- Трябва да си купя кола. - Намръщено се загледа в тесния и криволичещ път, по който Мийра шофираше бързо, сякаш е на шестлентово шосе. - Евтина. Скромна и стабилна кола.

- Мога да разглася, че си търсиш кола.

- Да, би било чудесно. После трябва да се науча да карам от обратната страна на пътя.

- Вие, янките, карате от обратната страна и направо можете да изкарате акъла на човек, докато кротко си отива да напазарува за седмицата.

- Сигурно си права. Но защо все пак шофирате отляво? Чела съм някъде, че било заради възможността дясната ти

234

Родът 0’Дуайър

ръка да е свободна да държи меча, но е минало страшно много време, откакто е трябвало да се водят битки, яхнал кон и с меч.

- Никога не се знае, нали? Повечето хора не водят битки и с огнени вихри, докато са яхнали кон.

- Хвана ме натясно. Може би ще успея да придумам Бойл да ми позволи да шофирам утре. Ще ме води да разгледаме някои забележителности наблизо. Толкова съм потънала в работа и уроци, че не съм видяла нищо друго освен селото. Съвсем нищо.

- Един свободен ден се отразява добре на духа. Но ще ти трябват доста приказки, и то от най-сладките, както и множество обещания за екзотични сексуални удоволствия; преди да успееш да убедиш Бойл да ти позволи да седнеш зад волана на колата му.

- Аз съм добър шофьор - засегна се тя. - Или поне бях, когато кормилото беше от тази страна. А всички ли знаят, че мога да подкупя Бойл със секс?

- Всички, които имат очи. Ако днес ми се беше удала възможност, щях да изкопча от теб повече подробности за онази буря, както и за секса. Но наблизо имаше прекалено много хора.

- Можеш да влезеш с мен - предложи Айона, когато Мийра спря пред ателието. - Така Брана няма да ме затрупа веднага с работа, а ще научиш много, много подробности.

- Защо е толкова забавно да надничаш в чуждите сексуални преживявания? Може би за да не се налага да се занимаваме с емоционалния стрес в собствения си живот. Все едно - продължи Мийра, преди Айона да измисли какво да каже, - с огромно удоволствие бих влязла. Но имам задачи за вършене. Обаче може да се видим в бара по-късно, където ще съм на твое разположение, освен ако вече не си планирала нови приключения с Бойл

- Мога да отделя малко време за едно питие с приятелка. Вярваш ли в прераждането?

Тъмната вещица

235

- Това е сериозен въпрос. - Мийра побутна назад шапката си. - Какво го провокира?

- Питах се защо някои връзки са толкова лесни, толкова естествени, сякаш вече са били създадени някога и просто продължават наново. При мен така се получи с теб, с Брана и Конър. И с Бойл. Дори с Фин.

- Май не съм склонна да отхвърля нищо. Човек свиква с доста, когато най-добрата му приятелка на света е вещица. Но мисля, че до голяма степен зависи от това, че ти си отворена за тези връзки. Търсиш ги, това е истината. Труд-но е да не отвърнеш със същото, дори и да не си особено отворен човек по принцип.

- Ти не си ли?

- По принцип не. Общувам с много малко хора. Така има по-малко стрес, тъй да се каже.

- Тогава съм благодарна,^йе включи в кръга си. Ще се видим ли в бара? След час-два?

- Чудесно.

- Благодаря, че ме докара.

Айона скочи от колата и махна за довиждане. Харесваше й идеята, че е отворена за нови връзки, както и перспективата да излезе навън с приятелка. Може би щеше да убеди Брана да се присъедини към тях - нещо като импровизирана вечер по женски.

А след това, ако имаше късмет, щеше да завърши вечерта с приключение с Бойл.

Доволна от плана си, тя бутна рязко вратата.

- Нека уроците започнат, а после можем да… о, извинете. Не забелязах, че имаш компания… клиент.

Поколеба се на прага, понеже не можеше да реши дали да влезе, или да излезе, но после позна жената, която стоеше до плота с братовчедка й.

- О, здравей. Запознахме се още първата ми вечер в Ашфорд, в ресторанта. Ти си дъщерята на Мик. Аз съм Айона - добави тя, след като жената само стоеше на място, изчервена и зяпнала безмълвно.

236

— Родьт О’Дуа0ър

- Спомням си, да. Баща ми често говори за теб.

- Той е страхотен. Още една от причините да си харесвам работата. Извинете, че ви прекъснах. Ще ида…

- Не, не, няма проблем. Аз тъкмо си тръгвах. Благодаря, Брана, ще си вървя вече. Предай поздравите ми на Конър.

Побърза да излезе навън, докато пъхаше малко шишенце в джоба на палтото си.

- Съжалявам. Знам, че понякога имаш клиенти тук, макар че повечето пазаруват в магазина в селото.

- Малко тук, малко там. - Брана прибра няколко банкноти в чекмеджето. - Онези, които идват тук, често търсят нещо, което не продавам в магазина.

- О.

- Не съм лекар, но съм дискретна. Но в този случай ще ти кажа, тъй като не е чак такава тайна, каквато Кейлин си мисли, а и може да дойде време, когато и теб ще те помолят за същото.

Вдигна черпак и сипа бледозлатиста струя крем през фуния, за да го напълни в шишенце, при което във въздуха се разнесе ухание на мед и бадеми.

- Има един красив италианец, който е дошъл да работи в ресторанта на чичо си в Голоуей. Нашата Кейлин се запознала с него на едно парти преди няколко седмици и оттогава се срещат понякога. Аз го видях, когато двамата дойдоха в магазина, и мога да кажа, че е чаровен като принц и двойно по-красив. - Продължаваше да работи, докато говореше, пълнеше шишенца, които после забърсваше, преди да ги запечата. - Кейлин е луда от любов по него, а и кой може да я вини? Аз самата щях да му се хвърля на врата, ако бях тръгнала да си търся мъж. И други си мислят същото, което, изглежда, него не го притеснява. Че и защо да го притеснява? - добави тя, докато връзваше тънка златна панделка около гърлото на шишенцето. - Но Кейлин не иска да го дели с други и смята, че красивият италианец има нужда от съвсем мъничко помощ, за да се врече във вярност само на нея. Решила, че аз мога да й помогна.

Тъмната Вещица

- 237

- Не те разбирам.

Брана остави готовото шишенце в кашон за пренасяне.

- Търсеше любовна отвара и беше готова да плати трудно заработени сто евро за нея.

- Любовна отвара ли? Можеш ли да правиш такава?

- Да можеш и да искаш са две съвсем различни неща. Има си начини, естествено. Винаги има начини, но няма нищо по-опасно или по-болезнено и неблагодарно от това да правиш магии, свързани с чувствата.

- Отказала си й. Защото така ще отнемеш правото му на избор. И защото не бива да използваш магията за печалба.

С ловки движения Брана завърза следващата панделка.

- Всяка магия е за печалба - в един или друг смисъл. Когато искаш нещо или вярваш в нещо, искаш да защитиш или възпреш някого. Този кре$т тук прави кожата мека и уханна и така повдига самочувствието на онази, която го използва, както и предизвиква реакция у онзи, който усети уханието му. Аз го правя, някой го купува и ми плаща за това. Ето ти печалба.

- Предполагам, че и така може да се гледа на нещата.

- Може. Колкото до правото на избор, понякога се месим и в това, колкото и добронамерени да сме. И затова трябва да сме готови да платим цената, защото магията не е безплатна. - Вдигна глава и тъмносивите й очи срещнаха тези на Айона. - Нито за нас, нито за никого.

- Тогава защо й отказа?

- Чувствата са магия сами по себе си, нали? Любовта и омразата са най-силни и дълбоки. Моята философия е да не се меся в чувствата, да не ги насочвам в една или друга посока, не и с магия. Рискът е голям. Ами ако любовта вече съществува и е готова да разцъфне? Ако я подсилиш, може да се превърне в мания. Или пък този, който е платил за магията, може да си смени желанието. Или да има друг човек, който е влюбен и също заслужава да бъде обичан, а да се окаже пренебрегнат заради магически трик. Има много въпроси и неизвестни. Не се занимавам с любовни

238

— Родът 0’Дуайър

отвари и подобни на тях. Ти сама ще решиш какво е мнението ти по въпроса, но за мен е неетично и прекалено опасна граница, която не искам да пресичам.

- Да, неетично е. И още повече че просто няма да е справедливо. - .За Айона това бе дори по-важно. - Да, разбирам какво казваш. В много случаи няма справедливост в магията. Но любовта трябва да е - не знам как да се изразя - свята. Хората трябва да са свободни да обичат когото обичат.

- И да не обичат, когато не обичат. Затова й отказах и винаги ще го правя.

- Какво й продаде вместо това?

- Отвара за истина. Сама ще реши дали да я използва.. Ако го направи, двамата ще могат да кажат какво чувстват, какво искат и очакват. Ако не, може да продължи да се наслаждава на това, което има, докато го има. Мисля, че няма да използва отварата. Страхува се от магията и не е готова за истината.

- Ако го обича, ще иска да я чуе.

Брана се усмихна и подреди следващото шишенце в кашона.

- Точно там е работата. Тя е луда по него и страстно го желае, но изобщо не е близо до истинската голяма любов. Само й се иска да е. Любовта не се пречупва от истината, дори и да го искаш.

Вратата се отвори. Кател влезе с подтичване и след него - Фин.

- Дами. - Отметна разрошената си от вятъра коса. - Чух, че сме имали неприятности. Добре ли си, скъпа? - попита той Айона.

- Да. Добре съм.

- Радвам се. Но все пак искам да знам всички подробности и какво се планира, след като е ясно, че ще има и следващи атаки.

- Бойл не дойде ли с теб?

- Зает е с ветеринаря, а Конър е на разходка с клиенти, затова ще трябва само двете да ми обясните всичко.

Тъмната бещица

239

— Бойл също е бил там. — Брана занесе кашона на един рафт в задната стаичка. — И той знае всички подробности.

— Той вижда нещата по един начин. Аз искам да знам как тя ги вижда.

— Имаме работа, Фин. Нужно й е повече знание, повече тренировки.