- Трудно е да я гледаш как прекрачва нови и нови граници.

- О, точно така е и ще го разбереш сама някой ден, когато и ти имаш деца. Но бях сигурна дълбоко в себе си, че ти не би я оставила да направи нещо, за което не е готова. Толкова добре се чувства с теб, щастлива е. Исках да го знаеш.

210 ►

Родът 0’ДуаОър

- Радост е да се работи с нея.

- Мисля, че и на двете ви личи, че е така. Направих снимка с телефона си, докато прескачаше. - Извади телефона си и обърна екрана му към Айона. - Ръката ми трепереше обаче,-затова е малко размазана, но ми се искаше да запечатам мига.

Айона погледна екрана, полета на момичето върху 1ър-ба на големия кон, а под тях бе летвата и въздухът над нея. Съвсем леко докосна снимката със силата си и после върна телефона.

- Прекрасна снимка и съвсем ясна и фокусирана. Личи си радостта по съсредоточеното й лице.

Със стиснати устни госпожа Ханигън погледна отново снимката, после устните й се разтегнаха в усмивка.

- О, наистина е хубава. Очите ми сигурно са били замъглени, когато я погледнах първия път.

- Тук си за всеки урок. - Нейната майка не бе идвала, спомни си Айона. - Мисля, че Сара е стимулирана да се старае повече, след като знае, че ти си тук заради нея, че я подкрепяш.

- Разбира се, че я подкрепям. Аз съм й майка. Сега ще се обадя на баща й и ще му кажа да купи малко ягодов сладолед - любимия й. Ще се почерпим след вечеря. Няма да те задържам, само исках да ти благодаря, че я учиш да вярва в себе си, както и мен. Шефовете ти са късметлии, че работиш тук.

Айона не бе сигурна дали стъпва по земята, докато вървеше към конюшнята. Спря за миг, докато очите й свикнат вътре, и забеляза Бойл.

- Не знаех, че си тук.

- Току-що идвам и Сара вече ми проглуши ушите. Направо лети над земята.

- И с мен е така. Само да я беше видял. Трябва да видя дали се грижи добре за Уини.

- Да, и го прави чудесно, понеже е влюбена до уши. А Мууни я наглежда. Мислех си, че може да изведеш Аластар

Тъмната вещица

211

да се разтъпче. Аз ще изведа Дарлинг да видим как се справя. Той ще е добра компания за нея. А ти за мен - добави той след миг.

- Много бих искала, но имам още половин час до края на работния ден.

- Ще ми помагаш с конете, така че можеш да го броиш за работа, ако това ще успокои съвестта ти.

- Става.

Не би могла да си представи по-приятен завършек на работния ден от езда с мъжа, който караше сърцето й да потръпва.

Наблюдаваше внимателно Дарлинг, докато Бойл я яхваше, и забеляза потреперването на хълбоците й, както и изражението в очите й.

- Нервна е. ^

- И сам го усещам. - За да я^успокои, той се наведе и й зашепна гальовно, докато прокарваше длани по шията й.

- Знаеш ли защо?

- Сега е доста по-охранена, отколкото преди, а и не е имала ездач на гърба си от седмици.

- Не е заради това. - Айона извъртя Аластар така, че Бойл и Дарлинг да пристъпят до нея. - Има ти доверие и те обича. Нервна е, защото се притеснява, че няма да се справи добре и няма да искаш да я яздиш повече.

- Значи, се притеснява излишно. Отличен ден за езда. Ще тръгнем към езерото и ще пообиколим там, ако нямаш нищо против.

- Много ще се радвам.

- Ще ми кажеш, ако нещо я заболи, а аз не съм забелязал.

- Непременно, но тя се чувства много добре. Харесва й Аластар - добави тя с приглушен тон. - Смята го за много красив.

- Такъв е.

- Той се преструва, че не я забелязва, но доста се е наперил.

212

Родът 0’Дуайър

- Да не се опитваш да сватосваш конете?

- Знам, че е роден за Аня, но жребец като Аластар трябва да даде поколение, а Дарлинг е готова за разплод. Освен това няма нужда да сватосвам никого. Достатъчно е само да ги погледна внимателно, за да видя, че се харесват взаимно.

- Не съм мислил да я заплождаме.

- Аня ще роди величествени и надарени жребчета - отбеляза Айона. - А Дарлинг? От нея ще се родят мили и добри кончета. Според мен - добави тя.

- Е, Аластар е твой, така че ти имаш думата.

- Мисля, че решението е най-вече негово, както и на дамите. Пролетта е близо. - Тя вдигна лице и се загледа в небето през надвисналите клони. - Усеща се настъпването й.

- Студено е като през февруари.

- Може и да е така, но все пак идва. Въздухът е по-мек.

- Сигурно заради дъжда, който ще вали нощес.

Тя само се засмя.

- А тази сутрин видях две свраки да флиртуват пред хранилката на Брана.

- И как точно флиртуват свраките?

- Долитат и отлитат, после пак и пак, след това си бъбрят и отново политат напред-назад. Попитах Конър защо ястребите не ги закачат, а той отвърна, че си имат уговорка. Това ми харесва.

Минаха един зад друг, щом пътеката се стесни и заизвива край реката, чиито води подскачаха пенливо под скъсан въжен мост.

- Ще го оправят ли някога? - зачуди се тя.

- Съмнявам се, понеже хората ще сглупят и ще тръгнат да минават по него, и накрая ще се озоват в реката. И ти ще си от тях.

- Кой казва, че ще падна? А даже и така да е, аз съм добър плувец. - И понеже й харесваше да флиртува с него, му отправи многозначителен поглед изпод мигли. - А ти?

Тъмната вещица

213

- Живея на тесен провлак и на остров. Щях да съм голям глупак, ако не можех да плувам, и то добре.

- Някой път ще се гмурнем тогава. - Отново му хвърли поглед през рамо и си спомни първия път, когато го бе зърнала, и колко зашеметяващ и поразителен й се бе сторил тогава - едър, силен мъж, яхнал голям и силен кон.

И разбра, че сега изглежда още по-страхотно, седнал върху кобилата, която бе върнал към живот - ръцете му леко придържаха юздите, а нейните очи светеха от гордост.

- Вече не е притеснена.

- Знам. Справя се отлично. - Изравни се отново с Айона, когато пътеката го позволяваше.

- Миналата вечер говорих с баба ми - подхвана тя. - Вече не ми стигаше да си разменяме имейли, исках да чуя гласа й. Изпраща ти поздрави.

- Поздрави я и от мен. ”’ 4

- Решила е да дойде тук за няколко седмици през лятото или есента. Искам да я видя, но в същото време…

- Тревожиш се дали няма да сме в разгара на битките. Искаш да е в безопасност.

- Тя е всичко на света за мен. Мислех си, когато… прекалено много говоря.

- Няма как да го оспоря, но все пак кажи каквото беше подхванала.

- Щях само да изтъкна, че майката на Сара винаги идва да гледа уроците й, а и баща й дойде два пъти. Моята просто ме оставяше с колата или по-често се возех с някого от другите ученици до школата и обратно. Баща ми никога не е идвал. Нито веднъж. Рядко присъстваше и на състезанията. Но баба идваше винаги, когато можеше. Шофираше до града, където е състезанието, винаги, когато можеше. Понякога идваше дори и когато не знаех, че е възнамерявала да дойде. Плащаше уроците ми и таксите за състезанията. Не го знаех, докато веднъж, когато й гостувах, не чух съобщението, оставено на телефона, че трябва да поднови договора с конюшнята.

214

Родът 0’Дуайър

- Дала ти е това, което си обичала.

- Искам да се гордее с мен. Май си приличаме с Дарлинг. Искам да успея, за да види тя, че не си е изгубила времето и усилията с мен.

- Значи, и ти се притесняваш излишно.

- Знам. Явно не мога да го преодолея.

Загледа се над езерото и отвъд него, към елегантния силует на замъка, чиито градини все още бяха впримчени в хватката на зимата. Из тях се разхождаха туристи, дошли от различни места да видят и преживеят нещо ново.

Стори й се, че е също като снимката на Сара - миг, който трябва да запечата. Затова, докато разхождаха конете край брега, тя прочисти съзнанието си от всичко друго и последва примера на Бойл.

Потъна в мълчание.

- Трябва да се връщаме - обади се той накрая. - Не искам да я претоварвам.

- Не бива, а и Брана ще ме чака за моя урок.

- Добре ли върви там?

- Да. Брана може и да има известни резерви, но според мен всичко върви… супер.

Погледна го с широка усмивка, но забеляза, че той гледа някъде зад нея с леко намръщено чело.

- Какво не е наред?

- Всичко е наред. Аз само… гледах към онази къща. Има ресторант с хубаво меню. Може би след урока ти би искала да хапнеш там.

Тя повдигна вежди.

- С теб?

Намръщването му само се засили.

- Ами, разбира се, че с мен. С кого другиго?

- Няма друг - простичко отвърна тя. - С удоволствие. Мога да тръгна към седем или седем и половина.

- Седем и половина е добре. Ще запазя маса и ще мина да те взема.

- Това също е супер.

Тъмната вещица

- 215

Докато навлизаха в гората, в сумрака под дърветата, тя се зае мислено да преравя гардероба си. Какво да облече? Нищо прекалено изискано, но не и джинси или панталон. Може би Брана би могла да й помогне, тъй като изборът й бе ограничен.

Нещо семпло, но красиво. Обувки на висок ток, не ботуши. Краката й си ги биваше, нищо че сама го казва. Искаше й се да го очарова поне малко, така че…

Аластар се стресна, а Дарлинг се изправи на задни крака.

И вълкът застана на пътеката.

Мислите й бяха изцяло насочени към безопасността на конете, затова Айона просто реагира. Огнена бразда изора пътеката помежду им.

- Няма да ви нарани. Няма да му позволя да го направи.

Бойл измъкна нож от калъфа на колана си, който тя не

бе забелязала.

- В никакъв случай.

- Не слизай от коня! - викна Айона, предугадила намерението му. - Тя е ужасена. Ще хукне да бяга и той може да я настигне. Трябва да я удържиш, Бойл.

- Поеми юздата и я успокой, отведи ги в безопасност. Аз ще го задържа.

- Ако се разделим, ще бъдем по-лесна плячка. - Той това искаше, на това разчиташе - можеше да го усети в погледа му. - Повярвай ми, моля те. Моля те.