло във фурната за Брана.

Когато се обърна, Конър безмълвно я прегърна. Толкова му се удаваше да успокоява, помисли си Айона.

- Хайде, стига си се тревожила. Той никога не се е изправял срещу такива като нас тримата, нито пък тримата, които идват с нас.

- Отново си прав. Хайде да хапнем, после ще ида с колата до работа - ще мина по дългия път, за да се упражнявам.

- Ще стигнеш два пъти по-бързо, ако те изпратя дотам пеша.

- Вярно, но няма да се упражнявам в шофиране. - Нито щеше да има възможност да се отбие в хотела и да ги помоли да пуснат писмото й на следващия ден.

Държеше очите си широко отворени и нащрек за каквато и да е следа от мъгла, от черния вълк или каквото и да е, което би алармирало инстинкта или сетивата й. Стигна до замъка Ашфорд без инциденти или проблеми с колата. Всъщност смяташе, че се справя с минито, пътищата и

Тъмната вещица

347

шофирането отляво много добре - каквото и да говореше Мийра.

Също както вярваше, че се справя много добре с нервността, причинена от очакването и затишието.

Признаваше, че пулсът й се ускорява всеки път, когато погледне през прозорец на къщата, за да огледа гората, пътя или хълмовете, а и усещаше напрежение и лека болка в гърба и раменете всеки път, когато се подготвяше да поведе група през зелените сенки и гъстата гора.

Но продължаваше да гледа през прозореца, да води групи. И това бе важното, каза си Айона, когато спря пред конюшнята.

Тъй като бе пристигнала първа, отвори вратите и се обърна да включи лампите.

И видя в центъра на манежа да стои вълкът.

Вратите се затръшнаха зад гърба й, светлините угаснаха. В един ужасен миг на шок виждаше единствено три зловещи червени точки. Очите на вълка и камъка на силата му.

Те се превърнаха в размити линии, когато звярът се втурна напред.

Тя вдигна ръка нагоре - преграда, щит. Вълкът се блъсна в него с такава сила, че тя усети как земята потрепери. Също както усети и пукнатините, които се появиха в преградата й като в разбито стъкло.

Видя как сенчестата му фигура отново се приготвя за скок.

Чу цвиленето на конете, изпълнено със страх. И това предопредели действията й.

Когато вълкът атакува, тя свали щита и скочи вляво. Инерцията го понесе навън и звярът се блъсна във вратата със силата на артилерийски снаряд. Когато вратата се отвори, беше ред на Айона да атакува.

Хукна навън и този път вдигна щита зад себе си. Звярът нямаше да премине, нямаше да нарани конете. Застана стабилно, с леко разтворени крака и се приготви да се защитава, докато вълкът се извръщаше с лице към нея. Беше

348

Родът 0’Дуайър

готова, когато той се изправи на задни крака и се превърна в човек.

- Бърза си и хитра. - Също като в сънищата й, гласът му бе като студени ръце, които се плъзгаха по кожата й. И въпреки това усещането бе някак съблазнително. - Но си млада - на години и по сила.

- Достатъчно съм опитна и в двете.

Той й се усмихна. Нещо в духа й го отблъскваше, макар тялото й да го привличаше.

- Мога да те убия само с поглед.

- Досега не си успял.

- Смъртта ти не ми е нужна, Айона Светлата. Само ми дай онова, което толкова късно те е споходило и което Още е толкова младо и свежо в теб. - Тъмните му като безлунна нощ очи приковаваха нейните, докато се приближаваше все повече, омайвайки я с коприненонежния си глас. - Искам само силата, която ти не разбираш, и ще те пощадя. Ще пощадя всички ви.

Сърцето й препускаше - прекалено силно и бързо. Но силата й се пробуди ниско в корема и щеше да се надигне. Тя щеше да я накара да се надигне.

- Само толкова ли? Сериозно? О… не. - Тя чу крясъка на сокола над главата си и този път тя се усмихна. - Идват и другите.

- Заради теб ще загинат. Кръвта им ще опетни ръцете ти. Виж. Погледни. Разбери го.

Тя погледна към ръцете си и кръвта, която ги бе обагрила и капеше в локвичка на земята. Видът на кръвта, топлината я изпълниха със страх, който я прониза като остър нож дълбоко в корема, в сърцето.

Но когато вдигна очи, Кеван го нямаше. А Бойл яздеше като бесен върху Аластар по черния път.

- Добре съм - извика тя, но гласът й звучеше кухо, а коленете й се подкосяваха. - Всичко е наред.

Кучето се втурна и застана до нея, докато Бойл скачаше от гърба на Аластар.

- Какво стана?

Тъмната вещица

349

Когато понечи да хване ръцете й, тя инстинктивно ги дръпна назад. После видя, едновременно шокирана и облекчена, че са чисти.

- Той беше тук, но вече го няма. - Облегна се на коня, както за да го успокои, така и заради опората. Соколът кацна толкова леко и уверено върху седлото на Аластар, както би кацнал и върху клон на някое дърво. А Кател седеше тихо до краката й.

Всички са тук, помисли си тя. Конят, соколът, кучето.

И Бойл.

- Как се озова тук?

- Тъкмо бях оседлал Аластар, за да го доведа насам, когато той нададе боен рев и се втурна като стрела към оградата. Едва успях да скоча на гърба му, преди да я прескочи. Дай да те видя. - Той я сграбчи, завъртя я. - Не си ранена, нали? Сигурна ли си?. «-

- Не. Имам предвид, да, сигурна съм. Аластар ме чу.

- Сложи длан върху шията на коня. - Всички са ме чули

- прошепна тя, докато соколът се взираше в нея, а опашката на Кател тупна леко земята. А братовчедите й се появиха в камиона на Конър, който спря със свистене на гуми и вдигна пушилка от чакъл и пясък. - Те… - Спря насред думата, когато видя пикапа на Фин, както и на Мийра да пристигат с бясна скорост. - Всички са ме чули. Той не е могъл да го спре. Не е могъл да блокира ставащото.

- Какво, по дяволите, стана? - настоя да разбере Бойл.

- Ще ти кажа. На всички ще кажа - обърна се тя към групичката. - Но трябва да проверим как са конете. Не ги е наранил. Щях да знам иначе. Но са уплашени.

Тя поведе Аластар, изпитваше нужда да е близо до нея, когато се върне вътре в конюшнята.

Щяха да пречистят манежа, мислено си отбеляза тя. Брана щеше да се погрижи.

Успокои конете един по един и така успокои и себе си. Когато работниците се появиха и се заеха с ежедневните си задачи, тя отиде при останалите, събрани в малкия офис на Бойл, и разказа случилото се.

350

Родът 0’Дуайър

- Има някаква сексуалност на много първично ниво - добави тя. - Използва я като оръжие. Силна е и те притегля. Но по-важното е, че този път беше по-силен. Може би някак е успял да събере сили. Не знам отговора, но знам, че когато се блъсна в щита, го пропука. Нямаше да го задържи.

- Затова си го премахнала и си го запратила право през вратата. Хитро - отбеляза Фин.

- И той така каза. Точно преди да ми обещае да пощади всички ни, ако му дам силата си.

- Той е лъжец - напомни й Брана.

- Знам. Знам. Но кръвта по ръцете ми. - Борейки се с нов пристъп на паника, тя стисна здраво длани. - Изглеж; даше съвсем истинска и усещах, че е вашата. Той знае, че все още съм слабото звено във веригата.

- Той греши, както и ти, ако вярваш в това. - Поради липсата на пространство Бойл не можеше да крачи напред-назад, за да излее гнева си, затова само стисна юмруци в джобовете си. - В теб няма никаква слабост.

- Искаше да ме изплаши и да ме изкуши. Успя и в двете.

- И какво направи ти?

Тя кимна.

- Иска ми се да вярвам, че бих продължила да му устоявам, даже и ако всички вие не бяхте се появили толкова бързо. Но въпросът е, че все още съм неговата мишена. Смята, че ако вземе моята сила, ще успее да вземе и останалото.

- Ще използваме точно това. Ще го използваме - повтори Фин, преди Бойл да възрази. - Съвсем лека промяна в плана и той ще реши, че тя е уязвима, ще сметне, че е точното време и място да я нападне и да приключи с нея.

- Не е толкова просто - подхвана Брана.

- Откога малко усложнения са пречка за теб?

- По-опасно е - добави Конър.

- Щом сме се захванали, да го направим. - Мийра сви рамене. - Днешната случка само показва, че Айона дори

Тъмната бещица

351

не може да дойде на работа в безопасност. Защо да живее по този начин? Или пък който и да е от нас?

- Следващия път може да нарани конете - обади се Айона. - За да ме нарани и разсее. Няма да го допусна. Не бих могла да го преживея. Какви са леките промени?

- Мисли да те пратим сама утре до руините.

Айона се загледа в Бойл и видя гнева в очите му.

- Аз ще съм примамка. Но такава, която знае какво става и има сила. И много здрав кръг.

Преди Бойл да изругае гласно, Брана постави длан върху ръката му.

- Тя никога не е сама и няма да остане сама. Имаш думата ми, както и на всички тук.

Разтри леко ръката му, после се замисли.

- Може да се направи. Мисля, че може да се получи добре. -‘

- Ще поработиш ли с мен върху това днес?

Брана погледна Фин и отново поведе вътрешната си борба.

- Ще го направя заради Айона. Заради кръга.

- Да започваме. Не оставай сама - добави Фин и погали с пръст бузата на Айона. - В този ден стой близо до другите, ще го направиш ли, малка сестричке?

- Дадено.

Бойл я замени с друг водач за предвидените разходки за деня - което никак не й хареса - и я натовари със задачи в конюшнята.

Трябваше да чисти, сресва, да храни конете, да поправя такъми и да лъска ботуши.

И денят се точеше бавно.