- И в теб е заложено също, което и в мен. Отблъсни

дъжда настрани от теб.

Харесваше й усещането за огъня във вените й и как напира да изскочи навън, но сега го удържа. И използва яда и гнева, които й помагаха да го извика, за да побутне, отблъсне и отвори пространство.

Един сантиметър, после два и тогава го видя, почувства го. Наистина бе просто вода. Като тази в купата. Въодушевена, тя бутна по-силно и още по-силно, така че поройният дъжд сякаш подскочи и се събра във вълна. Която се плисна бурно в преградата на Брана.

- Не исках да… имам предвид, че не се опитвах да те оплискам. Не точно.

Тъмната вещица

- 175

- Но нямаше да съжаляваш, ако бе успяла - спокойно довърши Брана. - Поздравления за свършеното. Ще трябва да поработиш над ловкостта си и по-изчистените форми - както и над пълния контрол - но успя да го направиш, което е добро начало.

Айона примигна, избърса мокрото си лице и забеляза, че е направила тясна, но суха ивица около себе си. В нейното малко царство нямаше бледозлатиста слънчева светлина, но и не валеше.

- Браво на мен!

- Не губи контрол. Не го разширявай. Само за теб е.

- Сигурно и останалите жители на страната ще се радват на малко сухо време, но разбирам. Ако спрем дъжда тук, може да предизвикаме потоп другаде.

- Не можем да знаем със сигурност, затова не рискуваме. Движи се заедно с нега,- показа й Брана, крачеща в широк кръг, но винаги на сухо.

Когато Айона се опита да стори същото, преградата й се понамокри, но тя задържа контрол над границите.

- Много добре. Тъй като сме в Ирландия, няма да ти липсва дъжд, за да се упражняваш и занапред, но за днес свърши добра работа. Да влезем вътре и да опитаме някоя по-простичка отвара.

Брана се отправи към ателието си, докато Айона се мъчеше да задържи и контролира сухото кътче около себе си.

- Мога да ти помогна с опаковането и бутилирането на стоката за магазина. Много искам да помогна с нещо - продължи тя. - Ти изцяло отговаряш за готвенето и отделяш голяма част от времето си - както и Конър - за да ме обучаваш. Доста ме бива да следвам указания.

- Така е.

Брана винаги бе предпочитала усамотението на ателието си. Беше различно от това да наеме служители за магазина си в Конг, които да обслужват клиентите и да се занимават с пратките и всичко останало. Но ателието й беше нейното убежище. Обикновено.

176

Родьт О’Дуа0ър

От друга страна, помисли си тя, уроците и нуждата от тях наистина отнемаха от времето й.

- Ще ми е от полза - реши тя. - Ще видим как ще го направим.

Брана влезел ателието с Айона по петите й, оставяща капки по пода.

- Тъкмо щях да ви оставя бележка - обади се Мийра откъм работния плот. - И за двете.

- А сега ще пийнеш чай и ще ни погостуваш. Не съм те виждала отдавна. Айона, недей да оставяш следи по пода.

- Лесно ти е на теб. Ти си суха, а аз - вир-вода. Сигурно приличам на мокра кокошка.

- По-скоро на удавена - отбеляза Мийра.

Брана се запъти направо към чайника.

- Направи заклинание за външния си вид.

Айона мълчаливо изгледа Мийра.

- Тя знае всичко по въпроса, че и отгоре. Погрижи се за себе си.

- Не ме бива никак. Казах ти, че веднъж опитах да направя такова заклинание и беше истински кошмар.

- Нали затова са тренировките. Обикновено смятам заклинанията за външния вид или сушенето на дрехите например, вместо просто да се преоблечеш, за проява на мързел и суета, но сега е удобен момент да потренираш. Ако все пак си докараш брадавици или пъпки по лицето, аз ще се погрижа. - Брана й хвърли поглед през рамо с лукава усмивка. - Все някой ден.

- Веднъж ми направи заклинание и на мен, помниш ли, Брана, когато бяхме на петнайсет май. Аз отчаяно исках да стана руса, тъй като Шеймъс Латимър, любовта на живота ми по това време, предпочиташе блондинки.

Чувствайки се като у дома си, Мийра свали якето си и го окачи на една закачалка, после разви шала от врата си и го сложи върху якето, както и шапката си.

- Тъкмо щях да се боядисам - бях взела боята, за която бях спестявала цели две седмици - и се появи Брана, направи заклинанието и промени цвета на косата ми.

Тъмната вещица • 177

12*

Айона изгледа замислено Мийра.

- Не мога да си те представя руса, не и с твоя тен на лицето.

- Беше голям кошмар. Изглеждах като болна от жълтеница.

- И твърде упорита, за да си го признаеш - напомни й Брана.

- Така си беше, затова издържах цяла седмица, преди да я помоля да върне всичко както си беше. Помниш ли какво ми каза тогава?

- Нещо в смисъл, че да се промениш заради самия себе си, е приемливо, но да го направиш заради мъж, е проява на слабост и глупост.

- Толкова млада, а вече мъдра - отбеляза Мийра и се разсмя с гръмкия си смях. - А Щеймъс се натискаше тайно с Катрин Кели, която беше руса като жълтурче. Но преживях и това разочарование.

- И това е полезен урок - обади се Брана. - Но в този случай ще го броим за тренировка. Хайде, Айона, погрижи се за вида си и ще пийнем чай заедно.

- Добре. Почвам. - Тя издиша шумно и искрено се помоли да не се подпали сама, докато се концентрираше най-напред върху якето, пуловера и джинсите.

Вдигна се пара, но никакви пламъчета не избухнаха. Започна да усеща как пръстите на краката й се размразяват, кожата й се затопля и с усмивка прокара длан по сухия ръкав на якето си.

- Получи се.

- Колко време щях да спестя от пране, ако знаех как да правя това - отбеляза Мийра.

Ухилена, Айона прекара длан върху мократа си коса и я превърна в суха и лъскава коприна. Засмя се весело и закри лице с длани, за миг затвори очи. Когато свали ръцете си, лицето й грееше, устните й бяха порозовели, а миглите й бяха по-тъмни и по-дълги.

- Как изглеждам?

178

Родът 0’Дуайър

- Готова да хукнеш към бара и да флиртуваш с всички красавци там - подхвърли Мийра.

- Наистина ли? - Очарована, Айона се втурна към огледалото. - Изглеждам добре! Вярно е.

- Умело направено, при това с известна грация. Добре се получи.

- Стой наблизо - обърна се Айона към Мийра. - Тя никога не ми говори така насаме.

- Затова, когато го казвам, знаеш, че го мисля. Имам маслени бисквити, Мийра, както и от жасминовия чай, който харесваш.

- Няма да откажа и на двете. - Настани се удобно до масата и за миг се наведе да погали Кател, който дойде и сложи голямата си глава в скута й. - Времето доста ограничава бизнеса ни, а казват, че и утре ни чака същото. Бойл е направил уговорка с училището да доведат децата да видят конете. Малчуганите ще пояздят с водач вътре на манежа.

- Чудесна идея.

- О, пълен е с такива нашият Бойл. - Мийра се усмихна на Айона, докато си вземаше бисквитка. - А аз се замислих за рождения ден на сестра си другия месец и се сетих за теб. Тя живее в Кери, тъй като с мъжа й работят там - обясни тя на Айона. - Мислех си за онези комплекти, които правиш - сапун, свещ, лосион и такива неща - специалните подаръци, които правиш за всеки според характера и личността му.

- Ясно. Искаш да ти направя такъв за Морийн?

- Много бих искала. Тя е най-голямата в семейството, както знаеш, и ще навърши трийсет и пет. По някаква причина това направо я подлудява, сякаш младостта й си е отишла завинаги и вече я очакват само страданията и неволите на старостта.

- Да е жива и здрава Морийн, но винаги си е падала по драмите.

- Такава си е. Омъжи се за Шон, когато беше на деветнайсет, така че вече шестнайсет години върви подире му.

Тъмната вещица

179

Мил и трудолюбив човек е - продължи тя, - но адски муден. Има двама тийнейджъри, които я докарват до ръба на лудостта, че и понякога отвъд, както и още едно хлапе в добавка. Напоследък е почнала да ми праща съобщения денонощно, както и на другата ни сестра, и на майка ни, за да ме държи в течение с изпитанията и мъките си. Надявам се, че подаръкът, след като е създаден специално за нея и е свързан с грижи за тялото и женски глезотии, може да й повдигне духа достатъчно, за да престане да ме тормози, така че да ми мине желанието да я удуша.

- Значи, подаръкът е за теб - засмя се Брана.

- Спасявам й живота, което ме прави добра сестра.

- Ще ти го приготвя другата седмица.

- Винаги съм искала да имам сестра - замислено отбеляза Айона.

- Искаш ли моята? Вземай’Квято искаш от двете: Ще си задържа братята, понеже не са такива досадници през повечето време.

- Да си единствено дете, е доста самотно, а и няма как да се оплакваш от братята и сестрите си.

- Виж, оплакването би ми липсвало - призна Мийра. - Кара ме да се чувствам по-умна и по-добра.

- Някога си фантазирах, че имам брат и сестри.

Развеселена, Мийра се облегна на стола си.

- Така ли? И как се казваха?

- Кейти, Алис и Браян. Кейти беше най-голямата - търпелива, умна и добра. Алис беше най-малката и все ни разсмиваше. Двамата с Браян бяхме най-близки по години. Той непрекъснато се забъркваше в неприятности, а аз се опитвах да го измъкна. Понякога ми се струваше, че ги виждам толкова ясно, колкото вас сега.

- Това е силата на желанията ни - обясни Брана. Самотно дете, помисли си тя. Толкова пренебрегвано, лишено от грижи и разбиране.

- Сигурно. Не разбирам напълно какво означава това, но за мен те много често бяха по-истински от всеки друг. С тях и конете не скучаех никак.

180

Родът 0’Дуайър

Тя спря за миг и се разсмя.

- Само аз ли съм имала въображаеми другарчета?

- На мен Конър ми беше повече от достатъчен.

- Наистина е повече от достатъчен - повтори Мийра.

- А и ние двамата с него разбрахме какви сме много отдавна, бяхме много по-млади от теб.

- И въпреки това и двамата сте създали много силни връзки и важни неща. Работата ти тук, магазинът, неговата школа за соколи - всичко, което прави със сръчните си ръце. Както и ти, Мийра. Ти не си от собствениците, но си много важна част от бизнеса.