- Харесва ми да мисля, че е така.

- Съвсем ясно е. И Бойл, и Фин ценят високо уменията ти и мнението ти, разчитат и на двете. Мисля, че си заслужила уважението и на двамата, а това не е никак лесно. Искам го и аз. Искам да създам нещо свое и да спечеля уважението на другите, да знам, че хората, които обичам, могат да разчитат на мен. Бихте ли могли да искате нещо повече?

- Хубаво е да имаш това, което каза ти - замисли се Мийра. - Аз лично не бих отказала и гърне жълтици.

- И какво ще правиш с него?

- Това е добър въпрос. Мисля, че първо ще си купя къща - не е нужно да е лъскава, просто една хубава къща с малко земя и плевня, където да мога да гледам един-два коня.

- Ами мъж?

- За какво? - засмя се Мийра. - За удоволствие или за постоянно?

- И за двете или поне за едното.

- Няма да откажа удоволствието, понеже има известна липса на подобни забавления в живота ми в последните месеци. Колкото до другото, не търся нещо завинаги. Мъжете идват и си отиват - добави тя и се настани по-удобно с чашата благоуханен чай в ръка. - С изключение на милия и муден Шон, доколкото ми е известно. Най-добре да не очакваш или да искаш да останат завинаги, така напрежението е по-малко.

Тъмната вещица

181

- Но нали напрежението ти показва, че си жив - възрази Айона. - Аз пък искам да имам мъж завинаги - такъв, който също да ме иска. Искам необуздана и страсгна любов

- която никога не свършва. И деца - не само едно - искам куче, кон, къща. Едно голямо и весело семейство. Ами ти?

- попита тя Брана.

- Какво искам аз ли? Да живея живота си. Да сложа край на това проклятие, което тегне над всички ни, и да смажа онова, което е останало от Кеван.

- Това не е нещо лично за теб. Само за теб, Брана - настоя Айона. - Богатство, пътешествия, секс? Дом, семейство?

- Достатъчно пари, за да пътувам до екзотични места и да правя див секс с екзотични мъже. - Тя се усмихна и си сипа още чай. - Това май покрива всичко.

- Аз тръгвам с теб. - Мийра бЛожи длан върху ръката й. - Ще оставяме разбити сърца по целия свят. Можеш да дойдеш с нас - предложи тя на Айона. - Ще видим всички чудеса на света и ще се отдаваме на удоволствия, където и да сме. После можеш да се върнеш, да избереш мъж завинаги и да си направите много бебета. Аз ще построя моите дом и плевня, а Брана ще си живее, както си поиска, свободна от проклятието.

- Дадено. - Брана вдигна чашата си за тост. - Трябва само да победим древното зло и да спечелим несметно богатство, останалото са подробности.

- И двете можете да се наслаждавате на екзотичен секс и сега - възрази Айона. - Никак не е трудно да си подбираш мъжете, когато изглеждаш като келтска богиня.

- Предлагам да я задържим - заяви Мийра на Брана. - Върши чудеса за егото ми.

- Вярно е. Брана прилича на излязла от приказка, без дори да полага усилия, а ти си като принцесата воин. Мъжете сигурно се търкалят в краката ви.

Вратата се отвори и заедно с дъжда влязоха Конър, Бойл и Фин.

- Не всички - измърмори Мийра.

182

Родът 0’Дуайър

- Вижте кого довлякох. - Конър изтръска дъжда от косата си като куче, а Кател скочи да посрещне новодошлите. - Трябваше или да ги домъкна тук, или да построим Ноев ковчег. Имаш ли още чай и бисквити?

- Разбира се. Не оставяй мокри следи по пода. Това значи ли, че светът на бизнеса е спуснал кепенците?

- За днес - отвърна й Бойл. - Уговаряхме Фин да ни черпи за вечеря, но за малко да се удавим, докато решим къде.

- А тук е най-хубаво. - Конър отиде до огъня и протегна ръце. - Особено ако можем да изнудим някого да направи голяма тенджера супа.

- Някого, значи?

Конър само се усмихна на Брана.

- И тогава се сетих за милата си сестричка.

- Прекалено често си ме представяш в кухнята.

- Защото си страхотна там. - Наведе се и я целуна.

- Аз мога да обеля и нарежа каквото ми кажеш. - Айона реши, че това е почти като да покани Бойл на вечеря. - Ти можеш ли да белиш и режеш, Бойл?

- Мога, особено щом ще получа вечеря в замяна.

- И аз съм склонна да бъда робиня в кухнята за една топла супа в такава нощ - обади се Мийра. - Ами ти, Фин?

Той продължи да развива увития около врата му шал.

- Каквото поиска или реши Брана - за тази вечер.

- Тогава най-добре да ида да видя какво мога да сложа в тази прословута супа. - Тя стана и мина през задната врата. Кучето остави Фин, за да я последва.

- Тя ще е по-спокойна, ако си тръгна - отбеляза Фин.

- Никъде няма да ходиш. - Рядък изблик на гняв се прокрадна в гласа на Конър. - Не може да стане така и тя го знае, както и ти. Имаме нужда от теб. Казах на Фин и Бойл какво стана преди няколко дни - обясни той на Айона.

- Какво е станало? - попита Мийра.

- Ще ти кажа и на теб след малко. Но знаеш, че съм прав. Нуждаем се от теб и тя го разбира. В крайна сметка

Тъмната вещица

183

тя няма да остави обърканите ви отношения да застанат на пътя ни.

- Може би не е зле някой да ми каже за тези объркани отношения. - Айона бутна настрани чая си. - Хубаво би било да знам всички подробности, вместо да се опитвам да си сглобя картинката парче по парче.

Фин се приближи до масата, после дръпна яката на пуловера си.

- Това е неговият белег - знакът, с който вашата кръв е белязала моята. Нося този белег и Брана не иска да погледне отвъд него и да види какво е тя за мен и какво съм аз нея.

Айона се надигна и го разгледа внимателно. Пентаграм, както гласеше легендата, ясно очертан и видим като татуировка.

- Не прилича на белег по’рождение, а по-скоро на татуировка или следа от ударено. С него ли си роден?

- Не. Появи се много по-късно. Бях навършил осемнайсет.

- Винаги ли си го знаел?

- Не и откъде идва силата ми, но знаех, че я имам. - Нагласи отново пуловера си. - Силна жена си, Айона.

- Не съвсем. Или поне не достатъчно. Засега.

- Мисля, че грешиш в това. - Той повдигна леко брадичката й с пръст. - Ще удържиш своето, когато е най-важно, така мисля. Тя ще се нуждае от твоята непоклати-мост и от отвореното ти съзнание.

- Конър каза, че се нуждаем от теб, и аз му вярвам. Ще ида да помогна на Брана в готвенето.

- Идвам с теб. - Мийра се надигна от мястото си. - Дайте й няколко минути да свикне с идеята - но не се тъпчете с бисквити. Тя ще направи каквото е нужно, Фин, независимо от цената.

- Както и аз.

Айона мина през задния вход на ателието с Мийра, след това през склада и влязоха в къщата.

184

Родът 0’Дуайър

- Почакай, преди да идем при Брана. - Айона спря. - Какво е станало между нея и Фин? Не те моля да клюкарс-тваш, нито да предадеш доверието й - което очевидно е голямо и истинско помежду ви. Смятам, че го разбираш. Надявам се да е така.

- Разбирам, но не ми е лесно да споделя с теб онова, което тя не ти е казала сама. Ще ти кажа, че двамата бяха влюбени. Млади и лудо влюбени. Бяха щастливи в любовта си, макар да се караха и сдобряваха непрекъснато. Тя беше почти на седемнайсет, когато двамата го направили за първи път. И точно след като били заедно първия път, белегът се появил върху кожата му. Той не й казал. Не знам дали да го виня за това, но не й казал. И когато тя го раз’ брала, била много ядосана, но и нещо повече - покрусена. Той бил настроен отбранително, но също бил покрусен. Оттогава това е като жива рана помежду им. Повече от десет години на копнеж и страдание и прекалено голямо недоверие.

- Още се обичат.

- Любовта не се оказа достатъчна за никого от двамата.

Би трябвало да е, помисли си Айона. Винаги бе вярвала,

че ще бъде достатъчна. Но само последва Мийра към кухнята, за да помогне с каквото може.

Изглеждаше като обикновено събиране на приятели и близки в дъждовна вечер. Тихият огън, който трептеше в кухненското огнище, кучето, дремещо пред него. Имаше вино, което Конър измъкна и отвори, преди щедро да налее в чашите. Имаше доброволци, които усърдно белеха и режеха огромни купчини картофи и моркови, кълцаха чесън и лук, докато домакинята овалваше в брашно наря-зано на хапки телешко, преди да го сложи в големия тиган с дебело дъно върху печката. Във въздуха се носеше изкусително ухание и всички говореха един през друг.

Изглеждаше като съвсем обикновено събиране на приятели и близки, мислеше си Айона, докато режеше моркови, и приликите я стопляха вътрешно, даваха й голяма доза

Тъмната вещица

- 185

от онова, което бе разбрала, че е търсила през целия си живот. Но не бе просто приятелска сбирка и подмолните течения, които дебнеха под повърхността, бяха смъртоносни.

Въпреки това не искаше да развали момента и да разруши привидното спокойствие. В крайна сметка стоеше редом с Бойл - който несъмнено бе много по-умел с кухненския нож от нея - и той се държеше доста по-непринудено тук, отколкото докато работеха заедно в конюшнята.

И ухаеше прекрасно на дъжд и на коне.

По-добре да си мълчи, реши тя, отколкото да каже нещо не на място. Затова само гледаше и слушаше. Видя как Конър се пресегна и избърса една сълза от бузата на Мийра, която режеше на ситно лук, и забеляза непринудения флирт в жеста му, в погледа.

- Ако беше моя, скъпа Мийр^Г-каза той, - щях да забраня да има лук в къщата, за да не пролееш нито една сълза повече.

- Ако бях твоя - отвърна му тя, - лукът нямаше да е единствена причина за сълзите ми.

Той се засмя, но Айона се замисли. Както продължи да гледа замислено и когато Фин доля вино в чашата на Брана, а после по нейна молба й подаде олио за тигана. Учтивият им тон бе скован също като езика на телата им, но под повърхността - о, наистина имаше подмолни течения наоколо - кипяха такива страсти, такива силни чувства, че човек трябваше да е сляп и без сърце, за да не ги усети.