228

Родът 0’Дуайър

- Задушавам те.

- Вероятно.

Неговите мускули също потрепнаха, когато се надигна от нея, после се просна по гръб. Никога досега не се бе чувствал толкова… увлечен, реши той.

Какво означаваше това?

Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти, после се сви настрани и сгуши глава върху гърдите му. Имаше толкова нежност в жеста й, че той не можа да устои и я придърпа по-близо до себе си.

- Студено ли ти е?

- Шегуваш ли се? Разпалихме такъв огън, че може да разтопи и Арктика. Чувствам се прекрасно.

- По-силна си, отколкото изглежда.

Тя повдигна глава и му се усмихна.

- Дребна, но силна.

- Съгласен съм.

Щеше да е много лесно, осъзна той, просто да си останат така, да се унесат и да поспят за малко. После отново да се любят. А какво ли означаваше фактът, че вече мислеше как да я люби отново, след като едва си бе поел дъх?

Вероятно означаваше, че лесният начин беше погрешен.

- Трябва да те прибера у дома.

Тя не каза нищо за момент, а ръката й, която галеше гърдите му, замръзна.

- Брана ще те чака, така мисля.

- О. - Усети я как си поема въздух, после издиша. - Прав си. Ще иска да знае точно какво се е случило по-рано. Забравих за всичко това за момент. Изглежда ми като нещо, което е толкова далечно от всичко тук. Добре поне, че единият от нас е практичен.

Извърна глава, докосна с устни тялото му, после седна в леглото.

Когато я погледна в полумрака на стаята, като някакво меко сияние в настъпващата нощ, му се прииска да я притисне отново до себе си силно и никога да не я пусне.

- Най-добре да се обличаме - каза тя.

Тъмната вещица

- 229

Брана я чакаше и едва се удържаше да не закрачи нап-ред-назад нервно и да не се тревожи. Мразеше да знае само отчасти какво е станало. Макар Бойл да я бе уверил, че никой не е пострадал и че той ще се погрижи за Айона, докато тя се успокои и съвземе, вече бяха изминали два часа.

И дори повече, осъзна тя.

Още по-лошото бе, че Конър й бе казал да не се държи като майка закрилница и се бе замъкнал към бара, вместо да седи у дома и - както се бе изразил - да се измъчва с тревожните й мисли.

Много му здраве, помисли си тя с горчивина. Лесно му беше да иде да флиртува с весели свободни жени, да пийне халба или две, докато тя стои у дома с мрачните си мисли. >

Ако Айона не прекрачеше прага в следващите десет минути, тя щеше…

— Най-сетне - измърмори тя, когато чу отварянето на входната врата. Тръгна с широки крачки и вече мислено бе съчинила суровото мъмрене, но в мига, в който ги зърна, и устремът, и думите на устните й замръзнаха.

Не беше нужно една жена да е вещица, за да разбере как тези двамата бяха прекарали част от изминалите два часа.

— Така, значи. - Тя сложи ръце на кръста, докато Кател отиде до тях да ги поздрави. - Ще пийнем чай и ще ми разкажете какво е станало. Ти също оставаш — каза тя на Бойл, предугадила намеренията му. - Искам да чуя абсолютно всичко, така че не си мисли да се изнижеш през вратата.

— Конър тук ли е?

— Не е. Замъкна се в бара да флиртува с когото му падне, така че няма кой да те пази. Яли ли сте нещо? - попита тя, когато тръгна към кухнята.

— Бойл приготви вечеря - отвърна й Айона.

— Така ли? - Брана повдигна вежди и му хвърли многозначителен поглед, докато слагаше чайника.

230

Родът 0’Дуайър

- След това направо умирах от глад. И след заклинанието с плъховете бях гладна, но сега трябваше или да хапна, или щях да припадна.

- Няма винаги да е толкова силно. Още си нова. Но вече ми изглеждаш .съвсем добре и в отлична форма. О, престани да пристъпяш от крак на крак, Бойл. И слепец може да види, че двамата сте били заедно. Това не ме притеснява, само че вместо да се търкаляте в леглото, очаквах да дойдете и да ми разкажете всичко и се тревожех.

- Трябваше да се прибера по-рано, за да не се тревожиш.

Брана сви рамене, после омекна.

- Ако и аз имах мъж, който да ми приготви вечеря и после да ме отведе в леглото след такова преживяване, и аз щях да постъпя като теб. Вярвам, че се е представил добре и в двете.

Айона се ухили.

- Изключително добре.

По гърба на Бойл сякаш плъзнаха огнени езици.

- Имате ли нещо против да спрете да обсъждате сексуалния ми живот поне докато седя тук?

- Тогава ще го обсъждаме, когато те няма. - Брана му сипа чай и докосна с устни главата му.

- Ти вечеряла ли си?

- Още не. Ще хапна, след като чуя разказа ви. Започни от самото начало, Айона, а ако тя пропусне нещо, Бойл, колкото и дребно да е, допълни я.

Айона започна, стараейки се да не изпусне нито една подробност и да говори спокойно.

Брана стисна здраво ръката й.

- Казваш, че си предизвикала огнен вихър? Откъде знаеш как се прави?

- Пише го в книгите. Знам, че е за напреднали и че е опасно, но беше… Не знам защо или как, но просто знаех, че точно това трябва да направя. Знаех, че мога.

- Защо не повика мен или Конър? Или и двамата?

- Стана толкова бързо. Когато се връщам назад, изглежда сякаш е продължило с часове, стъпка по стъпка, но се

Тъмната вещица

- 231

случи светкавично. Не вярвам да е продължило повече от няколко минути.

- Едва ли повече - съгласи се Бойл.

- Добре, но най-разумно е да повикаш мен и Конър.

- Или Фин - добави Бойл.

- Не го изключвам. - Или поне не напълно, призна си Брана. - Но кръвта зове кръв, Бойл. Ние сме от една и съща кръв - Конър, аз и Айона. А тук става дума за магия, свързана с кръвта. Не си била много уплашена. Конър би го усетил, както стана преди. Не си била толкова уплашена, както предния път, когато беше сама в гората.

- Малко ме беше страх, но не като преди, сигурно защото не бях сама. Мислех само за това, че може да нарани Бойл или конете, да се докопа до мен. Това ми помогна да се фокусирам, така поне мисля.

Брана кимна, отметна косата«и.

- Карам те да прескачаш стъпки. Каза, че той не се е появил в мъглата.

- Не.

- Искал е да те свари неподготвена и да те изнерви. А може би черпи някак сили от мъглата и затова не е бил толкова силен.

- Или не е смятал, че е нужно да бъде? - Бойл кимна с глава. - Сега вече знае, че не е така. Тя превърна цяло дърво в клечки за зъби.

- Имах малко проблеми с контрола.

- Да извикаш вихър без никаква предварителна подготовка? Не съм изненадана и е цяло чудо, че само едно дърво е пострадало.

- Поне доколкото аз видях - обади се Бойл. - Освен ако не броим и как звярът подскачаше и се въртеше във въздуха.

- Ако бях успяла да задържа силата, да я фокусирам по-добре, може би щях да го унищожа.

Брана отхвърли тази идея с вдигане на рамене.

- Ако беше толкова лесно, и сама щях да го направя отдавна. Добре си постъпила. Довърши си разказа.

232

Родът 0’Дуайър

Брана се заслуша, кимваше от време на време, но повече не я прекъсна.

- Да, наистина си се справила добре. Бих ти казала, че е си поела голям риск, но не мога да се съмнявам в инстинктите ти. Именно те са ти подсказали верния път и ти си ги последвала. Сега си жива и здрава. Мисля, че си изненадала Кеван и това му е струвало скъпо. Може и да си го наранила също, ако източникът на силата му - точно това представлява камъкът му според мен - е помръкнал. Как се почувства?

- Невероятно. Усещах как всяка клетка в тялото ми гори. Сякаш нищо не можеше да ме спре.

При тези думи Брана се намръщи.

- Това е също толкова опасно, колкото и вълкът.

- Мисля, че го знам. Именно заради това усещане за непобедимост не можех да контролирам бурята, или поне започнах да изпускам контрола и да я оставям тя да ме владее.

- Научила си изключително важен урок. Това пълно отдаване на силата и жаждата за повече е превърнало Кеван в това, което е.

Айона си помисли, че разбира как е могло да се случи, как изкушението и примамливостта на подобна велика сила може да те завладее изцяло.

- Бойл ме върна на земята. Помогна ми да удържа вихъра, да го укротя и накрая да го спра.

Сега веждите на Брана се вдигнаха учудено.

- Така ли било? Не е никак лесно да застанеш срещу вещица, която не само е предизвикала огнен вихър, но и се е сляла с него. Иначе и двамата щяхте да обикаляте из страната на Оз и да търсите рубинените пантофки.

- Но аз щях да съм добрата вещица.

- Хм. Радвам се, че не сте пострадали и двамата. И си мисля, че сигурно ще имаме малко време, преди той да ни нападне отново, за да поизгладим някои неща. Гордея се с вас - заяви тя и стана.

Тъмната бещица

233

Простички слова, изречени просто, но стоплиха Айона по-приятно и от най-хубавото вино.

- Благодаря.

- Трябва да свърша едно-друго в ателието, след като главата ми малко се проясни - продължи Брана. - Ще разкажа на Конър всичко, а тъй като се е появил пред теб, докато си била с Бойл, мисля, че е най-добре да споделим случилото се и с Мийра. И с Фин - добави тя, преди Бойл да се обади. - Ще се съберем отново, да кажем, след ден-два, след като аз… помисля добре над всичко.

- Мисля, че така е най-правилно - съгласи се Айона. - Ние сме по-силни заедно, нали, отколкото поотделно?

- Надявам се. Ще се видим на закуска, Бойл - намигна му Брана, после ги остави.

- О, ами, не знам дали е редно…

- Редно е. - Сега и Айона ЪЙна на крака и му протегна ръка. - Наистина е редно. Ела горе с мен, Бойл.

Желанието му бе толкова изострено, че не можеше да се бори с него. Стана, пое ръката й и се качи по стълбите с нея.

Следвайки строгите заповеди да се яви в ателието на Брана веднага след работа, а и след като Бойл се оказа зает с Фин, Айона помоли Мийра да я закара до къщи.