- Имам предположение.

Бойл на свой ред повтори репликата на Фин.

- Слушам те.

- Звучиш ми като влюбен в нея.

- О, да, много ми помагаш. - Бойл с мъка се въздържа да не захвърли четката, и то само защото щеше да изплаши Дарлинг. - Казвам ти, че тя се настани в мислите ми, в живота ми, в леглото ми и вече нямам и минутка спокойствие. Взех си почивен ден, което не е в стила ми, както знаеш, за да я развеждам из забележителностите на графство Мейо и Голуей. Не мога да се отърва от нея дори и когато спя. Мисля, че ме е омагьосала.

- О, господи, Бойл.

Но Бойл вече бе загрял по темата.

- Тя е осъзнала късно способностите си, както сам каза, и сега силата е във вихъра си. Явно е направила заклинание за любов, за да ме обвърже по този начин.

- Глупости. Дори и да имаше подобно желание, а аз не го вярвам, Брана никога не би го позволила.

- Брана не знае всичко - измърмори Бойл и погледна мрачно към Аластар, който изрита стената на отделението си. - За нея всичко е ново, за Айона, сега опипва почвата, тъй да се каже. Изпробва силите си върху мен, затова се

Тъмната вещица

281

озовах зает с обиколки на забележителности, разходки напред-назад с нея, приготвяне на закуска, след като цяла нощ е била плътно обвита около мен. Така че, ако е направила любовно заклинание, искам да го развалиш.

- Така ли си мислиш? — Много тихо Айона пристъпи до отделението. - Съжалявам, но беше прекалено зает да викаш и не ме чу да влизам. Какво високо мнение имаш за себе си, Бойл, и колко ниско - за мен.

- Айона…

Тя отстъпи крачка назад и вирна брадичка.

- Наистина ли смяташ, че съм толкова слаба, нещастна и жалка, че да искам мъж, който не ме желае по своя воля? Че бих използвала магия, за да те подмамя да прекарваш времето си с мен, да изпиташ чувства към мен?

- Не. Само полагам усилията разбера.

- Полагаш усилия. - Сълзите, изпълнили очите й, го пронизаха дълбоко, но останаха непролети. - Да, знам, че са нужни много усилия, за да ме обикне човек. Затова ще те улесня. Няма нужда и няма никакво заклинание. Изпитвам прекалено голямо уважение към онова, което ми е дарено, за да го използвам по такъв дребнав и егоистичен начин. И те обичам прекалено много, за да те използвам по какъвто и да е начин.

Всяка дума се забиваше като кинжал в сърцето му.

- Ела с мен горе и ще поговорим.

- Нямам какво повече да кажа и определено не искам да говоря с теб сега. - Извърна се преднамерено настрани. - Фин, би ли ме закарал до дома?

- Аз ще те закарам - обади се Бойл.

- Не, няма. Няма да ме закараш. Не искам да съм с теб. Ще се обадя на Конър, ако ти не можеш, Фин.

- Разбира се, че мога.

- Не можеш просто да си тръгнеш, след като…

- Само гледай.

Тя го изгледа с толкова болка и разочарование, че той не каза нищо повече, когато тя се обърна и се отдалечи.

282

Родът 0’Дуайър

- Остави я на мира засега - тихо каза Фин - и използвай част от това твое прословуто лично време, за да се научиш как да молиш за прошка на колене.

- О, да ме вземат мътните.

- На място казано.

Фин побърза да настигне Айона и се пресегна да й отвори вратата на колата.

- Той никога не е изпитвал подобни чувства към никого - подхвана Фин.

- Не се опитвай да изгладиш отношенията ни, моля те. Направи ми услуга и не казвай нищо. Абсолютно нищо. Искам само да се прибера у дома.

Той направи точно това, за което го помоли, и не проговори по време на краткото пътуване. Усещаше болката й. Тя сякаш пулсираше от нея, така разсичаше въздуха в колата, че беше цяло чудо как не е бликнала кръв.

Любовта, както сам отлично знаеше, можеше да те разреже на парчета и да не остави видими белези.

Спря пред къщата. От комина се извиваше пушек, в сумрака на градината проблясваха невероятно красиви цветове. А някъде вътре беше Брана, недостижима като луната.

- Да вляза ли с теб?

- Не. Благодаря, че ме докара.

Когато тя понечи да слезе, той просто докосна ръката й.

- Не са нужни никакви усилия, за да те обикне човек, малка сестро, но за някои хора любовта е непозната и трънлива пътека.

- Може да внимава къде стъпва. - Макар устните й да потрепваха, тонът й остана равен. - Но не може да вини другиго за това къде се е озовал.

- Права си. Съжалявам, че чу казаното…

- Не се извинявай. По-добре да видиш и да знаеш, че си глупак, отколкото да си останеш със затворени очи и да продължиш да се държиш като такъв.

Тя слезе бързо. Фин изчака да се прибере в къщата, преди да потегли с колата. Защо не можеше той самият да

Тъмната Вещица

283

е влюбен в нея и да й покаже какво означава да бъдеш обичан?

Но тъй като това не бе възможно, а и вероятно не бе много разумно да се върне у дома и да разбие твърдата като камък глава на Бойл, реши да иде да вземе Конър от работа. Щяха да поседнат с бутилка уиски - само тримата - и като добри приятели да напият Бойл до забрава.

Айона влезе в къщата с решителна крачка. Нямаше намерение да плаче на рамото на Брана или на когото и да било другиго. Изобщо нямаше намерение да плаче. Възнамеряваше да остане гневна и така да преодолее най-лошото.

Затова влезе решително и се запъти към кухнята, където завари Брана да седи до масата пред огромната си книга със заклинания с гравирани и добре поддържани корици от тъмнокафява кожа, с айпад fr тетрадка, както и няколко отлйчно подострени молива.

Брана вдигна поглед и въпросително наклони глава.

- Какво стана, отиде, врътна се на пети и тръгна обратно ли?

- Да. Ще си сипя пълна чаша вино - каза тя и отиде до шкафа. - Искаш ли и ти?

Сега веждите на Брана се сключиха.

- Няма да откажа. Какво се е случило? Отново ли се сблъска с Кеван?

- Не всичко на този свят е свързано с Кеван и древното зло проклятие. - Вярна на думата си, тя си сипа догоре вино в чашата, после наля по-скромно на братовчедка си.

- Виж ти, това настроение е съвсем ново, няма и двайсет минути, откакто излезе. Да не би конят ти да не е бил особено щастлив да те види?

- Изобщо не стигнах до Аластар, което е още една причина да съм ядосана. Така и не видях коня си и не по-яздих. - Тя подаде чашата на Брана и чукна своята в нея. - Наздраве, мътните го взели.

Айона се отпусна вяло на стол до масата, а Брана отпи глътка вино и загледа братовчедка си над ръба на чашата.

284

Родът 0’Дуайър

Гняв, да, но имаше и болка в нея. Нарочно се постара тонът й да остане небрежен.

- Не е Кеван, нито конят, значи, какво остава? Да видим, може ли да е Бойл?

- Може и е точно така. Влязох в конюшнята точно когато се оплакваше на Фин колко притеснен бил, задето все съм била наоколо, навлизала съм в личното му пространство. Все съм пред очите му, в леглото му. Обвила съм се около него, така каза.

- Той е глупак и се надявам, че добре си го подредила. Мъжете са противни същества. Особено като се съберат заедно.

- О, има и още, сякаш и това не е достатъчно ужасно.. Решил е, че след като съм успяла да се промъкна в живота му, в мислите му и в леглото му, значи, съм му направила любовно заклинание.

- Пълни глупости! - Съчувствието, което Брана се опитваше да изкаже, внезапно се превърна в гневна обида. - Сигурно се е шегувал, просто са се занасяли с Фин, който най-вероятно го е провокирал с нещо.

- Не се шегуваше, Брана. Беше бесен, крещеше. Даже не ме чу да влизам. Когато се приближих, той тъкмо казваше - на много висок глас - че вече едва му остава време за себе си, след като съм се натрапила в живота му и съм го омагьосала. Била съм нова в магията и съм изпробвала силите си, решила съм била да ги опитам с любовно заклинание над него. Помоли Фин да го развали.

- И двамата са тиквеници.

- Не знам какво означава това, но звучи обидно, така че съм съгласна. Само че Фин не е. И той каза, че това са пълни глупости.

- Радвам се да го чуя. Значи, него няма да го превърнем в гол охлюв и да го удавим в бира.

Айона се опита да се засмее, но все й присядаше в гърлото.

- „Глупости“ е чудесна думичка и ще почна да я използвам по-често. Глупости, глупости, глупости.

Тъмната вещица

285

Очите й се наляха, гърлото й запари. Затова тръсна глава, пийна от виното си.

- Не, не, не. Няма да плача. Трябва да остана ядосана, за да не заплача.

- Поговори ли с Бойл, или просто превърна мъжкото му достойнство в изкорубен и покрит с брадавици чеп?

- Казах му някои неща. - Айона избърса ядно едничката сълза, която се търкулна по бузата й. - Осведомих го, че изпитвам прекалено голямо уважение към себе си, за да си позволя да използвам магията, за да накарам някого да ме харесва. Да ме обича. Той се опита да си намери оправдания, но това са глупости, нали така? Помолих Фин да ме докара и той го направи. Беше мил.

Можеше да бъде такъв, помисли си Брана, невероятно мил. За някои хора.

- Тогава се радвам, че е бил^там. Няма да търся никакви извинения за Бойл. Казаното от него е груба и незаслужена обида за хората като теб и мен. И още повече е тежко, защото ти имаш дълбоки чувства към него. Ще кажа само, че макар понякога да е избухлив и по природа да е, ами суров, меко казано, на моменти, никога не съм била свидетел да е наранявал някого по този начин. Мисля си, че той самият е бил доста изненадан от чувствата си към теб.

- Той не ги иска. Няма да плача за мъж, който не желае да има чувства към мен. Може да се понапия тази вечер, но няма да плача.

- Разумно решение. - Телефонът на Брана звънна. - Конър е. Дай ми минутка. И къде си сега? - каза тя в слушалката вместо поздрав. - Тук е, да. Да, можем да минем и без твоята компания, понеже си мъж в крайна сметка. Така е най-добре, чудесно. И ако искам мъдрите ти съвети, ще ги потърся. Върви, направете се на магарета с приятел-четата ти и кажи на Бойл, че може да се смята за късметлия, ако не превърна това в действителност.