Тя затвори.

- Фин е минал през школата да вземе Конър. Казах му, както си се досетила, да върви с него, понеже мъжете само

286

Родьт 0’Дуайър

объркват всичко. Мисля си да звънна на Мийра, освен ако ти не си против. Ще си поседим тук, ще пийнем още вино и ще обсъждаме многото недостатъци на мъжете, без някой от тях да е наоколо.

- Би било страхотно. Наистина. Но ти работиш.

- Ще продължа после.

- Явно ти е мъчно за мен.

- Каква приятелка бих била, ако не ми беше мъчно? Но съм и много ядосана също като теб - заради теб, заради мен самата и всяка уважаваща себе си вещица и жена. Любовно заклинание, мътните го взели.

Когато Конър и Фин влязоха в дома на Фин, завариха, Бойл да крачи напред-назад из всекидневната.

- Какво те забави толкова, по дяволите - подхвана той, после забеляза Конър. - О, супер. Преди да ми скочиш на врата, трябва да знаеш, че изобщо нямах представа, че тя е наблизо, и просто си изказвах мислите на висок глас. Имам право да си покрещя в собствената конюшня.

- Само един въпрос, преди да продължим нататък. - Конър вдигна един пръст. - Наистина ли си мислиш, че Айона е използвала магия, за да те впримчи, че ти е направила любовно заклинание?

- Казах го, както си чул вече, но не го твърдя. Само се опитвах да си подредя мислите, това е. Предимно това.

- Вярваш ли, че е използвала магия върху теб?

- Не, не и когато аз…

- „Не“ ми стига засега - прекъсна го Конър. - То означава, че не съм длъжен да забия юмрук в лицето ти, в резултат на което ти ще ме размажеш от бой, а аз предпочитам да изпия една бира с теб. Да те вземат мътните, Бойл, знаеш какви сме и какво е недопустимо за нас. Трябва да ти е ясно, че това важи и за Айона.

- Ясно ми е. Но просто… по дяволите, удари ме! Няма да ти отвърна, защото си го заслужих.

- Няма никакво удоволствие при това условие.

- Аз ще те ударя - предложи си услугите Фин.

Тъмната вещица

- 287

- Ти не си й братовчед - отвърна му сопнато Бойл, после вдигна ръце. Вирна брадичка. - Давай, удари ме.

Фин само се усмихна.

- Ще си запазя правото за друг път, когато най-малко го очакваш.

- Защо и аз не се сетих за това? - Конър свали якето си.

- Искам си бирата, а после можеш да ми кажеш как си намислил да оправиш отношенията си с Айона.

- Ако тя прояви малко здрав разум…

- Това не е начинът, братле. - Конър се отпусна тежко на големия кожен диван. - Има ли и чипс за бирата?

- Аз ще донеса. Имаме пържоли, а Бойл може да се погрижи за приготвянето им след малко - предложи Фин.

- За да се упражнява в скромност и смирение.

- Вижте какво. - Бойл седна и се наведе напред. - Попитахте ме дали съм го мислел-сйриозно, нали така? Казах, че не съм, и толкова. Разумно поведение.

- И очакваш същото от нея?

- Само си подреждах мислите и си изкарвах яда - настоя Бойл. - Когато се поуспокои, ще й кажа, че просто съм - как се нарича - освобождавал напрежението и не съм го мислел наистина. Това е.

Конър не каза нищо за момент, после се обърна към Фин, който се появи с няколко бири и пакет чипс.

- Знам, че е бил в компанията на жени и преди - небрежно подхвана темата Конър. - С очите си съм го виждал и дори съм се запознавал с някои от тях. Но ако не беше така, бих се заклел, че този човек току-що е изпълзял от някоя пещера, където е расъл досега, без да има допир с нито една жена.

- О, я върви по дяволите.

- Ще трябва да пълзиш на колене. - Фин метна една бира на Конър, една на Бойл, седна на дивана и вдигна крака на масивната ниска масичка, която бе намерил при едно от пътуванията си.

- Няма начин.

288 ►

Родът 0’Дуайър

- Братко мой, готов съм да се обзаложа, че ще го направиш, преди всичко да приключи. Залагам стотачка, че ще паднеш на колене. Луд е по нея - обясни той на Конър.

- И това е още една причина да оплете конците.

- Трябва да поговоря с нея веднага и да приключим с недоразумението.

- Не бих те посъветвал. - Конър напълни шепата си с чипс. - Тя е с Брана, а сестра ми не е особено доволна от теб в момента. Предполагам, че ще включи и Мийра в групичката и тогава и трите ще пращат негативните си мисли по твой адрес, най-малкото.

- Господи, не мога да изгладя отношенията ни, ако тя не говори с мен, а сега е пазена от вещица и жена с остър като бръснач език.

- Примири се, че ще се гърчиш в угризения тази вечер, а вероятно и още ден-два - обади се Фин. - След това… не вярвам да се размине само с цветя.

Конър преглътна чипса с бира.

- Нашата Айона е романтична душа, но цветята са дребна работа, предвид обидата.

- Не съм я обиждал - възрази Бойл, преди да изругае горчиво и да отпие голяма глътка бира. - Добре де, ясно. Признавам си, че е било така. Да си признаеш грешката и да се извиниш, трябва да е достатъчно.

Фин се плъзна надолу и се облегна по-удобно на дивана.

- Принуден съм да се съглася с теб, Конър, колкото и да ми е мъчно, относно онази пещера. Тя не е мъж, братле, и не можеш да оправиш всичко само с едно „извинявай, приятел, ще те почерпя бира“. Цветя като начало, понеже е романтична по душа, а и нещо бляскаво, за да й покажеш, че разбираш сериозността на грешката си.

Слисан, Бойл скочи от мястото си.

- И какво, да й купувам бижута само защото съм казал непреднамерено нещо, което тя изобщо не е трябвало да чува? Няма да стане. - Имаше си гордост и свободна воля, нали така? - Това си е чист подкуп.

Тъмната вещица

19*

289

- Приеми го по-скоро като инвестиция - посъветва го Фин. - Господи, човече, никога ли не си стъпвал накриво в отношенията си с някоя жена, така че да се налага да оправиш нещата?

Бойл стисна устни.

- Ако съм сгрешил, просто казвам, че е така. Ако не е достатъчно, нейна си работа. Никога не съм бил с жена, която да е била толкова важна, че…

- А тя е. Важна - довърши Конър.

- Би трябвало да е очевидно. - Загледа се мрачно в бирата си. - Няма да хукна да й купувам цветя и дрънкулки само за да замажа положението. Ще се извиня, защото безкрайно съжалявам за израза върху лицето й. Гнева го разбирам. Човек може да се развика и с него е приключено. Но аз я нараних и затова съжалявам.

Надигна се от мястото си?’

- Ще се погрижа за пържолите.

- Луд е по нея - обади се Фин, когато Бойл излезе от стаята.

- И доста изплашен от това, което би било забавно за гледане, ако не беше станало така. Тя ще му прости, защото има нежно сърце и също е луда по него. Но няма да си върне блясъка в очите, докато той не й отвърне с онова, което тя с такава готовност му дава.

- И какво е то?

- Любов, дарена свободно и безусловно. Цветята и дрънкулките ще върнат усмивката й - когато е готова да ги приеме. Но той ще трябва да й отдаде себе си, преди тя да засияе в целия си блясък отново.

- Това кара всички ни да сияем - отбеляза Фин.

Във всекидневната на дома си, осветена от свещи и пламъчетата на огъня в камината, Айона седеше, сгушена в ъгъла на дивана. Мийра бе дошла и бе донесла със себе си предостатъчно пица и сладолед.

- Пица, сладолед с бисквитки, вино и приятелки. - Айона вдигна чашата си за тост. — Най-хубавото нещо на света.

290

Родът 0’Дуайър

- Държа пица и сладолед във фризера си точно за подобни спешни случаи.

- Идеално. Трябва всички да сме лесбийки.

- Говори само за себе си. - Развеселена, Мийра си взе второ парче от пицата.

.- Мисля, че амазонките почти сигурно са били лесбийки. Или поне някои от тях. Така си помислих, когато те видях за първи път.

Мийра се задави с пицата си и преглътна с малко вино.

- Погледнала си ме и си си казала: „Ето една лесбийка“?

- Амазонка. Не бях се замислила за сексуалната ти ориентация, а после ви видях заедно с Бойл и реших, че сте двойка, но сбърках. Амазонка - повтори Айона. - Ви-‘ сока и прекрасна, с невероятно тяло. Малко съм пияна. - Усмихна се на Брана. - Благодаря.

- О, моля, пак заповядай.

- Можем всички да сме амазонки.

- Ти си малко нисичка - изтъкна Мийра.

- Сигурно е имало и някое и друго изтърсаче сред тях.

- Говори се, че е дребна, но много силна - добави Брана.

- Адски си права! Искаш ли да видиш какво мога? - Огнена топка заподскача леко над дланта й.

- По-добре не си играй с огъня, или с магията, когато си леко пияна - посъветва я Брана.

- Добре. - Тя угаси пламъка. - Но мога да го направя, това е важното. Мога да се грижа за себе си. Ще си купя кола и когато искам да обикалям някъде, сама ще си карам. Имам своята сила и цел в живота. Не ми е нужен мъж.

- Щом ще бъдем амазонки, ще ги използваме само за секс или каквото друго ни хрумне, а после ще ги прокудим или ще ги убием.

Айона кимна към Мийра.

- Съгласна. Не и с убийството, то е малко крайно. Но за секса и останалото. Наистина ми харесва сексът.

- Да пием за него. - Мийра вдигна чаша, отпи, после погледна към Брана.

Тъмната вещица

291

- Ти няма ли да пиеш за секса?

- Ще пия за него, тъй като това е единственият ми досег с него от доста време.

Айона въздъхна малко разколебана.

- Можеш да правиш секс с когото си поискаш. Толкова си прекрасна.

- Много благодаря, но никой не ме привлича в момента.

- Тя е капризна в това отношение - добави Мийра.

- Аз също, или поне така беше. Мисля да престана да съм толкова придирчива. Сексът с Бойл беше фантастичен.

- Моля те, разкажи - подкани я Мийра. - Наистина ще те изслушам. Имам адски много време.

Айона се разсмя и пийна още вино.

- Див, необуздан и страстен. Сякаш светът ще свърши всеки момент и просто трябвала вземете всичко един от Друг.