Конър бе този, който спояваше всичко, помисли си тя. Той подхвърляше коментари, задаваше въпроси, събираше всички заедно с непоклатимия си ентусиазъм и голямата си обич.

Айона го намираше за неустоим. Тогава защо Мийра…

- Изучаваш внимателно всичко и всички - обади се Бойл, - сякаш ще се явяваш на изпит след час. И умът ти е пълен с въпроси и заключения.

- Всички сякаш са едно семейство. - Изрече първото, което изникна в съзнанието й от множеството преплетени

186 ►

Родьт 0’Дуайър

мисли. - Това е нещо, което винаги съм искала да изпитам, да бъда част от него.

- Разбира се, че сме семейство - увери я Конър. - Твоето семейство.

- Ти си великодушен. Такъв си по природа. Не всички са така, или поне са по-предпазливи, преди да отворят вратата. Аз съм най-новата тук в много отношения. Наблюдението ми дава по-ясно усещане за това семейство. Дори и само за да установя, че Бойл бели и реже много по-бързо и по-добре от мен.

- Е, вярно, че не може да се мери с Брана 0’Дуайър - отбеляза Фин, - но е сносен готвач. Което е една от причините двамата с Конър да го търпим.

- Ако не можеш да метнеш нещо в тигана, често оставаш гладен. Ето така, опри дланта си на ръба, вдигни пръсти и ги дръж далеч. - Бойл хвана ръката на Айона, за да й покаже. -Ас другата хвани дръжката, за да я използваш за насочване на острието.

Тя го остави да насочва ръцете й, за да нарежат красиви малки колелца от моркова, и се наслади на лекото притискане на телата им.

- Трябва да се упражнявам - реши. - И да измисля какво да ги правя, след като ги нарежа. Сигурно е по-добре, че не ми се удаде възможност да те поканя на вечеря.

Тя вдигна очи и погледна през рамо, забеляза изненадата върху лицето му, както и лека неловкост, когато в стаята зацари тишина. - По-добре ще похапнеш, ако Брана сготви - продължи Айона. - Ще трябва да измисля друг повод да излезем на среща.

Конър не успя да маскира с кашлица смеха си, но тя само вдигна рамене.

- Всички сме едно семейство - изтъкна тя. - И нещо повече, семейство с огромен проблем и обща цел, заради които вероятно ще ни сритат здраво задниците или още по-зле, при това още утре или съвсем скоро. Затова смятам, че нямаме много време за губене и защо да не грабнем нещо, което може да ни донесе щастие. Говорейки като

Тъмната бещица

187

човек, който цял живот се е задоволявал с половинчати неща, бих искала да го приключа - особено предвид вероятното сритване на задници - с огромна доза истинско щастие.

От мястото си до плота, на който се бе облегнал удобно, Фин й се усмихна.

- Мисля, че вече почти съм влюбен в теб.

- Цялата ти любов вече е отдадена. - Айона въздъхна. - Така, да видим. Кого още мога да притесня?

- Мен не си ме притеснила - увери я Фин. - А колкото до любовта, малка сестричке, тя е безгранична.

- Винаги съм вярвала в това. Какво означаваше другото, как ме нарече?

- Сестричка.

- Харесва ми как звучи на ирдандски. Трябва да науча езика. Всички ли го говорите?

- Брана, Конър и Фин. - Приключила с рязането на зеленчуци, Мийра отиде да си изплакне ръцете. - Аз и Бойл знаем достатъчно, за да се оправим горе-долу, нали Бойл?

- Горе-долу.

- Как мислите, дали магията е по-силна с него? Съжалявам - побърза да се извини Айона. - Не бива непрекъснато да се връщам към тази тема и да развалям настроението. И не биваше да те излагам така пред всички - обърна се тя към Бойл.

- Ти просто го смути, понеже не е свикнал някоя жена да говори открито за чувствата си, без да завоалира нещата. Конър - продължи Брана, - ще ми трябва „Гинес“ за задушеното и бих казала, че още една бутилка вино ще ни дойде добре. Права си и за още нещо, Айона, трябва да говорим за другото. Не можем да знаем дали ще се изправим пред съдбата си след ден или след година, но логиката ми подсказва, че ще бъде много скоро. При все това обаче, готова съм да се закълна, че никой не може да ни срита задниците. Затова хайде да сложим яхнията да къкри, да пийнем още вино и да поговорим сериозно.

188 ►

Родът О’Дуа0ър

Тя се обърна с лице, пламнало от горещата пара, и очи, в които светеше толкова силна решимост, че Айона вярваше в непобедимостта й.

- Хайде, дайте проклетите зеленчуци насам. Няма да се сготвят сами.

Тъмната вещица

- 189

ЕДИНАДЕСЕТА глава

И така пак приличаше на приятелска сбирка - всички бяха седнали край кухненската маса с чаша вино в ръка, а кучето все така лежеше пред огъня.

Но Айона знаеше какво точно представлява това събиране.

Военен съвет на най-високо ниво.

- Първо искам да кажа нещо - започна Брана - на Мийра и на Бойл. Вашата кръв не,е замесена в това и никой от двамата няма специалната сила, която да използва като оръжие или щит.

- Никак не е хубаво да започнеш, като ни обиждаш - възрази Бойл.

- Знаеш, че нямам такова намерение, а само искам да изтъкна, че за нас означава страшно много, че сте с нас. Истината е, че не знам как двамата с Конър бихме се справили без вас. Вие сте най-верните приятели, които някога съм имала или ще имам. Не знам със сигурност дали любовта е безгранична, както твърди Фин, но знам, че не съм стигнала до границата на обичта си към вас. Това е, което имах да казвам.

- Нямаме силата, но не сме безпомощни. Изобщо даже. - Мийра погледна към Бойл и получи кимване от негова страна.

- Имаме глави на раменете си, юмруци. Той никога не се е интересувал от нас и в това му е грешката.

- Може и така да е и трябва да намерим начин да се възползваме от нея. Но пък проявява огромен интерес към Айона. - Конър махна с ръка към нея. - Двамата с Брана смятаме, че той се надява да я нарани - или по-лошо - и

190

Родът 0’Дуайър

така да отнеме силата й, за да увеличи своята. Вярваме, че е заплатил скъпо за капана, който й бе заложил преди няколко дни и който се провали напълно.

- Какъв капан? - попита Бойл. - Нарани ли те? - сграбчи той ръката и. - Защо не ми каза?

- Не е лесно да се говори за подобно нещо в конюшнята. И не бях наранена. Брана и Конър ме спасиха.

Фин се обади тихо.

- Какво се случи? Разкажете ни подробно. Айона, ти го правиш най-добре. Кажи да чуем всички.

- Беше в деня, когато преподавах на Сара първия й урок. Докато вървях към къщи.

Разказа им всичко най-подробно, без да премълчава страха си.

Докато говореше, Фин стана и отиде до прозореца, където остана загледан в градината. На мястото си до масата Бойл сви юмруци.

- Вече няма да вървиш сама до работа или до къщи.

Айона го зяпна.

- Това е смешно. Трябва да…

- Няма да стане. И толкоз.

Преди да каже още нещо, Айона улови погледа на Мийра и забеляза как приятелката й леко поклаща глава.

- Конър може да я придружава до конюшнята. - Брана говореше спокойно. - Бездруго са в една посока, а вие с Фин просто трябва да направите така, че смените им да се застъпват.

- Решено е - твърдо заяви Бойл. - Аз ще я изпращам след работа. Решено е - повтори той.

- Оценявам загрижеността ви. Някой ще ме придружава ли всеки път, щом прекрача прага на къщата или искам да ида до селото? А най-добре да почнеш и да спиш с мен

- обърна се тя към Бойл. - Защото той се появява в сънищата ми. Разбираемо е да съм уплашена, но не съм безпомощна. И никой не бива да ме мисли за такава.

- Далеч сме от тази мисъл. - Конър искаше да я успокои.

- Но си ни скъпа. И нужна. Нуждаем се от теб, затова из

Тъмната вещица

191

вестни предпазни мерки, засега поне, ще успокоят малко духовете.

- Скъпа. Нужна. - Фин се обърна с каменно изражение. - Съгласен съм. Но не ме повикахте, когато скъпата ви и нужна братовчедка е била в опасност.

- Стана много бързо - обясни Конър. - Истината е, че единствената ми мисъл бе да стигна до Айона и да заведа там Брана възможно най-бързо. Затова имаш право, грешката е моя.

- Ти можеше ли да направиш нещо повече? - попита го Брана.

- Няма как да узнаем вече, нали? Но всички вие трябва да решите дали ще бъда част от това, или ще ме държите настрани.

Вместо да отговори, Брана смени подхода.

- Можеш ли да четеш митЛгйте му? Да усетиш какво цели?

- Не, не мога. Той ме блокира. Знае, че съм избрал на коя страна да стоя. Но със сигурност вярва, че може да ме привлече към себе си, и се опитва да го направи. Насън и наяве.

- Ти не го спираш.

Фин преглътна напиращата ругатня.

- Трябва да живея живота си, нали? Имам и други неща на главата си. Той има една-едничка цел в съществуването си, но за мен има много. А и ако го блокирам и изолирам напълно, дори и да мога, тогава няма да има шанс, съвсем нищожен дори, да успея да науча нещо, което може да ни помогне да сложим край на това. Ако не вярваш, че го искам, че искам това да свърши и дори самата мисъл за него да бъде изличена, значи, няма какво повече да те убеждавам.

- Не се съмнявам в това. Никак. - Брана етана и отиде да разбърка супата. - Тя има нужда от коня. Айона се нуждае от водача си.

По лицето на Фин премина сянка на раздразнение.

192

Родът 0’Дуайър

- Той е неин от първия миг, в който го зърнах. Тук няма къде да държите Аластар, затова той е при мен и Бойл. Ако не го вярваш, още утре ще прехвърля документално собствеността върху него.

- Не! - Ужасена, Айона скочи на крака. - Това не е правилно.

- Нито съм го мислила, нито го казах. Ти си този, който трябва да й каже, че конят е неин. Ти и Бойл, защото ти го доведе тук и го подслоняваш в конюшнята си. Само това имах предвид.

- Дори и без да е замесена магията, конят е неин от мига, в който двамата срещнаха погледи. - Бойл вдигна ръце, после ги свали отново. - И Фин има право. Тук няма как да се грижите подобаващо за него. Говорихме за това още същата вечер, когато Фин се завърна.