- Не съм се отклонила от пътеката, не и съзнателно. И когато осъзнах, че не съм там, където си мислех, където би трябвало да съм, тръгнах обратно. Но… първо се появи мъглата.

Айона погледна към празната си чаша, остави я на масата.

- Знаех какво означава.

- И не ни повика, нито пък водача си? Не се обърна към никого от нас.

- Всичко стана толкова бързо. Дърветата - те се местеха, а мъглата се сгъсти. После и вълкът се появи. А вие как дойдохте? Как разбрахте?

- Конър беше излязъл навън с Ройбиър и соколът видя отвисоко. На него можеш да благодариш, задето повика мен и Конър.

- Ще му благодаря. Непременно. Брана… - Тя прекъсна думите си, когато вратата се отвори и влезе Конър.

- Вече няма нищо. Върнал се е в леговището си. - Отиде при уискито и си сипа. - А ти как си, братовчедке?

- Добре съм. Наред съм. Благодаря. Съжалявам, задето…

- Не искам да чувам извинения - сопна й се Брана. - Искам здрав разум. Къде ти е амулетът?

- Аз… - Айона се пресегна и тогава се сети. - Оставих го в стаята си сутринта. Забравих…

- Не забравяй и не го сваляй.

- По-полека. - Конър докосна ръката на сестра си, докато отиваше към Айона. - Изплаши всички ни. - Сега дланта му галеше нейната ръка и спокойствието се предаваше на нея. — Не си виновна. Вината не е нейна — обърна

Тъмната вещица

. 169

се той към Брана, преди тя да вметне нещо рязко. - Едва от седмица е тук. Ние се готвим цял живот.

- Няма да има нито време, нито възможност за нещо повече, ако няма благоразумието да носи защитния си амулет и да повика нас двамата или водача си, когато има нужда от помощ.

- Нали ти си тази, която я обучава? - отвърна й също сопнато Конър.

- О, значи, моя е вината, че тя се държи като малко дете.

- Не се карайте за мен и не говорете, сякаш не съм тук. Вината е моя. - По-уверена в силите си, Айона се изправи и отиде по-близо до огъня, до топлината. - Аз си свалих амулета и не внимавах достатъчно. Нито едното, нито другото ще се повтори. Съжалявам, но…

- Кълна се във всичко свято, ще ти залепя устните за цяла седмица, ако чуя още едн©-„съжалявам“.

Айона вдигна ръце в отговор на заплахата на Брана.

- Не знам какво друго да кажа.

- Просто ни разкажи какво стана, с най-големи подробности, преди да дойдем при теб - подкани я Брана. - Не, да вървим в кухнята. Ще направя чай.

Айона я последва навътре, после приклекна, за да погали Кател да му благодари.

- Прибирах се вкъщи от голямата конюшня.

- Защо си била там?

- О, Фин ме повика. Дадоха ми да водя урок по прескачане на препятствия. Отидох дотам с Аластар. Двамата полетяхме малко.

- Света Бриджит.

- Не го направих нарочно, не съвсем, и спрях бързо. После Фин трябваше да тръгне нанякъде и Бойл остана да наглежда първия ми урок, за да е сигурен, че няма да объркам нещо, вероятно. Помолих го да ми покаже Дарлинг, но първо видях Аня и о, господи, тя е истинско чудо.

- Не ме интересуват конете - напомни й Брана.

- Знам, но се опитвам да ти обясня. После видях Дарлинг и докато гледах нея и Бойл заедно, осъзнах, че не мога

170

Родьт 0’Дуайьр

да му се сърдя. После нещата се случиха от само себе си, защото вече не му бях ядосана.

- Защо си била? - учуди се Конър.

- О, ами, случи се нещо тази сутрин, когато мина да ме вземе.

- Целунал я е така, че мозъкът й протекъл през ушите - поясни Брана и Конър се ухили.

- Бойл ли? Гледай ти, значи.

- А после се държа грубо и отвратително и това ме ядоса. Но докато го гледах заедно с Дарлинг, не можех да продължа да се сърдя, затова му казах, че вече не съм ядосана, и тогава нещата се случиха от само себе си, и той просто ме сграбчи и отново го направи. Сигурно съм изгубила поне двайсет процента от мозъчните си клетки вече. А и урокът мина толкова добре, беше ми хубаво отново да имам ученичка, затова се чувствах прекрасно и малко разсеяна - призна си тя - и си мислех, че може би е добра идея да поканя Бойл да излезем - да пийнем по бира или да идем на кино, нещо такова. И тогава осъзнах, че не съм там, където би трябвало.

Описа им всичко до най-голямата подробност.

- Не си била съсредоточена - отбеляза Брана. - Ако имаш намерение да използваш огъня за защита или за атака, трябва да си абсолютно сигурна.

- Никога досега не го е използвала срещу нищо и никого — изтъкна Конър. — Но е проявила достатъчно съоб-разителност и кураж да използва огън. Другия път ще му опърли кожата. Нали така, Айона?

- Точно така. - Защото никога повече нямаше да допусне да се чувства толкова безпомощна и уплашена. - Канех се да опитам отново, но бях уплашена. После Ройбиър се спусна от небето. Най-красивата птица, която съм виждала някога.

- Хубавец ми е той - усмихна се Конър.

- А после и Кател се появи, както и вие двамата. Блокирах - призна си тя. - Все едно се озовах в някакъв сън.

Тъмната вещица

171

Мъглата, черният вълк, червеният камък, светещ на шията му.

- Подхранва силата му. Камъкът - обясни Брана, - както и страхът ти. Ще работим повече. Ще си носиш амулета. Конър ще те изпраща сутрин до конюшнята и ще се погрижим някой да те връща у дома в края на деня.

- О, няма…

- Брана е права. Само за една седмица се появи в сънищата ти, а вече и в реалността. Ще бъдем по-внимателни и толкоз. Докато решим какво ще се прави. Върви да си вземеш амулета и ще се захванем с работа.

Айона се изправи.

- Благодаря ви, че се появихте.

- Ти си наша - простичко отвърна Конър. - И ние сме твои.

Думите и непоклатимата вяра-в тях предизвикаха парене в очите й, докато Айона бързаше да мине през кухнята към къщата.

- Много й се струпа за съвсем кратко време - подхвана Конър.

- Знам. Отлично го знам.

- А ти беше толкова рязка, защото се боиш за нея.

За миг Брана не каза нищо, просто продължи да приготвя чая, което я успокояваше.

- Аз съм тази, която я обучава.

- И вината не е само твоя, както не е и нейна. За всички ни преживяното е добър урок. Той е по-смел, откакто тя се появи.

- След като и тримата сме тук, той знае, както и ние, че часът наближава. Ако успее да я нарани или да я привлече на своя страна…

- Тя няма да мине на негова страна.

- Няма да го направи, не-и съзнателно. Мисля, че притежава твоята вярност и изпитва прекалено силна благодарност за малкото, което е получила.

- Когато си гладувал дълго, се чувстваш благодарен и за залък от трапезата. Ние винаги сме били заедно. И ви

172

Родът О’Дуа0ър

наги сме били обичани. Тя търси любов - да дава и да получава. Не съм надзъртал - добави той. - Толкова е вплетено в същността й, че няма как да не го видя.

- И сама го виждам. Е, сега има нас, независимо дали й харесва, или не.

Конър взе чашата чай, която сестра му му подаде.

- Значи, нашият Бойл, а? Сграбчил братовчедка ни и я нацелувал до забрава, съдейки по чутото. Едва е прекрачила прага ни, а моят приятел вече й се нахвърля.

- О, престани с хлапашките истории.

Той се засмя, отпи от чая си.

- Как да престана, като е толкова забавно?

Тъмната вещица

173

ДЕСЕТА ГЛАВА

Съсредоточаване. Брана неуморно го натякваше. Айона се мъчеше да го постигне, после и да задържи фокуса. Ставаше все по-добра - Брана я бе похвалила с половин уста - но далеч не бе постигнала нивото, което взискателната й учителка считаше за достатъчно високо.

Чудеше се как изобщо може да се съсредоточи човек, който е мокър до кости и почти замръзнал.

Дъждът се сипеше от тъмнотии сиво небе, както бе през последните два дни и нощи, без прекъсване. Това до голяма степен означаваше работа на закрито - както в конюшнята, така и в занаята. Нямаше нищо против наистина. Харесваше й да подрежда такъмите заедно с Мийра и да помага на Мик в уроците с една млада ездачка, както и на една пъргава осемдесетгодишна дама на манежа.

Много се радваше, че има повече време да се грижи за конете и да се сближи с тях. Бе сплела гривите на всички кобили, доволна да види как грейват от допълнително оказаното им внимание. И макар да усещаше, че и мъжките животни биха се радвали на новата прическа и вниманието, знаеше, че Бойл ще е против. Затова бе сплела по една малка плитка на всеки, за да зарадва конете и да не дразни шефа си.

Освен това се учеше. Вътре в ателието на Брана с тлеещия торф в огнището и сладкото ухание на билки и восък във въздуха тя се учеше как да разтвори широко съзнанието си и да приеме силата си - и как да шлифова острите ръбове. Нощем четеше и се ограмотяваше, докато вятърът блъскаше поройния дъжд в прозорците.

174

Родът О’Дуа0ър

Но как, за бога, можеше да мисли изобщо, камо ли да се съсредоточи, докато дъждът се плискаше върху главата й и студът я пронизваше до кости.

Още по-лошото бе, че Брана стоеше насреща й напълно суха, с разкошната си дълга черна коса и безмилостен поглед.

- Това е вода - напомни й тя. Стоеше в спокойното слънчево кътче, което бе сътворила за себе си, и се усмихваше уверено отвъд пелената от дъжд, сипещ се от другата страна на преградата.

- Знам, че е вода - измърмори Айона. - Стича се по врата ми и ми влиза в очите.

- Контролирай я. Да не мислиш, че всеки път, когато, силата, която имаш и която е част от теб, ти е нужна, ще бъдеш на топло и сухо? Или че Кеван ще чака хубаво и ясно време, за да се изправи насреща ти?

- Добре, добре, добре! - От върховете на пръстите й проблеснаха искри и струйките дъжд се превърнаха в пара.

- Не по този начин. Не искаш да я променяш - макар че се справи добре. Премести я. - Леко и без видими усилия Брана разшири периметъра на слънчевото си кътче с няколко сантиметра.

- Самохвалка - измърмори под нос Айона.