150 ►

Родът 0’Дуайър

- Права си. Не бива да те поставям между нас.

- Не говори глупости. Сестрите са по-важни. Мисля, че му е минало през ум и е решил, че е против принципите му. И сега е ядосан и объркан, защото сам е объркал още повече нещата,

- Хубаво. - Айона си отряза нов залък с решителен жест. - Така и двамата ще сме ядосани и объркани. Но аз вече се чувствам по-добре, след като поговорих с теб. Знам, че си изливам всичко наведнъж, а ти… ами, ти не го правиш. Но искам да кажа, че ако някога имаш нужда да поговориш с някого, знам кога да млъкна и да слушам.

- Имаме да си говорим много. Сега, когато вече живееш тук, ще трябва да използваме добре времето. Имаш да учиш още много, а аз не знам колко още ни остава. Не мога да го видя, а това доста ме тревожи.

- Знам, че е нещо съвсем дребно, но успях да вдигна във въздуха всички перца наведнъж. Можех да ги насочвам, да сменям скоростта им, да ги завъртам. И сякаш нямаше нужда да се замислям за нищо, след като веднъж разбрах какво е. Просто го почувствах.

- Не е дребно нещо. Справяш се добре досега. Ако ставаше дума само да извадим наяве заложеното в теб, можехме да си дадем много време и щеше да бъде истинско удоволствие и за двете ни. - Брана погледна през прозореца към хълмовете. - Но не знам как или кога ще се появи. Не знам как изобщо е възможно това, след като е бил изгорен до пепел от могъща магия. Но той ще се появи, братовчедке, когато мисли, че е достагьчно силен, за да ни срази. Трябва да се погрижим да се провали.

- Ние сме четирима, така че…

- Трима - рязко отсече Брана. - Ние сме трима. Фин не е част от кръга.

- Добре. - Сенчеста територия, отбеляза си Айона. Щеше да се опита да стои настрани от темата, докато не й станеше малко по-ясна. - Трима сме, а той е сам. Това е голямо предимство.

Тъмната вещица

151

- Той може и ще навреди на всички и на когото и да било, стига да победи. Ние сме обвързани от кръвта и занаята си, от всичко, което сме по природа, да не вредим никому. Той може и да не го разбира, но го знае.

Стана и отиде до задната врата. Когато я отвори, кучето влезе вътре. Айона не бе чула нищо.

- Кател ще те придружи до конюшнята, когато си готова да тръгнеш.

- Моето куче пазач?

- Харесва му да обикаля наоколо. Кеван ще започне да ти обръща повече внимание, когато силата ти пламне с нова мощ - не го забравяй.

- Няма. Кога ще ме заведете до онова място в гората?

- Скоро. Трябва да се приготвя. Имам работа. Иди си разопаковай багажа, преди да излезеш.

- Ще почистя тук. Не си длъжна да ми приготвяш закуска.

- Бъди сигурна, че няма да го правя, ако не съм в настроение - каза Брана с толкова непринуден тон, че с това накара Айона да се почувства още по-добре дошла. - И днес няма да разтребваш, но двамата с Конър ще се разберете кой кога ще го прави довечера. Ако аз готвя, то един от двама ви - или пък заедно - ще мие след това.

- Напълно справедливо.

- Имаме малка пералня и сушилня - макар, когато времето е хубаво, да простираме навън прането - ето тук. Ще се уговорим как да си разпределим пазаруването и другите домакински задължения. Като дойде пролетта, има работа и в градината, но ти няма да докоснеш и стръкче трева, преди да съм убедена, че знаеш какво правиш.

- Нан ме научи. Много ме бива.

- Ще видим. Сигурно ще искаш да излезеш на разходка със сокол заедно с Конър.

- Много бих искала.

- Ще ти хареса, но не е само за удоволствие. Всеки от нас има своя водач, но сме по-силни, когато сме свързани с всеки от тях и те с нас.

152 -

Родът 0’Дуайър

- Добре. Ще дойдеш ли да видиш Аластар?

- Ще дойда скоро. Сега това е твоят дом и така ще е завинаги.

- Ти винаги си знаела къде е мястото ти. Не съм сигурна дали можеш да разбереш какво означава за мен най-сетне да изпитам чувството за принадлежност.

. - Тогава върви и си подреди нещата. А когато се върнеш у дома, ще поработим. Това е за теб. - Брана вдигна ръка, стисна я в юмрук, после отново разтвори длан. В нея имаше сребърен ключ. - Не заключваме често вратите, но за всеки случай, с това ще можеш да си отвориш.

- Трябва да ми покажеш как се прави това - прошепна Айона и взе ключа, все още топъл от магията на Брана. - Благодаря ти.

- Моля, няма за какво. Ще бъда в ателието си, когато приключиш в конюшнята за днес. Ела там и бъди готова да се учиш.

- Непременно. - Очарована от перспективата, Айона хукна с танцова стъпка по стълбите.

Това сега бе домът й, помисли си отново Брана. Щеше да се грижи за него, да работи за изграждането му и един ден нямаше да има друг избор, освен да се бие за него.

Тъмната вещица

153

ДЕВЕТА ГЛАВА

Айона поведе първата си група на самостоятелна разходка, яхнала Аластар. Не беше сигурна дали бе спечелила доверието, или Бойл й бе дал тази задача, за да му се махне от очите.

Все едно.

Наслади се на часа си с коня - и макар да знаеше, че той би предпочел един бърз галоп, усещаше удоволствието му от нейната компания. Точно «ав^о на нея й бе приятно да води лек разговор с двойката от Мейн и изпитваше гордост от факта, че познава пътеките, знае къде отиват и може да отговори на почти всичките им въпроси.

И двамата си изкарваме прехраната, помисли си тя и потупа Аластар по шията.

Когато се върнаха, Мийра излезе да поздрави нея и клиентите.

- Аз ще поема оттук, ако нямате нищо против. Айона трябва да отиде в голямата конюшня.

- Така ли?

- Заедно с Аластар. Знаеш ли как да стигнеш дотам?

- Разбира се. Ти ми показа и аз си отбелязах на картата. Но…

- Фин нареди, така че не се помайвай. Как беше разходката ви? - обърна се тя към двойката.

Озадачена, Айона обърна коня си и тръгна обратно по пътя, по който бе дошла.

Да не би Бойл да се е оплакал от нея? Да не се канеха да я уволнят?

Тревожните й мисли накараха Аластар да извърне глава и да я изгледа.

154 ►

Родът 0’Дуайър

- Напразно се притеснявам. Прекалено емоционално реагирам, това е. Бойл е избухлив, но не е дребнав. - Освен това смяташе, че Фин я харесва поне малко.

Щеше да разбере, като стигнеше там. И с тази мисъл тя с удоволствие .остави на Аластар да води.

- Давай - реши тя и още преди лекичко да го сръчка, той полетя. - О, господи, да! - Засмя се и вдигна лице към небето, докато Аластар препускаше по пътя.

Неговото вълнение и нейното се сляха в едно. Величествено преплетени. Силата - осъзна тя, - неговата и нейната, пришпорваше и двамата, така че за миг, само за миг макар, тя усети как и двамата се издигат над земята. Сега вече наистина летяха и вятърът развяваше косите й и гривата му.

Тя се разсмя, че Аластар изцвили тържествуващо.

Роден беше за това, осъзна Айона. Както и тя.

- Кротко - прошепна тя. - Трябва да останем на земята, засега.

Мигновеното политане, а след това удоволствието от галопа върху прекрасния кон разсея всичките й страхове. Остави го той да определи темпото - жребецът определено беше бърз. Завиха покрай реката, после се отдалечиха, слязоха по една тясна пътека в гъстата гора и излязоха на поляната, където се намираше конюшнята, зад голямото заграждение за прескачане на препятствия.

Сега го накара да забави - кротко, кротко, - за да си поеме въздух и да огледа наоколо.

В далечния край се издигаше къщата, иззидана от сив камък, с две приказни кули и много проблясващи прозорци. Красиво оформен и застлан с каменни плочи двор, ограден с висока стена, я делеше от гаража и жилището - на Бойл - над него.

Вдясно имаше още едно заграждение. Три коня стояха до оградата и се взираха в дърветата, сякаш изпаднали в дълбок размисъл.

Забеляза работници, ремаркета, камиони - пикапи, за бога - доста голям и мощен черен джип.

Тъмната беъцица

155

Всичко й говореше за успешен бизнес, практично отношение и едновременно с това красиво подредено. Забавила до спокоен тръс, тя се насочи към конюшнята, но дръпна юздите на Аластар, когато чу да викат името й.

Забеляза Фин - с джинси, ботуши и онова страхотно кожено яке - да й сочи да върви към заграждението с препятствията, накъдето сам се бе запътил.

Отвори й портата, махна й да влезе.

- Мийра каза, че си искал да ме видиш.

- Така е. - Наведе глава настрани и я изгледа с проницателните си зелени очи. - Забавлявала си се.

- Аз… Моля?

- Сияеш цялата, както и този момък тук.

- О. Ами. Пояздихме в галоп насам.

- Сигурен съм в това, а вероятно е имало и още нещо, но няма значение - добави бърЗО той, преди тя да реши какво да отвърне. - Искам да видя как двамата с Аластар ще се справите с една обиколка тук.

Малко неща биха я изненадали повече.

- Искаш да направим една обиколка на препятствията?

- Както вече казах. - Затвори портата и пъхна ръце в джобовете си. - Сама реши как да минеш.

Тя остана неподвижна за минутка, изучавайки терена. Би казала, че настоящото разпределение на препятствията е със средна трудност. Няколко двойни скока, нищо опас-но, с достатъчно място за правилен заход.

- Ти си шефът. - Сръчка Аластар напред, накара го да направи завой, после го пришпори в лек галоп.

Изобщо не се съмняваше в него - все пак бяха полетели заедно. Усети го как се напряга за първия скок. Минаха с лекота над летвата, приближиха се към следващата и отново се издигнаха над нея.

- Какво си намислил? - измърмори Бойл, когато се приближи до Фин. Неговите ръце също бяха в джобовете, но свити в юмруци.

Фин дори не го погледна, когато Бойл застана зад гърба му.

156

Родьт 0’Дуайър

- Казах ти, че искам да видя какво може тя. Трябва да знам. Обърни посоката и отново го преведи по терена - викна той.