- О, по дяволите, аз също не съм попадала на точно такъв секс от доста време.

- Свърши вече. - Айона махна с ръка във въздуха. - Време е за здравословна доза цинизъм, защото любовта не струва. На кого му е нужна изобщо, щом си има пица и сладолед, и приятелки, както и много, много вино?

- Винаги съм смятала, че тя е глазурата.

При тези думи Айона вирна пръст към приятелката си.

- От глазурата се пълнее и се развалят зъбите.

- Има го и този риск, разбира се, но… Ами, все пак трябва да си опечеш кейка, нали? Да го опечеш добре, така че да ти харесва на теб. А после може да решиш да му сложиш и глазура или пък не.

- Любовта като избор? - Не, каза си мислено Айона. Не. Любовта просто те грабва и те помита. - Но как можеш да избереш? Изпекла си този кейк и вече е готов, казваш си, че е доста хубав и напълно достатъчен за теб. После, докато мигнеш, и изневиделица върху него се появява прекрасна глазура.

Мийра сви рамене.

292

Родът 0’Дуайър

- Можеш да я остържеш.

- Можеш - съгласи се Брана. - Но така и част от кейка се остъргва и никога не успяваш да махнеш цялата глазура.

- Толкова е жалко. Звучи вярно - измърмори Айона - и тъжно. Не бивала сме тъжни. Не съм съгласна. Нужна ни е музика - реши тя. - Ще ни посвириш ли, Брана? Обичам да те слушам, докато свириш.

- Защо не? - Брана се изправи. - В настроение съм. Ще си взема цигулката, а ти, Мийра, си подготви гърлото.

Айона стана да разбърка жаравата в огнището, когато Брана излезе.

- Знам какъв е отговорът за Брана, защото съм ги виждала заедно с Фин и чух историята им. Но ти била ли си-истински влюбена?

- Ами, ако продължим с темата за кейка, мога да кажа, че съм топвала пръст в глазурата и съм опитвала залък-два, но нищо повече. - Мийра помръдна неловко в ъгъла на дивана, където се бе сгушила. - Искам да кажа, че Бойл понякога е голям идиот.

- Брана го нарече тиквеник.

- Това също е вярно, както и за повечето мъже. С огромно съжаление трябва да призная, че и нашият пол има моменти, когато прави грандиозни грешки. Трябва също да отбележа, че го познавам от много време и никога досега не съм го виждала да гледа някоя друга жена така, както гледа теб.

Това го вярваше. Чувстваше го. Но…

- Иска ми се да беше достатъчно. Проблемът ми е, че винаги искам повече.

- Защо да е проблем?

- Такъв е, когато не го разбираш.

Тя отново седна на дивана, когато Брана се върна с калъфа с цигулката си.

- Той е навън - каза Брана.

- Бойл? - Айона усети как сърцето й подскочи, за бога.

- Не. Кеван.

Тъмната вещица

293

Този път нервите й се опънаха до скъсване и двете с Мийра едновременно скочиха от дивана.

- Навсякъде около къщата има мъгла, притиснала е прозорците ни като някакъв надничащ крадец.

- Какво да правим? - Сега и Айона забеляза сивата пелена, когато застана с приятелките си до прозореца. - Трябва да направим нещо.

- Така е. Ще посвирим и попеем. Той не може да пробие щита, с който съм предпазила къщата - отбеляза Брана, докато спокойно изваждаше цигулката и лъка. - Затова ще пийнем още вино, ще се насладим на музиката. И ще му натрием носа междувременно.

- Значи, нещо по-весело. - Мийра показа среден пръст към прозореца, преди да се обърне. - Музика за танци. Да видим дали мога да науча Айона на някои стъпки.

- Много бързо се уча - кззадя, надявайки се да я чуе и онзи, който се навърташе отвън.

294

Родът О’Дуа0ър

СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Събуди се с махмурлук - едно ритмично туптене в слепоочията, което повтаряше ритъма на силното бучене вътре в черепа й.

Беше имала и по-лоши случаи, каза си Айона, но и този си го биваше.

Замисли се дали да не дръпне завивките над главата си и да си доспи, но не можеше и не искаше да пропусне работата си в конюшнята. Предпазливо отвори очи и веднага ги присви под светлината, идваща през прозореца на всекидневната.

Не беше в леглото си, осъзна тя, а на дивана, завита с красиво одеяло в преливащи тонове на мораво и лилаво. Тогава си спомни. Беше полегнала тук да си почине, след като бе останала без дъх от танците и песните с приятелките си.

Нямаше техните богати гласове, но знаеше думите благодарение на баба си и можеше да следва мелодията.

Освен това беше забавно, помисли си тя. И дръзко да пеят, докато мъглата навън се виеше под прозореца.

Беше си пийнала, хапнала, беше се посмяла, а после бе танцувала и пяла, докато отшуми онзи първи прилив на съкрушаваща болка. А сега имаше махмурлук, който да я разсейва, и така беше най-добре.

Не беше плакала - само една-две сълзи - а това бе още по-хубаво.

Сега щеше да изпие няколко литра вода, флаконче-две аспирин, да хапне нещо. После щеше да си вземе няколкочасов душ. За всеки случай.

Тъмната вещица

295

Останалото щеше да заглуши с работа.

По някое време - между първата и последната чаша вино, беше решила, че ще иде в конюшнята както обикновено. Нямаше да се предаде и да напусне работата си, която много обичаше, само защото шефът й - нейният любим - бе разбил прекалено крехкото й сърце.

Ако той искаше тя да се махне, щеше да се наложи да я уволни.

Стана и се затътри до кухнята. Преглътна с малко вода таблетка аспирин и тъкмо се чудеше дали може да сдъвче малко препечен хляб, когато се появи Мийра - ужасно свежа и бодра на вид.

- Май те мъчи главата тая сутрин, а?

Айона се помъчи да изгледа злобно Мийра, доколкото й бе възможно.

- А теб защо не те мъчи? ~^

- О, моята глава е като скала, а стомахът ми е от желязо - весело обясни тя, докато слагаше кафето. - Не помня някога да ми е било зле на сутринта, след като съм пийнала вечерта.

- Мразя те.

- Кой може да те вини за това? Оставихме те, където заспа снощи, понеже ни се стори най-разумно. И тъй като си бях взела дрехи за преобличане, в случай че останем до късно, аз спах в твоята стая. Трябва ти малко кафе и храна в стомаха. Овесена каша, препоръчвам ти я.

Айона потръпна.

- Сериозно ли?

- Добра и здравословна храна. Ще ти я приготвя аз, тъй като Брана едва ли ще се надигне скоро.

- И тя ли има глава като скала и стомах от желязо?

- Бих казала, че да. Но пък и внимава какво и колко пие. Винаги запазва самообладание, винаги. Ето, заповядай. - Мийра й сипа кафе. - Когато стане, помоли я да ти приготви отвара за главоболието. Има една, с която е прочута наоколо.

296

Родът 0’Дуайър

- Радвам се да го чуя. Искам главата ми да е наред, когато отида на работа.

- Значи, оставаш? - Мийра леко я бутна по рамото в знак на одобрение. - Браво на теб.

- Няма да се лиша от работата, която обичам, нито да се свия в ъгъла и да се муся. Нуждая се от тази работа, затова ще измислим начин да се държим цивилизовано, освен ако не ме уволни.

- Никога няма да го направи. Не е толкова жесток,

Айона.

- Не, не е. Освен .това днес може да грее слънце, но винаги може да се появи мъгла. При положение че трябва да се изправим срещу това зло, трябва да оставим другото-настрани. Никакви слаби брънки в кръга, нали така?

- Куражлийка си. - Този път Мийра лекичко разтри рамото й.

- Ако наистина се каниш да ми правиш овесена каша, ще се кача горе да измия част от махмурлука си под душа и да се облека за работа. - Поколеба се за миг, после разтвори длани и сграбчи Мийра в прегръдка. - Двете с Брана ме спасихте в тежък момент.

- Е, хайде сега, за какво друго са приятелите?

След като си взе душ, пулсирането и бученето вече бяха спаднали с няколко нива. Но един внимателен поглед на отражението в огледалото я увери, че има нужда от допълнителна помощ. Вместо обичайното небрежно нанасяне на лек грим за работа, сега тя отдели повече време и положи усилия. Не искаше Бойл да си мисли, че бледите й страни и тъмните кръгове под очите са заради него - макар че непряко си беше така, защото бе прекалила с виното, за да заглуши мъката си.

Доволна, че е направила най-доброто, на което беше способна, тя се облече и слезе да опита овесената каша.

Завари Брана, сънена и по пижама, да пие кафе в компанията на Мийра, която си тананикаше, докато мажеше с масло препечена филийка.

Тъмната Вещица

29 7

- Ето я и нея самата, леко посъвзела се.

- Толкова ли е зле?

- Никак не е зле - категорично заяви Мийра и й сипа овесена каша.

- Определено можем и по-добре. - Брана сви пръст. - Наведи се насам, понеже явно няма да го направиш сама за себе си. - Тя нежно прокара ръце върху лицето на Айона. - Само мъничко, тъй като не искаме да си мисли, че специално си се постарала заради него.

Това я накара да се усмихне.

- Четеш ми мислите.

- Логично е, затова едно малко заклинание ще ти помогне достатъчно. Ние, жените, както и вещиците, се държим една за друга. Мийра ми каза, че те боли глава.

- Вече е по-добре.

- Изпий това. - Докосна т’гфъст чаша, пълна с бледо-зелена течност.

- Какво е?

- Ще ти се отрази добре. Има билки и треви, и още нещо. Няма смисъл да отиваш на работа, ако не се чувстваш в отлична форма и не изглеждаш подобаващо. Показваш силна воля, като се изправяш срещу обстоятелствата, така че заслужаваш награда.

- Овесена каша. - Мийра остави три купички на масата, върна се за препечените филийки, после седна.

- Добре тогава. - Айона реши да го приеме като лекарство и изпи отварата, но установи, че има приятен и свеж вкус с лек дъх на мента. - Хубаво е.

- Не е задължително нещо полезно да е неприятно. Хапни, освен това ще ти помогне допълнително.

- И двете се грижите за мен. Обещавам ви, че ако на някоя от вас не й провърви в любовта, аз съм насреща.

- Много утешително - измърмори Мийра и гребна от кашата си.