- Грешиш в това за връзката или че нещо в теб е причината. Толкова е лесно човек да те обикне - като лят-но утро. Ако не бяхме братовчеди, сам бих се оженил за теб.

Това я разсмя и трогна. Отправи му зноен поглед изпод миглите си.

- Далечни братовчеди.

- Но все пак братовчеди. - Той метна ръка през раменете й. - И всичко е прекалено чудато и оплетено.

- Много жалко, защото си красавец.

- Същото важи и за теб.

Отвори вратата на ателието и престорено ентусиазирано размаха ръка, за да я покани вътре. После подуши въздуха.

304

Родът 0’Дуайър

- Джинджифилови бисквитки - прекрасно посрещане у дома.

- Вземи си и пийни чай, защото ни чака работа.

Застанала до плота, Брана сипваше бял течен восък в

прозрачен буркан, в който вече бе закрепен дълъг бял фитил. Айона се зачуди как Конър изобщо надушва джинджифила през лятното ухание на хортензия.

- Е, как мина денят? - попита Брана, докато вдигаше внимателно съда с восък и минаваше към следващия буркан.

- Първият ден мина и не беше чак толкова зле.

- Мисли си, че е трудно да я обича човек. - Конър говореше с пълна уста.

- Глупости.

- Не съм казала така, не го мисля. Имах предвид… няма значение. - Грабна една бисквитка и за себе си. - Имаш ли нужда от помощ за тези?

- Почти съм готова, но можеш да ми помогнеш с етикетите и подрязването на фитилите после. Направих няколко дузини, понеже сме ги привършили, а туристите винаги са повече през пролетта, отколкото през зимата. Изпий си чая. Днес ще работим двойно повече, за да наваксаме пропуснатата вечер снощи.

- Готова съм.

- Намислила е да изучи астралната проекция - вметна Конър.

- Така ли било? - Брана стисна устни и изгледа Айона. - Не бях предвидила това, но защо пък не? И това е полезно умение.

След като напълни и последния буркан, тя ги остави да изстиват на етажерката, свали бялата кухненска престилка, която си бе сложила, за да предпази огненочервения си пуловер от капки и петна.

- Не е съвсем същото като активното сънуване, което си правила, но не е и толкова различно. Упражнява ли напоследък медитация?

Тъмната Вещица • 305

20*

Айона сви устни.

- Вероятно не колкото е нужно. Умът ми все блуждае някъде.

- Тренирането на ума е част от занаята. Тренирането, укротяването и както казах, фокусирането. Ела, донеси си чая до огъня. Трябва да си спокойна и тялом, и духом.

Айона се подчини, а Кател се пробуди от дрямката си и сложи лапа върху крака й за поздрав.

- Само гледай огъня, пий си чая. Наслади се на вкуса му, на бисквитката. Кротко вдишване. Вдишай, задръж, издишай, задръж. Можеш да усетиш миризмата на торфа в огъня, свещите, които преди малко сипах в бурканчета, билките, които са провесени да се сушат.

- Особено розмарина.

- Той определено ми е любим. Можеш да чуеш вдишването и издишването си, лекота тупване по пода от опашката на Кател, припукването на огъня и моя глас. Успокояващо е, всичко е толкова успокояващо. Докосването на ръката ми и лапата на Кател. Всичко е спокойно, затова можеш да се унесеш леко, да полетиш за миг. Тихо и спокойно.

- Но аз…

- Довери ми се. Аз ще съм до теб този първи път, ще те водя първия път. Виж къде искаш да идеш най-много на света, виж го в огъня, виж го в ума си.

- Кухнята на баба - мигновено осъзна Айона. - Липсва ми. Тя винаги ме е обичала и е вярвала безрезервно в мен. Единствено тя го е правила толкова дълго време. Аз съм това, което съм, заради баба.

Брана погледна към Конър, който дойде и седна от другата страна на Айона.

- Дълго пътуване за първи път - промърмори тя.

- Сърцето й я води там.

- И ние ще я водим. Виждаш ли я, кухнята на баба ти, в огъня, в ума си?

- Като твоята е. Имам предвид като усещане, иначе не изглежда така. По-малка е, няма огнище. Виждам стените

306

Родът 0’Дуайър

с цвят на зряла праскова и шкафчетата, които са тъмни, тъмнокафяви. Има стара правоъгълна дървена маса. Когато седнех там, можех да й кажа всичко. Каза ми каква съм, разказа ми за първата тъмна вещица, докато седяхме на тази маса и пиехме чай с курабийки - бисквити. Както сега. На перваза на прозореца има саксии с билки, а на масата стои синьозелената глинена купа, която й подарих за рождения ден преди много години. В нея имаше червени ябълки в деня, когато ми разказа всичко, не само отделни късчета, а цялата история. Лъскави червени ябълки в синьозелената купа. Очите й са като моите - същият цвят, същата форма. И когато ме гледат, вярвам.

- Фокусирай се върху купата, цветовете и формата й. Освободи се и се отдай на желанието да идеш там, където искаш. Дишай бавно, укроти ума си, съсредоточи се спокойно. Вдигни се. Понеси се. Полети.

Тя се вдигна и се понесе сякаш в безтегловност. Въздухът, светлината пулсираха в синьо — бавно, успокояващо. И когато усети първото надигане на силата в нея, тя полетя.

Бързо, свободно, понесе се над зелените хълмове, замъглени в нежно синьо, над водата - синя под синевата.

Гласът на Брана прозвуча в главата й:,Дишай. Не губи фокус“.

- Невероятно е! Толкова красиво. - Протегна ръце настрани и се разсмя в изблик на чиста радост.

„Задръж сега. Кухнята на Нан. Виж я.“

Тя я видя в мислите си, а после просто се озова там. Стоеше до старата дървена маса със синьозелената купа. Днес в нея имаше зелени и жълти лимони, помисли си Айона, леко замаяна.

Появи се и Нан, прекрачи прага на задната врата, събу градинарските си ботуши и свали от главата си широкопола сламена шапка.

Дребничка и с деликатни черти, каквато беше и внучката й. Спретната и красива в джинси и леко яке. Косата

Тъмната вещица

307

й, боядисана в мек нюанс на златисточервеното, бе оформена в стилно каре около лицето й. Лек, дискретен грим. Нан никога не би излязла в градината, преди да се погрижи за външния си вид.

Тъкмо се запъти към хладилника, но спря. После се обърна много бавно.

Ръката й се вдигна към сърцето й и с широко разтворени очи тя възкликна тихичко:

- Айона! Ти си тук. О, о, Брана и Конър също. О, виж се само, бебчето ми. Колко много си научила вече.

- Можеш да ме видиш!

- Естествено, че те виждам, нали стоиш пред мен? Колко си хубава. Седнете, сядайте и тримата и ми разкажете всичко.

- Можем ли да седнем? - зачуди се Айона.

- В тази стая има достатъчно енергия, че да освети петдесет километра околовръст. - Брана си взе стол и седна. - Разбира се, че можем да седнем.

Айона извика тихичко и се втурна да сграбчи Нан в прегръдка.

- Мога да те пипна. Да те усетя. Липсваше ми.

- Този път не можем да останем дълго, братовчедке. - Брана им се усмихна. - Доста далечно разстояние е за първия й път.

- Първи ли? - Нан се засмя и в погледа й блесна удивление, преди отново да прегърне внучката си. - О, тогава няма да е дълго. Но достатъчно, за да кажа колко съм горда и щастлива.

- Ще дойдеш ли? Каза ми, че ще дойдеш в Ирландия.

- И ще го направя, когато дойде време. Ще разбера. Ти си щастлива, но… има и нещо не особено радостно.

- Имаше… леко недоразумение - поясни Конър. - С Бойл.

- О, ясно. Съжалявам, защото и аз самата съм привързана към него. Ако връзката ви е силна, всичко ще се оправи.

308

Родът О’Дуа0ър

- Той не ми вярва. Няма значение.

- Разбира се, че има.

- Имам предвид точно в този миг. Искам да знам ти как

си.

- В чудесна форма, както виждаш. Днес посадих теменужките, защото те могат да издържат на хладния въздух, а тази пролет е прохладна. И малко зеле, разбира се, както и разни други неща. Ти си добър учител за нея, Брана, както ми каза. И ти, и Конър.

- Тя е добра ученичка. И имаме нужда от нея. - Брана се пресегна и улови ръката на Нан. - Искам да ти кажа, че беше права да я изпратиш, да й дадеш амулета. Благодарна съм ти.

- Няма нужда. Длъжни сме да го направим. В кръвта ни е.

- Така и ще бъде сторено. Той е по-силен сега, когато тримата сме заедно, но ние сме още по-силни. Съжалявам, че не можем да поседим повече. - Брана се изправи. - Но тя едва започва да овладява това умение.

- Дори и само миг е истинска наслада. Пази се, момичето ми. И остави сърцето и ума си отворени, Айона. Тогава идват най-хубавите неща.

- Ще го запомня. - Тя целуна баба си по бузата, прегърна я силно. - Ще дойда пак, ако мога. - Импулсивно грабна един лимон от купата. Усети грапавата му кора в дланта си, а когато го вдигна към лицето си, вдъхна аромата му. - Знам, че е глупаво, но мога ли да го взема с мен? Възможно ли е?

- Да видим. - Брана я хвана за ръка, а след като Айона пъхна лимона в джоба си, Конър я хвана за другата.

- Липсваш ни в родината, братовчедке Мери Кейт - каза й Конър.

- И вие ми липсвате. Някой ден ще ме заведеш на разходка със сокол, нали Конър?

- За мен ще е удоволствие.

- Кажи на майка си и на нейната майка, когато ги видиш, че с нетърпение чакам да си поприказваме на живо с тях.

Тъмната вещица

309

- Ела в „Тъмната вещица“ - покани я Брана. - Ще те чака горящо огнище и топъл чайник.

- Ще се възползвам от поканата, благодаря. Любовта ми ще ви следва навсякъде, както и всичките ми надежди.

- Довиждане, Нан. Обичам те.

И отново се издигна, понесе се. Литна.

310

Родът 0’Дуайър

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Чувстваше се страхотно, но въпреки това Брана настоя да изпие отварата.

- Беше ти за първи път. Най-добре е да укрепиш силите си сега.

- Може ли пак да го направя?

Брана повдигна вежди, докато Конър само си взе още бисквитки.

- Сега ли?

- Не, нямам предвид веднага. Искам да кажа мога ли аз да го направя? Способна ли съм? Самичка?