Бойл не откъсваше очи от нея, докато свиваше и разтваряше пръсти.

- Според мен се погрижи достатъчно.

- Не знам дали е очаквал да те привлека в съня със себе си. И не знам как съм го направила. Но ти ми каза какво е нужно да се направи. Огънят. Каза ми за него и беше прав.

- Направи го на пепел.

- Е, не е за първи път и много се съмнявам, че е за последен.

- Не, не е за последен.

- Бих казала, че съжалявам, че те въвлякох, но съм безкрайно доволна, че беше до мен.

- Определено бе преживяване за мен.

Тъмната вещица • 257

17*

Което го бе разтърсило и още повече го бе озадачило. През цялото време се бе чувствал съвсем спокоен и имаше абсолютната вяра, че тя ще направи каквото е нужно.

- Приличаше на сън — продължи той - заради известна мудност в реакциите и това, че странностите не те учудват.

- Ще направя заклинание за леглото - или по-добре да накарам Брана да направи такова. Би трябвало да помогне.

- Аз го нараних. - Бойл отново сви пръсти в юмрук. — Не очакваше юмручен удар явно. Знам кога ударът е улучил точното място и този беше такъв. И си мисля, че отровата беше за теб. Бих ли могъл да те издърпам обратно, така както ти си ме привлякла? Знаеш ли дали мога? И ако го бях направил, дали щях да стигна до Конър навреме, за да изцеди той отровата, стига да се бях сетил, разбира се?

- Ти знаеше какво да направиш. - Тя инстинктивно вдигна ръце да разтрие раменетйЧиу, усети колко са сковани. - Знаеше, че имаме нужда от огън, и остана толкова спокоен. Имах нужда от спокойствието ти. Вярвам, че ще знаеш какво да направиш, когато ни нападне отново.

Тя въздъхна дълбоко.

- Умирам от глад. Ще ида да приготвя закуска.

- Аз ще ида. Ужасна готвачка си.

- Абсолютно вярно. Добре, ти сготви. Ще се обадя на Брана, ще й разкажа всичко за всеки случай. Остават ли плановете ни за разходка днес?

- Не виждам какво променя случилото се.

- Страхотно. Ще си взема душ, после ще звънна на Брана. Още е рано, а петнайсет минути сън повече ще й се отразят добре на настроението.

- Ще сложа чайника.

Но първо взе телефона си и докато тя беше под душа, набра номера на Фин. Искаше да чуе какво има да каже Фин за случката, преди да се захване с бекона.

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Това бе страната на предците й, на кръвта й, а докато наблюдаваше нежните извивки на хълмовете и поляните през прозореца на пикапа, Айона осъзна, че сърцето й също принадлежи тук.

Красотата на околността я сгряваше като глътка уиски-в студена нощ, топла и утешителна. Зелени хълмове се простираха под синьо небе с къдрави и перести облачета, струпани едно върху друго като ленени платна. Слънцето струеше в пролуките между тях и сякаш завихряше пресечени спирали от бляскаво като опал синьо. Охранени крави и пухкави овце изпъстряха тук-таме изумрудените поля, пресечени с рошави зелени плетове или сребристосиви каменни зидове.

Големи фермерски къщи, плевни, красиви малки къщички изпъстряха пейзажа с очарованието на пощенска картичка, докато пътуваха по криволичещия път. Цветните градинки пред входовете копнееха за пролетта с дръзко наперени сини, огненооранжеви и нежнобели цветове, както и с вирнатите нагоре тръбички на нарцисите.

Щеше да посрещне пролетта в Ирландия, помисли си Айона, за първи път. И също като дръзките цветя и тя бе решена да разцъфти.

Понякога пътят извиваше и се промушваше като в тунел между много високи и пищни плетове от дива фуксия, които сякаш притискаха всяка извивка и завой в прегръдка, а цветовете им бяха като капки кръв. А после отново се откриваше прекрасна гледка към хълмовете, полята и величавите сенчесГи планини в далечината.

Тъмната веицица

259

- Как понасяте всичко това? - възкликна Айона. - Очите ти не са ли постоянно заслепени, не оставаш ли без дъх всеки път, не те ли заболява сърцето?

- Това е домът ми - простичко отвърна Бойл. - Няма друго място, където бих предпочел да бъда. Тук ми е добре.

- О, на мен също. - И най-сетне, помисли си тя, се чувстваше достойна да бъде тук.

Вятърът се усили и лек дъждец плисна по предното стъкло на пикапа, а веднага след това грейна слънце и превърна капките в мънички дъги.

Магия, помисли си Айона, простичка и тайнствена.

Като абатството Балинтъбър.

Изчистените линии на силуета му придаваха сдържано достойнство на старата сива постройка. Беше разположено сред красива местност - сред поля, в които пасяха овце, в подножието на надвисналите скалисти планини.

Простичко величие, мислено отбеляза тя, понеже окси-моронът идеално описваше древната сграда и живота, който си течеше наоколо. Слезе от колата, за да се разтъпче по алеите, да разгледа градините, които не се плашеха от последните студове на зимата, и се усмихна, когато чу ветрецът да донася далечното блеене на овцете.

Каза си, че би могла да седне на тревата и да прекара цял ден в щастливо съзерцание и мълчание.

- Сигурно би искала да научиш историята на мястото.

Беше прочела малко за абатството в туристическата

брошура, но би искала да чуе версията на Бойл.

- Много бих искала.

- Било е построено от Кончобир - Кател Мор с винената ръка от клана О’Конър, значи, е от твоя род.

- О. Разбира се. - Колко далеч назад във времето течеше кръвта й тук, помисли си тя. Не беше ли прекрасно? - Също като Ашфорд, преди родът Бърк да го спечели.

- Точно така. В далечната хиляда двеста и шестнайсета година. Знам годината, защото в момента реставрират

260

Родът СРДуаОър

източното крило в подготовка за отбелязването на осем-стотингодишнината. Легендата гласи - или поне една от тях - че макар Кател да бил син на крал Търлок, бил прогонен от кралицата и принуден да прекара известно време в изгнание и страдания, преди да се възкачи на трона. Тогава срещнал един човек, който се отнесъл добре с него, и Кател, след като вече станал крал, поискал да му се отплати за добрината. Човекът, вече старец, поискал църква в Балинтъбър и Кател наредил да я построят.

Вървяха по алеята, докато той разказваше историята, гласът му се носеше с напевна интонация, а далечният хор на овцете служеше за фон. Изключително щастлива, Айона го хвана за ръка, за да се свържат заедно и да запечатат мига.

- Минали години и кралят отново видял стареца, който го укорил, задето не е спазил обещанието си. Явно църквата била построена навреме, но в Роскомън.

Айона се разсмя и вдигна лице към него.

- Малка грешница.

- И така може да се каже. Но Кател наредил да построят нова църква, която впоследствие станала абатство Балинтъбър.

- Кралят удържал на думата си.

- Такава е легендата.

- Приятно е да знаеш, че сред предците ти има благороден и достоен крал.

- И наследството му оцеляло през вековете. Твърди се, че това е единствената църква в Ирландия, построена от ирландски крал, в която още се служи на Бог.

- Мисля, че това е прекрасно. Хората много често събарят старото, за да построят нещо ново, вместо да ценят наследството си.

- Онова, което е било преди, е важно - простичко каза той. - Преди няколко години Пиърс Броснан се ожени тук и това донесе нова слава на мястото. Преди това бе известно като началото на Торчър Фадрейг.

Тъмната вещица

261

- Пътят на поклонението към планината на Свети Патрик. Чела съм за него.

- Казват също, че Шон на Сагарт, нечестивият ловец на свещеници, е погребан в гробището. Там. - Бойл вдигна ръка и посочи едно голямо дърво. - Така казват.

- Мястото е хубаво. Чисто и силно. И някъде дълбоко в себе си го усещам познато, близко. Не е ли странно?

Той само вдигна рамене.

- Твоите кръвни предци са го построили.

- Затова ме доведе най-напред тук. - Тя се усмихна и облегна глава върху рамото му. - Благодаря. - Погледна надолу и забеляза стар, очукан камък и гравираните в него букви. - Коронясването?

- Ами комплексът включва не само абатството и гробовете. Това е част от Пътя към кръста. Добавен е впоследствие, както и Молитвената-аяея, а ей там има и малка пещера, която е направена като обор, за да представи рождението на Христа. Малко е странно.

- Прекрасно е. - Тя го задърпа за ръка и заедно продължиха по пътеката, за да открият и другите белязани камъни сред спретнато подредените и красиви лехи на градината. - Това е много абстрактно, напълно съвременно и създава чудесен творчески контраст с античното наследство.

Поспря за миг до малко поточе, чийто бряг бе засаден с нискостеблени зелени храсти, които се гушеха в подножието на грубо издялани камъни. Отгоре стояха три кръста, за да представят мястото на разпъването на кръста.

- Би трябвало да навява тъга и благоговение. Но е по-скоро… завладяващо. А виж тук. - Тя пристъпи в малката пещера, за да погледне статуите на Дева Мария, Йосиф и бебето Исус. - Прелестни са - толкова мили и малко кичоз-ни. Мисля, че Кател би харесал направеното след него.

- Не ми е известно да е възразил досега.

Влязоха вътре и Айона почувства смиреното благоговение.

262

Родът О’Дуа0ър

- Следовниците на Кромуел подпалили мястото - продължи разказа си Бойл. - Можеш да видиш следите от пожара в руините извън манастира и останките от каменните стени и колони. Но църквата оцеляла и все още стои. Тази част, където се извършва ритуалът по кръщаването,

е на близо хиляда години, така се говори.

- Утешително е да знаеш, че съграденото от нас може да оцелее във времето. Красиво е тук. Витражите, каменните стени.

Отекването на стъпките им в тишината допълнително

подсилваше атмосферата.

- Знаеш доста - отбеляза тя. - Специално ли се подготви?

- Нямаше нужда. Един от чичовците ми работеше тук,

докато течаха разни ремонтни работи.