Но Бойл само вдигна рамене. Беше му приятно да гледа как Айона се мъчи да следва бързите и пъргави стъпки на

198 -

Родът 0’Дуайър

Конър. Още повече му бе приятно да чуе смеха й, когато се въртеше.

А и кой би могъл да устои на смеха, помисли си той, когато Фин завъртя Мийра в три последователни пируета, а застаналата до печката Брана запляска в такт.

Светлината и смехът бяха толкова приятни, необходими. Затова щеше да им се наслади.

Нито той, нито някой от останалите в грейналата кухня, където миришеше вкусно и беше топло, имаше жива музика и весел смях, забеляза сянката зад бруления от дъжда прозорец, която наблюдаваше. Изпълнена с омраза.

След като хапнаха и разтребиха в кухнята, вече бе станало късно и Бойл се приготви да тръгва.

- Ще те изпратим до дома, Мийра. Аз съм с пикапа. Брана, канех се да те питам дали имаш от отварата за настинки, която приготвяш. Мик киха и кашля от два дни и съм намислил да му налея малко от нея в гърлото.

- Имам, разбира се. - Тя понечи да стане от стола.

- Аз ще му я донеса - обади се Айона. - В синята бутилка, нали, на полицата, която е най-близо до предния прозорец?

- Точно там. Можем да уредим сметката тук или в магазина, Бойл, в края на месеца.

- Така ще направим и благодаря за вечерята. Ще ви чакам двамата с Мийра навън - каза той на Фин.

Мина през задната врата на кухнята с Айона и я последва в ателието. Тя запали лампите.

- Опитвам се да запомня какво предлага - какво има тук, какво продава в магазина в селото. Тя още не ми дава да направя каквото и да било - не и без строг контрол, но поне вече знам в кое какво се слага.

Пресегна се и взе бутилката, която надлежно бе маркирана с етикета на „Тъмната вещица“.

- Надявам се, че ще помогне на Мик. Последните няколко дни се измъчи.

Тъмната вещица

199

- Нямаше да се мъчи толкова, ако бе взел лекарството по-рано.

- Предполагам, че някои хора се притесняват да гълтат вещерски отвари.

- Това ще го изпие, даже да се наложи лично да му стисна носа. - Бойл пъхна шишенцето в джоба си. - Исках да ти кажа, докато сме сами, че за мен беше важно онова, което направи по-рано, когато защити Фин.

- Да те изолират, е болезнено, както и да те обвиняват за това, което си. Мога да разбера чувствата на Брана, но инстинктът ме кара да му се доверя, а когато се противопоставям на инстинктите си, греша. Е, понякога греша и когато ги следвам.

- Беше много важно да го подкрепиш така открито. Затова… - Той пристъпи от крак на крак. - Ще излезем на вечеря някой ден. ~^

- О? - Вътрешно се ухили като тиква, но се постара усмивката на лицето й да остане любезна. - Добре.

- Предпочитам аз да каня на среща. Не знам дали е старомодно, или не, но така стоят нещата.

- Добре е да го знам. Социалните ми ангажименти са доста ограничени.

- Тогава ще запазя маса някъде. Ще се видим утре сут-рин.

Тръгна да излиза и стигна на половината път до вратата, след което се обърна.

Този път беше готова за рязката му прегръдка и на свой ред го сграбчи здраво.

Обичаше да усеща как я повдига на пръсти. Това не я караше да се чувства дребна. А желана. Вътрешната му съпротива само добавяше към изкушението. Всичко в целувката му, в горещите му устни и силната прегръдка на ръцете му я караше да се чувства неустоима.

А това бе замайващо усещане, упойваща тръпка.

Той все си повтаряше, че трябва да напредва бавно с нея, ако изобщо продължи. Бе се научил да се контролира,

200

Родът 0’Дуайър

свикнал бе - в повечето случаи - да балансира буйния си нрав с хладнокръвно мислене и логически подход.

И ето че отново се бе озовал здраво вкопчен в нея, прегърнат от ръцете й. И Господ му бе свидетел, че искаше да потъне в нея, да бъде с нея и да погълне цялата й непресторена доброта и жизнерадостна сила.

Искаше и да докосне с ръце всичките й прелестни извивки и падинки, да вкуси гладката й кожа. Да усеща изненадващо стегнатото й тяло как се движи, огъва, извива под неговото.

Тя удължи целувката още миг след като той понечи да се дръпне, и едва не го довърши.

- Ами, добре - успя да промърмори той и с мъка свали-ръцете си до тялото. После за по-сигурно ги напъха в джобовете.

Тя просто си стоеше там - с леко замъглени очи и толкова меки и красиви устни. Толкова меки, че му се искаше да…

- Би могъл да се върнеш, след като закараш Мийра у дома. Можеш да оставиш Фин у тях и да се върнеш тук. Тъкмо ще ме закараш сутринта на работа.

- Аз… - Мисълта за това, за цяла нощ с нея, накара всичко в него да кипне заплашително. - Мисля, че с Брана и Конър у дома би било леко неудобно. А и мисля, че е рано да прескачаме оградите.

- Искаш първо да вечеряме. - Усмивката й стана по-дръзка, когато видя, че той явно не е схванал шегата. - Няма нищо. Мисля, че е по-простичко да сме наясно, че когато не е неудобно или прибързано, аз искам да съм с теб. Не е, защото приемам секса за нещо маловажно, а точно обратното.

- Ти си една загадка, Айона. Бих искал да те разгадая постепенно.

- Много хубаво. Не мисля, че някой ме е смятал за загадка досега. Май ми харесва. - Отново се надигна на пръсти, леко погали с устни неговите. - Ще ти помогна да наместиш парченцата от пъзела, ако искаш.

Тъмната бещица

201

- Сам ще ги наместя, когато дойде време. До утре, значи.

- Добре. Лека нощ.

Тя заключи след него и го загледа как отива към пикапа в дъжда. За миг затанцува на място, докато гледаше как фаровете светват и после се отдалечават в мрака.

Озадачаваше го и това беше прекрасно, нали? Айона Шиън, която си казваше всичко направо и която често говореше, преди дори да е помислила, озадачаваше Бойл Макграт.

Това бе магия. Истинско чудо.

Удоволствието от преживяното я караше да подскача, докато вървеше от ателието към кухнята, където прегърна Брана и я завъртя в кръг.

- Ясно, виждам, че натискането в тъмното с Бойл те е заредило с доста енергия. -‘ ^

- Беше страхотно натискане. Покани ме на среща в типично негов стил. Каза, че някой ден ще излезем на вечеря.

- Мили боже! - Брана притисна ръка до сърцето си, разтвори широко очи и зяпна. - Сигурно следва предложение за брак.

Прекалено щастлива, за да се засегне, Айона се засмя.

- И това е голяма крачка напред в сравнение с обичайното му мръщене. Мисли, че аз съм загадка, представяш ли си? Сериозно, че кой не би ме разгадал? Аз съм толкова прост човек.

- Наистина ли го мислиш?

- Определено не съм никак сложна. Ще направя чай. Ти искаш ли? Господи, направо съм луда по него.

- Не е ли малко рано още за лудо влюбване?

- Това не го разбирам - никога не съм го приемала. - Айона сложи чайника и се замисли коя от смеските за чай на Брана да използва. - Не усещаш ли кога нещо е истинско? Пет минути или пет години - какво значение има, щом знаеш какво чувстваш? Исках да съм сигурна, че го знам, с мъжа, с когото бях преди. Помъчих се да се убедя. Ха

202

Родът 0’Дуайър

ресвах го и ми беше спокойно с него. Казвах си, дай си малко време. Но времето не промени нищо. Нито за мен, нито за него, както се оказа.

Брана се замисли за думите на Конър.

- Ти искаш да даваш любов и да я получаваш.

- Винаги съм го искала най-силно от всичко. Ще използвам лавандуловата смес не само защото ухае чудесно, но и защото отпуска. - Тя погледна през рамо. - За спокоен сън. Толкова съм превъзбудена, че трябва малко да се разтоваря, за да заспя. Нали така?

- Отличен избор, който показва, че си научила много. Което ме води до следващата стъпка. Малко е късно, но мисля, че и двете можем да останем будни поне още час.- Ще направим заклинание. Нещо много, много просто - побърза да добави тя, забелязала грейналото лице на Айона. - Леко топване на пръст в реката.

- Аз съм от онези, които скачат презглава в дълбокото, но ще приема и леко топване. Благодаря, Брана.

- Ще ми благодариш след час - и то ако си успяла да овладееш заклинанието. Ето.

- Метла. Ще летя ли с нея?

- Не, няма. Ще се научиш да правиш заклинание за предпазване, а с това ще се научиш да замиташ негативната енергия, паяжините и прахоляка на тъмните сили, преди да разстелеш позитивната сила. Домът ни винаги трябва да е защитен. Това е първото, което трябва да научиш, и отдавна трябваше да съм ти го показала.

Айона грабна метлата.

- Научи ме сега!

Спа дълбоко и без сънища и посрещна деня - дъждовен, но вече по-светъл и мек - с ентусиазъм. Тъй като изпревари и двамата си братовчеди в кухнята, сложи кафето и се замисли дали да не опита да приготви закуска за трима. Талантът й в това отношение бе повече от скромен, но май щеше да се справи с едни бъркани яйца. А ако добавеше

Тъмната вещица

203

шунка и сирене в тях, щеше да се получи нещо като мързелив омлет.

Нужна е организация, каза си тя. Най-напред да подреди всички продукти и нужните съдове. Взе тиган, голяма купа и тел за бъркане, ренде за сиренето, нож и дъска за шунката.

Дотук добре.

Яйца, шунка, сирене от хладилника, както и масло за тигана.

Първо да счупи яйцата в купата, каза си тя, после отвори шкафа под мивката, за да изхвърли черупките в коша, който Брана използваше да прави компост. Тогава забеляза, че в бъркотията по разтребването предната вечер са забравили да изхвърлят боклука.

Решена да действа подредено, тя извади торбата, завърза я и я замъкна до вратата с намерението да я хвърли в контейнера.

Само на сантиметри отвъд ниското стъпало имаше купчина мъртви плъхове. Черни като безлунна нощ, покрити с кръв и съсиреци, те лежаха в кръг от опърлена земя.

Торбата се изплъзна от ръката й и падна на стъпалото с меко тупване. Погнусата я караше да влезе обратно, да затвори и залости вратата. Ръката й потрепери, докато се мъчеше да докопа дръжката зад гърба си.