Той леко я премести в ръцете си, за да отвори вратата на пикапа, и я намести вътре, учуден, че ръцете му не треперят в такт с разтрепереното му сърце.

- Говореше на ирландски.

- Така ли? - Айона прокара пръсти в косата си. - Не мога да си спомня точно. Какво казах?

- Не съм напълно сигурен, че разбрах всичко. „Ти си една, но трябва да сте трима.“ И мисля, че… - Той се помъчи да намери превод. - „Тук свършва за мен, но започва за теб.“ Нещо подобно и още нещо, което не разбрах. Очите ти станаха черни като гарваново крило, а кожата ти - бледа като смъртта.

- Очите ми.

- Сега са с нормалния си цвят - увери я той, докосвайки нежно бузата й. - Сини като лято.

- Нужна ми е повече подготовка. Все едно да се мъчиш да се състезаваш в Олимпийските игри, докато още се учиш как да сменяш посоката и скоростта на коня. А това е много могъщо място, пълно с енергия и сила.

И преди беше идвал тук, без да усети друго, освен леко любопитство. Но този път, с нея…

- Сякаш се вкопчи в теб - реши той. - Или ти в него.

- Или пък тя, старицата. Погребана е там, вътре. Някой ден трябва да се върнем, когато всичко това свърши, и да оставим цветя на гроба й.

В момента той не бе склонен да я върне тук никога повече. Но докато заобикаляше пикапа, за да се качи от другата врата, дъждът спря.

- Виж. - Хвана го за ръка и с другата посочи към дъгата, която проблясваше над руините. - Светлината побеждава.

Усмихна се и повярва в думите си, и с тази мисъл се наведе да го целуне.

Тъмната вещица

- 269

- Умирам от глад.

Той изобщо не можеше да мисли, вместо това я придърпа към себе си и я зацелува, докато представата как тя се полюшва на ръба, не избледня в главата му.

- Знам едно място наблизо, където има чудесна риба и картофки. Господ ми е свидетел, че имам нужда от халба бира.

- Точно каквото ни трябва. Благодаря - добави тя.

- За какво?

- За това, че ми показа две забележителни места и че ме хвана, преди да падна.

Хвърли последен поглед назад към манастира, черните птици и дъгата. Животът й се бе променил завинаги, помисли си тя. Но за разлика от своята предшественичка, тя смяташе това за дар от съдбата.

В уютната кухня, с хрътката, полегнала в краката й, и огън в огнището, Айона разказа всичко на братовчедите си.

- Имала си интересен ден - отбеляза Конър.

- И още как.

- Това са три отделни събития, да ги наречем така, в един-единствен ден. - Брана, чиято коса още бе вдигната високо след работния ден, се взираше в чая си. - Но само едно, свързано с Кеван.

- И последното - напомни й Айона. - Тя усещаше приближаването му.

- Видение от миналото. Независимо дали е твоето, или на другиго, все пак е в миналото. Съмнявам се, че би се осмелил да стигне толкова далеч сега. - Брана погледна към Конър.

- Не и сега, едва ли, а и защо да го прави? Кажи ми какво чувстваше - преди, по време на и след като видението отмина?

- За преди това не съм сигурна. Имах усещането, че съм била там и преди, както и с абатството, но не така…

270 • — Родът 0’Дуайър

светло и радостно. Беше мрачно и ами, тъжно. Знаех къде е разположено всичко, какви са нещата наоколо, но сега осъзнавам, че е била тя, нашата предшественичка. В главата ми бяха нейните мисли, някои - ужасно горчиви. Знаела е, че умира, но повече от смъртта е ненавиждала мисълта, че ще предаде амулета, силата и отговорността на внучката си. Не помня как съм се качила по стълбите. Изглежда, просто се озовах там. Старата жена лежеше в леглото, сивата й коса бе изпъстрена с бели кичури. Лицето й също бе сиво и лъщеше от пот заради треската. А девойката седеше до нея и нежно миеше лицето й. Имаше дълга червена коса. Еймиър! Мисля, че нарече девойката Еймиър.

- Не си ли спомняш какво си казала на староирландски?

- попита Конър.

- Не, само каквото Бойл ми каза, че е разбрал или мисли, че е разбрал от него. Спомням си тъгата и страха, а после светлината сякаш избухна в стаята. За миг усетих силата

- неукротима и всепоглъщаща. Като, ами, като наистина разтърсващ оргазъм. После всичко стана сиво и се завъртя пред очите ми. Чувствах се замаяна, слаба, неориентирана, а когато това премина, гладна.

- Замайването ще отслабне с времето - увери я Конър.

- Хубаво е, че не си била сама, когато си получила първото си видение. Ти явно не си очаквала да се случи? - попита той Брана.

- Не, още не. Не толкова рано. Искам да отбележа, че тя… че ти — поправи се тя и се обърна направо към Айона

- ускоряваш развитието си. Мисля, че е заради мястото и хората, с които си заобиколена. Вече сме заедно тримата, затова онова, което е заложено в теб, съзрява много по-бързо, отколкото би станало иначе. Това е хубаво. Ще бъдеш по-силна и по-малко уязвима.

- Да очаквам ли още изненади?

- Ще ги посрещнеш, когато се появят.

- Да се върнем малко назад. Сънят. Заради това, че бяхме заедно, ли сънувахме един и същи сън с Бойл?

Тъмната бещица

271

- Заради секса. - Конър се облегна на стола си и протегна крака напред. - Той е много силна връзка. Или може да бъде.

- Значи, ако правя секс с Бойл, той може да бъде въвлечен в съня с мен? Но той го нарани. Ръката му. Отровата.

- За която си се погрижила добре. Отличен инстинкт.

- Но другия път може да е по-лошо.

- Ще посрещнеш всяко нещо с времето си - напомни й Брана. - Кеван го е наранил, но Бойл също е наранил Кеван. Усетил е удара - човешки удар, и то в съня - което е много интересно за мен.

- Беше черна, смесена с кръвта на Бойл. Виждах я ясно. Ако се беше разпростряла, преди…

- Не е - рязко я прекъсна Брана. - Важно е само какво е станало наистина. Не бива да замъгляваме нещата с вероятности и емоции. ” **

- Тя го обича. - Конър погали ръката на Айона, когато тя се сепна. - Любовта замъглява и в същото време грее над всичко.

- Не съм казвала, че… Как така знаеш нещо, което самата аз открих съвсем скоро?

- Толкова силно се излъчва от теб, че няма как да не го видя. - Отново погали леко ръката й. - Нямам намерение да надничам през вратата, но тя е широко отворена.

- Не съм му казала нищо. — Не можеше и не биваше да казва, помисли си тя и си напомни решението си да бъде търпелива. - Само се наслаждавам на чувството. Толкова отдавна го търся и се опитвам да го усетя. А с Бойл не се налага да опитвам или да го търся. Просто е там.

- Това е много хубаво, а и съм съгласна, че Бойл е прекрасен човек. Но не бива да допускаш заложеното в теб да бъде замъглено от сиянието на любовта - предупреди я Брана.

- Двамата сме на различно мнение по този въпрос - намеси се Конър. - Аз вярвам, че любовта само подсилва способностите ни. Мястото е важно - каза той на Брана.

272

Родьт 0’Дуайьр

- И това, че е с нас. Но мисля, че чувствата й са още една причина тя да напредва толкова бързо. Как иначе щеше да знае, че отровата е вътре в Бойл, и как би могла да я изтегли толкова чисто, след като никога не е правила нещо подобно?

- Няма да споря. За всеки е различно, нали? Любовта, магията и как виждаме и възприемаме света. Различен е и изборът, който правим във всяко отношение. Само казвам, че си тук от съвсем скоро, както и с него, за да мислиш за любов и за избора, който е свързан с нея.

- Разбрах го още в първия миг, в който го видях. Може би и това е било някакво видение. Не знам. Но усетих онзи трепет. - Тя притисна длан до корема си. - И сякаш политнах. - Плъзна ръка към сърцето си. - Привличане, казах си, защото той изглеждаше толкова красив, яхнал Аластар. Но беше нещо повече. Казах си, че не бива да вървя в тази посока, защото, ами, отначало си мислех, че е с Мийра.

Само повдигна вежда, когато Конър се разсмя гръмко.

- Никак не ми се струва смешно. Двамата са страхотна двойка. Високи и стройни, зашеметяващо красиви. И имат особена връзка - веднага я усетих.

- Разбира се, като мен и Брана, защото са близки като родни брат и сестра и винаги е било така. Но ти си мислела, че са нещо повече, затова си потиснала онова, което си почувствала или би могла да чувстваш. Много благородно от твоя страна. Малцина биха го направили. Самият аз не съм сигурен дали бих постъпил така.

- Любовта от пръв поглед я има само в приказките - твърдо заяви Брана.

- Аз обичам приказки. - Айона се засмя и подпря лакти на масата, облягайки лице на юмруците си. - Реших, че е просто физическо привличане и няма нищо лошо в него, след като Мийра ми обясни как стоят нещата. Мислех си, че просто искам да спя с него, но никога не съм изпитвала това, което изпитвам към него. Знам точно какво е и знам, че започна още в мига, когато го видях върху гърба на

Тъмната вещица • 273

18»

Аластар - и двамата толкова свирепи и ядосани. Влюбих се и в двамата в същия този миг. Опитвам се да бъда търпелива, което изобщо не ми е в природата. Аластар разбра, че ме обича. Сега просто трябва да изчакам и Бойл да го разбере.

- Сигурна ли си, че ще го направи? - попита я Брана.

- Не може просто да се надяваш на щастливия край. Трябва да вярваш в него. После да свършиш нужното, да поемеш риска. Да убиеш дракона - макар че според мен драконите са ненужно очернени - да целунеш принцесата или жабока, да победиш злата вещица.

- Е, победата над злата вещица е достатъчно щастлив край за мен.

Не би трябвало да е достатъчно, помисли си Айона, но Конър леко стисна ръката й, преди да го каже гласно.

- Имаме да свършим някой Задачи, но по-късно, след вечеря - продължи Брана, - отново ще се упражняваме. Конър ще ти помага да овладееш виденията, лекуването. Слънцестоенето наближава с всеки изминал ден, а имаме още много работа.

- Имаш ли план какво ще правим?

- Каза, че Бойл го е наранил в съня само с юмрука си. Можем да използваме много повече от гол юмрук.