Тъмната вещица

245

- Но не е ли по-добре да опитаме все пак? Има толкова много години по тази жица, както каза Айона. Не можем ли да изберем мястото и времето и да се изправим срещу него? Точните място и време, когато ще сме сигурни, че няма да изличи Фин от реалността.

- Благодаря ти.

- Свикнал съм с теб - отвърна му Бойл. - И нямам никакво желание сам да управлявам бизнеса. Сигурно има някаква магия, която четиримата заедно можете да направите, за да имаме най-добрия възможен шанс.

- Може и да не се върнем в света, който познаваме, ако изобщо се върнем - настоя Брана.

- Може пък да се върнем в по-добър свят. Той е само сянка в нашия свят, както изтъкна Фин.

- Сенките избледняват под светлината. - Мийра вдигна чашата си с вино. - Хубаво е дзс&замислим над това. Може и да не мога да правя магии, но пък знам основните закони на физиката. Физика ли беше всъщност? Е, нали се сещате, действие - противодействие, такива неща? И знам, че винаги е по-добре да атакуваш врага изненадващо на терен, който сам си избрал.

- Ти би ли дошла? - попита Айона. - Имам предвид, ако можем и решим да тръгнем.

- Ами, бих дошла, освен ако нямам среща с някой секси тип точно тогава.

- Това не е шега, Мийра.

Тя се пресегна и потри с ръка рамото на Брана.

- Достатъчно дълго си носила този товар сама. Време е да го споделиш с нас. Да кажеш, че сме един кръг, и наистина да го вярваш, са две различни неща, Брана. Не

можеш да пазиш сама всички ни, затова нека се пазим взаимно.

- Можем да помислим по въпроса. Как да намерим

точните време и място и как да ги запазим в тайна от него.

И как да пресъздадем момента точно тук и сега - или тук

и в деня, когато ще сме намерили начина да го унищожим веднъж и завинаги.

246

Родът 0’Дуайър

- Тя ще проучва, ще мисли, ще работи по въпроса - тихо обясняваше Айона на Бойл, докато заедно разтребваха масата. - И ще се тревожи. Понякога се питам дали нямаше да има по-малко работа и тревоги за всички, ако не бях дошла.

- Това е като секира, която виси над главите им от много време. А и ти вече си тук. Не вярвам много в предопределението, но изглежда, е било предопределено да дойдеш. Все някога трябва да се свърши, нали? Защо да не е сега? С нас?

- Не обичам много да отлагам нещата във времето. - Замисли се за това, докато забърсваше масата, и говореше тихо, така че думите й едва се чуваха над тропането на чиниите, които той зареждаше в съдомиялната. - Предпочитам направо да се хвърля в онова, което предстои. Но мисля, че с удоволствие бих събрала цялата тази история в една кутия и бих я зарязала в ъгъла за стотина години.

- Все някой трябва да изгребе тази кал.

- А ние имаме лопати. Да - съгласи се Айона. - Най-добре да се захващаме за работа тогава. С нетърпение чакам да дойде утрешният ден, и то не само защото искам да видя какво има отвъд, на миля-две околовръст на Ашфорд.

- Тук използваме километри.

- Мисля, че келтския ще усвоя по-лесно от метричната система. Вярвам, че ще е полезно да получа малко по-ясна представа за околността извън нашия малък кръг. Освен това имам прекрасен водач.

- Ще видим.

Искаше да се наслади на мига, помисли си тя. На всяка минута, в която всичко бе нормално, спокойно и радосгно.

- Искам да видя руини и стари гробища, и зелени хълмове. И овце.

- За това не е нужно да ходим далеч.

- Но нали ще обикалям с теб. - Обърна се и обви ръце около кръста му.

Тъмната вещица

247

Усети как се напряга леко, долови леката неловкост, която го обзе, докато около тях се носеше тропане на чинии и приятелски приказки. И понеже й се стори очарователно, засили още малко притеснението му, като се надигна на пръсти и го целуна бързо. - Бих могла да шофирам малко. Да се упражнявам да карам отляво, преди да си купя кола.

- Категорично не.

- Знам как да управлявам камион.

- Знаеш как да управляваш камион от дясната страна на пътя и когато отчиташ скоростта в мили в час. Но не знаеш какво е да управляваш пикап в лявата лента и когато говорим за километри в час.

Беше я хванал натясно.

- Точно там е проблемът. Можеш да ме научиш.

- По-добре да опиташ с някой по-малко… избухлив - предложи Брана. - - ^

- Има предвид с някой, който няма да ти проглуши ушите с ругатни, ако закачиш някой зелен плет или завиеш в грешната посока на кръговото кръстовище - поясни Мийра. - По-добре да те учи Конър, защото неговото търпение е по-голямо.

- И капка търпение е повече от това, с което разполага Бойл. Аз ще ти покажа какво да правиш на пътя, братовчедке, при първа възможност.

- Благодаря.

- А ако си решила да търсиш кола, имам приятел в Холимаунт, който е в този бизнес и ще ти предложи добра сделка.

- Конър има приятели навсякъде.

Той само се усмихна на Мийра.

- Защото съм много дружелюбен.

- И всички момичета ще го потвърдят. Време е да се прибирам. Изпрати ми съобщение, ако измислите някакъв грандиозен план - обърна се тя към Брана.

- Трябва да обмисля няколко варианта. Ще ти се обадя, когато си подредя мислите.

248

Родьт 0’Дуайър

- Грижи се за себе си. - Мийра се сбогува с прегръдка.

- И аз искам такова сбогуване.

Повдигайки вежди, Мийра само потупа Конър по бузата.

- Наслади се на разходката си утре, Айона, и също бъдете внимателни с Бойл. Както и ти, Фин.

- Аз ще те изпратя. Също имам нужда да си подредя мислите - каза той на Брана. - Може да помислим за Литра.

Тя кимна.

- Мисля.

- Това не е ли… да, точно така, Лятното слънцестоене

- спомни си Айона. - Не е ли чак през юни?

- Има още време. Светлината надвива мрака - и тогава: денят е най-дълъг, което може да е в наша полза. Бих искала да го обмисля.

- Искаш ли да остана тук утре? Да поработим заедно?

- Не, върви да обикаляш забележителности. Права си, че е полезно да видиш повече от околния свят, а не само нашия тесен кръг тук. А и на мен ми е нужно време да помисля.

- Значи, е време да те оставим на мира - предложи Бойл.

- Утре ще мина да те взема, Айона, към девет.

- И така може. Или пък бих могла да дойда с теб още сега и да тръгнем от твоето жилище, когато си готов сутринта. - Тя му се усмихна. Не пристъпи от крак на крак, но усети, че му се иска. - Всички знаят, че спим заедно.

- Наистина ли? - с престорена изненада възкликна Конър. - А аз си мислех, че играете шах и обсъждате световните проблеми.

- И теб си те бива - измърмори Бойл. - Можем да тръгнем от моята къща, щом така предпочиташ. Само гледай да не изгубиш няколко часа в събиране на багаж, понеже само ще обикаляме руини и стари гробища.

- Вече съм опаковала една чанта - за всеки случай. Обади ми се - каза тя на Брана, - ако имаш нужда от мен за каквото и да било.

Тъмната вещица

249

- Просто се забавлявайте. - Подкани всички да тръгват, приятели и роднини, застана на прага да им помаха за довиждане.

И остана сама още миг в хладния мрак.

- Добре, сега сме само двамата, както искаше. - Конър сложи длан върху рамото й. - Какво има?

Той не би надникнал в ума й, каза си Брана. Макар че тя можеше да блокира опитите му, той не би посегнал на мислите и чувствата й. Би го сметнал за натрапване.

- Не искам да изолирам Айона, а и тя вече се доказа, Бог ни е свидетел.

- Но все още свикваш с нея, както и с това, че останалите са част от всичко. Кара те да се чувстваш натясно в кожата си, нали, да си заобиколена от толкова много хора?

Колко добре я познаваше, помисли си тя и отправи благодарност към боговете„че»така и че изобщо го има.

- Да, вярно е. Цяло чудо е, че имаме едни и същи родители. Ти си в свои води сред много хора, докато аз - напротив.

- Така има равновесие.

- Изглежда, а си мисля, че тъкмо то може да е разковничето.

- Остара, равноденствието, равновесието между деня и нощта? Вместо слънцестоенето?

- Замислих се за него, както очевидно и ти, но времето е прекалено малко за подготовка, съвсем скоро е.

- Не вярвах, че е готова нашата Айона - призна си той, - но се чудя дали не съм сбъркал.

- Има нужда от повече опит според мен. И го заслужава. Слънцестоенето също е достатъчно скоро, а то също е един вид равновесие посвоему. Тогава е повратният момент в годината. Може то да е нашият шанс. Искам ми се да поработим заедно сега, за малко. Просто да обединим усилията си.

Той опря чело в нейното.

- Един ритуал, заклинание за равновесие - и прогонване точно тогава, когато денят е най-дълъг, а после полека поема към смаляването си.

250 ►

Родът О’Дуа0ър

- Ето, видя ли? Няма нужда да ти обяснявам и така всичко е по-лесно.

- Онова, което си намислила, никак няма да е лесно, но може и да се получи. Да видим какво можем да направим заедно. Засега само двамата, а скоро и с останалите.

Върнаха се заедно в ателието и Брана се помъчи да не изпитва вина заради облекчението, което изпитваше, че са само двамата, поне засега.

- Засрамих те - обади се Айона по време на краткия път до жилището на Бойл.

- Какво? Не. Не съм засрамен.

- Малко. Вероятно трябваше да спомена нещо за пре— нощуване у вас, когато наоколо няма други хора. Изобщо не се сещам за такива неща. И прекалено късно ми хрумна, че може и да не искаш компания.

- Ти не си просто компания.

Какво ли означаваше фактът, че този небрежен коментар й се струваше романтичен? Все едно.

- После си казах, че ти не би се поколебал да откажеш и да минеш да ме вземеш сутринта.

- На глупак ли ти приличам?

- Никак даже.

- Трябва да съм пълен идиот, за да не искам да прекарам нощта с теб.