Махмурлукът полека се разсейваше като дъждовни капки, плъзгащи се по прозореца - сякаш някаква мекота

298

Родът 0’Дуайър

бавно изчезваше и Айона се почувства отпочинала и свежа.

- Можеш да направиш цяло състояние, като продаваш само тази отвара - каза тя на Брана, докато си обличаше якето. - Истищско чудо е.

- Не е точно така, а и трупането на богатство не е толкова хубаво нещо, колкото се смята. Ще работим заедно довечера, братовчедке, двойно повече, за да наваксаме за снощи.

- Ще бъда готова. Знам, че не обичаш много прегръдките - добави тя, докато притискаше за миг Брана. - Но аз ги обичам. - Тя излезе навън с Мийра. - Подозирам, че Кеван не е харесал музиката ни.

- Надявам се, че още звъни в главата му. Ще поговорим после - обърна се към Брана, после тръгна към пикапа си. - Не ми е приятно да го кажа - продължи тя, щом Айона седна до нея, - но не бъди прекалено сурова с него. О, несъмнено си го е заслужил глупакът му с глупак, но мъжете понякога са толкова непохватни.

- Не искам да съм сурова с него. Само искам да загърбим случилото се.

- Тогава го направи.

Той не я очакваше да се появи на работа и му тежеше, че не би могъл да я вини за това. Преди да се захване със сутрешното почистване и хранене, поене на животните и даването на лекарства, той се приведе над седмичния график. Осъзна, че в сравнително кратък срок е поверил на Айона толкова много задачи, ученици и задължения, че щяха да са му нужни сериозни размествания и замени, за да компенсира липсата й.

Адски досадна история, а и като се замисли човек логично, нямаше причина тя толкова да се афектира, че да захвърли работата си по дяволите заедно с останалото.

Само ако можеше да поговори разумно с нея, със сигурност щеше и самият той да си върне благоразположението й.

Тъмната вещица

299

Ако жените приличаха повече на мъжете, животът несъмнено би бил много по-лесен.

Продължи да се ядосва, пренареди графика със задачите, намръщено размести часовете на учениците. Тъкмо бе станал от мястото си и вадеше телефона от джоба си, за да почне да се обажда на когото е нужно, когато чу пристигането на пикапа на Мийра. Нейният двигател мъркаше като ягуар, вместо задавеното хъркане на стар лъв с бронхит, както звучеше моторът на Мик.

Излезе навън с намерението да й прехвърли задачата с телефонните обаждания, както и да разбере нещичко, съвсем заобиколно, разбира се, за Айона, след като знаеше, че е останала да преспи у Брана.

И остана слисан, когато Айона скочи от мястото до шофьора, облечена за работа.

- Добро утро - поздрави гр цресилено ведро Мийра и мина решително покрай него, за да влезе в конюшнята.

Той започна с:

- Хм…

- Тук съм, за да работя - прекъсна го Айона със студен тон, който не я бе чул да използва досега, спирайки на крачка разстояние от него. - И само толкова. Имам нужда от тази работа, обичам я и съм добра в нея. Ако възнамеряваш да ме уволниш…

- Да те уволня ли? - Шокиран и отново изваден от равновесие, той само я изгледа слисано. - Естествено, че нямам намерение да те уволня. Защо…

- Добре. Значи, това е всичко.

- Почакай малко, трябва да поговорим за…

- Не трябва. - Отново го прекъсна със същия тон - студен и пренебрежителен. - Знам какво чувстваш и мислиш и до известна степен те разбирам. Имаш право да чувстваш това, което чувстваш, а аз сама съм отговорна за собствените си чувства. Затова отношенията ни ще са само служебни, Бойл, и ти трябва да уважиш това.

Обърна му гръб и тръгна към конюшнята. Можеше да я спре, просто да я вдигне на ръце и да я отнесе някъде,

300

Родьт 0’Дуайър

където да останат сами и да обсъдят всичко от начало до край. За миг бе готов да постъпи точно така, после я остави да го подмине.

Пъхна ръце в джобовете си, остана навън в хладното утро и мислено се прокле, че не е взел цветя.

Опита по нейния начин. Тъй като той бе оплескал нещата, беше длъжен да й даде време и свобода, както бе пожелала.

Тя се зае със задълженията си, но съвсем не ги вършеше сковано и стриктно, както бе очаквал. О, напротив, приказваше си охотно с Мийра, Мик и останалите, смееше се с тях, разпитваше ги за едно или друго. Но с него не разменяше и една-едничка дума, ако не бе абсолютно неизбежно.

Успяваше да се държи едновременно приветливо и

дистанцирано.

Вбесяваше го, но когато ядът му отминеше, го налягаха

угризения.

- Подлудяваш го. - Мийра наблюдаваше как Айона оседлава Спъд за разходка с клиенти.

- Само си върша работата и оставям настрани личните

отношения.

- И точно това го влудява. Понеже е мъж, още повече нашият Бойл, би казал, че логичното в такава ситуация е да се отдели работата от личните чувства, но понеже ти постъпваш точно така, не може да си намери място. Чуди се дали да скочи, или да се свие на топка.

- Явно посланието ми е ясно. - След като затегна стремената, Айона си сложи каската на главата. - Това е важното. Но не мога да кажа, че съжалявам, задето страда.

Поведе групата клиенти - двама възрастни и две тийн-ейджърки от Америка, които се възползваха от пролетната си ваканция - като ги остави да си приказват помежду си. Но хвърли поглед през рамо и нямаше как да отрече задоволството си, когато забеляза Бойл да я наблюдава как се отдалечава.

Тъмната бещица

301

Когато завиха към гората, тя погали с пръсти амулета, който носеше, после докосна леко и джоба, в който бе сложила защитен амулет, направен от нея сутринта.

Не се страхуваше от гората, каза си тя. Не се страхуваше от онова, което предстоеше. И не се страхуваше да изживее живота си сама, ако такава бе съдбата й.

Усмихна се професионално приветливо, завъртя се на седлото и погледна към семейството.

- Е, харесва ли Ви ваканцията засега?

Денят минава бързо, когато имаш много работа, за което тя бе благодарна. Съзнанието, че постъпва точно така, както бе длъжна, не облекчаваше задачата й. Искаше й се да се усмихне на Бойл и да види в отговор неговата усмивка. Искаше да има право да го докосва - ръка в ръка, допир до рамото - и да знае, че той-също знае, че има такова право.

Искаше й се отношенията им отново да са непринудени. Дори и ако не можеха да са любовници, дори и ако се налагаше да намери начин да затули светлината на любовта си към него, тя все пак искаше да е част от живота й.

Нуждаеше се от него, поправи се тя, докато почистваше голямата конюшня след урока си със Сара. Докато Кеван не бъде унищожен, докато започнатото толкова отдавна от Сърха не бъде довършено, всички те се нуждаеха един от друг.

Онова, срещу което бяха изправени, бе много по-важно от наранено сърце и засегната гордост.

Щяха да намерят начин. Щом Брана и Фин можеха да работят заедно, тя определено щеше да се разбере с Бойл. Сигурно щеше да отнеме известно време да намерят верния път, да изгладят неравностите, а и непременно трябваше да поговорят, призна си тя.

Но не още. Прекалено болезнено беше.

Прегърна Аластар през врата и се зарадва, когато той я бутна с муцуна.

302

Родьт 0’Дуайър

- Имам теб, нали така? Моят водач, приятел и партньор. Имам си семейство и близки, които ме обичат и разбират. Имам и дом, мястото, където принадлежа. Всичко това е много повече, отколкото някога съм имала.

Дръпна raajga назад и целуна коня по носа.

- Затова няма да се оплаквам, няма да се самосъжаля-

вам. Ще се видим утре.

Излезе навън и забеляза, че отлично е преценила момента, когато зърна Конър да върви към конюшнята, подсвирквайки си весело.

Идеалната ирландска картинка, помисли си тя, красив и строен мъж с върлинесто тяло и лице на паднал ангел, напъхал ръце в джобовете на грубия си работен панталон-, крачещ по кафява пътека, на фона на тучнозелената гора

зад гърба му.

- Приключи ли за днес? - подвикна той.

- Тъкмо свърших. А ти?

- Готов съм да придружа красивата си братовчедка до дома и да видя дали нашата Брана е опекла нови бисквитки днес. Отворил ми се е апетит, а и тъй като според Брана ще работим тази вечер, явно ще си ги заслужа.

- Готова съм за магия. - Тя разкърши пръсти. - И да науча нещо ново.

- Нещо ново, така ли?

- Астрална проекция. Правя го в сънищата си - дали сама, или под влиянието на Кеван, не съм сигурна. Но нямам контрол над него. Искам да го имам.

- Добър избор на атака. И така… как мина с Бойл днес?

- Може би малко неловко и напрегнато на моменти, но го преживяхме някак. Би трябвало да е по-лесно нататък.

- Той се чувства адски зле от цялата история.

Нямаше да си позволи да злорадства, може би само

мъничко. И нямаше да го съжалява или поне щеше да го

пренебрегне засега.

- Той чувства каквото чувства и затова сме тук сега. Твой приятел е. - Тя стисна леко ръката на Конър. - Съжа

Тъмната беицица

303

лява, че ме е наранил. Ти му съчувстваш, защото той се чувства зле. Всички трябва просто да го преодолеем и да не забравяме какво ни чака.

- Можеш ли да го направиш?

- И преди съм имала сърдечни разочарования. - Каза го небрежно, налагаше се, понеже бе засегната толкова дълбоко. - Мисля, че на някои от нас просто не им е писано да се свържат по този начин.

- Не е вярно. - Той улови дланта й и я стисна окуражително. - Изобщо не вярваш в това.

- Мисля - по-внимателно подхвана тя, - че в мен има нещо, което пречи на другите да установят дълбока интим-на връзка с мен.

- Пълни глупости - прекъсна я той, но тя поклати глава.

- За собствените ми родите^ беше трудно. В тях ли е причината, или в мен? Кой знае, но ако те не могат, а преди Бойл не е имало друг, с когото да съм искала от цялото си сърце да установим такава връзка, и него не мога да го виня. Ако аз съм виновна, трябва да поработя върху себе си. И го правя. Аз съм класически пример на творение в развитие.