- Трябва да се върна до школата и да се погрижа за няколко новоизлюпени птици. Но ще се върна след около час.

- Ще дойда с теб - обади се Айона. - Искам да пораз-тъпча Аластар дори и да са само обиколка-две из манежа за скокове.

- Тогава на връщане ще мина оттам и ще те придружа обратно до дома.

- Сигурно ще намеря кой да ме върне обратно, но ако не - ще ти пратя съобщение.

- Добре тогава, вървете и двамата и ми дайте малко време да помисля. - Брана стана от масата. - Каза ми, че Фин щял да направи заклинание за защита на леглото на

274

Родът 0’Дуайър

Бойл. Гледай да го е направил, преди двамата отново да го използвате.

- Добре.

- Следващия път, когато ти или някой от нас се озове в подобен сън, искам това да е по наше желание и ние да сме тези, които дърпат конците.

Тъмната вещица

275

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Айона си обу ботушите за езда и отдели десет секунди, за да си сложи гланц за устни, в случай че се натъкне на Бойл. И двамата бяха заети тази вечер - той с документи, тя със заклинания - но се надяваше да се уговорят да пояздят заедно след работа на следващия ден, може би да хапнат нещо навън, а после да прекарат спокойна вечер у дома в неговия дом.

Излезе навън и улови Конър ‘йод лакътя. Вятърът бе хладен и влажен, но във въздуха се долавяше уханието на пролетта и подканяше трънката да разцъфти.

- Някога бил ли си влюбен? - попита го тя.

- Разбира се, много пъти, но никога по начина, за който питаш. Макар сърцето ми да е било улучвано от стрели, никога не е било разбивано.

- И аз съм била улучвана от някоя и друга стрела, понякога съм страдала. Когато бях в гимназията, даже си мечтаех да ми разбият сърцето само за да знам какво е усещането. Винаги съм искала да изпитам тези дълбоки чувства, нали разбираш? Замайващото издигане в небето и пропадането след това. При мен беше по-скоро равен път. Задоволявах се с някого, за когото знаех, че се задоволява с мен. Това те кара да се чувстваш посредствен.

- А сега?

- Сега се чувствам силна, целеустремена. - Тя описа кръгче с пръсти и малки пламъчета затанцуваха във въздуха. - Радостна.

- Заслужаваш всичко това.

- Ти искаш ли? Да се влюбиш?

276

Родът СКДуайър

- Естествено, някой ден. Тя ще влезе в стаята, красива и ослепителна, сексуална богиня с гениален мозък и ангелски нрав. Ще може да готви като леля ми Фиона, която е ненадмината готвачка, ще пие колкото мен в бара и най-много от всичко на света ще харесва разходките ни със соколи.

- Не искаш много.

Очите му, зелени като хълмовете, проблеснаха закачливо.

- Защо да не искаш всичко, след като и бездруго не знаеш какво ще ти донесе животът?

- Добре казано - съгласи се тя и отново накара пламъчетата да затанцуват.

В конюшнята Бойл търкаше с четката тялото на Дарлинг, колкото от грижа за нея, толкова и за да се успокои самият той. Днес бе изпратил работниците си да се прибират по-рано, защото му се искаше да остане малко сам. Сега, в компанията на кротката кобила в притихналата конюшня, можеше да се вгледа внимателно в мислите, които се въртяха в ума му цял ден.

Имаше сметки за плащане и поръчки за правене, но щеше да се заеме с тях по-късно, нали така? Ако беше нужно, имаше цяла вечер на разположение.

Така искаше, поправи се той.

Един мъж имаше нужда от лично време и пространство, без жената непременно да очаква внимание от негова страна.

Затова нямаше да си мисли колко му се иска да я грабне и да я пренесе в личното си време и пространство.

След като приключеше с документите в офиса си, би могъл да отдели малко време да помисли за всичко, случило се по-рано през деня.

Трябваше да разкаже всичко на Фин, естествено, което и щеше да направи, когато Фин се прибереше. Щяха да го обсъдят на халба бира, така че нямаше време за Айона, дори и да искаше компанията й.

Тъмната вещица

277

А той я искаше през цялото време, по дяволите.

Какво, за бога, означаваше, когато един мъж не можеше да се отдели от една жена дори за малко, камо ли да я избие от мислите си?

Беше омагьосан от сините й очи и ведрия й смях, както и от тялото й, от което не можеше да откъсне ръце. Както и от абсолютната й вяра в доброто и щастието, която бе дълбоко вкоренена в нея, макар той все повече да разбираше колко малко и от двете бе изпитвала през живота си.

Осъзна, че иска той да й донесе това добро и щастие, и мисълта доста го притесни. Нима не бе планирал целия ден с единствената цел да я зарадва? Не се бе получило точно така, поне в някои отношения, предвид тъмните видения и страха, който почти го бе парализирал. Но все пак бе планирал деня, съобразявайки се с нея.

Винаги бе в мислите му. ~’ **

Беше време да си припомни, че това, от което един мъж се нуждае в крайна сметка, е собствена стая, работа, добър кон и халба бира след тежък ден.

- Така е редно, нали, Дарлинг? Имаме си всичко, което ни е нужно.

Но в съседното отделение Аластар изпръхтя и духна шумно през нос.

- Сега не говоря с теб, нали? Злонравен звяр такъв.

- Добре се познавате — обади се Фин иззад гърба му. - Какви мрачни мисли са те налегнали, братко?

Този човек можеше да изненада всекиго в гръб, помисли си Бойл, стъпваше леко като дим.

- Кой казва, че са мрачни?

- Аз. - Фин се пресегна и погали Дарлинг по врата. - Изпратил си работниците да се прибират по-рано, така ли?

- Малко по-рано. Всичко, което трябва да се свърши за днес, вече е направено.

- Мислех, че още ще скиташ с Айона.

- Наскитахме се на воля, че даже и отгоре.

- Имали сте неприятности? От лично или магическо естество?

278

Родът 0’Дуайър

- И двете, струва ми се. Започна се рано призори, както знаеш, когато двамата с нея бяхме в съня заедно и се наложи да ударя с юмрук проклетия звяр.

- Още нещо ли е станало?

Фин стисна-здраво рамото му, но Бойл само продължи да прокарва четката по хълбоците на коня.

- Нищо сериозно или важно. Ще ти разкажа и за останалото.

Както и направи, започвайки от началото, чак до момента, когато бе изнесъл Айона на ръце от манастира. Само изръмжа, когато Фин сграбчи дланта му.

- Казах ти, че тя се погрижи, а и Конър също я погледна.

- Искам сам да се уверя. - След като погледна, Фин кимна и пусна ръката му. - Каза, че си го наранил. Сигурен ли си в това, след като вече е минало известно време и си имал време да го обмислиш?

Бойл сви юмрук.

- Знам кога ударът е попаднал в целта, приятелю.

- Вярно е. - Фин закрачи напред-назад. - Мислих доста над това и ще можем да го използваме. Ще трябва още да помисля, но определено ще го използваме. Имам и предпазен амулет за теб, преди да си легнеш тази вечер. Тя ще идва ли?

- Не, няма. Имам нужда да остана сам една вечер, нали? Имам си работа, а и сам трябва да помисля, без да ми се мотаят в краката.

Фин повдигна вежда, изненадан от тона му.

- Скарахте ли се?

- Не сме. След като я изнесох на ръце от проклетия манастир, тя се нахвърли върху риба с картофки като умиращ от глад в пустинята. Заведох я и до залива Клу, понеже искаше да види океана, после видя още руини, друго гробище, из което обиколи, но там нямаше нищо специално за нея, не и както на предишните места. Което си беше голямо облекчение.

Тъмната вещица

279

- Тя го понася добре за човек, който навлиза в нещата по-късно от повечето други.

- Предполагам, доста й се струпа за преглъщане въпреки големия й апетит. Това ме кара да се чудя.

Фин махна подканващо.

- Слушам те.

- Искам да е тук дори и когато не искам. Или си мисля, че не искам, а после го искам. - Казаното звучеше като лудост дори в собствените му уши, но след като вече бе почнал, не можеше да се спре. - А и никога не ми е било приятно да има жена у дома, защото те обичат да се суетят или да оставят разни свои неща наоколо, или да донасят дреболии, да се опитват да променят нещо в подредбата.

- Хм. А тя?

- Тя не го прави, а това е подозрително, нали? - Бойл вдигна решително показалец, сякаш бе отбелязал важна точка.

- Значи, ако прави така, се натрапва. Ако не го прави, изглежда подозрително? Братко мой, здравата си загазил.

- Не съм. - Засегнат, Бойл се нахвърли върху приятеля си. - Не съм глупак само защото се чудя дали не е скроила някакъв план. Тя ми говори за сватби, представи си. Сватба в абатство Балинтъбър.

- С което то е прочуто. Да не би да ти е предложила, докато минавахте по Пътя на кръста? Не виждам халка на пръста ти, нито в носа ти.

- Смей се, щом искаш, но все пак се чудя. Мисля за нея прекалено много. Това е притеснително. Когато сме в леглото, усещането е… като никога преди. Като с никоя друга. Затова оставам през цялата нощ или тя остава при мен, а после закусваме заедно, отиваме на работа. Имам си работа, нали така? А тя е в мислите ми дори и тогава. Адски досадно звучи сега, като го казвам на глас.

- Разбирам. Сигурно е истинско изпитание за теб жена, свежа като пролетно утро, мила и добра, да отнема времето и вниманието ти.

280

Родът 0’Дуайър

- Имам си свой живот, нали? - сопна се Бойл, защото всяка изречена от Фин дума го караше да се чувства като пълен идиот. - Имам право да харесвам живота си, какъвто е - какъвто беше преди.

- Сигурен съм, че веднага бих се сменил с теб, стига да можех, за да имам жена в мислите и сърцето си, която е доволна и щастлива да ме приеме в своите. Но ти, разбира се, имаш пълното право да си живееш живота без мила и красива жена в него.

- Тя е много повече от това, както отлично знаеш. Виждал съм и други като нея, виждал съм теб, Брана и Конър. Но когато тя е в силата си, нищо не може да се сравни с нея. Оставя ме без дъх. Не знам какво е това.