- Естествено, че излъчваш. Предполагам, че никой влюбен не може да се контролира. Но доста идва и от негова страна. - Мийра вдигна ръце при мисълта колко много от хората, на които държеше, отказваха да се пресегнат и да вземат онова, което най-силно желаеха. - Айона, той ти донесе цветя, а си мисля, че единствената жена, на която е носил букет някога, сигурно е майка му или баба му. Защо иначе в малкия хладилник ще има заредени от любимите ти напитки?

- Сега, като го споменаваш…

- Кой, мислиш, се е погрижил за това? А кой ти донесе сандвич тост вчера, когато не можа да излезеш за обяд?

- Би направил същото за всеки друг.

Мийра само вдигна очи към небето.

- Направи го за теб. А нима не го чух със собствените си уши да ти казва онзи ден, че синият пуловер, с който беше предната вечер в бара, много ти отивал? А кой се погрижи да седнеш далеч от течението, което ставаше през отворената врата, докато бяхме там?

- Аз… не съм забелязала.

- Защото се стараеш да не забелязваш. Влагаш всичко от себе си в работата, в тренировките, за да не ти остава

Тъмната вещица

- 329

време и енергия да мислиш за него, защото ти е тежко. Но в същото време оставаш сляпа за прекрасния факт, че този мъж е луд от любов по теб. Ухажва те.

- Не е така. - Сърцето, което толкова старателно се мъчеше да укроти, сега подскочи леко. - Наистина ли?

- Обърни внимание - посъветва я Мийра. - А сега ме нападни, сякаш се бием наистина. - Извади меча си. - И си заслужи бирата.

Постара се да обърне внимание, поне малко, на следващия ден. Знаеше, че има лошия навик да оставя надеждата й да надмогва всичко останало. Цялата логика, разумни доводи и инстинкт за самосъхранение можеха - и обикновено така ставаше - да станат на пух и прах под ярката звезда на надеждата.

Не и този път, напомни си предупредително тя. Беше заложила прекалено много. Но можеше да обърне внимание мъничко, стига да имаше какво да забележи.

Той й доведе Аластар, а това нямаше как да не забележи. Бойл го яздеше, вместо да го докара в ремаркето на камиона, което Аластар ненавиждаше.

- Реших, че може да искаш да си с него днес, понеже имаш три туристически разходки в графика.

- Винаги го искам. - Обхвана с длани лицето на коня и потърка буза в неговата. Хвърли кос поглед към Бойл. - Благодаря, че си се сетил.

- Е, няма защо, а и той бездруго има нужда от раздвижване. Решил съм да сменя два от конете за утре, така че аз ще яздя Цезар до голямата конюшня, ако ти искаш да върнеш Аластар обратно там. После ще те закарам с колата до къщи, ако те устройва.

- Звучи ми добре.

В тона му нямаше нищо друго освен приятелски нотки, както се бяха разбрали, помисли си тя. И все пак…

- Ще го заведа до заграждението, докато дойде първата групата.

330

Родът О’Дуа0ър

Пое юздите на коня и размърда рамене, като разсеяно потърка натъртеното си дясно рамо.

- Боли ли те?

- Какво? Не. Само леко. От тренировките с меча - поясни тя, което си бе чиста хвалба, предвид уменията й. - Мийра е истински звяр.

- Да, бива си я. Защо не си направила нещо за рамото

си? Ти или Конър?

- Защото ми напомня да не свалям гарда си.

Поведе коня, твърдо решена да не поглежда назад. Но

усещаше неговия поглед върху гърба си. А нима това не бе достатъчно любопитно, за да си позволи поне мъничка искрица надежда?

Бойл никак не пестеше задачите, с които я товареше. В резултат на това постоянно беше заета - тялом и духом - до средата на следобеда, когато той отново я изненада, като й донесе бутилка кока-кола, каквато тя предпочиташе.

- Благодаря.

- Стори ми се, че трябва да пийнеш нещо, понеже гърлото ти трябва да е пресъхнало след толкова викане на напътствия с ученичката ти на манежа.

- Много е малка. - Благодарна за напитката, Айона отпи голяма глътка. - И много й харесва идеята за ездата. Просто не полага достатъчно усилия да се научи как се прави. Май повече й харесват костюмите за езда, които носи, и колко добре изглежда върху коня.

- Родителите й май се развеждат.

- О, това е лошо. Тя е само на осем.

- Явно се е очаквало от известно време, поне така чух. И изглежда, начинът им да компенсират това, е да разглезят нея и брат й. На нея купуват скъпи ботуши и панталони за езда, а на него - видеоигри и спортни якета.

- Няма полза.

- Вероятно не. Питах се дали имаш минутка да погледнеш нашия Спъд. Днес няма особен апетит. Мислех си, преди да извикам ветеринаря, дали да не видиш какво му е.

Тъмната вещица

331

- Веднага отивам. Не съм работила с него днес - каза тя, докато забързано излизаше от манежа. - Едва-едва го зърнах сутринта.

Мина покрай отделенията редом с Бойл и спря пред това на Спъд.

Конят само я изгледа тъжно, докато пристъпваше неспокойно от крак на крак.

- Май не се чувстваш много добре днес, а? - заговори му тя, докато отваряше вратата на отделението. - Дай да те видя.

В отговор той ритна към корема си.

- Там ли те боли? - Внимателно и много нежно тя прокара длани по тялото му, слезе надолу по корема.

Затвори очи, укроти мислите си и отвори съзнанието си, за да може да види и да почувства.

- Не са колики, което е добр§, Не е и язва. Но е неприятно, нали, скъпи? И не можеш да правиш онова, което най-много обичаш. Да ядеш.

- Не можах да го изкуша дори с картоф - любимата му храна.

- Не се поти - продължи тя. - Търкаля ли се по пода?

- Не. Просто едва докосна храната си.

- Лошо храносмилане. - За което, хрумна й сега, Бойл сигурно и сам се беше сетил.

Но сега се бяха озовали тук, двамата заедно, в отделението на коня, близо един до друг, случайно докосващи ръцете си, докато галеха коня.

- Мисля, че мога да се погрижа за него, стига да ми имаш доверие.

- Имам ти, а което по-важно, той ти вярва. Никак не. обича ветеринаря. А щом е проблем с храносмилането, значи, можем да го сложим на диета. Но той и това не харесва особено.

- Да видим дали можем да избегнем това. Ще подържиш ли главата му?

Бойл се премести, за да го хване, докато тя се наведе и плъзна ръце под и около корема на Спъд.

332

Родьт 0’Дуайър

- Боли - тихичко заговори тя. - Трудно ти е да проумееш болката. Ял си прекалено бързо, това е всичко. Забави малко темпото и повече се наслаждавай на храната. Тихо сега, спокойно.

Стомахът ir започна да пари, когато изтегли неговата болка, но усети как Спъд се успокоява под ръцете й. Чу облекченото му изпръхтяване.

- Вече си по-добре, чудесно. И се обзалагам, че вече почваш да си мислиш за ядене.

Изправи се и видя Бойл да се взира в нея.

- Цялата засилваш - каза й той. - Омайващо е.

- Странно е, защото сега съм толкова спокойна, когато го правя. А и с малки заклинания като това сега не се налага веднага да хапна нещо. Не е зле да прибавим от онази хомеопатична отвара в храната му за всеки случай.

- Разбира се, благодаря ти. Той ни е любимец тук, както знаеш. - Продължаваше да стои до главата на Спъд и да препречва пътя й към вратата. - Е, как си, добре ли си, Айона?

- Да. Добре съм. А ти?

- Ами, добре съм. Доста съм зает напролет.

- А после идва и лято.

- Идва лято. Ще се съберем след два дни, за да поговорим за това. Питах се дали няма нещо, което мога да направя за теб междувременно? Ако искаш да си вземеш почивен ден, за да… правиш каквото там вършиш у дома, да отделиш повече време на занаята си.

- Работата тук ми помага да си подредя мислите. Да балансирам нещата. Рутината на задълженията ми тук и съзнанието, че искам същото да продължи и когато другото приключи.

- Ако ти е нужно свободно време, само ми кажи.

- Добре.

- Бих могъл да те почерпя една бира за ветеринарната услуга - по приятелски… - добави той - след края на работния ден, ако искаш.

Тъмната вещица

333

Той би предложил същото и на всеки друг, напомни си тя. Но…

- Бих искала, но Брана ще ме чака. И тя е строга като Мийра. Не ни остава много време до слънцестоенето.

- Не, не ни остава много време. Това ти тежи.

- Тежи ми, че не съм сигурна какво ще е нужно да направя, какво се очаква от мен. И Брана и Конър категорично забраниха дори да си мисля да ида до руините на колибата преди слънцестоенето. Явно смятат, че ще мога да извлека повече сила от нея първия път, когато я видя, и това може да ни е от полза.

- Ще ми кажеш, ако… ако имаш сънища или други срещи с него, нали?

- Спокойно е. Това също ме притеснява. Наблюдава ни, усещам го. Но не прекалено отблизо. - Тя потрепери, разтри ръце. -‘

- Не исках да те разстройвам с приказки за него.

- Не е от говоренето. А от чакането.

- Чакането - повтори той и бавно кимна. - Никак не е лесно. Айона, искам да… - Мик му махна за поздрав и дойде към тях с шумно тропане на ботушите си.

- Ето те къде си. Исках да питам дали… - Мик премести поглед от Бойл към Айона и лицето му пламна. - Извинявам се. Прекъснах ви.

- Не, няма нищо. - Бойл пристъпи неловко, обърна се. - Тъкмо свършихме със Спъд.

- Ще му определя доза за храната и ще я отбележа в картона му - предложи Айона.

- Благодаря ти.

Останала сама, Айона се облегна на коня.

- Подхваща разговор - осъзна тя. - Никога не го прави, но вече е започнал, откакто… И ми купи кока-кола. - Излезе и взе бутилката, която бе оставила пред вратата на отделението, отпи голяма глътка. - По дяволите, Спъд, изглежда, наистина съм ухажвана. И нямам никаква представа как да реагирам. Никой досега не се е опитвал да ме ухажва сериозно.

334

Родът О’Дуа0ър

Въздъхна и се загледа в бутилката в ръката си, замислена какво ли означаваше фактът, че сърцето й толкова лесно се трогва от някаква си бутилка безалкохолна напитка.